Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Siana (2010)
Начална корекция
Dani (2014)
Допълнителна корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джон Мъри. Дългият път на любовта

Американска. Първо издание

ИК „Адам-92“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

Глава 12

През една есенна нощ Чата й обясняваше техния календар.

— Сега сме в месеца на Падащите Листа — каза той.

— За нас този месец е октомври — обясни му Джени. — След това идва ноември, после декември, а от януари започва Новата година.

— Тъй като живеем със сиуксите, няма ли да е по-разумно, Малко Пламъче, да научиш нашия език.

— Утринна Звезда непрекъснато ме учи на вашия език — отвърна Джени. — Но аз никога няма да го говоря така добре, както ти говориш английски. А и на моя език може да си кажем толкова много неща. Как да кажа на вашия език „обичам те“?

— А какво значи това?

— Любовта е чувството между мъжа и жената, това, което усещаме един към друг.

С дяволита усмивка Джени прегъна края на кожата, върху която седяха и изрисува на прашната земя едно сърце. После написа с печатни букви „Чата обича Джени“ и прекара пръст по контурите на нарисуваното сърце.

— Това е символът на любовта за белия човек — обясни му тя. — Първата дума е твоето име, ЧАТА — показа му я тя, — втората дума е ОБИЧАМ, а последната е моето име ДЖЕНИ.

Той се усмихна и кимна с глава, че е разбрал. Извади ножа си и нарисува друго сърце. Съсредоточено преписа нейните букви, но така — „Джени обича Чата“. Свърши и се облегна назад със самодоволна усмивка.

— О, ти се мислиш за много умен — засмя се Джени. Бутна го назад, легна върху него и двамата сърдечно се разсмяха. Внезапно той престана да се смее и я притисна до земята, но погледът му бе любещ и нежен.

— Никакъв символ и никакви думи не могат да изразят чувствата ми към теб, Дженний — промълви той, като потърси устните й.

 

 

На другия ден разтуриха лагера и се отправиха към мястото за зимуване. Джени се учуди как се справиха с всичко бързо и незабелязано. Седмица по-късно вече бяха устроили напълно новия си лагер така, сякаш винаги са живели в него.

Заедно с Утринна Звезда решиха да пообиколят наоколо и да съберат орехи за зимата. Чата ги настигна и се присъедини към тях.

Привлечена от причудливата форма на една скала Джени безгрижно се заизкачва нагоре по нея. Ненадейно се подхлъзна, загуби равновесие и се свлече надолу. Единият й крак се заклещи в цепнатината между два грамадни каменни блока. Болката бе непоносима. Всичките й опити да го извади останаха напразни. Чата и Утринна Звезда се опитваха да разместят камъните, но не можаха и да ги помръднат.

— Не сме далече от лагера — каза Чата на сестра си, — качи се на коня и доведи някой да ни помогне.

— Моля те, побързай — молеше я Джени, — ужасно ме боли.

Утринна Звезда кимна и препусна, а Джени и Чата отново напразно се опитваха да освободят крака й. Накрая се отказаха.

— Стой без да мърдаш — съветваше я той. — Това е най-разумно.

Шумът от внезапното излитане на няколко яребици от съседните храсти привлече вниманието му. Инстинктът му на ловец му подсказа, че нещо ги е уплашило. Ръмженето, което се чу, потвърди съмнението му. Той безшумно се изправи.

— Какво е това? — попита Джени, уплашена от неговата тревога.

В отговор на въпроса й, зад дърветата тромаво изскочи огромна мечка. Джени остана зяпнала от ужас при вида на страшния звяр и с неистови усилия се помъчи отново да освободи крака си.

Чата извади ножа си и здраво го стисна в ръка. Мечката го видя и се изправи на задни лапи. Джени я гледаше, хипнотизирана от огромните й размери. Беше поне три метра.

— Бягай от там, Чата — викаше му тя. — Поне ти можеш да се спасиш. Качи се на скалата, там не може да те стигне. Изключено е да се справиш с нея.

