Джон Мъри
Дългият път на любовта (18)

Глава 18

Застанала на хребета, Джени отправи поглед към къщата долу в долината. Лицето й бе облято от сълзи.

— Ето ни у дома — прошепна невярваща тя.

Разбрал причината за сълзите й, Крис я обгърна с ръка.

Сгушена между дърветата всред зелените поля, къщата, макар и по-различна от колониалния стил на Хънтърс Кийп, излъчваше същата тиха изящност и спокойствие.

Спомени, потиснати от преживяните трудности и мъки през последните две години, изведнъж нахлуха в главата й. Имаше чувството, че току-що се събужда от един дълъг и ужасен сън, че долу в долината я очакват баща й, майка й, а също и братята й.

Коленичи, а сълзите не преставаха да се стичат по лицето й. Крис се наведе до нея и нежно я прегърна.

— Спри, моя любов — приласка я той и се мъчеше да я успокои. — Ти си у дома. Не ще позволя никой никога вече да те нарани.

Домъди Кирклънд се щураше около къщата. Току-що бе получил телеграмата, с която Крис му съобщаваше за женитбата си.

— Някоя бар дама е пипнала този мой пиян глупак — беснееше той. Настроението му ставаше все по-мрачно и по-мрачно, когато Уоко се появи и му разказа всичко.

Значи така, Крис бе намерил своята Джени. Дом все още знаеше твърде малко за нея. Разбрал бе, че Крис и Уоко цяла година безуспешно я бяха търсили всред индианците. Неведнъж през това време Уоко бе чувал как Крис в измъчващите го кошмари бе викал нейното име.

Дом се бе примирил с мисълта, че никога няма да се радва на внуци. Знаеше, че и Крис като всички мъже от клана Кирклънд, е способен само на една-единствена всепоглъщаща го любов в живота си.

Когато овдовя след смъртта на Катлин, той бе все още млад и красив мъж. Но не успя да изтръгне от паметта си красивата и нежна жена, за която някога се бе оженил. И не направи по-късно никакъв опит да я замести с друга. Натъжи се. Усети някак, че и Крис по същия начин е влюбен в своята Джени.

Обикаляше из кабинета си, напрегнат и неспокоен. Ненадейно впери поглед в портрета на Катлин, закачен на стената.

— Да, мила, нашето момче най-после се ожени. Как мислиш, ще ни се хареса ли неговата жена? Ужасно съм притеснен, Катлин. Така много искам да си до мен. С какво нетърпение съм очаквал този ден, сякаш едва ли не аз съм младоженецът. Вече нищо не зависи от нас. Опитвах се през тези години да го направлявам, но не беше никак лесно. Той е упорит и инат, като мен — намигна й с обич Дом. — Нужна му бе твоята нежност, твоята насочваща ръка, мила. О, Кети, — тъжно въздъхна той, — защо ни остави? И на двама ни така си ни нужна.

Монологът му бе прекъснат от готвачката Консуела, чукаща на вратата.

— Дойдоха вече, сеньор. Те са вече тук — възбудено извика тя.

Дом кимна на Катлин, разкърши рамене и излезе.

Застанал на прага ги гледаше с интерес, докато те приближаваха ръка за ръка. Присви очи и някак оценяваше Джени, както купувач оценява кобила.

Хареса му маниера й — държеше главата си гордо изправена. „Добра порода — помисли си той — личи си възпитанието. Фигурата и тена й са добри, а и тези дълбоки бистри очи. Трябва и издръжливостта й да е добра, щом е успяла да оцелее след няколкогодишен плен от индианците“ — размишляваше той.

Дом бе така увлечен в преценките си за нея, че съвсем не забеляза кога се бяха спрели пред него. Джени чакаше и весело премигваше с очи.

— Бас държа, че искаш да прегледаш и зъбите ми — обърна се тя с мила усмивка към него.

— Джени, прости грубостта на един старец — извини се той и топло я прегърна.

Целуна я и я погледна. Съзря най-незабравимите очи, които бе виждал някога в живота си. И разбра защо сина му веднъж влюбен в тази жена, цял живот ще бъде преследван от спомена за нея. Сияещ се обърна и стисна ръката на Крис.

— Поздравявам те, сине, и се гордея с теб. Джени надмина всичките ми очаквания.

