Джон Мъри
Дългият път на любовта (25)

Глава 25

Когато се върнаха в Сан Франциско, Джени вече бе сигурна, че е бременна. Тя цъфтеше от щастие, а красотата й, която винаги беше слисваща, сега просто зашеметяваше младия й съпруг.

На заразителната й спонтанност не устояваха дори сдържаните Джъдсън и Хилда Мюлер. За първи път, откакто служеха в къщата на Кирклънд, Крис ги забеляза да се усмихват, когато Джени им говори. Дори бе свидетел как един ден, когато на Джени прилоша, Джъдсън се втурна да я подкрепя.

В един летен следобед тя се върна след преглед при Дейвид Кейт. Той я бе уверил, че всичко върви нормално и че е в добро здраве. Тя с голяма радост се бе запознала с бъдещата му съпруга, привлекателна млада брюнетка. Бяха обядвали заедно и с радост бе чула любовната история на младата двойка. Обещаха да дойдат на вечеря у тях през следващата седмица.

Когато си влезе, Джъдсън я уведоми, че един посетител я чака във всекидневната.

При влизането й, отец Хелорън се надигна от стола с топла усмивка на милото си лице. При вида на любимия си приятел, Джени засия.

— Отец Хелорън как се радвам да те видя! — възкликна радостно тя.

Прегърнаха се топло, щастливи, че отново се срещат.

— Как си, мила моя? — благо я попита той.

— Добре съм, отче, и така се радвам на срещата ни. Често си мисля за теб. Изпратих писма до всички градове по брега, където вашия орден има мисии. Исках да те уведомя къде се намирам.

— Както разбирам ти намери твоя Кристофър — отвърна отецът. — Не трябва да питам дали си щастлива, лицето ти те издава.

— А какви са новините около теб, отче? Какво правиш тук на запад?

— Приключих моята работа всред индианците. Вече съм твърде стар. Дойдох да работя в нашата мисия в Лос Анджелис.

Джени се вгледа в скъпото, застаряващо лице и откри нови бръчки около сините му очи, но те все още бяха бистри и блестяха. Пресегна и нежно погали сбръчканата му ръка.

— Време е да си починеш, отче. Ти си го заслужил. — Погледна го за миг и колебливо попита: — Как е Чата, отче?

— Добре е. Баща му умря наскоро, след като ти замина и Чата зае неговото място. Той е добър и мъдър водач.

— Не би могъл и да бъде друг — промълви с насълзени очи тя. — Щастлив ли е?

— Да, Джени. Вярвам, че е щастлив. Той се ожени за младо момиче от друго племе и има син. Помоли ме да ти предам нещо, ако те видя. Каза: „Кажи на Джени — ний“. — Отец Хелорън спря, като че ли за да си спомни точните думи, а Джени нежно се усмихна, че произнесе името й както Чата. — Каза: „Кажи на Дженний, че макар уханието на пролетните цветя все още да се носи във въздуха, един сиукски войн се е завърнал при племето си. По-беден, понеже те е загубил, но по-богат, защото те е обичал“.

Джени с разбиране се усмихна.

— Той е щастлив, отче.

— Настъпиха лоши времена за сиуксите — продължи отецът и тъжно поклати глава. — Често ги нападат. Военните водачи като Седящият Бизон и Дивият Кон искат открита война. Трудно е за водач като Чата да удържа младите си храбреци. Скоро ще има война, в която цялото сиукско племе ще се включи. Изтръпвам, като помисля за последствията.

Джени унило седеше, потисната от това тъжно предсказание.

— Но аз не искам да съм носител на лоши вести, Джени. Трябва да сме радостни, че отново се срещнахме.

Тя се опита да отхвърли тъжните си мисли и се усмихна. Настоя да остане с тях на обяд. Докато чакаха Крис да се върне, тя му разказа за пътуването и преживяванията си с Ивънс. Довери му, че ще става майка.

