Джон Мъри
Дългият път на любовта (26)

Глава 26

Джени не свърза липсата си на мензис през януари със случилото се в новогодишната вечер, но в края на февруари бе вече сигурна, че е бременна. Двоумеше се дали да сподели с Крис. Те почти не разговаряха, виждаше го само понякога как влиза или излиза от къщи. Вече не се хранеха заедно, той се прибираше само да преспи и много рядко за вечеря.

В края на март и Дейвид Кейт потвърди бременността й. Увери я, че няма причини да не я износи спокойно докрай.

Бе нетърпелива да съобщи новината на Крис. Вече не се чувствуваше обидена. Обичаше го и не го винеше за случилото се през онази нощ. Ако тя не бе се държала така глупаво, той никога не би си позволил да я насили. Време бе да му каже. Всеки път, когато го зърнеше на прага изпитваше странна възбуда. Знаеше, че пак го желае и бе решила тази вечер, щом си дойде да му каже. Намръщи се, когато Джъдсън й съобщи, че са дошли гости. Искаше й се да бъде сама, да има време да се погрижи за себе си, да се направи колкото се може по-привлекателна, за да го посрещне.

Когато влезе във всекидневната, Беки Скот скочи и се втурна към нея. С радостни викове се прегърнаха и разцелуваха. Енди стоеше на страна и весело се усмихваше.

— Какво правите в Сан Франциско? — учудено ги питаше Джени.

— Трябва да си купя някоя и друга нова дреха, а Дом бе така добър да вземе децата при себе си. И така, ето ни тук!

— А моят приятел къде е? — попита Енди.

— Отдавна е излязъл — смотолеви Джени. „Колко щеше да бъде хубаво, да бях вече говорила с Крис“ — помисли си тя.

— Е, тогава хайде да вървим. Ще ви заведа да обядваме в най-добрия ресторант на града — предложи Енди.

Хвана двете под ръка и тримата, засмени, весело поеха.

Джени вървеше малко по-напред от Беки и Енди, когато стигнаха входа на ресторанта. Усмивката й замръзна на устните при вида на една двойка, която излизаше. Погледът й срещна тъмните очи на Крис, докато извеждаше Диан Карпентър през вратата.

— За бога, Джени? — изненадано възкликна той.

— О, Джени, мила, каква приятна изненада. Не сме се виждали така отдавна — превзето се умилкваше Диан.

Джени обърна пълните си с мъка очи към съпруга си. Крис бе съкрушен и някак неумело са опита да се наведе към нея, но бързо се отдръпна.

С привидно безразличие тя вдигна глава.

— Да не ви задържам повече и да обърквам плановете ви.

На бузата на Крис се появи нервният тик, докато подаваше ръка на Диан.

— Няма ли да си направиш труда да поздравиш старите си приятели? — попита Енди.

Едва сега Крис забеляза, че Джени не е сама.

— Не мога да повярвам — приветливо се усмихна той. — Какво, по дяволите, правите тука?

Грабна ръката на Енди и се наведе да целуне Беки.

— Защо не ни съобщихте, че ще дойдете?

— Сметнахме, че така ще ви изненадаме и както виждам наистина стана така — саркастично добави Енди и хвърли кос поглед към Диан Карпентър.

За първи път от дългогодишното им приятелство в погледа на Енди се четеше неодобрение.

— О, Диан, това са Енди и Ребека Скот. Мис Диан Карпентър — представи ги Крис.

Кимнаха си небрежно, а във въздуха припламнаха искри на неприкрита враждебност.

— Ще останете ли тази нощ? — попита Крис.

— Джени вече ни покани — учтиво отвърна Енди.

— Тогава ще се видим на вечеря — смънка Крис, а в това време Диан го хвана под ръка.

— Какво, по дяволите, става тук? — запита Енди.

Очите на Джени се замрежиха от сълзи и Беки мило я прегърна.

— Млъкни, Ендрю Скот, това не е твоя работа — скара му се тя.

— По дяволите, наистина не е — изръмжа той.

Джени проследи как високата фигура на мъжа й изчезна с тази жена, провиснала на ръката му и гледаща го с обожание.

— Когато си тръгнете за Лос Кабалос и аз ще дойда с вас — тъжно промълви тя.

А Крис следобеда седеше в кабинета си и проклинаше проклетия си късмет. Как се остави тази хитра малка кучка да го придума да обядват заедно? Та той не бе я срещал от онази вечер, когато се случи нещастието с Джени. Беше му изпратила писмо, че има нужда от неговия съвет за някакви инвестиции и бе предложила да се срещнат в този ресторант. Защо, по дяволите, не й бе каза да дойде просто в офиса му.