Изненадан от думите на баща си, Крис виновно сведе очи. Колебаеше се дали да му открие цялата истина за техните отношения. Баща му бе така нескрито очарован. Реши да не разваля щастието му засега.

— Ще се видим в кабинета ти преди вечеря, татко. Хайде, мила, да се отърсим от праха на това пътуване.

Прегърна я и я поведе по дългия коридор към стаята си. Спалнята му бе мебелирана съобразно неговите размери. В центъра се намираше грамадно легло, а в останалото обширно пространство бяха разпръснати широки кожени кресла.

Разопаковаха багажа си. Джени извади дрехите си, за да бъдат огладени. Крис отвори гардероба и й подаде един халат.

— Събличай се и се завий в това — нареди той. — После ще идем да се изкъпем.

Последва го по коридора до отсрещната стая. Огледа я с учудване. Огромна квадратна вана заемаше средата на помещението. В далечния ъгъл гореше огън, който затоплеше камъните. Дъхът й спря. Спомни си кога за първи път бе видяла подобна баня. Крис загребваше вода с шепи и я хвърлеше върху камъните. Те изцвърчаха и парата ги обгърна.

— Това се нарича сауна — обясняваше й той, погрешно разбрал израза й на учудване. — Татко ги бе видял в Европа и реши да направи и тук. Много е приятно, когато парата изцяло те пропие. Помага да изхвърлиш всичко с потта.

— Виждала съм вече сауна — промълви тя. — Сиуксите я използват за пречистване.

Крис свлече халата й, вдигна я на ръце и я потопи във ваната. Джени изписка от страх, когато той свали панталона си и влезе вътре при нея. Притисна я до себе си и започна да я целува в очакване.

— Не бях обърнал до сега внимание на капацитета на тази вана — заяви той и в очите му светна дяволито пламъче. — Татко наистина е предвидлив човек.

Тя скептично го погледна.

— Смяташ ли, че ще ти повярвам, че не си я използвал с някое от тукашните момичета?

— Честна дума — закле се той. — Никога не съм се докосвал до никое момиче в ранчото. Не съм искал никога да правя любов с момиче, което ще бъде респектирано от моето положение на господар.

— Или твоите реакции са парадоксални, или аз съм неимоверно наивна — отвърна тя.

Водата й подейства като успокоително лекарство. Отпусна се до пълна премала. Почти заспала, усети устните му в косите си.

— Много е приятно, Джени — прошепна той, — но аз обещах на татко да се видим преди вечеря. Ще ти измия гърба, ако и ти измиеш моя.

Той започна да сапунисва гърба й и от време навреме спираше, за да я целуне по тила или в ямките зад ушите.

— Твой ред е — безразлично съобщи той, като й подаде сапуна и обърна гръб.

Джени се поколеба. Не й се искаше да се докосва до него. Възбуда бе започнала да я обзема още докато той докосваше тялото й. Крис се правеше на съвсем индиферентен, сапунисваше се отпред и чакаше нейната помощ. Смутена от сластните си мисли тя бързо го насапуниса и изплакна. Отдръпна се и се опита набързо да довърши банята си.

Излезе от ваната, уви мократа си глава в голяма кърпа и се загърна в огромния му халат.

Той седеше и я гледаше. Изведнъж я грабна в ръце и целуна с наслада.

— Суха или мокра, мисис Кирклънд, ти си най-красивата жена, която съм срещал в живота си.

„Колко си приличат — по-късно си мислеше Джени. Мислено сравняваше бащата и сина, докато те с удоволствие си пиеха питието след вечеря… — Същата самоувереност, същата гъвкавост в движенията, дори и същите поразителни черни очи!“

Дом бе висок колкото сина си. Имаше здраво и стегнато тяло, без никакви излишни тлъстини. Лесно можеха да минат за братя, а не за баща и син, ако не беше снежнобялата коса на Дом.

Джени се разходи из стаята и спря пред портрета на Катлин Кирклънд. Значи тази нежна и фина красавица е майката на Крис. „Колко е прелестна — помисли си тя. — Каква трагедия трябва да е било за мъжа и сина да я загубят толкава рано.“

— Красива е, нали? — Дом бе застанал до нея. Тя промъкна ръката си под неговата, искаше й се някак да го утеши. Бе усетила колко много все още страда от огромната си загуба. Разбираше защо не се е оженил повторно, но все пак редно ли беше младият му растящ син, имащ нужда от много любов, да заплати за тази му фикс идея? Дали заради това Крис не бе се привързал така към Уоко?

