Джон Мъри
Дългият път на любовта (3)

Глава 3

Най-после Индепенданс и Мисури вече се виждаха. С въздишка на облекчение Джени прегърна Беки. Пътуването до тук беше безкрайно мъчително. Претъпканите влакове често спираха. Налагаше се дълго да чакат или да се прекачват. На някои места трябваше да пренощуват в мизерни хотели или долнопробни пансиони. Последната част от пътя преминаха по реката, натоварени на един шлеп, наблъскан с добитък и просмукан с миризма на тор.

Джени разглеждаше с отвращение изцапаните си дрехи.

— Кажи ми, Беки — питаше тя, — на какво ти мириша, на магаре или на кон?

— Спести ми неприятността да отсъдя, мила, защото ще се наложи да подуша — шегуваше се Беки, като затискаше носа си.

— Първото нещо, което ще направя, ако някога слезем от този шлеп, ще бъде да се изкъпя хубаво и да изгоря тези мръсни и смрадливи дрехи — заяви Джени.

Тя хвърли кисел поглед към брат си. Той спеше спокойно върху куп от кафези.

— Погледни Бю. Колко е отвратително! Как могат тези мъже да легнат дори на куп изпражнения и да си заспят спокойно.

— Трябва да е, защото съвестта им е чиста — засмя се Беки.

— Бю, ставай! Ще слизаме — извика му Джени, като го разтърси, а после прегърна.

— О, стигнахме ли най-после — радостно възкликна Бю. Прегърна Джени и привлече Беки към себе си.

— Не ви ли казах, момичета, че ще успеем? Помислете си само, пред нас се простира цял един нов свят. Не се ли вълнувате?

Беки допря устни до ръката му.

— Бю — каза тя, — само до преди месец ти воюваше. Не ти ли бе достатъчно това вълнение?

— То не беше вълнение, Беки, беше безнадеждност — отвърна той. — Сега имаме шанс и надежда за ново начало. Трябва да преминем планини, да прекосим реки, пред нас е предизвикателството на далечината — задъхано продължаваше той, като че ли цитираше някоя от рекламите, които бяха чели. — Кой знае какво ни очаква там?

— Не знам какво ще е — сухо забеляза Джени, прибирайки багажа си, — но твърдо се надявам да е една топла баня.

Джени тъжно въздъхна и погледна през прозореца навън към града. През целия следобед валеше противен дъжд. Малки вади криволичеха по пътя, преливаха по коловозите и се устремяваха към брега, реката ги поглъщаше. Пешеходците обаче, сякаш не обръщаха внимание на времето и дъжда — вървяха по улиците, разминаваха се, всеки зает със своята работа. Джени се чудеше откъде се взимаха и накъде отиваха.

Беше очарована от Индепенданс. Очаквала бе да види малко, занемарено крайгранично градче, а всъщност се бяха озовали в голям и хубав град с много хотели, църкви и магазини. Имаха късмет при пристигането да намерят стаи за нея и Беки в хотела. Бю щеше да спи в обора.

С нескриван копнеж отправи поглед към отсрещния магазин. Беше шивашко ателие и витрината му бе украсена с топ от зелен сатен. От колко време не си бе позволявала лукса да усети приятен допир на фина тъкан до тялото си. От кога не бе имала нова рокля?

Мислите й бяха прекъснати от почукване на вратата. Отвори, а насреща й застана Бю, усмихнат и сияещ.

— Бюрибърд Хънтър е на вашите услуги, мадам. Имам честта да придружа двете най-красиви жени в града. Време е за вечеря.

— О, Бю, ти си луд — засмя се Джени, — но все пак ще приемем поканата ти. От това проклето пътуване си мислех, че няма вече да мога да погледна крава, но точно сега ми се струва, че мога да изям една цяла.

Хванати за ръце, тримата заслизаха надолу по стълбата. Като стигнаха входа на ресторанта Джени потръпна. Беше влажно и студено.