По-късно, обгърната от ръката на Крис, останаха на вратата, за да изпратят отец Хелорън. Обещаха си да се срещнат отново.

Джени бе така истински щастлива. Чувствуваше се на седмото небе и бе сигурна, че няма сила, която да й отнеме това щастие.

 

 

През октомври получиха покана от Диан Карпентър за маскен бал. Искаше се да съобщят с какви костюми ще се появят.

Джени и Крис се скараха, докато разискваха какви костюми ще облекат. Той бе непреклонен и нямаше желание да участвува в такъв маскарад. Заяви решително, че няма да сложи „смешна маска“ или да облече „розови сатенени гащи“.

Накрая постигнаха компромис. Решиха Крис да се яви в старата си военна униформа, като „капитанът янки с откраднатата си хубавица от Юга“. Тя щеше да бъде стегната в корсет с кринолин и шапка с широка периферия.

Преди бала Джени направи фризурата си така, че червените й къдри свободно да падат по раменете и гърба й. Забавляваха се много, докато Крис й помагаше да стегни корсета и се облече. Вече готова, тя се обърна към него.

Гледаха се в захлас, очаровани един от друг. Сякаш не бяха в луксозната спалня на обширната си къща в Сан Франциско, сякаш годината не бе 1869, а 1865 и се намираха в бедната всекидневна на порутената къща във Вирджиния.

Младият и проспериращ финансист Крис Кирклънд бе изчезнал и на мястото му бе свирепият и красив янки, капитан Кристофър Кирклънд, от кавалерията на Съединените Щати.

Нямаше я и известната млада, общителна Джени Кирклънд, на нейно място стоеше една смайваща южна красавица, Дженифър Хънтър, пламенна и горда бунтовничка от Конфедералните американски щати.

За двама им всичко бе започнало от тук. Всичките следващи събития в живота им, водеха началото си от този съдбовен момент, когато станаха просто „Джени и Крис“, любовници за цял живот.

Джени нервно се засмя и развали магията на този миг. Завъртя се, за да може той да я огледа.

— Кажи ми, янки, ще изглеждам ли убедително? Изглеждам ли така красива, че да накарам един капитан победител, един янки да ме отвлече?

Крис се усмихна и весело я грабна в ръце. Очите му заблестяха.

— Мога да ви уверя, мадам, че преди да изтече нощта, ще бъдеш пак отвлечена от един капитан янки. Всъщност, мила — прошепна той в ухото й, — защо не забравим за този бал и просто да си останем вкъщи. През цялата нощ ще те пленявам.

Тя предизвикателно премигна и прикри лице с разтвореното си ветрило.

— Защо, капитане? Това, което казваш ме притеснява…

— Хайде тогава, бунтовничке — снизходително каза той и я хвана за ръката. — Хайде, по-скоро да свършим с тази мъка, която ни предстои.

Диан Карпентър пищно облечена като Мария Антоанета, както обикновено посрещна Крис с бурен ентусиазъм, преди студено да обърне очи към жена му.

— О, Джени, каква пленителна красавица си се направила. Но похитена, мила моя. Дано не се наложи нашият красив капитан пак да прибегне към похищение.

Погледите на влюбената двойка топло се срещнаха. И двамата добре си спомняха този далечен следобед в тихата горичка във Вирджиния, когато без сами да разберат в един очарователен, изпълнен със страст момент, се бяха свързали завинаги.

— Права си, Диан — отвърна Джени и продължи да гледа нежно Крис, — капитанът никога вече няма да е принуден да похитява.

Диан много добре забеляза значението на разменения им поглед. Разяждана от ревност изсъска като змия:

— Всъщност, аз очаквах да те видя като индианка…

Джени видя гневното припламваме в очите на съпруга си и нервния тик на бузата му, което не предвещаваше нищо добро. Вмъкна нежно ръката си под неговата и се обърна с любезна усмивка към съперничката си:

— Да, Диан, какво умно предложение! Как не помислих за това? Тъй като съпругът ми намира и двата образа прелестни, трябваше да го попитам кой от двата би предпочел.

