Джон Мъри
Дългият път на любовта (8)

Глава 8

Пътуваха колкото се може по-бързо и на третия ден, след като напуснаха форт Ларами, се спряха да лагеруват. Нужни им бяха още няколко дни, за да настигнат другите. Местността, през която преминаваха, бе хълмиста и трудно проходима.

Джени бе приготвила кафе и чакаше Крис да се върне. Бе отишъл да ловува, за да имат прясно месо за вечеря. Бю се грижеше за конете, даваше им зоб, поеше ги и гальовно им говореше. Заслушана в неговите думи, Джени не забеляза двама скитника, които приближиха лагера им.

Съзря ги, когато бяха вече съвсем близо и се изплаши от вида и миризмата, която я лъхна. Не само дрехите им бяха парцаливи и мръсни, но и дългите бради бяха сплъстени и зацапани с остатъци от тютюн. Тя напрегнато се огледа за Крис. За неин ужас той не се виждаше наоколо, а Бю с цялата си наивност приятелски се обърна към тях:

— Нямаме какво много да ви дадем за ядене, но пък имаме достатъчно кафе — предлагаше им той.

— О, това е голяма почерпка — отвърна единият и хвърли сластен поглед към Джени, която му подаде чашата. — Ние си свършихме кафето преди един месец.

— А ти и госпожата накъде сте? Към Форт Ларами ли? — запита другият, с поглед впит в закръглените гърди на сестра му.

— Оттам идваме, но това не е жена ми, а моята сестра Джени — учтиво му отвърна Бю, вече поизплашен от похотливите им погледи.

— А значи ти е сестра. Това е добра новина за нас двамата с Ханк, защото ще можем да ползваме услугите й за някоя и друга минута. От шест месеца не сме се докосвали до жена, освен до някоя индианка. Този неин бял задник ще ни достави голямо удоволствие.

Ядосан Бю отстъпи в желанието си да се добере до оръжието си, подпряно на близкото дърво. Джени изпищя от ужас, когато Ханк измъкна ножа си и го заби в корема на Бю. Бю притисна раната си с ръка и обърна към нея невярващи, недоумяващи очи.

— Джени — умоляващо протегна ръка към нея той. В следващия миг очите му се изцъклиха и се строполи на земята.

— Бю — изкрещя тя и се хвърли върху безжизненото му тяло, а кръвта все още бликаше от смъртоносната рана.

— О, не! Не ме напускай и ти Бю. Не умирай, Бю, моля те, не умирай!

Притисна главата на брат си до гърдите си и нежно започна да го люлее. С внезапен удар бе просната по гръб. Единият от скитниците опъна ръцете й над главата и ги завърза. Джени се въртеше и мяташе, мъчеше се да се освободи от грубите ръце, които вече разкъсваха дрехите й.

— Господи, какви цици — възкликна Ханк, докато разкопчаваше панталоните си. — Бас държа, че е като дива котка. Всичките южнячки са такива.

И двамата бяха така увлечени в борбата да я надвият, че не усетиха кога Крис се приближи. А той още щом приближи лагера забеляза чужди коне и приготви в ръка пушката си. Скочи от коня си и първият куршум се заби в челото на тъй наречения Ханк. Другият успя да измъкне пушката си и стреля веднъж, преди да бъде повален на земята. Крис с втория си изстрел го бе пронизал в гърдите.

Окървавена и простряна на земята Джени ридаеше неудържимо.

Крис разбра, че Бю е мъртъв и се наведе над нея.

— Джени, аз съм, Крис — мълвеше той и се опитваше да я вдигне.

Гласът му сякаш я свести и тя пипнешком го затърси, за да намери утеха в прегръдките му.

— Бю е мъртъв, Крис — плачеше тя, притискаше се в него, като че ли се надяваше, че той ще я опровергае.

— Мила, можеш ли да станеш? Раниха ме и много кървя — каза той. Опитваше се с лявата си ръка да разкопчее колана си.

Тя спря да плаче, щом усети стичащата се по ръката му кръв.

— О, боже — изхлипа тя — седни, ще ти помогна.

Инстинктивно, сякаш на сън тя измъкна колана му и го завърза над раната като турникет. След няколко минути кръвта престана да тече. Тогава тя сне колана и бинтова ръката му с остатъците от скъсаната си риза.

— Мила, трябва да се освободим от тези трупове, иначе ще привлекат лешоядите — сети се веднага той.