— Тихо, Малко Пламъче — успокояваше я той.

— Моля те, Чата — настояваше Джени, — поне ти се спаси.

— Искаш от мен да направя това, което ти не би направила — отвърна той и нежно я погледна. — Каквото и да се случи, стой без да мърдаш, така може и да не те забележи — увещаваше я той.

Отстъпи леко назад и още по-силно стисна ножа си. Мечката се обърна към него и започна да се приближава. Отвърна с рев на изпречилото й се предизвикателство. А той продължи да отстъпва като подвикваше, за да отвлече вниманието й от Джени. Внезапно тя замахна с такава сила, че би могла да го сплеска с огромната си лапа. Чата се наведе, избягна удара и я нарани в гърдите. Разярена мечката се хвърли върху него, но той пак успя да се измъкне и да забие ножа си в сърцето й.

Безпомощно падна на земята, а животното зловещо изрева, отворило широка паст, готова да го погълне. Ненадейно шест стрели едновременно го пронизаха. Огромната маса за миг остана неподвижна, а после се строполи с трясък на земята.

Учуден Чата се обърна и видя Утринна Звезда с шест сиукски война. Те скочиха от конете си и се втурнаха към мечката, за да се уверят, че е мъртва.

Чата изтича при Джени и тя обляна в сълзи, обви ръце около врата му. Напразно се опитваше да не даде израз на чувствата си, очите му го издадоха.

С общи усилия седмината едва помръднаха камъните и Утринна Звезда измъкна крака на Джени. За щастие не бе счупен. Мъжете се погрижиха да натоварят и отнесат убитата мечка.

Тази нощ Джени притискаше Чата плътно до себе си. Ако сестра му не бе успяла навреме да се върне, нямаше да бъдат живи. Макар той да смяташе, че спасението им се дължи единствено на храбростта на сиукските войни, Джени мълчаливо поблагодари на бога за неговата намеса.

Следващият ден им донесе нови вълнения. Сивият Орел съобщи, че е видял наблизо стадо бизони. Ловците грабваха оръжие и заминаха.

Ловът им бе сполучлив, запасите от месо за зимата бяха осигурени. Всички бяха уверени, че победата им над мечката и появата на така жизнено нужните им бизони бе знак, че Великият Вакан така е благосклонен към тях. С голямо празненство почетоха това предзнаменование.

 

 

Настъпи зима. Джени бе щастлива, не се плашеше от студа и снега. Имаха в изобилие месо и Чата рядко напускаше лагера. Зает бе само с участието си в племенния съвет, а останалото време прекарваше с Джени в уютната им колиба.

Приготвяше нови стрели, за да попълни запасите си. Направи красив лък на Джени и й обеща напролет да я научи да си служи с него.

Джени разчерта една дъска и с оцветени камъчета го научи да играят на дама. И така през дългите зимни вечери играеха или просто лежаха прегърнати и говореха за миналото си.

Чата много се учуди като разбра, че презимето й е Хънтър. Реши, че това е благоприятен знак. Ловът бе жизненоважен за сиуксите.

През една от тези нощи той й разказа за предишния си брак. Описа й с болка как индианци от племето кроу са убили жена му и двамата му сина. Тя слушаше ужасната история за мъчителната смърт на близките му и едва сега разбра причината за дълбоката му омраза към това племе.

Друг път весело си приказваха за възрастта си.

— Имам зад себе си тридесет и седем лета — зави Чата.

— Значи си бил на шестнадесет години, когато аз съм се родила — бързо пресметна разликата им Джени.

— По твоето броене значи тогава съм изпълнил Слънчевия танц. По нашия обичай всеки младеж, когато му дойде времето, трябва да го изпълни — гордо каза той.

По-късно Джени щеше да научи значението на този ритуал.

Снеговете почнаха да се топят и Джени с изненада научи, че пак ще местят лагера си.

— Не мога да разбера защо непрекъснато се местим — възропта тя.

— Ние не сеем, затова трябва да следваме стадата бизони — обясни й Чата.