Часовете бързо минаваха и макар че далеч от Диан, Джени добре се забавляваше, все пак се зарадва, когато Крис й предложи да си тръгват.

За тяхна изненада, когато излязоха навън, бляскави светкавици прорязваха небето, а последвалите ги гръмотевици просто ги заглушиха. Не бе почнало още да вали. Крис бързо я настани в кабриолета и взе юздите. Плесна коня с надеждата, че ще могат да се приберат вкъщи, преди пороят да е започнал.

Едва когато се отпусна на седалката Джени усети колко много е уморена. Сгуши се в Крис и почти веднага заспа. Не видя как насреща им връхлетя другата кола. Изплашени от силен гръм, конете й бяха препуснали бясно и бяха изхвърлили кочияша от капрата.

Крис се опита да отклони кабриолета встрани, но не успя. Тежката кола ги блъсна и прекатури на земята кабриолета и коня им.

Той изхвръкна настрана, но Джени бе затисната отдолу. Разбра, че няма да може да вдигне коня.

Тя, примряла от болка, не можеше даже да извика. Когато Крис успя да отмести колата, усети режеща болка в корема си.

А когато вече я бе измъкнал, небето сякаш се раздра и се изсипа пороен дъжда. От последвалите контракции Джени разбра, че това, от което най-много се страхуваше, вече се е случило.

Крис бързо смъкна една кожена застилка от колата и я покри, а тя бе така зашеметена, че не си даваше сметка какво става наоколо й.

— О, боже, моля те — мълвеше тя, — само не детето…

Сълзите й се смесиха с дъжда, който обливаше лицето й.

— Не бебето ми, моля те, не бебето ми — монотонно повтаряше в отчаянието си тя. Последното, което чу, преди да потъне в мрака на безсъзнанието, бе сърцераздирателното цвилене на коня.

 

 

Събуди се от приятния шум на припламващите искри. В камината гореше огън. Вятърът блъскаше по прозорците и стъклата бяха облети от поройни струи дъжд.

Внезапно в главата й изплува кошмарното преживяване от нощта. Замря в тревога. Искрицата надежда, която таеше в сърцето си изчезна, като видя загриженото лице на Дейвид Кейт над себе си.

— Как се чувствуваш, Джени?

В следния миг и Крис стоеше до леглото й.

— Мила, как си? — нежно попита той, с нескривана радост в очи.

Замря на място от отчаяния поглед, който му хвърли.

— Загубих бебето, нали? — хладно попита тя.

— Ще имаме друго, скъпа — опита се да я успокои той и се наведе да я целуне. Тя обърна глава, за да не срещне устните му. После объркано погледна към Дейвид Кейт. Той кимна с глава и Крис се отдалечи.

Дейвид го настигна и двамата излязоха от стаята.

— Какво става с нея? — попита тревожно Крис. — Никога преди не е била така студена и далечна.

— Това е реакция от преживяния шок и загубата на детето — отвърна докторът.

— Дали ме обвинява за това, което се случи?

— Не, не мисля. Добре я познавам. По-скоро обвинява себе си.

— Но как изобщо може да се смята за виновна, та то бе една нещастна случка — недоумяваше Крис.

Дейвид тъжно поклати глава.

— Тя бе така щастлива от бременността си. Каза ми колко страстно желае да те дари със син. Това някак си бе станало едва ли не мярката й за женската й зрялост. Смяташе, че ако не е в състояние да ти роди син, ще се провали като твоя съпруга.

— О, господи — простена Крис. — Казвал съм й го и преди, хич не ме е грижа дали ще имаме деца или не. Единственото значимо нещо за мен е тя самата. Как да я убедя?

— Засега не се и опитвай — посъветва го Дейвид. — Дай й време сама да го осмисли. Не я насилвай, любовта й към теб ще надделее.