Обърна пълни с обич очи към Крис, който се бе втренчил в портрета. В погледа му прочете нескрито негодувание.

— Искаш ли да разгледаш къщата или предпочиташ първо да ти покажа конюшнята — попита я със затаен смях в очите Крис и хвърли съзаклятнически поглед към баща си.

Тя свъси вежди в недоумение.

— Разбира се, че бих желала да разгледам къщата, но бих искала и… — Внезапна широко разтвори очи, схванала значението на думите му. — Отело — извика тя. — Отело, как можах да забравя! — Грабна ръката му и нетърпеливо го задърпа. — О, Крис, къде е той? Заведи ме при него!

Ликуващ, Крис се остави да го изведе навън, а Дом с бащинска нежност поклати глава.

Отдръпна се и остави Джени да се наслади на радостната си среща. Преливаща от щастие, тя лъчезарно му се усмихна.

— Не ме е забравил. Още ме помни.

— Разбира се, мила, че те помни — нежно отвърна Крис.

С безкрайна благодарност тя се хвърли на шията му и покри лицето му с целувки.

— Благодаря ти за всичко, Крис — радостно извика тя.

Обгърна я с ръце и впи поглед в блесналите й очи.

— Той е твой, мила. Това е моят сватбен подарък.

— Но аз просто не мога да го взема — протестираше тя. — Той е твърде скъп.

— Е добре, можеш да ми го заемаш от време на време, когато е в любовен период — ухили се той.

Вдигна я на ръце и я положи върху купчина сено.

— Като говорим за любовен период…

Устните му се плъзнаха по шията й. Целувките им бяха дълги и сладки и страстта ги обземаше. Заровил глава надолу той вече целуваше гърдите й. Повдигна глава и срещна очите й, добили вече тъмно изумруден цвят.

— А можеш ли да ми кажеш, мисис Кирклънд, защо продължаваме да се любим на земята, когато вкъщи голямото легло ни очаква?

Джени нежно го прегърна.

— Някои мъже просто не могат да променят придобития през живота си навик — отвърна тя с лукава усмивка и разтвори в очакване устните си.

 

 

— Събудете се, сеньора. — Тихият глас едва проникна във все още замъгленото съзнание на Джени. Тя още по-дълбоко се свря в завивките, не искаше да бъде извадена от тази еуфория на пълно спокойствие на тялото и духа си.

Някой леко я разтърси, тя отвори очи и с мъка се пренастрои към заобикалящата я действителност.

— Добро утро, сеньора — поздрави я сърдечно младата прислужничка.

Джени напълно се разсъни, вдигна глава и огледа уютната стая. Анита дръпна пердетата, плътно спуснати дотогава, за да пазят хлад в стаята. Навън бе гореща сутрин.

— Сеньор Крис ми поръча да ви събудя в десет часа. Поръча още да ви кажа, че ще се върне към единадесет и ще ви вземе за езда.

Джени все още легнала, лениво се протегна, погълната от спомена за любовната им нощ.

— Банята ви е готова, сеньора.

Джени въздъхна и неохотно се надигна от леглото. Облече пак халата на Крис. Набързо се изкъпа и когато се върна Анита бе оправила вече леглото и приготвила дрехите й — бежова пола и жилетка и тъмнокафява блуза. Ботушите й, почистени и лъснати, стояха до леглото.

— Откъде се взе този екип? — с недоумение попита тя.

— Той принадлежеше на майката на сеньор Крис — отвърна Анита. — Сеньор Дом смята, че точно ще ви прилегне, без да трябва да се поправя.

Джени бързо се облече и Анита й помогна да сплете косите си в дълга плитка.

— Ще ида да кажа на мама, че сте готова за закуска — усмихна й се мило Анита и изчезна.

Джени хвърли последен поглед в огледалото, доволна, че дрехите й стоят добре, грабна шапката и излезе.

— Добро утро, Джени — сърдечно я посрещна Дом, когато влезе в трапезарията. — Пия на малки глътки кафето си с надеждата да те дочакам.

— Не съм спала толкова до късно от времето, когато бях петнадесетгодишна — смутено се усмихна тя и седна.

