Джон Мъри
Дългият път на любовта (27)

Глава 27

Джени прекара следващото денонощие в дълбок сън и инстинктивно усещаше как силите й се възстановяват. Крис непрестанно бдеше над нея и следеше за всяка промяна в състоянието й. Бузите й постепенно добиха нормалния си цвят. Доктор Свенсън бе вече по-оптимистично настроен относно оздравяването й. На тръгване даде последните си наставления:

— Критичният период вече мина. Сега си почива напълно спокойна, кървенето не е обилно. Все пак трябва да приема храна, за да възстанови силите си. На всяка цена трябва да пази леглото. Не трябва да се излага на излишен риск, криещ опасност от кръвотечение, с което тя няма да може да се справи, понеже е много изтощена.

Дом с радост откри силната прилика между баща и син. От малкото му личице още отсега личеше, че с времето ще придобие изразителните черти на баща си, както и неговите черни вежди и коса. Като го гледаше, Дом сякаш виждаше малкия Крис.

Тъй като състоянието на Джени бе все още твърде нестабилно, Мария Чавъс, съпругата на един мексиканец, работник във фермата, стана дойка на Александър. Той сучеше лакомо без да знае, че не е в прегръдките на майка си.

 

 

Джени седеше, подпряна на възглавниците и с безпокойство очакваше идването на доктор Свенсън. Бяха минали вече шест седмици от раждането на детето, но докторът бе категоричен, че тя все още трябва да остане на легло и Крис неотклонно следеше да спазва наставленията му.

Гореше от нетърпение един път да стане и да поеме грижата за детето си. Засега бе се примирила с мисълта да го вижда за кратко през деня, когато го донасяха при нея. Ревнуваше Мария. Когато трябваше да й го върне с мъка виждаше как малкият й син доволно се сгушва в прегръдките й и впива устни в гръдта й. Дали ще могат те двамата някога така интимно да се свържат? — терзаеше се тя.

— Това е моят последен ден в леглото — заяви твърдо Джени на Анита. — Дали докторът ще ме разреши или не, не ме интересува.

Крис идваше да я види по няколко пъти на ден, след като миналата седмица се бе завърнал от Сан Франциско. Съзнателно избягваше да говори за личните им отношения, от страх да не се стигне до някой от техните неочаквани конфликти.

Джени бе изненадана от поведението му, като си спомни как пламенно се бе молил в нощта на раждането на бебето. Може би се чувствуваше някак смутен от това, което тогава бе казал и затова избягваше да й говори. Очите й се пълнеха със сълзи при спомена за нежността и силата му през тази нощ. Уверена бе, че единствено неговото присъствие тогава й бе дало сили да се справи. Как жадуваше да му го каже, но отчуждението помежду им и пречеше да разкрие истинските си чувства.

Как ставаше така, че Крис винаги се появяваше тъкмо когато най-много се нуждаеше от него? И защо именно в тези критични моменти като че ли и двамата загубваха способност да споделят помежду си? Дали наистина бе имал работа в Сан Франциско или бе отишъл да задоволи нуждите си с Диан? Ако това бе така, сигурно скоро отново щеше да се върне при нея.

Джени облече светлозелената органдинова рокля, богато украсена с волани. Крис много я харесваше. Вчеса косата си така, че блестящо червените й къдри свободно да падат върху раменете и гърба й. Завъртя се няколко пъти пред огледалото и критично огледа дали си е възвърнала предишната фигура. Може би гърдите й бяха понаедрели, но роклята открояваше тясната й талия и изящната извивка на бедрата й.

Крис се бе върнал този следобед. Бе посетил бебето, докато тя още спеше и бе отишъл в стаята си да се преоблече за вечеря.

През тези две седмици, докато той бе в Сан Франциско, Джени много бе мислила за техните отношения. Обичаше го и реши, че е готова да се бори за него. А и той трябва да има някакви чувства към нея, а не само страст. Не бе много сигурна. А може би след всичкото това време дори и това го няма? Дали Диан не я е изместила напълно? Ако това наистина е така, Джени знаеше, че единствено тя си е виновна. Тя с глупавото си държание, просто й го бе натикала в ръцете.

Как можа тя така да го отчужди от себе си, да го изключи от своя живот? Да разруши единственото истински ценно нещо — любовта им? Но сега тях ги свързваше детето, мислеше си тя, и се мъчеше да възвърне увереността си. Това не може да не значи нищо за Крис.

Нагласи роклята си, като малко по-дръзко я разтвори на раменете и решително излезе от стаята.

Гласовете на Крис и Дом едва се чуваха, когато спря пред вратата на кабинета. За миг изгуби кураж и се обърна с намерение да се върне в спалнята си и остане там, докато стане време за вечеря. После разкърши рамене и реши. Ако ще се боря за него, то трябва да започна веднага. Върна се назад и смело отвори вратата. Насили се и се усмихна.

Крис бе изправен до камината, а Дом седнал на едно от креслата. Той стана и тръгна към нея с протегнати ръце.

— Скъпа моя Джени, изглеждаш прекрасно! — каза той и се наведе да целуне бузата й. — Каква радост носиш ти в живота на един старец.

Джени остана по-дълго в прегръдката на Дом, сякаш искаше да събере сили, преди да се обърне към Крис. Дъхът й спря, когато го погледна. Стоеше строен и красив, както винаги, и излъчваше онзи познат й магнетизъм, каращ кръвта й да кипи. Внимателно я гледаше с тъмните си очи, когато тя го приближи. А когато наклони надолу глава, за да я целуне, тя усети как тялото му се стегна. Устните им едва се докоснаха. Как копнееше да го прегърне, да се вкопчи в него. Да провокира с целувките си страстният отговор, на какъвто той е способен.