— Няма ли да е по-разумно да се установите на едно място и да почнете да сеете, отколкото да се скитате като номади и да залагате на късмета си да намирате храна — раздразнено каза тя.

Чата настръхна.

— Не се осланяме на късмета си. Ние сме ловци. Много умение и смелост се изисква, за да осигурим храната си. Не подобава сиукските войни да чоплят земята като стари баби, за да намерят някое коренче — презрително й отвърна той.

Джени знаеше, че започва безсмислен спор, но не можа да се въздържи.

— О, тези четири добродетели — храброст, кураж, щедрост и мъдрост, с които всеки сиукс се гордее — изброи й ги пренебрежително тя. — Прощавай, но не мога да открия някаква особена смелост в това да забиваш стрели в безпомощно животно. Не е и голям кураж да скиташ из горите и да оставяш жените да вършат всичката работа. Не виждам и никаква щедрост в това да даваш на другите от лова си, тъй като ти сам не можеш да го изядеш. Ако за всичко това е необходима мъдрост, то вие сиуксите живеете съобразно своите желания.

— Не ми се нрави този разговор, Дженний.

Джени усети болката му и се засрами. Знаеше, че в яда си нарочно бе преувеличила и изопачила всичко. Зарови глава в гърдите му и го обгърна с ръце през кръста.

— Прости ми, Чата. Не знам и аз защо наговорих всички тези ужасни неща. Гордея се с теб. Обичам твоите хора толкова, колкото и моите.

Усетил искреността на думите й, гневът му стихна. Вдигна я като перце и я положи на леглото.

— Мое Малко Пламъче — промълви той и погали лицето й, — ти си само дух и огън. Какво да правя с теб? Погледна ли те сърцето ми прелива от радост. Не зная нищо друго, освен, че не мога без теб. Мога да те обявя за „витковин“, което значи невярна съпруга. За наказание да ти отрежа носа и така да се спася от изкушението. — Ръцете му се плъзнаха по тялото й. — Но няма ли пак да се изкуша, като зная прелестите и топлотата на това тяло? Може би трябва да бият барабаните и да съобщя, че се разделяме. Тогава всеки, който те пожелае, може да те има.

— Това ли искаш, Чата? Нима ще ти е безразлично с кого прекарвам нощите си? Нима няма да страдаш, ако знаеш, че лежа в ръцете на Червената Брада или устните на Цонта са върху моите?

Той зарови глава в косите й.

— Ти си една изкусителка! Говориш лоши неща. Трябва да отрежа езика ти, та никога вече да не можеш да ги кажеш.

— Но така ти ще се лишиш от това удоволствие — въздъхна тя и леко прекара езика си по ухото му.

Победен легна по гръб, а Джени бавно очерта с езика си устните му, преди той да ги разтвори за една безумна целувка. Внезапно я дръпна за косата и я отдалечи от себе си.

— Шаманът е прав, ти си ме омагьосала — изпъшка той и силно я притисна.

Тя изви глава.

— Това ли ти каза този всезнайко?

Чата нямаше никакво желание да продължават този разговор. Устните му попаднаха на гръдта й, която му се бе изпречила.

— Не, почакай. — Джени въздъхна и прималяла затвори очи. Първата вълна на възбуда разтърси тялото й. — Искам да знам какво ти е казал този клюкар.

Но Чата пламенно продължи ласките си и вече съвсем не я беше грижа кой какво е казал. Чувството надви над разума й.

 

 

Чата наблюдаваше как Джени повече от половин час търси нещо между дрехите си. Дори за флегматичен сиукс това бе твърде дълго. Накрая я попита:

— Какво търсиш, Малко Пламъче?

— Виждал ли си верижката ми? — с безпокойство запита тя.

Той поклати глава.

— От кога я няма?

— Преди два дни я свалих и я прибрах при другите неща, но сега я няма. Не мога да разбера какво е станало. Така много внимавам да не я загубя.

— Ами тогава трябва да е някъде тук — логично отвърна той.