— Може би това е гласът на тялото ти, който ти казва, че си си на спокойствие у дома — каза той и нежно я потупа по ръката.

Тя го погледна, изненадана от способността му да усеща нещата.

— Иска ми се да вярвам, че не е, защото моят неразумен син те е държал будна през цялата нощ — добави Дом със същия дяволит блясък в очите, какъвто често бе виждала у Крис.

Бузите й поруменяха, но в това време Анита донесе закуската и я спаси от неудобството да отговори.

— Мислех си, че ще прекараме заедно деня и да се опознаем — продължи Дом, — но Крис е решил да те отвлече.

— Благодаря ти за този прекрасен екип за езда — каза Джени. — Мога да си представя какво значи той за теб.

— Стои ти така, като че ли е правен за теб — усмихна й се с възхищение той.

Крис влезе, наведе се и я целуна по бузата.

— Добро утро, сънливке — захили се той. — Цяло стадо добитък да бе минало сутринта през стаята ни, нямаше да може да те събуди.

— Не знам какво ми стана — промълви тя. — Ти поне знаеш, че се будя винаги рано преди…

Джени спря, иначе щеше да каже нещо, което не бе за пред Дом. Пламнала, тя обърна умоляващ поглед към Крис.

Крис седеше безмълвен и иронично й се усмихваше.

— Знаеш ли, татко, че голяма част от оградата долу в източното пасбище е паднала. Уоко отиде с момчетата да я поправя. Всички животни, които имаме там, са се пръснали из планината. Ще се опитаме да ги съберем.

Изпи кафето си, стана и я дръпна за ръката.

— Хайде да се махаме оттук — нетърпеливо каза той. — Денят вече се преполови. Не се тревожи, татко, ако довечера не се върнем.

Отело бе оседлан и биеше с копита по земята в желанието си да тръгва.

— Смяташ ли, че още можеш да се справяш с него — загрижено я попита Крис, като й помагаше да го възседне. — Той е опасен кон.

— Дали още мога да се справям — присмя се Джени, като се правеше на обидена. Подчинен на познатата команда от докосването на краката й, Отело препусна.

Яздеха спокойно и бавно и Крис й показваше красивата околност. След около час Джени с изненада видя, че приближават към друго ранчо.

— Ние минахме доста път извън Лос Кабалос — поясни Крис. — И понеже вече сме по тези места, реших да те представя на най-близките ни съседи. Общуваме си с тях и сме много близки. Всъщност аз съм кръстник на дъщеря им — гордо заяви той.

Когато слязоха от конете, вратата на къщата се отвори и Ребека Скот изхвърча към тях, следвана от Енди с малкото им дете в ръце.

Поразена от изненада, Джени бе неспособна да се помръдне. Ребека я сграбчи в прегръдките си и дълго стояха така без да могат да си кажат и дума. А и имаше ли думи, с които да изразят чувствата, които изпитваха в този миг. Накрая Беки с обляно от сълзи лице се отдръпна, обхвана в ръце лицето й и се вгледа сякаш търсеше нещо в очите й.

— Как съм се молила да дойде този ден — промълви тя.

Джени, премаляла от изживяното я целуна и прегърна пак. Внезапно, изтръгната от ръцете на Беки, се намери в мечешката прегръдка на Енди Скот. Той я повдигна нагоре и я целуна право в устата.

Детето заплака, Енди го бе оставил долу на земята. Явно бе се уплашило от странното държание на родителите си. Беки се наведе, вдигна малкото момиченце и започна да го успокоява. Под майчината ласка на лицето му разцъфтя усмивка.

— Джени, това е нашата дъщеря, Дженифър Сю — съобщи гордо Беки. — Тя ти е съименница и е на една година.

Джени се вгледа в детето. От Енди беше русата му коса, а от Беки бе наследило кафявите очи и двете трапчинки на бузите. Разнежена се наведе и с целувката си попи една сълзичка под клепачите му.

Крис тактично се бе отдръпнал настрана, за да не смущава трогателната среща. Сега пристъпи напред, стисна крепко ръката на Енди и всички влязоха вътре.

— От снощи, когато научихме, че сте се върнали, не мога да си намеря място — възкликна Беки. — Искаше ми се веднага да дойда, но Крис ни съобщи, че днес ще те доведе.