Джени остана без да се помръдне, а Крис се помъчи да натовари труповете върху конете.

— Погледни ме, Джени — помоли я той. — Нали не се страхуваш. Аз ще се върна след десет минути.

Тя кимна с глава и отиде при Бю. Изми внимателно лицето му от полепналата мръсотия, оправи дрехите му, преди да го покрие с едно одеяло. Когато Крис се върна, тя бе зашила вече краищата на одеялото. Той тъжно погледна сивия вързоп на земята, възхитен от нейната храброст. Без да каже и дума, взе лопата от фургона и започна да копае гроба. Джени се приближи до него и се опита да му помогне.

След като изкопа достатъчно дълбока яма, Крис внимателно положи вътре тялото на Бю. Тя стоеше неподвижно и стоически наблюдаваше всичко. Крис зари гроба и застана с наведена глава, а Джени тъжно мълвеше: „Господ е моят пастир, аз няма да поискам…“.

Като свърши псалма, Крис доведе конете, за да затъпчат земята, под която лежеше Бю. Тя го гледаше невярваща и ужасена.

— Защо? — питаше тя, покрусена от този непонятен ритуал с тялото на брат й.

— Трябва да го направим, иначе индианци или животни ще намерят гроба — мрачно каза той.

— Но нали трябва да оставим някакъв знак — възпротиви се тя и в гласа й се прокрадваха хистерични нотки. — Гробът на Джош е без знак. Не знаем дори къде е погребан. Моля те, Крис — плачеше тя, — нека поне зная къде лежи Бю.

— Мила — промълви нежно той, — това е невъзможно. — Ако индианците го открият, те ще го разкопаят.

— Моля те — настояваше Джени, — все ще намерим някакъв начин да го означим.

— Обич моя — продължи Крис и я взе в обятията си, — ще го запомним. Ще запомним това място и няма да го забравим.

Тръгнаха към фургона, но внезапно всичко пред неговия поглед притъмня и той се строполи на земята.

Изумена и с предчувствие за най-лошото Джени се наведе над него. Бинтът бе просмукан с кръв, доказателство, че раната не беше престанала да кърви. Без да губи нито минута, с това, което й бе под ръка, Джени стегна превръзката и се опита да спре кръвотечението. Слънцето бе залязло, изведнъж застудя, така обикновено ставаше по тези места. Знаеше, че по някакъв начин трябва да прибере Крис във фургона. Невъзможно й бе да го пренесе. Безпомощно се огледа наоколо, сякаш търсеше някаква помощ. Мерна Один, конят на Крис. Изтича до фургона, взе едно одеяло и започна да рови из огромния куп дърва, който Бю беше събрал за огъня. Изглеждаше невероятно, та това бе само преди няколко часа, а сега той лежеше, заровен в земята.

С мъка откъсна мислите си от горчивата действителност и се опита да ги насочи към Крис и към това, което трябва да направи за него. Намери две достатъчно дълги дървета, завърза ги за одеялото и направи нещо като носилка. С голяма мъка успя да придърпа Крис в одеялото, доведе Один и привърза юздите му в двата края на носилката. Предпазливо поведе коня към фургона.

Знаеше, че не беше по силите й да пренесе Крис във фургона, затова изнесе кожения тюфлек. С мъка сантиметър по сантиметър успя да издърпа тялото му от одеялото и го настани върху тюфлека. Стараеше се да не го разтърсва. Страхуваше се, че при всяка рязко движение раната ще започне отново да кърви, а беше ясно, че е загубил вече много кръв. Най-после успя да го настани и се строполи напълно изтощена до него. Трябваха й няколко минути да събере отново силите си. С мъка изу ботушите и издърпа колана му. Напразно се опитваше да си припомни нещо от лекциите, които някога бе слушала. Съблече ризата му и развърза бинта, кръвта все още сълзеше от раната. Почисти я внимателно и я привърза отново. Крис бе все още в безсъзнание, но тя долепи ухо до гърдите му и чу, че сърцето му бие спокойно и силно.

Сега трябваше да запали голям огън и да разседлае Один и конете на убитите мъже. Употреби много време и сили да махне тежките седла, накрая успя. Даде зоб на конете и ги напои.