— Забравих да си взема шала.

— Ще се върна да ти го донеса — предложи Бю.

— Не, върви с Беки и ми поръчай нещо специално. Искам да ме изненадаш — усмихна се тя и се отдалечи.

Качи се в стаята си, наметна шала и когато вече излизаше вратата на отсрещната стая се отвори. Появи се млада жена, която през рамо говореше на някого.

— Побързай, мили, трябва нещо да хапна, върти ми се главата от това вино.

Обърна се рязко и се блъсна в Джени, така че ключът изхвърча от ръката й, а нахалницата даже не направи и опит да се извини. Ядосана от грубостта й, Джени се наведе да вземе ключа и чу някой да казва:

— О, Пърл, колко си небрежна!

Този плътен глас й бе познат. Сърцето й лудо заби. Със замрял дъх погледна нагоре, за да срещне безсрамните черни очи на Кристофър Кирклънд, вперени в нея. За миг бе доволна да го види как зяпна от учудване.

— Джени, не мога да повярвам! Какво, за бога, правиш тук?

Крис протегна ръка да й помогне да се изправи. Пламнала, усетила трепет от допира на тази ръка, тя отчаяно се бореше да не се издаде. Прокле се мислено, че така детински реагира, разкърши рамене и смело срещна погледа му.

— Капитан Кирклънд, каква изненада! — успя да смънка тя. Молеше се час по-скоро да пусне ръката й, защото усещаше, че допира и близостта му бяха опасни.

— Вече не съм капитан, Джени. Освободен съм от армията. Просто отново съм Кристофър Кирклънд, а за теб — Кит, нали? — усмихна й се той.

Пърл, която ревниво ги следеше, хвана фамилиарно Крис за ръката.

— Намери си някой друг, мила — злобно каза тя. — Този джентълмен ми принадлежи за тази нощ.

Ядосана от това унижаващо я нахалство, Джени за първи път погледна Пърл и бе изумена от евтиния й вид.

Прилепналата й рокля бе изрязана така много, че да разкрива прелестите й. Къносаната й червена коса небрежно бе прибрана на тила й, а обилният грим я правеше още по-противна.

— Моля — каза Джени, като се отдръпна — повярвайте, нямам никакво намерение да попреча на комбинацията ви с капитан Кирклънд за тази нощ. Мисля, че няма какво повече да си кажем.

С тези думи Джени рязко се врътна и се отправи към хола.

— Каква глупачка съм — мърмореше си тя, — да му се поддам отново. — Лицето й пламна, като си спомни как лесно я бе завладял. „Той търси кратки удоволствия — мислено се кореше тя, — за час, за една нощ, а аз му станах твърде лесна плячка. Проклет да е. — Гневът й я обземаше. — Проклет да е този гаден, самодоволен мръсник.“

Дженифър Хънтър се втурна в ресторанта без ни най-малко да я е грижа как изглежда, а още по-малко я вълнуваха възхитените погледи, които се отправиха към нея.

Беки усети веднага, че нещо се е случило и страхливо я попита:

— Какво има, Джени? Някаква неприятност ли?

— Няма да повярваш, но току-що се сблъсках с надменния Кристофър Кирклънд — заяви тя, — и то в компанията на една евтина…

— Енди беше ли с него? — прекъсна я нетърпеливо Беки.

Джени спря, усетила нескрит копнеж в гласа на Беки. Тя я погледна с обич и едва сега разбра истинските чувства на Беки към Енди. Укори се за своя егоизъм. Така се бе вглъбила в самосъжалението си, че досега не бе си дала сметка за изживяванията на Беки. Колко ли тежко й е било след загубата на Джош да се привърже към друг и то към човек, преминал за няколко дни през живота й. „Милата, сладка Беки — мислеше си Джени — така деликатна и не изтъкваща се, наистина заслужава да намери някой, който да й даде сигурност и спокойствие.“ И отново възнегодува срещу Крис Кирклънд. Той така бе завъртял главата й, че бе станала нечувствителна към страданията на другите.