— Крис е пълен с изненади — отвърна Джени и му хвърли поглед, пълен с благодарност. — Но чувствувам, че вече едва ги издържам. Толкова много неща се случиха за кратко време.

— Обещавам, че повече няма да има — заяви Крис, като вдигна престорено ръка, все едно, че се заклева.

След като вечеряха и сложиха малката Дженифър да спи, Джени им разказваше до късно през нощта за своите преживявания по време на пребиваването си при сиуксите и за случайната си среща с Крис.

На другата сутрин, когато се прибраха вкъщи, радостта им бе помрачена от думите на Уоко. Той ги посрещна напрегнат и тревожен.

— Нашият индианец, Четирите Пръста, е открил следи от липсващите животни. По всичко личи, че не са избягали сами. Някой им е помогнал.

— По дяволите — изруга Крис. — Имаш ли представа колко коня липсват?

— Не мога да кажа точно колко — отвърна Уоко. — На това място държим от петдесет до седемдесет и пет. Тава е огромно стадо, за да могат да се справят с него.

— Каза ли на Дом?

— Да. Той чака да се върнеш.

— Отивам да взема оръжието си — съобщи Крис и сложи ръка на рамото на Джени. — Послушай ме, мила, не се отдалечавай от къщи, докато ме няма — посъветва я той. — И моля те, престани да яздиш тоя твой жребец. Има нещо не в ред, но още не мога да разбера какво е точно.

Дом ги чакаше тревожен.

— Предполагам, че смяташ да ги догоните?

— Мисля, че не си правиш илюзия, татко, че ще ги оставя да отмъкнат такава плячка.

— Трябва ли да ти напомня, сине, че вкъщи имаш млада жена.

— Оставям я на твоите грижи, татко. Когато се завърна ще заминем за нашия меден месец. А сега, тръгваме. Не бих позволил на никого да ни отмъкне толкова много коне. Има и много малки жребчета в това стадо. Най-вероятно ще ги избият, защото няма да могат да се грижат за тях — мрачно заключи той.

Отиде до килера и си избра пушка, взе и кутия с патрони. Провери пистолета си и започна да нарежда патроните в колана си.

Тревожни Джени и Дом се спогледаха. После тя последва Крис в тяхната стая. Той набързо нахвърля някои неща в торбата, обърна се и я взе в обятията си.

— Пази топлината в това легло — прошепна той и я целуна. — В планината, където отиваме, е много студено и знам, че ще копнея за твоето мило, топло тяло.

Зарови глава в косите й.

— Можеш да си вземеш една тъмноока сеньорита, за да не студуваш — подразни го тя и се притисна до него.

— Предпочитам една зеленоока магьосница, много по-пламенна и топлеща — отвърна той и устните им се срещнаха в дълга целувка. — Щом се върна заминаваме сами някъде и ти обещавам поне един месец да не те оставя да напуснеш леглото — заплашително прошепна той и с неохота я пусна. — Пази се, мила.

— И ти се пази — промълви Джени. Постара се да го каже някак безгрижно. — Внимавай и не се излагай на глупави рискове.

Крис се вгледа в нея без да продума, а в очите му се четеше нескрита мъка. Целуна я бързо, обърна се и излезе от стаята.

Потънала в скръб, Джени гледаше как групата заминава. Дом, разбрал колко много е разтревожена, се приближи и обгърна раменете й с ръка. Искаше да я утеши.

— Крис може да се грижи за себе си, Джени. Не трябва да се безпокоиш.

— Но как да не се тревожа? — тъжно промълви тя.

— Мила моя, ти бе започнала да ми разказваш историята на твоя живот. Това най-малкото ще ни позволи да се опознаем по-добре. От цяла вечност не съм имал удоволствието да бъда насаме с такава прекрасна дама.

И някак без да усети Джени започна да му разказва за своето семейство и за първата си среща с Крис.

— Той се появи могъщ и огромен и заяви, че сме под негова команда — разказваше тя и с умиление си спомняше деня, в който Крис пристигна в Хънтърс Кийп.

— Той понякога е много нетактичен — вметна Дом.

— Не — пресече го тя и си спомни колко мил и сърдечен беше Крис тогава. — Аз много пъти съм го преценявала неправилно. Той всъщност е един чувствителен човек.

