Даяна Палмър
Чужда жена (6)

Шеста глава

Най-накрая се наложи Уин да излезе от стаята си. Без да поглежда Макейб влезе направо в кухнята да вземе сандвичите. Сложи ги на масата и седна с кафето си далеч от него.

Той изглеждаше странно, навярно телефонното обаждане го беше притеснило.

— Нещо не е наред ли? — попита тя със заучена небрежност.

— Не — измърмори той и я погледна намръщено. — Просто от офиса ме проверяват. Казах им, че се възстановявам.

Уин сведе поглед към чинията си и започна да се храни механично. Лицето му беше набраздено, сякаш го измъчваше болка.

— Макейб, сменяш ли си превръзката, както трябва?

— Джес ме превърза в кабинета.

Уин кимна, а той прехвърли разговора на по-безопасна тема. Тази вечер се определяха правилата за предстоящата седмица. Макейб говореше за общи неща, Уин също. Повече не му спомена за изнасяне от къщата. Даваше си сметка, че и без това го болеше много. Понякога часове наред седеше неподвижен, сякаш се страхуваше от страданието, което щеше да преживее, ако се опита да стане на крака. Сърцето я болеше за него, но сигурно това е само заради добрите стари времена, казваше си тя. Като иска да рискува живота си отново, така да бъде, негова грижа.

Поне временно изглежда беше престанал да се меси в отношенията й с годеника й. Макейб беше непредвидим и тя не можеше да разчита на добрите му намерения. Откакто си размениха онази дълга и пламенна целувка, тя стана нервна по понятни причини.

Анди прие неубедителното й обяснение за намесата на Макейб, но се сковаваше само при споменаването на името му.

Измина една трескава седмица. Анди заведе Уин на вечеря. Когато дойде да я вземе, Макейб нищо не каза, само го удостои с едно бързо кимване и хвърли пламнал поглед към Уин.

— Поне престана да ми се хили като панаирджийски палячо — отбеляза Анди, докато вечеряха. — Нервираше ме. Може би най-после започва да ме приема.

Уин изобщо не вярваше в това, но си задържа езика зад зъбите.

— Да не би да ти се слага? — попита накрая той.

Тя сграбчи кафето си и едва не го разля.

— Не — отвърна с твърд поглед.

Ненавиждаше и себе си, и Анди заради лъжата.

Той пламна.

— Не си го изкарвай на мен. Нищо не съм направил.

Уин си пое въздух и се опита да се успокои. Винаги ставаше така. Анди заемаше отбранителна позиция, а тя се чувстваше като мерзавец, загдето му се беше озъбила. Ако поне веднъж и той я беше скастрил… В главата й нахлу образът на Макейб как я принуди да легне на дивана, как я прегръщаше и се наслаждаваше на съпротивата й. Няма спор, на него му беше харесало. Очите му светеха и той се усмихваше. Не можеше да си представи Анди, изпълнен с плам, наслаждаващ се на чувствеността й. Ако тя се опиташе да го атакува по този начин, той щеше да се уплаши.

— Искаш ли десерт? — попита Анди с усмивка, сякаш нищо не беше се случило.

Уин въздъхна. Както и да е, поне не се цупеше, не много често. Беше като дар божи! Сдобряването им би било толкова приятно, стига Анди да приличаше на Макейб. Тя се мразеше за тези мисли. Присегна се и стисна ръката на младия мъж до нея.

— Съжалявам, че бях груба — нежно каза тя.

— Да, предполагам, че не можеш да се сдържаш — съгласи се той и от своя страна й стисна ръката. — Искаш ли да отидем на кино?

Беше смутена, но се усмихна и кимна.

Гледаха някакъв филм с насилие. Анди го избра. Трилър с много кръв и мръсотии, от който й стана зле. Седеше сковано до него и през по-голямата част от филма гледаше надолу.

— Какво ти харесва в тези филми? — попита го тя в колата на връщане. — Ужасни са. В тях няма нищо друго, освен жестокост и ужас.

— Не знам — спокойно рече той. — Предполагам е вълнуващо. Не обичаш ли вълнуващи неща? Затова ли ти харесва да си репортер? — нарочно добави Анди.