Настръхна като видя Крис и Пърл да влизат в ресторанта. Тя все така фамилиарно висеше на ръката му.

Докато се хранеше Джени хвърлеше поглед към масата на Крис. Пърл го гледаше със съблазняващ поглед, галеше врата и раменете му и даваше да се разбере, че жадува час по-скоро да бъде насаме с него.

Крис изобщо не погледна към тях. Когато станаха, за да си тръгва, Пърл й хвърли победоносен поглед.

— Чудя се какво ли прави тук и вече не в униформа — умуваше Бю.

— Виждал ли си по-вулгарна демонстрация от тази — възмущаваше се с отвращение Джени. — Тя му се натиска, а той видимо е доволен.

— Ти май го вземаш много навътре, мила — намеси се Беки. — Нагруби ли те с нещо или си ядосана, че е с тази жена?

Джени сърдито погледна Беки.

— Какво ме интересува тази жена! А и този капитан не значи нищо за мен — защитаваше се тя.

— Попитах, защото ми се струва, че във Вирджиния имаше нещо повече между вас, отколкото ти признаваш. Греша ли, мила? — попита Беки.

— Какво става тук? Ти мислиш, че има нещо между Джени и капитан Кирклънд ли? — намеси се Бю.

— Изобщо няма нищо — отсече Джени. — Смятам, че това е най-арогантният и егоцентричен мъж, който някога съм срещала. Ядосах се, че отново трябваше да налетя на него. За мен беше истинско спасение, когато си отиде от Вирджиния.

— Чуйте ме сега, мили момичета — каза Бю, — новините не са добри. Последната група фургони е заминала миналата седмица, няма да има друга до края на годината. Късно е вече за тръгване, рискуваме да не успеем да прехвърлим планините преди зимата. Трябва или да намерим някакъв начин сами да се придвижим или да вървим с пощенската кола. Знаете, че нямаме достатъчно пари да заплатим превоза си за целия път. Може би ще трябва да намеря някоя работа до следващата пролет. Все пак дочух за една възможност — една калифорнийска група се кани да тръгва до ден-два, щом всички се съберат. Ще се опитам да я открия. Може би ще може да се присъединим към тях. А вие, момичета, можете ли да готвите?

Джени и Беки се погледнаха безпомощно. И двете нямаха опит в тази насока. Досега други бяха готвили за тях.

— Кажи им, че сме готови да се научим, ако ни приемат — каза Беки. — Все някога трябва и това да научим.

— За себе си знам. Ще им предложа да бъда нощен пазач, нещо, което никога не е излишно — добави Бю. — Проблемът е да се съгласят да приемат и жени. Ще отида да видя какво мога да науча. Щом си изпиете чая най-добре е да се приберете в стаята си — добави той. — Не излизайте вечер навън, опасно е.

Джени седеше и размишляваше за неблагоприятната ситуация, в която се оказаха. Не й се искаше да приеме, че трябва да прекарат лятото и зимата в този град. Все трябваше да се намери някакъв изход от това положение.

— Сега разбирам, защо съм бил фаталист през целия си живот — пресече мислите й познат глас.

Двете с Беки стреснато погледнаха и видяха насреща си приветливото и дяволито усмихнато лице на Енди Скот. Беки засия от щастие, а Енди седна до нея и взе ръката й в своята.

— Наистина ли си ти, Беки? — питаше Енди, без да може да скрие обожанието си. — Знаех, че отново ще се срещнем. Бих искал да поговорим насаме — добави той, като плахо погледна към Джени.

— Добре — усмихна се Джени и стана. — Усещам, когато съм излишна.

Енди стана и подаде ръка на Беки.

— Ще те придружим до стаята ти, Джени. Прости за нетактичността ми, но наистина трябва да поговоря с Беки. И на теб ще го кажа, но утре — извиняваше й се той.