А Джени лежеше с поглед вперен в тавана. Реши, че е прокълната никога да не може да има дете. Нямаше да може да дари съпруга си със сина, който заслужава. Прокълната бе да не може да приюти и отгледа кълнящия живот. Отметна одеялото и с ненавист огледа изящните линии на красивото си тяло. Та то бе само някаква привлекателна вещ за сексуална игра и нищо повече.

В следните дни започна бавно да се съвзема, но ако Крис я докоснеше, се отдръпваше от него с чувство на погнуса.

Първата вечер, когато вече бе достатъчно укрепнала, за да слезе в трапезарията за вечеря, тя му съобщи, че е наредила на Джъдсън да пренесе нещата й в другата стая. Той кипна, но се опита да приеме спокойно това й желание, само пресегна за чашата и на един дъх изпи виното си.

Всичките му усилия оставаха напразни. Джени все повече и повече се отдръпваше от него, а той все по-често посягаше към бутилката. Търсеше утеха в опиянението от алкохола.

За коледните празници отидоха в Лос Кабалос. Крис знаеше, че обича ранчото и се надяваше там някак да се стопи ледената стена помежду им. Дом остана изненадан, че спят в отделни стаи, но Крис му обясни, че все още се възстановява след аборта.

Обнадежди се, като я виждаше как обикаля из градината, как се оживява и започва по-често да се смее. Понякога спонтанно я прегръщаше или хващаше за ръка, но отново усещаше как се вкаменява от всяко негово докосване.

На Коледа, късно през нощта, когато всички вече се бяха прибрали, двамата седяха пред камината и разглеждаха подаръците си. Джени му бе подарила кожена жилетка с красива златна украса на джоба — миниатюрен образ на тяхната яхта, а той, великолепна диамантена огърлица и съответствуващи за нея обеци.

— Крис, не искам да ми подаряваш такива скъпи неща — протестираше тя. — Не в стойността е смисълът на подаръка.

Смутена, започна да отваря и другата кутия. В нея намери един тънък свитък. Беше „Португалски сонети“.

Както огромна вълна залива брега, така споменът за нощта в старата хижа я връхлетя. Разхълца се и избяга от стаята.

Той я настигна до вратата и нежно заметна шала около раменете й. Ридаеше, подпряла глава на рамката.

— Прости ми, мила. Не мислех, че така ще го приемеш — промълви съкрушено той.

Джени обърна обляното си в сълзи лице и той едва се овладя да не я прегърне и пресуши с целувки сълзите й.

— Какво става с мен, Крис? Обичам те, но… — Задави се в ридания тя. Не можа да продължи.

— Ти не можеш да понасяш моето докосване — тъжно промълви той. Пресегна, хвана една къдрица и започна нежно да я гали с пръсти.

— Не зная докога ще мога да понасям това. Може би сбърках, че ти подарих „Португалски сонети“, по би подхождало да ти бях дал „Красавицата без милост“ — тъжно добави той. — Красивата дама, която не знае милост!

— Аз самата не го желая. Моля те, бъди търпелив — молеше го тя.

— Старая се да бъда търпелив, мила, но все пак кажи ми колко дълго ще трае. Месец? Година?

Простря ръце да я вземе в обятията си, да я подържи притисната до него, за да усетят и двамата топлината на тази прегръдка. Джени се отдръпна.

— Моля те, недей — проплака тя.

Обърна я към себе си и ядосано я погледна.

— Не мислиш ли, Джени, че аз полагам повече усилия да зачитам волята ти, отколкото ти да превъзмогнеш това, което те гнети — студено каза той и се обърна. Взе бутилка коняк и напусна стаята.

След няколко дни се върнаха в Сан Франциско. Отчуждението помежду им се задълбочаваше. Все по-често се дразнеха и караха за незначителни неща. Бяха приели поканата на Фред и Фиона Сюзън да празнуват заедно Новата година.