— Ако говориш за тази страна на професията ми, в която има кървища, сигурно си полудял — възбудено отвърна тя. — Нямам влечение към кървавите картини, честно казано, от насилие ми става зле.

— Тогава защо го правиш?

Тя облегна главата си назад и въздъхна.

— Никога няма да разбереш.

Той я погледна ядосано.

— Непрекъснато ми го повтаряш, сякаш съм малоумен. Да, наистина не разбирам защо една жена ще иска да се отдаде на тази професия. Едно време мислех, че заради сляпото си увлечение към Макейб се чувстваше задължена да следваш стъпките му.

Лицето й пламна от яд.

— Никога не съм имала увлечение към него.

— Сестра ми каза, че е така — настоя той с присвити очи. — Каза, че си го следила, както ястреб жертвата си, и си намирала всякакви извинения, за да минаваш покрай къщата му, когато той бил на двора.

За неин срам, тя наистина беше правила така, но не очакваше, че Мерили, най-добрата й приятелка, ще я издаде. И то на Анди! Слава Богу, че Мерили беше омъжена и живееше във Вирджиния, иначе само един господ знае какво щеше да изфабрикува от факта, че Макейб беше отседнал в къщата на Уин.

— Бях само едно дете — припомни му тя.

— Сега не си дете. Той те гледа… странно. — Погледът му я изгаряше. — Не видя ли как те изгледа, когато те прегърнах през кръста? Сякаш си негова лична собственост. Казвам ти, Уин, трябва да го накараш да се махне от къщата ти. Навсякъде из града хората започват да говорят.

— Анди, нали знаеш какво е състоянието му? — възкликна тя. — Със собствените си очи видя, че едва стои прав.

— Но всеки ден успява да се добере до офиса, нали? А и много добре си куцука насам-натам.

— Това не означава, че навсякъде другаде може да се справя.

— Откъде знаеш? — подозрително попита той. — Да не си опитвала?

Добре че тъкмо спираха на автомобилната алея пред къщата й, в противен случай по-скоро щеше да скочи на магистралата в движение, отколкото да понесе още някое негово подозрение.

— Как можеш да говориш такива неща за мен? — избухна тя.

— Ами, пламваш винаги, когато спомена името му — измънка той с поглед сякаш изучаваше някое насекомо. — Винаги, когато той влезе, ти се вълнуваш и се смущаваш. Хората могат да правят любов не само в една поза.

Тя пламна при този намек и му удари плесница. Анди изглеждаше ужасен.

Уин преглътна и каза нерешително:

— Съжалявам, че имаш такова лошо мнение за мен.

Той потърка бузата си.

— Съжалявам — рече сподавено. — Уин, съжалявам, че го казах. Знам, че си невинна.

— Така ли? Откъде знаеш? — хладно попита тя.

Анди навири глава.

— Предполагам…

— Както се оказва, абсолютно прав си за мен и Макейб. — Тя изстрелваше думите, изпълнена с възмущение и мъка. — Ние сме любовници. Всяка нощ спя с него. Той е чудесен в леглото, Анди, наистина е чудесен.

Той пребледня и вдигна ръка. Удари я през лицето с неподозирана за тънките му пръсти сила. Тя дори не извика. Бавно свали пръстена от ръката си и го пусна на пода. После отвори вратата и излезе. Той остана сам в колата.

Къщата беше тиха, въпреки че стаята, където спеше Макейб, светеше. Уин нямаше да се учуди, ако беше заспал на включена лампа. Отиде до барчето с алкохола, където държеше бутилка уиски за редките случаи, когато Анди водеше колеги на вечеря. Наля си порядъчна доза в една чаша, добави му вода и реши да се напие.

Нощта беше хладна. Уин беше облякла тясна черна пола, дантелена бяла блуза и пелерина. Започна да й става топло, свали пелерината и разкопча блузата си чак до дантелата на сутиена. Пусна косите си, които преди това беше завила в странен кок на главата си. Изхлузи обувките си и се изтегна на кушетката, започваше да се отпуска.

