Джон Мъри
Дългият път на любовта (11)

Глава 11

Лагерът на сиуксите беше огромен, имаше поне четиридесет колиби. Бяха пътували през целия ден без да разменят нито дума. Пристигнаха чак вечерта и Чата внимателно я преведе през лагера, а жените и децата се тълпяха наоколо им. Кучетата ръмжаха и лаеха Один.

Спря пред голяма червена колиба в средата на лагера. Джени видя двамата индианци, които при нападението бяха с него, да се приближават. Тримата си пошушнаха нещо и влязоха в колибата.

Джени остана на гърба на Один. Не смееше да помръдне. Усещаше подигравателните и враждебни погледи на тълпата, събрала се около нея. Жените подвикваха нещо, което тя не можеше да разбере. Чувствуваше се като в капан всред тези агресивни индианки. Децата я замеряха с кал.

След известно време, което й се стори безкрайно, Чата се появи, придружен от още няколко индианци. Каза нещо на заобиколилите ги и те почнаха да се разпръсват. На нея даде знак да слезе от коня.

Насреща й пристъпи младо момиче на не повече от четиринадесет, петнадесет години. Блестящата й черна коса бе сплетена в две дебели плитки, стигащи до кръста. Джени усети топлота в погледа й.

— Ти дойде — промълви момичето.

Джени се огледа за Чата, но не го видя. Въведоха я в една колиба. Стоеше уплашена и безпомощна, докато няколко жени грубо свалиха дрехите й. Младото момиче откопча верижката с пръстена на Джош от врата й. Остана напълно гола. Завиха я в едно одеяло.

Младото момиче я улови за ръка и я въведе в друга по-малка колиба. Свали одеялото от раменете й и я остави сама.

Джени се огледа объркано и уплашено. В средата на помещението имаше яма, пълна с нагрети камъни. Какво се канеха да правят с нея? Дали щяха да я изтезават? Сърцето й биеше лудо, а нетърпимата горещина я задушаваше. Внезапно процепът, който бе нещо като врата, се разтвори. Тя се сви от страх и се опита да прикрие голотата с ръцете си.

Чата влезе и затвори отвора. Одеялото, с което бе загърнат се свлече и той пристъпи гол към нея.

— Не, моля те — изплака тя. Трепереше и отстъпваше назад.

Той пресегна, взе ръката й, с която прикриваше гърдите си и я придърпа.

— Седни — каза той и двамата седнаха на земята. Загреба с кратунка вода и я плисна върху камъните.

Облаци от топла пара се издигнаха и изпълниха малката колиба. Чата повтори неколкократно това, като от време навреме спираше сякаш казваше някаква молитва.

— Трябва да се измием — каза той. — Така ще се пречистим.

Джени бе напълно омаломощена от обгръщащата я пара. Мъчеше се да си поеме въздух, усещаше че губи съзнание. Политна, а той я грабна и я вдигна. Ръцете й обгърнаха врата му, главата й клюмна на гърдите му. Опомни се едва, когато усети свеж полъх. Чата бе нагазил в близкия поток. Все още я носеше на ръце. Отвори очи и срещна загадъчния му поглед.

След като излезе от водата, той я отнесе в една от колибите. Остави я, отстъпи назад и бавно прокара поглед по цялото й тяло. Джени с ужас видя как членът му набъбва. Протегна умолително ръка и заотстъпва назад.

— Моля те, недей! — проплака тя.

— Знаеше, че това ще се случи, Дженний — отвърна той и се приближи до нея.

— Не бързай, Чата. Моля те, почакай! — умоляваше го тя. — Трябва ми малко време. Не съм готова още за това.

— Ти вече си моя жена, Дженний. Аз го съобщих на Съвета — отвърна той.

Тя се смрази, неспособна да разбере смисъла на думите му.

— Искаш да кажеш, че сме женени? — с ужас попита тя.

Чата я вдигна на ръце и внимателно я положи на кожения тюфлек. Наведе се над нея.

— Ние сме свързани един с друг, Малко Пламъче — промълви той и впи устни в нейните.