Помъчи се да вникне в това, което Дом каза за сина си. Беки и Бю мигновено го бяха харесали и изцяло му се бяха доверили. Знаеше колко предани са му Енди и Уоко. Странно, че тя и Дом, двамата души, които най-много го обичаха, най-строго го критикуваха.

Как копнееше да чуе от него, че я обича. Копнееше да й каже, че тя за него е всичко в живота му. Егоистично желание ли бе това, при положение, че тя бе готова да му отдаде своя?

Вярно, че Крис винаги беше нежен и внимателен към нея. Това израз на любов ли бе или просто неговия си начин, за да си осигури отзивчива партньорка за леглото? А може би си представеше, че по този начин й плаща?

— Ти май ме забрави, Джени — прекъсна мислите й Дом.

— Кога ще се върнат? — тревожно попита тя.

— Не мога точно да кажа. Зависи колко време ще им трябва да хванат крадците.

— Не можеше ли Крис да остави полицията да се справи с тях — негодуваше Джени.

— Тук по нашите места сами трябва да се оправяме с тези проблеми — със съжаление отвърна Дом. — Това е единственият начин да оцелеем.

— Искаш да кажеш око за око — едва ли не го обвини.

— Как би се чувствувала, ако с много труд и лишения си създала от нищото нещо, дойде някой и се опита да ти го отнеме?

— О, мога да ти кажа как точно го чувствувам — разпалено заяви тя, — само, че тогава не се наричаше кражба, а война.

— Прости, мила, моята нетактичност — извини й се той.

Джени се смути. Гневният й изблик не бе насочен към него, а бе породен от тревогата й за Крис.

— Съжалявам, Дом — с огорчение промълви тя. — Изкарах си го всичкото на теб.

— Знаеш ли, мила, ти още не си разгледала цялата къща. Ела, това ще отвлече вниманието ти — любезно й предложи Дом и я хвана за ръка. Гордо я водеше от стая в стая из обширната къща и я увещаваше да направи каквато си иска промяна, ако това ще й достави удоволствие.

Бе очарована от това, което видя. Големите стаи бяха топли и приветливи, а пастелните тонове на мебелировката създаваха приятен уют.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че не искам да променям нищо? — каза тя и го целуна. — Вече чувствувам, че принадлежа на това място.

След вечеря седна при пианото и засвири, а Дом затрогнат си представяше как къщата се изпълва с любов и смеха на внуците му.

Те ставаха все по-близки и по-близки и се опираха един на друг в общия си страх за Крис.

Един следобед Джени му разказваше за пътуването им към Калифорния, за събитията, довели до раздялата и с Крис и неволно докосна и темата за живота си при сиуксите.

— Много тежко ли ти беше всред индианците? — попита Дом.

— Напротив, бях много щастлива. — Не скри тя. — Ако останеше на мен, нямаше да ги напусна.

— Тогава защо си тръгна?

— Бях принудена от моя съпруг.

— Не мога да разбера защо те е принудил.

Джени се поколеба дали да му каже тези неща, които бе споделила единствено с отец Хелорън.

— Той си взе друга жена — категорично отсече тя.

— Но защо не те продаде? — изненадан я попита той.

— Трудно ми е да ти поясня, но Чата за нищо на света не би ме продал. Той предпочете да ме върне при моите хора.

— Сигурно много те е обичал. Сигурно има още много неща, които не ми казваш, но това са интимни работи, за които нямам право да питам. Кажи ми как успя да стигнеш до Калифорния?

— С помощта на един мисионер и едно семейство на име Ивънс, на което съм безкрайно задължена. Останалото го знаеш — безгрижно добави тя. — Срещнахме се с Крис и се оженихме. И ето ме тук! Както се казва в приказките „оттогава тя заживя щастливо“.

— Защо ми се струва, че долавям повече цинизъм, отколкото оптимизъм? — наставнически попита Дом.

Джени настръхна в защита.

— Може би защото научих колко кратко трае щастието — отвърна тя.

— Ето защо, мила, ще те посъветвам да му се наслаждаваш безспир, докато го имаш — посъветва я той.

— Това е същата философия, която и синът ти изповядва — засмя се Джени. — Аз през всичкото време обвинявах Крис, а то „какъвто бащата, такъв и синът“.

Дом направи жест на протест.

— Не хвърляй всичката вина на мен. Гърбът ми не е достатъчно як.