Беше преполовила втората си чаша, когато се появи Макейб. Все още облечен, въпреки че ризата му не беше напъхана в панталоните и беше разкопчана. Гъстата му руса коса беше разчорлена и накуцваше силно.

— Какво правиш? — той я обходи с поглед, докато Уин се изправяше, клатушкайки се.

— Напивам се.

— Виждам. Защо?

Тя театрално вдигна чашата за тост и бързо погълна остатъка от питието.

— А-а — въздъхна с притворени очи и се усмихна. — Колко вкусно. Алкохолът не е ли страхотно нещо? Чудя се защо досега не съм опитвала?

Той се приближи, вперил поглед в разкопчаната й блуза. После бързо я погледна в лицето и забеляза синината на бузата й. Очите му засвяткаха от ярост.

— Удари ли те? — попита с леден глас.

— Кой, Анди ли? — изсмя се тя и се обърна да вземе бутилката. Той хвърли бастуна си и я извъртя към себе си. В трезво състояние сигурно щеше да се уплаши от изражението на лицето му.

— Попитах, удари ли те?

— Да, удари ме — неясно отвърна тя. — И причината за това си ти, Макейб. Единствено ти.

Той я остави да се отскубне от ръцете му. Уин се отдалечи и спря до затъмнения прозорец. Изведнъж се почувства сърдита и безразсъдна.

— Не знаеше ли, че си ми любовник? — попита през смях и се обърна тъкмо навреме, за да забележи изписания на лицето му шок. — Така смята Анди. Също и всички от околността, според думите му.

— Това е лъжа — отсече той. — Всеки с поне малко разсъдък знае, че съм ти настойник. С дванадесет години съм по-възрастен от теб.

— Да, но възрастта ти не може да заблуди никого — измърмори тя. Обходи с поглед широките му, бронзови гърди чак до катарамата на колана. — Имаш най-прекрасното тяло — рече тя, позволявайки на алкохола да размие действителността. — Приятно е да те гледа човек. Известен си. Пишеш книги, които само мъж с опит може да напише. Така че какво очакваш да мислят хората? Повечето от тях не знаят, че ме смяташ за хлапачка, която ходи на училище и има жълто около устата.

Докато я слушаше, Макейб свъси вежди, чертите на лицето му се изостриха.

— Уин, ти си пияна.

— Със сигурност, скъпи. Не ме ли нарече така миналата нощ, преди да ме целунеш? Макейб, не съм казала на Анди, че ме целуна.

— Поне за това се радвам — измънка той.

— Просто му казах, че сме любовници — продължи Уин и се изсмя на смущението, от което очите му станаха ей такива. — Той точно това искаше да чуе. Потвърдих всичките му лоши подозрения.

— Какво те прихвана? — избухна той и ядно прокара ръка през косата си. — Не разбираш ли, че ще каже и на други хора?

— Нека — нехайно отвърна тя. — Дори му върнах пръстена. — Тя остави чашата и се облегна на плота. — Макейб, защо не легнеш при мен и ще те оставя да осъществиш най-порочните си намерения? — Думите прозвучаха комично, точно във викториански стил и тя се засмя.

Той побесняваше все повече и повече.

— По-добре млъкни, преди да си казала нещо, за което ще съжаляваш.

— Аз съм като онази френска певица, която за нищо не съжалява, скъпи — обясни тя с насмешка. Разкопча и последните две копчета на блузата си, а после и сутиена. Преди той да успее да се добере до нея тя вече изхлузваше през ръцете си смачканата си блуза. — Дори ще се съблека…

Той я хвана и грубо я блъсна към плота. Закопча сутиена й със странно напрегнато изражение. Намръщи се и очите му засвяткаха. Хвана я за ръката и я дръпна към хола.

— Не искаш ли да си сваля дрехите? — замаяна попита тя.

— Влизай тук — дрезгаво й заповяда той, — и си облечи халата, а аз ще направя силно кафе. На сутринта ще мразиш и двама ни, но най-много себе си!

Макейб я изтласка в стаята й и с рязко движение включи осветлението. После болезнено закуцука към бастуна си.

