Джон Мъри
Дългият път на любовта (7)

Глава 7

Форт Ларами навремето е бил търговско средище за продажба на кожи, но впоследствие е бил превърнат във военна крепост.

Когато Енди докладва на командира намерението си да се жени, настъпи всеобща възбуда. За щастие имаше възможност да му предоставят подходяща квартира, в замяна на отредената му ергенска стая.

Особено радушно прие новината за предстоящата женитба Синтия Джонсън, жената на командира. Тя се зае да уреди сватбения прием на младата двойка.

Крис, Джени и Бю останаха за сватбата, но другарите им продължиха пътя си. Взеха това решение с оглед да напреднат колкото се може повече. Страхуваха се да не ги застигне някоя непредвидена зимна буря.

— Аз, Ендрю те вземам, Ребека, за моя законна съпруга — повтаряше Енди след армейския свещеник, изправен и спретнат в униформата си. Безгрижният му израз, така характерен за него, бе заменен с някаква сериозна съсредоточеност.

Беки, ефирна в жълтата си органдинова рокля, го гледаше с обожание. Беше покрила леко главата си с шала, подарен й от Крис. Джени се просълзи. Спомни си подобна сцена, само че преди пет години. Само че сега да Беки гордо изправен стоеше друг, не нейният брат Джош. Как беше възможно да се случат толкова много неща за толкова кратко време! Едно щастливо семейство, покосено от жестокостите на войната. Тя погледна към Бю и разбра, че и той е потънал в същите спомени. Жестоко бяха ограбени безгрижните дни на тяхната младост!

Насила се върна към настоящето и чу нежния глас на Беки да повтаря: „… и да бъда с теб, докато смъртта ни раздели“.

Обърна очи към Крис и той в черните си дрехи с червена жилетка й се видя по-красив от всякога. Белотата на ризата контрастираше със загара на лицето му. Бе застанал зад Енди и презрителния израз и самодоволната му усмивка бяха изчезнали. Дори дяволитата закачливост в очите му бе заменена с непроницаема сериозност. Дали се бе трогнал от произнесените думи, та така се беше променил?

Енди сложи пръстена на изящния пръст на Беки. Джени без да иска си припомни по-ранните часове, когато обличаха булката. Беки внимателно бе свалила пръстена, който Джош й бе дал някога, бе го целунала и скрила в ръката на Джени. В очите й се четеше и болка и радост. Джени тъжно бе погледнала пръстена в ръката си — единствено доказателство, че Джош някога бе съществувал. Не бе се увековечил със син или дъщеря, не бе успял да направи нищо и като инженер, за да остане нещо след него. Нямаше дори и знак над гроба му, за да се знае къде почива завинаги. Единствената връзка с Джош беше този малък златен кръг, лежащ в ръката й.

От спомените й я изтръгна военният оркестър, който засвири жива мелодия, а младоженецът целуна булката. Сияеща Беки се обърна към нея и те нежно се прегърнаха, преди Беки да се намери в прегръдките на Бю и Крис.

Зад тях се бяха наредили офицерите с жените си в очакване да ги поздравят.

Синтия Джонсън бе направила невъзможното, за да организира тържеството. Салонът свежо ухаеше, обилно украсен с борови клонки. Успяла бе да събере цветя от всички домакинства на заставата за булчинския букет и за украса на масите. Купата с пунш се появи на трапезата и всичко бързо бе разчистено, за да започнат танците. Много офицери се втурнаха към Джени.

Часовете бързо минаваха, а тя все танцуваше и танцуваше без да може да си отдъхне. Но по някаква неразбираема причина, въпреки радостта си за Беки и Енди, не можеше да се включи в общото веселие. Въздъхна с облекчение, когато за миг остана сама. Промъкна се през страничната врата. Искаше да избяга от всичко, да остане сама. Но когато зави зад ъгъла се намери срещу Крис, небрежно облегнат на стената. И двамата се смутиха от неочакваната среща. Не бяха си разменили нито дума от пристигането си във Форт Ларами.

— Беше чудесна сватба, нали? — успя накрая да смотолеви Джени.

— Беки беше прекрасна булка — кимна Крис.

— Сигурна съм, че ще бъдат наистина щастливи — добави тя. — И двамата са много свестни.

Като разбра, че не може повече да се държи така формално, Джени се обърна с намерение да тръгне към фургона.

— Къде отиваш — изненадано я попита той.

— Смятам, че достатъчно се веселих тази вечер.

— Мислиш да спиш сама във фургона?

— Ще ми бъде съвсем добре — отвърна тя. — Какво може да ми се случи на военен пост?

— Какво може да ти се случи ли? — подигравателно се усмихна Крис. — Половината от младите офицери вече са пияни и са по следите ти. Ти сама си го търсиш.

— Не мога да повярвам, Крис, че всички мъже изнасилват жени, както ти го правиш — пренебрежително му отвърна Джени. Обърна се и си тръгна.

— Ти наистина си невъзможна — гневно извика Крис и я улови за ръката. — Ела тук! Ще спиш в моята стая, а аз във фургона.

Задърпа я, а тя подтичваше след него ядосана, както обикновено след всеки техен разговор. Той беснееше и мислено я проклинаше: „Дявол да я вземе тази жена! Защо се грижа за нея?“.

Крис бе получил стаята, определена преди това за Енди. Беше в дъното на открит дълъг коридор. Вътре имаше само едно легло, гардероб и нощно шкафче с лампа на него. Не си направи труд да запали лампата, отвори вратата и лунната светлина нахлу в стаята.