Когато влизаше в стаята си, Джени дочу кикот от отсрещната. Прибра се бързо и затръшна вратата.

Енди хвана Беки за ръка и тя послушно тръгна с него към близкия пансион. Изкачиха стълбата все така хванати за ръце, а после той отключи една врата и я покани да влезе. Вътре имаше само едно легло, шкаф с чекмеджета и нощно шкафче с лампа на него.

Енди запали лампата и в жълтеникавата й светлина се откроиха дантелените пердета и цветния килим на пода.

— Боя се, че единственото място, където може да се седне е леглото — плахо каза той.

Ребека свали шала си, прекоси стаята и седна.

— Енди, сигурно това, което имаш да ми казваш ще е много важно, иначе смятам не би ме поставил в неудобното положение да дойда тук.

Несръчно и колебливо Енди седна до нея.

— Беки, откакто напуснах Вирджиния непрекъснато мисля за теб. — Погледна я срамежливо и се изкашля. — Бях решил, че когато и да се срещнем, а знаех, че това ще стане, да ти кажа откровено всичко.

Протегна ръка и я привлече към себе си.

— Обичам те, Беки, и искам да се оженим. Зная, че това е твърде неочаквано за теб, а и аз съм смотан и не мога да го направя както трябва, но в следващите дни ние напускаме града и аз искам ти да дойдеш с мен. Моля те, Беки — простена той, — не искам пак да се разделяме.

Наведе се над нея и устните им се сляха. Направи го плахо, но усетил нейния отговор бе обзет от буйна страст.

Четири години Беки беше лишена от мъжка ласка и от топли търсещи устни. Копнежите и желанията, които бе потискала след смъртта на Джош, се надигнаха в нея. Усети, че отново живее, обладана от онова несравнимо чувство, което жената изпитва в прегръдките на мъж, който я обича и желае.

Енди бавно я събличаше без да престане да я целува, а когато я положи на леглото, тялото й нетърпеливо се изви, за да се слее с неговото.

По-късно Ребека плахо се мъчеше да обясни на объркания и потиснат Енди, защо не могат да се оженят точно сега.

— Трябва да ме разбереш — молеше го тя. — Не бях помисляла за друг мъж след смъртта на Джош, докато не те срещнах. Четири години не са малко време да бъдеш сама. Няма да е честно към теб, ако не бъда наясно дали това е любов или просто страст. Доволна съм, че това се случи сега, но то е само моментно влечение, ще го разберем твърде скоро.

— Аз не съм дете, Беки, а вече зрял мъж. Мога добре да различа любовта към една жена от желанието да прекарам една нощ с нея. Зная разликата, а и ти добре я знаеш. Ти ми даде отговора си и той беше ясен. Не проигравай шанса ни да заживеем заедно — молеше я той. — Ако тази гадна война ми донесе нещо добро то беше, че те срещнах.

— Енди, дай ми малко време да размисля. Длъжна съм най-малкото заради Джени и Бю.

— Господи, Беки! Не си длъжна на никого за нищо. Помисли за себе си. Не разбираш ли, че нямаме време. Аз съм все още в армията. Трябва скоро да бъда във Форт Ларами. След няколко дни тръгваме за там заедно с Крис и неговите хора.

Беки се измъкна от ръцете му и възбудено заяви:

— Ще тръгнем с теб. Говори с капитан Кирклънд и разбери дали е съгласен да ни приеме. Не виждаш ли, мили, през тези дни, докато стигнем до Форт Ларами, вече ще сме сигурни в нашите чувства.

— О, моя любов! — въздъхна Енди, покорявайки се на искането й. — Аз много добре знам какво си ти за мен, но ако това е единственият начин да те задържа, ще говоря с капитана.

— Хайде да се облечем и да те заведа до хотела — добави той, — защото ако продължим да се гледаме така, не отговарям за последствията.