С безгрижна въздишка Уин се съблече гола, усмихваше се и тихичко си тананикаше нещо. Навлече някакъв стар памучен халат. Чувстваше се чудесно.

— Вече не съм сгодена — пееше си тя като се смъкна на леглото по гръб. — Бедният Анди, как ще живее без мен? Ще трябва да води напълно непознати хора на онези филми, пълни с кървища. Някой, който обича кръв… Макейб, обичаш ли кръв? — попита тя щом той се върна. Лицето му приличаше на буреносен облак. С трясък постави чаша кафе на масичката до леглото й.

— Изправи се и го изпий — каза той с глас, който не търпеше възражения.

— Не искам да пия кафе — нацупи се Уин и неспокойно се раздвижи на леглото. — Хайде, Макейб, легни и ми говори — добави тя с примамлива, игрива усмивка.

— Ако легна до теб, няма да говоря. — Той хвана ръката й и я дръпна да седне, после я облегна на възглавниците. Сам седна до нея и като изкриви лице от болка й подаде кафето. — Пий!

Тя го местеше в ръцете си. По странен начин топлата чаша я успокояваше. Вдигна поглед към голите гърди на Макейб и усети как по тялото й се разлива топлина.

— Анди никога не ми е харесвал без риза — разсеяно обясни тя и отпи глътка кафе. През гърдите му преминаха тръпки. — Ти си… — премигна тя, опитвайки се да намери най-точната дума, — секси — тържествуващо довърши изречението и вдигна поглед.

Очакваше да види всичко друго, но не и болка. Той беше пребледнял. Подейства й по-отрезвяващо дори от кафето.

— Кракът ти — меко каза тя. — О, Макейб, бедния ти крак. Изобщо не ми мина през ум, че се движиш без бастун.

— Кракът ми е наред — студено отвърна той.

— Да бе, затова си толкова щастлив — отвърна му в същия дух тя. Главата й се замая. Плавно сложи кафената чаша върху масичката до леглото. — Защо не си легнеш? Аз съм добре. Тази вечер се отказвам да се хвърля на врата ти.

Тя произнесе думите с горчивина. Внезапно осъзна какво й причини алкохолът. Беше свалила блузата и сутиена си! Почервеня и се смрази върху възглавниците.

— Да, и аз така мисля. Не бих могъл да понеса нищо повече — тихо добави Макейб.

Възцари се необичайна тишина. Тя вдигна поглед към него. Очите му искряха под гъстите мигли. Нещо в неподвижното му тяло и в безизразната маска на лицето му я изплаши.

Сякаш не можеше да се сдържи, той протегна ръка към халата й, закопчан от горе до долу с десет перлени копчета. Сведе поглед към загрубелите си пръсти и започна да откопчава първото, после второто, после третото…

Уин беше твърде потресена и мълчеше. В началото си помисли, че е халюцинация от алкохола, но когато той отметна халата от гърдите й и се вторачи в тях, тя осъзна, че не сънува.

Машинално тялото й се повдигна, сякаш неволно го умоляваше. В този миг я облада желанието в морния му поглед.

Шокиран, той наведе глава. Не я докосваше, дори и не се опитваше. Изпиваше я с поглед цялата, накрая се спря на твърдите й, стегнати върхове на гърдите, които издаваха нескрития й копнеж.

Невероятно! Лежеше разголена и му позволяваше да я гледа, както никой друг мъж не я беше виждал, и дори не се противеше. Къде й беше умът?

Очите й потърсиха неговите и дълго ги изучаваха. Този взаимен поглед я накара да потрепери. Никога не беше виждала такива изгарящи очи. Не можеше да издържи на погледа му, но и не отместваше своя. Сякаш държеше в ръката си жица, по която тече електрически ток, и не можеше да я пусне. Сърцето й лудо биеше. Неистово желаеше да я докосне, по-силно дори от необходимостта да диша.

Гърдите му тежко се надигаха. Тя едва ли не виждаше пулса му в силната, загоряла от слънцето шия. Беше като миг от безвремието, в който думите са излишни.