Двамата започнаха усилено да търсят. Обърнаха кожите по пода, претърсиха всичките дрехи, но не можаха да я открият.

Джени тъжно въздъхна. Това бе единствената й връзка с миналото.

Още на другия ден съвсем забрави за това. Всички бяха развълнувани, че отец Майкъл Хелорън е пристигнал. Утринна Звезда радостно изтича при нея и й съобщи, че отецът е с баща й, Бягащата Мечка, и с всички членове на Съвета.

Джени бе на тръни. Неспокойно очакваше срещата с този човек, който индиректно се бе намесил в живота й. Когато Чата се появи заедно с него на входа на колибата им, тя се втурна да го поздрави.

Отец Хелорън бе с нисък ръст на около шестдесет години. Косата му бе побеляла, но очите му искряха с младежки плам. Чата тактично се отдалечи, така че двамата да могат да си поговорят насаме.

— Католичка ли си, мое дете? — мило я запита отецът.

— Не, отче, възпитана съм като презвитерианка.

— Кога бе пленена от сиуксите? — продължи да пита той.

— Трябва да беше някъде през август миналата година. Май не съм загубила ясна представа за месеците. Всъщност бях пленена от племето кроу, а Чата ме спаси.

— Спасил? Не звучи ли това малко странно? — усмихна се отецът.

— Той никога не ме е малтретирал. Взе ме за своя жена и ние се обичаме.

— Чата е деликатен човек — съгласи се отецът. — Когато за първи път дойдох, беше само на шест години. Едно необикновено будно и любознателно дете. За съвсем кратко време успя да научи английски. Винаги съм го оприличавал на младия Иощуа от Стария Завет — безстрашен, но благочестив млад войн с вродени качества за водач. Само в едно ме разочарова. Не можах да го покръстя в християнството — забеляза с топла усмивка той.

Джени се усмихна очарователно.

— Той така се гордее, че е потомък на сиуксите. Не би им изневерил по никакъв начин.

— Дори не и заради теб, Джени?

— Не бих си позволила да поискам от него никога това, отче. Това би го съсипало.

— Сега разбирам. Ти си доволна от живота си с тях — каза той.

— Доволна съм, че съм с Чата — искрено с блеснали очи отвърна Джени. — Не мога да отрека, че понякога ми липсва чаша кафе или възможността да послушам приятна музика или да почета някоя хубава книга. А можеш ли да си представиш как мечтая да захапя парче пресен хляб, намазан с масло? Но всичко това е без значение в сравнение с това, което имам. С това, което Чата ми дава.

— Имаш ли семейство? Безпокои ли се някой за теб?

— Не, отче. Всичките ми близки загинаха през войната, най-малкият ми брат загина при пътуването ни. Нямам никой друг, освен Чата.

— Но, Джени, мила, та той е изложен на опасност всеки ден. Какво ще правиш, ако се случи нещо с него?

— Просто отхвърлям тази възможност — твърдо отговори тя. — Нищо не може да му се случи. Ако на небето има бог, той не може да позволи това.

— Така ми се иска да подкрепя тази ти вяра — тъжно промълви отецът, — но ти знаеш, че никой не е безсмъртен. Поговорих с Чата и разбрах колко много се е променил. Великолепна и вдъхновяваща е вашата любов и ще се моля тя да бъде без край. Но все пак, мое дете, трябва да бъдеш готова и за нещо, което неочаквано може да те сполети.

Всички в лагера обичаха и почитах отец Хелорън. Освен близостта му с Чата и Утринна Звезда, той бе приятел и на баща им, Бягащата Мечка, с когото прекарваше вечерите в приятни спомени за миналото.

Отецът бе приятно изненадан, че под влиянието на Джени, Чата така е обогатил английския си и ахна от почуда, когато той му предложи да играят на дама и накрая го победи.

Тайно наблюдаваше младата двойка, радваше го откритието, че между тях съществува дълбока обич и уважение един към друг. Помоли се дано успеят да я съхранят такава и никоя змия да не може да проникне в техния рай.