Джени със страх гледаше как Крис все повече се пристрастява към алкохола. Не го изпускаше от око. Въздъхна с облекчение, когато празненството свърши без всякакви неприятности и си тръгнаха за къщи.

По пътя не размениха нито дума. При влизането вкъщи, Джени свали наметката си и се обърна към него:

— Лека нощ, Крис. Желая ти щастлива Нова Година — вяло каза тя и се отправи нагоре по стълбата.

— Много добре — отвърна Крис като направи изкусен поклон със замах на ръка. — Високопоставената дама удостои с височайшето си благоволение нещастния парий, нейния съпруг. Трогнат съм от вашата милост, мадам.

Тя спря на средата и прехапа устна. После съзнателно продължи да изкачва бавно стъпалата, макар че копнееше веднъж да се добере до спалнята и да даде воля на сълзите, които с мъка овладяваше.

Едва стигнала, тя се просна на леглото и зарида. С гръм и трясък вратата се отвори и Крис застана до нея. Тя вдигна учудено облятото си в сълзи лице.

— Какво искаш, Крис?

— Странен въпрос — саркастично отвърна той. — Наистина какво ли търси един съпруг в спалнята на жена си? Добра дума? Мил поглед? Нежна милувка? Това ли е мястото, където би ги намерил?

— Ти си пиян. Защо не си отидеш? — с погнуса каза тя.

С неуверена походка Крис се приближи до леглото.

— Пиян. Да, пиян, но не от алкохол. Пиян съм от изнемога да гледам как моята жена се движи наоколо, сякаш аз не съществувам. Пиян съм от болката, че тя бяга от мен като от чума. Пиян съм от копнежа си за топла усмивка и нежна дума, а вместо това получавам презрение и хапливи нападки.

Уплашена Джени се изправи. Добре знаеше, колко е опасен Крис в такова настроение.

— Ще поговорим утре. Мисля, че ще е по-разумно, ако сега си отидеш.

— Не съм съгласен, мисис Кирклънд — застрашително каза той. — Предпочитам да остана при моята красива целомъдрена съпруга.

Извъртя я към себе си и я погледна.

— Знаеш ли кога направих фаталната грешка в нашия брак? Още в самото начало. Трябваше да те затворя в курник, за да играеш ролята на квачка-майка.

Думите му я удариха като камшик.

— Пиян глупак! Това са най-тежките и обидни думи, които някога някой ми е казал.

Разпери ръка и му удари звучна плесница. Той хвана ръката й, но с другата тя продължи да го удря по гърдите.

Той изви грубо двете и ръце зад гърба, притисна я с тялото си и диво и брутално впи устни в нейните. Тя се помъчи да се освободи от тази похотлива целувка, но той здраво я стискаше в ръце. Целувките, с които после обсипа лицето й бяха по-нежни.

Мълвеше умолителни, неразбираеми слова и отново търсеше устните й. А Джени, усетила устните му по гърдите си, бе отново обхваната от познатия й ужас.

— Недей, Крис, моля те! — молеше го тя.

Молбата й остана напразна, желанието му да я има бе непреодолимо. Вече нищо не можеше да го спре.

След миг се намери гола в леглото и той се навеждаше над нея.

— Джени, моя Джени, малка моя, прекрасна Джени. Обичам те. Моля те, обичай ме и ти — мълвеше той.

Тя ужасен лежеше под него и се молеше всичко да свърши по-скоро. Простена от мъка, когато влезе в нея и усети жарта на страстта му да я изпълва.

Крис в изнемога, остана проснат върху й.

— Свърши ли? — студено запита тя.

Той вдигна глава и срещна пълния й с презрение и омраза поглед. Погали нежно лицето й, а в очите му се четеше безкрайна мъка.

— Ще ми простиш ли, Джени?

Стана от леглото и събра дрехите си. Когато вратата зад него се затвори, Джени зарови глава във възглавницата и даде воля на трудно сдържаните си дотогава сълзи.