Той нежно я хвана за раменете и я доближи до широките си, голи гърди и бавно я обгърна с ръце. През цялото време сдържаше дъха си, беше потресена и уплашена. Той я притисна още по-близо до себе си. Нежно потъркаха бузи, разменяйки топлината си. Големите му ръце я държаха така сякаш беше кристално украшение, едва потреперваха. Без да промълви и дума, той сведе лице към шията й и през воала на косите й устните му я намериха. Просто я прегръщаше с топлината на тялото си и я люлееше лекичко и нежно, а край тях нощта проблясваше като фойерверки.

Тя издиша на пресекулки в ухото му, като подпираше с ръце главата му на рамото си. Като в приказка. Може би наистина беше от алкохола. Все едно, беше красиво, толкова красиво и нежно.

След един дълъг миг той се отдръпна и се вгледа в очите й. Влажните им тела бяха леко залепнали едно за друго. Когато хладният въздух погали кожата й, тя осъзна, че халатът й се беше смъкнал чак до кръста. Той сведе поглед към мекото й голо тяло и й помогна да го облече. После бавно и изкусно го закопча отново. Уин разтвори устни, но той леко ги натисна с пръсти, поклати глава и нежно й се усмихна. Придърпа ръцете й към гърдите си и ги прокара по твърдите си мускули в лениво сладострастие, през цялото време наблюдаваше промяната в изражението на лицето й. Сложи дланта й върху зърното си да почувства твърдостта му. Усмихна се на изненадата, която прочете в очите й. Направляваше пръстите й по вълнообразните си мускули на корема и гърдите. Устните й се разтвориха, той се наведе и ги целуна. Тя почувства мекотата им.

Едва дишаше във водовъртежа от усещания, които той провокираше у нея. Задъха се и Макейб се отдръпна.

Той отърка нос в нейния. С устни нежно захапа нейните устни, които жадни за още се разтвориха страстно. Той откликна с желание. Уин усещаше как силата и тежестта му я затискаха върху дюшека. Гърдите й болезнено се сплескаха под тялото му. Неспокойно опипваше с нокти гърдите му и той изстена. Реакцията му й хареса, но тя се поколеба. После отново го погали надолу към корема и обратно към гърдите, този път по-настойчиво. Макейб се изви в дъга, така че ръцете й да стигат всяко кътче на тялото му. Тя жадно го погали, усещайки как мускулите му се изопват и потрепват под дланите й. Той дишаше тежко.

Изведнъж, тъкмо когато беше готова да го последва, той се изправи, като я придържаше с една ръка, другата лежеше върху корема му.

— Не — рече той. За първи път, откакто всичко започна, той проговори с плътен глас.

Тя преглътна, устните й го желаеха, тялото й изпитваше неизпитвана до сега болка.

Той изглеждаше огромен и опасен, приличаше на… любовник, помисли си тя и се зае да разглежда стойката на главата и мускулестите му хълмчета, докато той си поеме дъх.

Пръстите му докоснаха бузата й, онази, която Анди беше ударил. В погледа му прозираше неприкрита мъст.

— Ще му счупя ченето заради това — тихо рече той.

— Беше наранен — прошепна тя.

— Тепърва му предстои да бъде наранен. Никой не може да те удря.

Думите му звучаха собственически и покровителствено, тя недоумяваше защо.

— Тази вечер си преживяла шок — каза той като я наблюдаваше, — а и алкохолът ти пречи да осъзнаеш какво вършиш. Нямам намерение да се възползвам от това. Но ако още веднъж си свалиш блузата пред мен, няма да се измъкнеш толкова лесно. Бих могъл да се заема с теб, въпреки проклетия ми крак и да се възбудя достатъчно, за да не чувствам болката. Разбираш ли ме?

Тя извърна очи.

— Съжалявам. От алкохола е.

Макейб обърна главата й към себе си.

— Не, скъпа, не е от алкохола, не и когато ме остави да те съблека. Очите ти го искаха.

— Твоите също — отвърна му тя ядосано, но с достойнство.

Той само се усмихна.