— Само за миг ще се преоблека — троснато каза той и свали сакото си.

Джени се обърна с гръб и зарея поглед навън. Шумът от веселието достигаше чак дотук. Искаше й се да му се извини за нетактичното си държание, но не знаеше как да започне. Обърна се. Той беше гол до кръста и тя видя белега от раната на рамото му.

— Как е раната? — почти умолително попита тя.

— Добре е — лаконично отвърна той. — Почти е заздравяла. Искаш ли да ти дам ножа си за другото ми рамо?

— Мисля, че заслужавам да се държиш така — промълви тя.

Крис седна на леглото и свали ботушите си, за да съблече панталона си.

— Не знам защо го казах — започна той, ядосан и на себе си и на нея. — Нямам право да се отнасям така с теб.

— Съжалявам за това, което ти надрънках тази вечер, Крис. Не мога да разбера защо говоря с теб така.

Той пусна ботушите на пода и бавно се изправи. Луната обгръщаше като ореол косата на Джени и тя излъчваше меден блясък. Упойващ аромат на жасмин изпълваше стаята. Желанието му напираше. Без да бърза пристъпи към нея. Не можеше да прикрие стремежа си, очите му го издаваха. Спря до нея без да я докосва — даваше й възможност, ако поиска, да излезе от стаята.

А тя с широко отворени от страх очи го следеше. Усещаше вече как тялото й отговаря на вибрациите, излъчвани от него.

— Затвори вратата, Джени! — кротко й нареди той. Хипнотизиращите очи продължаваха да я гледат и тя затвори вратата. Връзката им със света бе прекъсната, само лунната светлина продължаваше да струи през прозореца.

— Заключи я! — добави по същия начин той.

С разума си тя искаше да му се противопостави, да избяга, но нямаше сили затова. Послушно протегна ръка и превъртя ключа. Все така преднамерено бавно той протегна ръка и я привлече към себе си.

— Бог да ми е на помощ — промълви тя, когато Крис я прегърна. — Не мога да се боря с теб.

Той впи устни в нейните в една дълга целувка. Ненаситно пиеше наслада като умрял от жажда човек озовал се внезапно в оазис, когато вече е загубил всяка надежда.

— О, господи, Джени! — възкликна той и устните му се плъзнаха по врата й. А после отново и отново я целуваше, сякаш изсмукваше всичката й сила и тя обезсилено се отпусна върху него.

— Спри — едва успя да промълви Джени. — Моля те, спри!

Бе се впила в него, заровила глава в гърдите му. Не бе в състояние повече да се държи на подкосените си крака. Той я вдигна на ръце и внимателно я сложи на леглото.

— Прости ми, мила — загрижено се наведе над нея той.

Джени протегна ръка и преглади нагоре висящия над челото му кичур коса.

— Ти наистина знаеш как да сломиш едно момиче — пошегува се тя.

Овладял някак страстта си, той легна до нея и сложи ръце под главата си.

— Но и ти знаеш как да охладиш бързо един мъж.

— Ако наистина е така, мога спокойно да си легна — каза Джени и се надигна. Очите й сладострастно блестяха в очакване на еротичните наслади, които предстояха. Бавно и предизвикателно започна да разкопчава дрехата си. После тръсна глава и остави роклята да се свлече на пода в краката й. Развърза ширита на слиповете си и те паднаха на пода. Остана така, стъпила върху купчината дрехи по тънката си долна риза с копринените чорапи върху изящните си дълги крака.

Очарован от тази игра на съблазняване, Крис не се помръдна, само с поглед я предизвикваше да я продължи. Пламтяща страст изгаряше и разтърсваше тялото му.

Джени повдигна единия си крак на леглото, разкопча жартиера си и бавно започна да събува чорапа. Със същите сластни движения оголи и другия си крак. Сетне с подигравателна усмивка легна и придърпа завивките.

— Нали ще заключиш вратата, когато излезеш? — престорено каза тя.

— Ти си мила малка мръсница — промълви Крис и я взе в прегръдките си.

На следващата сутрин момичетата се прегърнаха и поплакаха на раздяла.

— Енди има още шест месеца служба в армията. Ще дойдем при вас, щом снеговете се стопят и сме в състояние да преминем през планините. Обадете ни се, за да знаем къде ще можем да ви намерим. О, мила, така много ще ми липсваш! — хълцаше Беки.

За Крис и Енди раздялата също бе тежка. Двамата бяха прекарали цялата война заедно, биейки се рамо до рамо. Не можеха да забравят времената, когато през студените нощи бяха се топлили под едно одеяло, бяха делили последната бутилка, а понякога и една жена. Знаеха и доброто и лошото един за друг и никога не се бяха съревновавали, кой да бъде по-горен в техните отношения. Едно истинско приятелство, каквото малцина са щастливи да имат.

— Пази се — предупреждаваше го Крис на сбогуване, — избягвай опасностите. Те лесно се появяват, а мен вече няма да ме има, за да те спасявам, Енди.

— Тежко ще ми бъде, след като съм служил четири години под твоя команда, да изпълнявам заповедите на друг офицер, който добре си знае работата — смееше се Енди.

Крис нервно се засмя и добави:

— Не се приближавай много до сиуксите. Много ти е голям ръста, за да не те забележат.

— Не забравяй, приятелю, че след като успях да избегна куршумите на бунтовниците в продължение на четири години, все ще успея да се предпазя от стрелите на сиуксите за шест месеца.

Енди и Беки останаха прегърнати, докато фургона на приятелите им изчезна в далечината.