Джени не отвърна на милувката му, а той целуваше вече гърдите й. Лежеше неподвижна, не смееше да му се противопостави, събираше сили да издържи и това изнасилване. Но скоро почувствува приятна възбуда и премала в слабините от докосването на устните му. Бе потресена от факта, че коварното й тяло я предава. Усети как гърдите й се втвърдяват под ласките на езика му. Несъзнателно устните й се разтвориха податливо, а той продължаваше да я целува и гали. Едва сега схвана — тялото й бе усетило преди тя да осъзнае, че Чата не я изнасилва, а я люби.

Лек стон се изплъзна от устата й, когато усети члена му между краката си и тялото й конвулсивно се изви в дъга, за да го посрещне. „О, господи — мислеше си тя, а ръцете й го обгръщаха — какво правя? Наистина ли не съм в ред?“

Устните му бяха на гърдите й, галещи и всмукващи и ръката му я милваше. В нея вече бушуваха пламъците на страстта.

През нощта в неспокойния си сън стенеше и зовеше Крис. Чата нежно я притисна и се помъчи да я успокои.

В зори, обзет отново от страст, той я събуди. Любуваше се на невероятната й красота и нежна усмивка озари строгото му лице.

Този път усети изцяло нейния плам, докато споделяха рядкото и скъпоценно изживяване на истинските любовници — върховната радост, че можеш да даваш, а не само да получаваш.

Джени отвори очи и видя същото младо момиче, седнало до леглото й с кръстосани крака и вперило поглед в нея. Огледа се страхливо наоколо с надеждата да зърне Чата.

— Брат ми си отиде — успокои я момичето.

— Брат ти? — сконфузено я попита Джени. — Чата е твой брат?

Момичето топло й се усмихна.

— Името ми е Утринна Звезда. Аз съм сестра на Чата.

— Ти говориш чудесно английски, Утринна Звезда — похвали я Джени. Вече се бе успокоила.

— Отец Майкъл ме научи на твоя език — гордо каза то.

— Трябва да си била много старателна ученичка, за да го научиш така добре.

Момичето засия от похвалата й.

— Донесох ти някои дрехи да се облечеш.

Тя посегна зад себе си и извади рокля и чифт мокасини. Роклята от еленова кожа бе с нагръдник, бродиран със сложни геометрични фигури. Красиви ресни украсяваха ръкавите и копчетата.

— О, но тя е прекрасна! — възкликна Джени. — Ти ли я уши?

Утринна Звезда кимна утвърдително с глава. Джени бързо я облече.

— Великолепна е! Благодаря ти много.

Изми се, а момичето среса дългата й коса в две изящни плитки. Излезе навън и остана изненадана колко различно изглеждаше лагера на дневна светлина. Колибите бяха боядисани разноцветно, а на някои имаше и рисунки. Повечето от тях показваха сцени от живота на война, който я обитаваше. Жените седяха на групи наоколо и готвеха. Същите тези жени, които миналата нощ й се присмиваха и подиграваха, сега любезно я поздравяваха, предлагаха й подаръци — гамаши от еленова кожа, саморъчно направени обици, наниз от еленови зъби и пухести вълнени одеяла.

Джени не можеше да побере в ръце всичките дарове и се опитваше само да им поблагодари.

— Защо е всичко това? — шепнешком попита тя Утринна Звезда.

— Така изразяват почитта си към жената на брат ми, които е велик ловец и винаги дели с тях всичко, което има. Такъв е обичаят ни. По този начин изразяват признателността си.

— А какво трябва да им дам в замяна? — разтревожено попита Джени.

— Трябва да приемеш всеки подарък — предупреди я момичето.

Джени забеляза, че мъжете не се включват в този обред на даряване и дори не я поглеждат. Огледа се наоколо за Чата. Видя го да стои до оградата и радостно извика:

— Ето го Чата. Хайде да идем при него.

Утринна Звезда я улови за ръка и я спря.

— Не е редно това — предупреди я тя. — Не подхожда на нашите нрави. Днес Чата трябва да даде много от конете си и хубавия си щит на Червената Брада и Цонта.

— Защо? — попита Джени.

— За да заплати за теб и за двете деца, които избягаха.

— Какво значи това, че ме купува ли?