— Няма съмнение. Дори само като те гледам, се побърквам. Преди не ми се е случвало.

— Ти не беше пиян.

Той поклати глава.

— Не, не бях пиян. — Прокара пръсти по лицето й, изучавайки всеки сантиметър. — Защо си помисли, че ме боли?

— Беше пребледнял. И изглеждаше, сякаш… страдаш.

— Никога ли не си виждала мъж, обладан от желание?

Не беше й се случвало. Цялата се изчерви и сведе поглед към гърдите му. Не беше добра идея, защото в главата й нахлу яркият спомен за усещането от допира там.

— Не, не съм — призна тя най-после.

— Чувствам се като мъж, попаднал в клопка — измърмори той, но щом Уин вдигна глава, само се усмихна.

— Нищо не искам от теб — каза тя рязко, припомняйки си какво беше казал за любовните си връзки.

— Но аз искам нещо от теб — рече и погледът му се разходи надолу по тялото й. — И ако втори път ми изиграеш този номер, ще взема това, което искам. Необходимо е само да те докосна и тялото ти вече ми принадлежи.

— Но… — понечи да отрече тя.

— И моето ти принадлежи — добави той и улови погледа й. — Сама се увери тази вечер, нали? Видя как реагирах, когато ме докосна тук. — Той прокара ръце по гърдите си и погледът му натежа. — Усети ли какво се случи?

Тя облиза изсъхналите си устни.

— Да — отвърна, припомняйки си изопнатите му мускули и изтръгналия се от гърдите му звук.

— Тази вечер те желаех, Уин. Неистово те желаех и точно заради това утре ще се кача на един самолет и ще отлетя за Ню Йорк за уикенда. Ще поставя дистанция помежду ни, докато охладим страстите си.

— Аз няма да те прелъстявам — горчиво отвърна тя.

— Би могла. — Не сваляше поглед от нея. — Знаеш ли, че можеш? Можеш да ме прелъстиш дори само с едно докосване.

Думите му я шокираха. Той кимна, щом видя как издайнически разширява очи от изненада.

— При това стечение на обстоятелствата, аз съм склонен да си взема кратка почивка. — Той стана и бавно се отправи към вратата.

— Макейб, съжалявам за това, което наговорих за Анди — промълви тя. — И за това… това, което ти причиних.

Той се обърна и повдигна вежди. Стана му забавно.

— Не се извинявай. Не се сещам да съм се възбуждал толкова бързо досега в живота си. Почти бях забравил, че съм мъж.

— Не исках.

Той я погледна през стаята.

— През годините съм имал не една случайна връзка — замисли се той, докато я изучаваше, — но не си спомням нищо по-еротично от това, което току-що направихме с теб. Това известно ли ти е?

Очите й се разшириха. Погледът й се смекчи.

— И аз също — призна си тя.

— Но ти си девствена — припомни й той. — А аз не съм.

Тя намрази самата мисъл за жените, които е имал и не успя да го прикрие.

— Ревнуваш ли?

— Не и аз, господине — увери го тя. — За нищо на света не бих се обвързала с теб.

— Лъжеш! — усмихна се той. — Ти ме желаеш. Почувствах го.

Гърдите й се надигнаха бавно.

— Е, и ти самият не се държа като господин Хладнокръвие.

— Това е така. — Погледът му се заигра по пълните й гърди. — Направо се побърквам като си помисля, че никой досега не те е виждал разголена и не те е докосвал интимно. Не спирам да си задавам въпроса как ли ще е при теб първия път. — Той я стрелна с поглед, от който сърцето й бясно заби, сякаш щеше да изскочи. — В това легло, в което лежиш в момента, Уин — рече той дрезгаво, — твоето и моето тяло и нищо друго, което да ни разделя, освен хладния нощен въздух, който ще ни обгръща, докато се любим…

— Махай се! — прошепна тя.

— Тръгвам си. Вече знаеш защо.

Той внимателно затвори вратата зад себе си.

На следващата сутрин едно такси от местната таксиметрова служба го откара до летището. Уин беше сломена. Тя прекара насаме най-нещастния уикенд в живота си.