— О, как искам да разберем какво става — простена Джени и в очите й се прокрадна тревога.

— Недей, мила — успокояваше я Дом, — мисля, че скоро ще получим сведения.

 

 

Гневът на Крис пламна, когато намериха едно убито жребче.

— Тези мръсници са го измъчвали до смърт — яростно викаше той и се взираше в безжизненото тяло, вдървено от смъртта. — Хайде да го заровим, преди хищниците да са го намерили.

Уоко сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— И аз като теб тежко преживявам това, Крис, но ние сме тръгнали да намерим откраднатите животни. Ако решим да заравяме всяко убито жребче, никога няма да можем да догоним тези мръсници.

— Прав си — отвърна Крис. — Да продължаваме.

В този момент срещу тях се зададе на кон Четирите Пръсти и им съобщи:

— Много коне на пет мили оттук.

— Колко хора има с тях? — попита Уоко.

Четирите Пръста поклати глава отрицателно.

— Никакво хора с тях.

Крис и Уоко размениха недоумяващ поглед. Къде можеха да бъдат хората, които бяха отвлекли конете?

Крис се вгледа в кривокракия индианец. Преди четири години той бе се преселил от север и се бе настанил тук. Бе сдържан по природа, но с вроден усет към конете. Многократно бе откривал загубени от ранчото коне и ги бе връщал. Крис обмисляше дали и той не бе от бандата крадци, отвлякла конете. Може би сега ги заблуждаваше, за да ги вкара в някоя клопка. Погледна към Уоко. Знаеше, че и на него му минава точно това през ума.

— Как мислиш, дали ни причакват някъде или вече са избягали? — тревожно го попита Крис. — По дяволите, само да знаехме колко на брой са.

— Според мен най-добре е да изчакаме да се стъмни, така няма да станем лесен прицел — посъветва го Уоко.

— И аз мисля така — отвърна Крис. — По-добре да загубим един ден, отколкото да загубим някой от хората си.

— Никакви хора — убеждаваше ги индианецът. — Следи намерил, хората отишли. Четири Пръста сигурен.

Крис отново премисли чутото. Досега винаги бе вярвал на индианеца.

— Добре, Четири Пръста, ще повярвам на думите ти. Хайде да вървим и намерим конете.

Когато откриха стадото, намериха мъртви още две жребчета. Кобилите нервно обикаляха около тях.

Успокоиха уплашените кобили и можаха да огледат по-добре жребчетата. Едното бе вече мъртво, другото в предсмъртна агония. Цялото му тяло бе покрито с бяла пяна, излизаща от устата му и то с мъка поемаше последните глътки въздух в живота си. Уоко извади пистолета си, допря го до главата му и стреля, за да го избави от по-нататъшни мъки.

Огледаха и другите жребчета. Бяха в относително добро състояние, като се вземе пред вид в какъв галоп бяха изминали пътя до тук. Крис реши да не тръгват по-рано от следната сутрин, за да даде достатъчно време на животните да си починат.

През нощта лежеше буден с ръце по главата си и гледаше звездите. Мислеше за Джени и за това колко пъти бяха лежали така един до друг. Копнееше за топлото й тяло, сгушено в него и за нейното подлудяващо го ухание. За какво ли си мисли тя сега? Сигурен бе, е успял да направи няколко крачки напред и донякъде, че е спечелил доверието й. Знаеше обаче, че тя все още отнася с подозрение към мотивите на всяко негово действие.

Уоко го изтръгна от неговата унесеност, като се тръшна на земята до него.

— Как мислиш, защо се отказаха да се бият? — попита той. — Няма логика в това да отвлекат стадото, после да избягат и да го изоставят.

— Може би са били малко и са се страхували да ни излязат насреща — отвърна Крис и се опита отново да подреди събитията хронологично.

— Не зная — продължи Уоко, — но има нещо странно във всичко това.

— И на мен така ми се струва — съгласи се Крис. — Не може да не са си дали сметка, че е изключено да избягат надалеч с толкова много коне и че ние скоро ще ги догоним.

— Може би това е отговорът — възкликна Уоко. — Искат да спечелят малко време, но защо?

— Те са сигурни, че ще ги преследваме. Просто чакат това. Те това и искат — извика Крис и скочи на крака, разбрал изведнъж истината. — Ще нападнат пак ранчото.