Как можаха да се срещнат точно там с Джени и семейство Скот! Кой можеше и да помисли за такова нещо?

Погледна треперещата си ръка. Все още Джени имаше власт над него. Господи, колко беше красива! Колко много я обича. Но това, което единствено помнеше, бе нейния пълен с омраза и погнуса поглед в нощта, когато я бе изнасилил. Зарови отчаяно глава в ръцете си.

Фред Сютън почука на полуотворената врата и подаде глава.

— Ей, Крис, трябва да оправим нещата с банката на Хънтингтън. Както ми изглежда заседанието ни ще продължи цяла нощ.

— По дяволите — изстена Крис, — това само ще ме улесни.

Прибра се вкъщи на следния ден, уморен и небръснат. Джъдсън го посрещна и с наведени очи му подаде един плик. И без да го отваря, знаеше, че е от Джени.

Съобщението й, написано грижливо, бе кратко и ясно.

„Крис,

Реших да се върна с Енди и Беки в Лос Кабалос. При така създалите се обстоятелства, мисля, че това е най-разумното решение.“

Джени

През следващите месеци Крис с настървение се хвърли в работата си, мъчейки се да запълни липсата на Джени. През цялото лято не отиде нито веднъж в ранчото, за да не я срещне. Това, че живееше без нея бе достатъчно непоносимо. Ако я видеше отново всичко, което бе успял да изгради като защита, щеше да рухне.

Той се презираше и мразеше за това, което бе й причинил. Нищо чудно, че тя го мрази. А колко скъпа му беше! Дали някога щеше да се отърве от такива като Карл Страйкър, Монтоя или Крис Кирклънд? И имаше ли разлика между тях?

Мислите му бяха прекъснати от тихо почукване на вратата. Влезе Джъдсън и му подаде телеграма. Отвори я с безразличие и прочете:

„Джени тежко болна. Препоръчвам ти веднага да дойдеш. Уоко ще те чака на гарата.“

Дом

Крис скочи на крака и все още не можеше да повярва. Да не би това да е някаква глупава шега? Извика на Джъдсън, след минути напусна къщата и успя навреме да стигне гарата.

Познатата суха фигура на Уоко Барнс неспокойно се движеше по перона. Двамата стари приятели сърдечно се ръкуваха. Като погледна Уоко, разбра, че телеграмата е истинска.

— Много ли е зле? — попита Крис.

По лицето на Уоко се изписа истинска изненада. Погледна го недоумяващ.

— По дяволите, Крис. Нима не знаеш? Дойде й времето.

— Времето за какво? — извика тревожно Крис. — Какво искаш да кажеш, че й е дошло времето да умира.

— За бебето — отвърна Уоко.

— Какво бебе? — обърка се Крис.

Пътуването до ранчото бе цяло мъчение за него. Не само го измъчваше мисълта, че може да загуби Джени, но го потискаше и неимоверно чувство за вина, че може да умре при раждането на детето, заченато в онази ужасна нощ, когато я изнасили.

Дом и Енди стояха и чакаха пред къщата. Като слезе от коня, Крис със страх ги погледна, ужасен какво ще прочете в очите им.

Енди наведе очи, не можеше да го погледне, а Дом тъжно поклати глава.

— Май че няма да има сили да се справи, синко. Раждането продължава вече трети ден. Силите й се изчерпаха, не знам дали ще може още да издържи.

Крис унило отпусна рамене, облегна се на вратата и захлупи глава в ръцете си.

— Аз изобщо не знаех, че е бременна.

— Никога не можах да разбера какво точно не е в ред между двама ви. Джени не бе склонна да го разискваме. Господи, Крис, с такава жена като Джени, за какво ти е потрябвала тази долна Диан? Не мога да си представя, че съм отгледал такъв глупак!

Крис изправи рамене и влезе в къщата.

— Това е една объркана история, татко. Не е онова, което си мислиш.

Затича се по коридора, гореше от желание да види Джени. Втурна се в стаята, но спря и предпазливо пристъпи до леглото. Тя лежеше със затворени очи, а Беки бършеше с кърпа потта от челото й. Дъхът му секна, когато се наведе над нея. Лицето й бе смъртно бледо. Единственият цвят, който имаше по него бяха моравите кръгове под очите й, а те го правеха да изглежда още по-бледо. Прекрасната й коса бе сплъстена на главата и само няколко мокри от пот къдри лежаха върху възглавниците.

Изведнъж тялото й се разтърси от силни спазми и за миг отвори очи. В тях се четеше безкрайна мъка. Издаде слаб стон. Главата й се мяташе безпомощно.

Крис взе ръката й, допря устни до дланта й.