— Цялата плячка принадлежи на онези, които са извършили нападението. Когато Чата съобщи, че ти ставаш негова жена, това значи, че ще заплати загубата на останалите. Трябва още да плати и за момичето, бебето и коня, които не доведе тук. Ти му струваш твърде скъпо, мила сестрице. Ще са му нужни доста години, за да спечели отново всичко, което днес дава.

— О, боже, надявам се, че няма да съжалява за това — нацупи се Джени и тайно погледна към оградата.

По-късно в колибата, докато решеше косата си Джени усети, че Чата я гледа. Спря, извърна се към него и смело го попита:

— Защо ме взе за жена?

Леко раздразнен, но без да промени израза на лицето си, той отвърна:

— Може би, защото Червената Брада и Цонта нямаше да имат търпение да отговарят на безбройните ти въпроси.

Въпреки че знаеше колко сериозен е въпросът, който разискват, Джени се усмихна.

— Чата, мислех, че притежаваш някакво чувство за хумор. Трябва да е ужасно трудно да бъдеш толкова сериозен през всичкото време, когато сигурно като всеки човек ти се иска да се засмееш.

— Жената на сиукса не трябва да говори по този начин на съпруга си — предупреди я той, но очите му весело искряха.

Джени отметна одеялото и легна до него.

— Мисля, че по тази причина няма да мога да бъда добра съпруга, Чата. Кажи, защо ме взе за твоя жена? То се знае, че можеше да ме имаш и без да ме направиш своя съпруга.

Той протегна ръка и почна да си играе с къдриците й, а после някак колебливо каза:

— Ние, сиуксите вярваме, че трябва да се докоснеш до неприятеля си, за да си сигурен, че си го победил. Но когато те видях, Малко Пламъче, ти докосна нещо дълбоко в мен. Всъщност трябва да приемем, че ти си победител.

Тя се взря в него, сякаш искаше да долови дълбочината на чувството му към нея.

— От самото начало още усетих, че помежду ни има нещо недоизказано, но дали това е достатъчно? Не зная нищо за вашите обичаи, начинът ви на живот е съвсем различен.

— Ще свикнеш, Малко Пламъче.

Джени бързо се приспособи към новия си живот. Утринна Звезда я поучаваше през целия ден, а когато нощем бяха сами с Чата, той търпеливо й обясняваше за техните навици и обичаи.

В една от тези вечери Джени се сети за верижката си с пръстена на Джош.

— Какво стана с верижката ми? Взеха ми я, когато пристигнахме.

— Не ти ли е достатъчно това, което имаш? — попита той.

— Непрекъснато я носех на врата си, защото на нея беше пръстенът на брат ми, единственото нещо, което имам от него. Той загина във войната.

— Добре е да жалиш за своя брат, особено щом е загинал в битка. Ще я потърся — обеща й той.

На следната вечер й я донесе и Джени радостно я окачи на шията си. През нощта сънят й бе неспокоен, отново изпълнен с образите на Беки, Бю и Крис Кирклънд.

В месеците, които се нижеха един след друг, тя бе спокойна и доволна. Чата бе на почит и всички с обич я бяха приели като негова жена. С изненада научи, че Бягащата Мечка, баща на Чата и Утринна Звезда, е главатарят на племето.

Двете с Утринна Звезда станаха близки приятелки и непрекъснато бяха заедно. Тя някак запълни празнотата от липсата на Беки.

Много неща от обичаите на сиуксите й се виждаха странни. Потръпваше от ужас при вида на някой скалп, веещ се на копие и не бе в състояние да вземе участие, когато празнуваха победите си. И все пак това бяха честни, енергични хора, дълбоко привързани помежду си.

Любовта й с Чата бе най-голямата й радост. Спазваха сиукските обичаи и не се явяваха заедно на публични места, но през нощта, когато оставаха сами, с радост се наслаждаваха на взаимната си привързаност.

Чата бе толерантен. Търпеливо понасяше добродушните насмешки на Джени към мъжкото господство и всевластие. Нежно я предизвикваше, даваше й да разбере, че има не само физическа, но емоционална нужда от нея.

Именно през тези дълги нощи на близост Джени постепенно разбра характера и мъдростта на своя съпруг. Сърцето й се изпълваше с гордост и задоволство, докато лежеше нощем до него. Чувствуваше се закриляна от силата му и опиянена от чувството, че е част от него.