За голяма своя изненада откри два заека, привързани за седлото на Один. Макар че беше крайно изтощена, реши, че трябва да нахрани с нещо Крис, когато се събуди. Бързо ги одра и мислено благодареше на Пит Дейвидсън, който я бе научил да готви. Единия приготви за задушаване, а другия опече. Обръщаше го често върху огъня, за да не изгори.

Студът я пронизваше и тя се загърна в палтото на Крис. Седна на земята, опря брадичка на коленете си и насочи цялото си внимание към заека.

Събитията от деня отново я връхлетяха и тялото й се разтърси от ридание. Плачеше за Бю и неговата мечта да започне нов живот в Калифорния. Напразно прахосаният младежки ентусиазъм, илюзиите и надеждите му бяха погребани от безумието на вандалския похот. Къде бе смисълът на всичко това? Къде щеше да я отведе? Какво още й готвеше съдбата? Защо тя единствена оцеляваше?

Внезапно лъхналата я миризма на печен заек я изпълни с отвращение. Призля й, тялото й се разтърси в спазми.

 

 

Лъчите на изгряващото слънце докоснаха клепките й. Джени се сгуши доволно в прегръдките на Крис. Седна и чак тогава разбра, че тази необичайна топлина се излъчва от неговото тяло. Със страх опипа челото му и разбра, че той гори от температура.

— Не си махай ръката, така ми е по-добре — промълви той и отвори очи.

— Ти гориш — уплашено каза Джени — трябва да намерим лекар.

— Не можем да чакаме, иначе ще остана без ръка — отвърна той. — Куршумът трябва да се извади веднага.

— Не ме карай да го направя. Не бих могла — молеше се Джени, защото бе разбрала какво иска от нея.

— Мила, няма друг, който да помоля — тихо отвърна той.

Джени тежко въздъхна. Нямаше какво да прави. Трябваха им три дни, за да се върнат до Форт Ларами. Ако имаше някаква надежда за Крис, то тя зависеше от нея. Ужасена от изпитанието, което й предстои, тя се зае да приготви необходимото. Запали огън и започна да къса на ивици ризата си, докато чакаше водата да възври. Тъй като не беше наясно какво ще е нужно, стерилизира ножицата си и ножа на Крис. Събра сили и плахо се приближи до него.

Знаеше, че той следи всяко нейно движение. Не бе казал нито дума. Смяташе, че тя сама трябва да събере необходимия й кураж.

— Подай ми бутилката — помоли Крис, когато тя му поднесе чаша кафе с доста уиски в него.

— Изпий първо кафето — нареди му тя. Наведе се над него, докато той преглъщаше топлата течност.

С трептящи пръсти Джени започна да развързва раната. Крис хвана треперещата й ръка, задържа я в своята и нежно й се усмихна. Тя го погледна. Прочете в очите му сигурност и пълно доверие. Развълнувана му подаде бутилката, изчака да я надигне и отпие от нея.

После леко опипа мястото и успя да намери заседналия куршум. Раната започна да кърви и тя внимателно я изчисти. Крис отпи нова глътка уиски и стисна зъби, когато тя започна да рови в раната. Успя някак да улови куршума с ножицата, опита се да го извади, но го изпусна. Кръвта бликна обилно. Ясно бе, че няма да може да го задържи и измъкне с ножицата. Хвърли я настрана, взе ножа и го натисна дълбоко в раната. Крис загуби съзнание от температурата, изпитото уиски и непоносимата болка.

Джени натисна куршума с ножа и се опита да го извади навън. Въздъхна с облекчение, когато най-после измъкна малкото късче метал. Изля останалото уиски в отвора на раната, постави компрес и здраво я бинтова.

Склони глава до гърдите на Крис и се заслуша в биенето на сърцето му. Ударите бяха силни и ритмични.

Младото момиче, коленичило на земята, погледна изпадналия в безсъзнание мъж и с доволна усмивка заяви:

— Казах ти, Кристофър Кирклънд, че мога да направя всичко, щом ми се наложи.

От сутринта още си личеше, че денят ще бъде дълъг и горещ. За щастие фургонът им беше под сянката на няколко дървета, иначе Крис щеше да се опече жив, ако се наложеше през целия ден да лежи на слънце върху кожения тюфлек.

Джени бе заета — събираше дърва за огъня и се грижеше за Крис. Изпра и избели ризата му и грижливо я закърпи. Стараеше си да си намира работа, за да не мисли за Бю. Искаше да забрави мястото, където той лежеше.