Бе я издрала с ноктите си в неописуемите болки, които бе преживяла през тези три дни.

— Джени, любов моя, аз съм, Крис — прошепна той и внимателно приседна на леглото.

Тя обърна глава.

— Крис — едва чуто промълви тя.

— Не говори, мила — прекъсна я той и нежно целуна устните й.

Нов спазъм сгърчи тялото й. Тя стисна здраво ръце, измъчена от болките.

— Крис, трябва да ти кажа, че…

— Недей, мила — прошепна той. — Трябва да пестиш силите си.

— Вече е много късно — промълви тя и сълзи бавно се стичаха по бузите й. — Така много исках това дете, а както изглежда нито то, нито аз ще оживеем.

— Моля те, мила, пази силите си — повтаряше той. — Пази ги.

Ръката й се впи в неговата, последва нова контракция.

— Не мога повече, Крис. Така ми е мъчно. Зная, че бебето ни е момче, твой син — прошепна тихо тя и затвори очи.

— Послушай ме, Дженифър Кирклънд. Ние ще имаме син и нашият син ще има майка, защото ти ще се справиш. Отвори очи и ме погледни — помоли я той.

Джени обърна очи към него и той бе поразен от липсата на капчица воля за живот в тях.

— Джени, спомни си за деня, в който се срещнахме. Ти бе най-прекрасната жена, която някога съм виждал. Стоеше на прага, докато ние приближавахме, с гордо вдигната глава и поглед, пълен с презрение. Непобедима. Тогава разбрах, че една жена може да погребе всичките си близки и да остане непреклонна. Ти успя да се справиш с ужасите на войната, с плена при индианците и да останеш непобедена, такова момиче не може да се предаде. Такава жена ще се бори с всяка капчица сила, която й остава.

Джени поклати леко глава.

— Нима не разбираш, мила, че тази сила си получила от предците си. Тези Хънтър, с които се хвалеше, които от дивото място са направили райска градина. Те са ти дали не само тази къща и тази земя. Ти си наследила от тях куража, решителността и силата им. Нима усилията им са били напразни? Нима сега ще сложиш край на всичко? Трябва да предадеш това наследство на нашия син! Трябва да го родиш!

Той притисна ръката й до гърдите си и една сълза се спусна по бузата му.

— Няма да позволя това, Джени. Чуваш ли? Вземи моята сила, скъпа. Твоята сила веднъж ме спаси, нека сега моята да спаси теб.

Джени едва протегна ръка и преглади падналия му на челото кичур коса.

— Не знам дали този път ще успееш, капитан Кирклънд — промълви тя и нежно му се усмихна.

Затвори очи и той леко попи с пръсти сълзите й. Усетила докосването му, устните й се разтвориха в едва забележима усмивка.

Крис се обърна към доктор Свенсън.

— Все пак нещо трябва да се направи — с укор каза той.

Лекарят тъжно поклати глава.

— Бебето е много голямо, за да се роди по естествения път и това усложнява нещата.

— Господи — извика Крис, — ако това беше някоя от нашите кобили, щяхме да измъкнем жребчето и нямаше да я оставим ненужно да се мъчи.

— Крис, имаме работа с човешки същества, не с коне.

— Дявол да го вземе, прав си — викаше Крис. — Това тук в леглото е човешко същество. Това е моята жена и аз ти заповядвам да измъкнеш бебето по какъвто и да било начин, а не да я оставяш да умре. Какъв е смисълът да ги загубим и двамата?

Джени стенеше в болките на нови спазми.

— Сигурен съм, че няма да трае много. Контракциите са почти непрекъснати — опита се да го успокои доктор Свенсън.

— Колко още ще може да издържи — отчаяно запита Крис. — Нима не виждаш, че няма да може да го роди, ако не направиш нещо?

— Крис — продължи да го успокоява лекарят, — нейното желание е да спасим детето. Трябва да зачиташ волята й.

Джени крещеше от болки и докторът загрижено се наведе на нея.

— Ще бъде по-разумно, ако напуснеш стаята.

— Ще остана при жена си — решително отвърна Крис.

— Крис, къде си — викаше тя през болките си.

— Тук съм, любов моя.

— Така много се страхувах, докато ти дойде. Не ме оставяй — молеше го тя.

— Няма да те оставя, мила — увери я той.

Тя протегна ръце и заби нокти в дланта му.

Пристъпите от болки следваха без прекъсване един след друг, все по-силни и по-силни, но в това мъчително състояние тя усещаше прилив на сила от ръцете му, които здраво стискаха нейните.

Александър Майкъл Кирклънд се появи на бял свят два часа по-късно и изплака силно. По всичко изглеждаше, че и той бе раздразнен от толкова продължителното си раждане.