Поглеждаше често към Крис, за да следи състоянието му. Боеше се да не изпадне в кома. Засега беше спокоен, лежеше отпуснат и дишаше нормално. Все още имаше температура, но не повече от преди.

Когато най-после Крис отвори очи, вече се свечеряваше. Дълбоко замислена Джени седеше до огъня. Изящният й профил се открояваше като силует от пламъците му. Косата й блестеше сякаш бе разтопена мед. Съвършената й красота бе равна на безсмъртните образи на Тициан или Рубенс.

— Джени в светлината на огъня — промълви Крис.

Стресната от гласа му тя се обърна. Очите й радостно блеснаха, когато го погледна.

— Какво каза?

— Бих искал да бъда Рубенс, за да те нарисувам така, както те видях.

— Температурата ти трябва да се е повишила. — Приближи се и сложи ръка на челото му. Усмихна се с облекчение. — Но тя е спаднала. Трябва да хапнеш нещо.

Крис направи безуспешен опит да седне и безсилно отпусна глава.

— Стой мирно — нареди му тя. — Дай да ти помогна.

Подкрепи го с ръка и му помогна да се надигне. Той вдъхна дълбоко аромата на нейната коса, която го галеше по бузите. Когато се наведе да постави зад него одеялото закръглените й гърди се притиснаха в него.

— Мила, може да съм зле, но не съм умрял — каза той.

Тя го погледна недоумяващо и очите й се изпълниха с безпокойство.

— Говориш глупости и се боя, че все още си в треска.

Донесе чиния със задушеното и започна да го храни с лъжицата. След няколко хапки той поклати глава, едва преглъщаше.

— Не мога повече.

— Цял ден готвих това проклето задушено и ти трябва да го ядеш — скара му се Джени.

— Не ставай опърничава — раздразнено отвърна той.

— Ти си един ужасен инат! — не му остана длъжна тя.

Крис я наблюдаваше с усмивка, докато тя разчистваше остатъците от вечерята. Какъв неукротим дух! В последните двадесет и четири часа бе погребала брат си, бе извадила куршума от рамото му и бе успяла да запази здравия си разум.

— Имаш ли сили да се качиш във фургона — попита строго Джени и застана до него. — Ще бъдеш по-добре вътре. Нощем е много студено.

— Не мога да спя вътре. Стените ме притискат. Ако искаш ти спи във фургона.

— Нямам намерение да те оставям сам в това състояние.

— И аз се надявам, че няма да ме оставиш — намигна й той.

— Винаги намираш начин да ме предизвикаш, нали капитане? — избухна Джени, ядосана от неговата самоувереност.

— Не, мила, просто се шегувах. Знам, че и ти не обичаш да спиш вътре.

Тя не успя да скрие усмивката си при тази му забележка. Беше истина, предпочиташе да спи навън под звездите. Теснотията във фургона я потискаше. Свали ботушите си и се примъкна до него.

— Щом съмне трябва да се махаме от тук — пръв заговори Крис. — Искам да те върна във Форт Ларами.

— Няма да се върна там — спокойно отвърна тя.

— Какво говориш? — учуди се Крис и усети как пулсът му се ускори.

— Веднъж ти ми направи предложение. Още ли държиш на него?

— Джени, направих това предложение на жена, която имаше и други възможности. Не искам да се възползвам от случая, че сега тя няма избор. Утре те връщам във Форт Ларами.

— Нямам какво да правя там — заяви тя.

— О, там спокойно ще можеш да се ожениш за някой от младите лейтенанти. Така ще спазиш и морала, който е от такова голямо значение за теб — с горчивина заключи Крис.

Тя се наведе над него. Косата й се разпиля върху лицето му и ги откъсна от нощта.

— Питам те дали още държиш на предложението си.

Погледът й срещна черните му неумолими очи — предизвикателни в борбата за надмощие.

— Искам да зная мотивите ти.

— Моите мотиви? — Джени се изсмя. — Какви могат да бъдат мотивите на една проститутка.

— По дяволите! — ядосано извика той и сграбчи косата й със здравата си ръка. — Да, моето предложение е още в сила, ако ти знаеш какво искаш. Но, ако още веднъж те чуя да се наричаш проститутка, ще те набия. Хайде сега да поспим — добави спокойно той и нежно я целуна по челото.

Джени сложи глава на гърдите му, сгуши се до него и скоро двамата потънаха в дълбок сън.