Забеляза, че бръчките около очите му са станали по-дълбоки.

— Крис, изглеждаш уморен — нежно каза тя, несъзнателно протегна ръка и преглади немирния кичур коса на челото му. Той хвана ръката и притисна устните си към дланта й.

— А ти, скъпа моя, си прекрасна, както винаги — почитателно отвърна той.

Дом сви безсилен юмруци. Бе се надявал, че бебето ще ги помири, ще успокои и двамата, но те продължаваха да враждуват и нито един от тях не бе в състояние да каже това, което наистина чувствува.

Имаше лоши предчувствия. Крис бе в особено настроение и за първи път говореше с баща си за отношенията им с Джени. Дом си помисли, че тя ненавреме дойде при тях. Крис имаше нужда да поговори с някой, който го познава и разбира. Защо по-рано не бе споделил с баща си, или с някой приятел като Енди или Уоко? Дом знаеше, че Крис обича Джени, иначе нямаше така да се измъчва. Каквото и решение да вземеше, то щеше да й причини болка.

Вечерята им преминаваше напрегнато. Джени и Крис избягваха директни контакти. Разговаряха само за детето и за нарастващите размирици в Сан Франциско.

Дом и Крис пиеха бренди след вечерята. Джени не дочака края и излезе навън. Пое дълбоко свежия нощен въздух, тръгна безцелно надолу към конюшнята и изведнъж се намери до яслата на Отело. Самотна и изоставена, тя обгърна с ръце и допря глава до меката му като кадифе шия. Търсеше утеха и опора да се хване за нещо от миналото и някак да върне онова време, когато бе свободна, когато не бе принудена да взема решения, които щяха да й причинят много мъка.

Джени бе поразена от безразличието на Крис. Този студен и дистанциран човек й бе чужд. Това не беше същият мъж, в ръцете, на когото тя бе лежала и лежала не един път и любейки се бяха достигали заедно до незабравимия екстаз.

Не разбра кога Крис влезе. Той стоеше без да мръдне, жадно впил в нея очи. Лунна светлина се стелеше по раменете и главата й и косата й блестеше червеникавокафява. Била ли е някога по-прекрасна?

Изглеждаше все така крехка и ранима и първият му импулс, както винаги, бе да я приласкае и закриля. Кога за последен път бе усещал топлото й тяло до себе си, дланите й, устните й, възбуждащи, измъчващи и накрая задоволяващи.

— Майчинството ти действа добре — тихо промълви той. — Никога не си била по-красива, Джени.

Стресната, тя се обърна и инстинктивно допря треперещата си ръка до гърдите.

— Ти все така тихо се промъкваш като индианец — каза тя, загубила самообладание от неочакваната му поява.

— Не съвсем — усмихна се той. — Ти бе потънала в мислите си. Дойдох да те прибера. Искам да поговорим.

— Защо не тук? Нима не помниш колко много неща сме си казвали точно в конюшнята — отвърна тя и се постара да бъде някак непринудено.

— Това са скъпи спомени, мила — тъжно каза той. Очите му бяха пълни с мъка.

Мълчаливо се прибраха вкъщи. Когато влязоха, Дом спря Крис и Джени продължи сама към стаята си. Надяваше се, че баща му ще го задържи и така разговорът им ще остане за другия ден. Но скоро чу, че тихо идваше по коридора. Затаи дъх и чу, че спря колебливо пред вратата й, а след това продължи и влезе в своята стая.

Отчаяна, тя се съблече и отиде до гардероба да вземе нощницата си. Несъзнателно тя посегна и взе една, която Крис й бе подарил отдавна.

Горната част бе от черна дантела с шпиц деколте, стигащо до талията й. Долната част от тънка коприна, ефирна и прозрачна, падаше надолу в изящни плисета. А цепките от двете страни разкриваха до бедрата стройните й крака.

Спомни си за нощта, когато бе й я подарил. Беше на рождения му ден и той й обясни, че с това прави подарък на себе си. Спомни си как не откъсна очи от нейните, докато я събличаше. После нахлузи нощницата през главата й и тя леко се спусна надолу. Усети допира на тъканта по тялото си като докосване на устните му. Но миг след това той я смъкна от нея. Бяха готови да се любят.

— Тази нощница трябва да се съблича по този начин — дрезгаво каза той, заменил атаката на погледа си с целувки. — Не искам да я похабим, докато ти желаеш да я обличаш за мен.

Тръпка мина по тялото й и я върна в настоящето. Тя бързо нахлузи нощницата и забрави за нея. С каква сладост и с каква горчивина си спомнеше за онази очарователна нощ, отминала много отдавна.

Развълнувана тя тръгна и влезе в неговата стая. Крис бе с гръб към нея. Обърна се при шума на затварящата се врата. Току-що бе съблякъл ризата си и тя висеше на ръката му. Измери я с поглед от глава до пети.

— Върви по дяволите, Джени — изръмжа той и се помъчи да запази самообладание.

Джени стоеше без да мръдне, облегната на прага и се опитваше да скрие под воланите на нощницата треперещите си крака.

— Спомняш ли си какво ми каза в нощта, когато ми подари тази нощница? — попита тя.

Крис се извърна и небрежно захвърли яростно ризата си.

— Няма да ме умилостивиш с това, по-добре напусни.

Искаше й се да се хвърли в прегръдките му, но не го направи. Застана зад него без да го докосва. Приятният аромат на парфюма й достигна до него. Овладя се и не се обърна.

— Знаеш ли Крис, така много искам да бъда при теб, защото те желая. Това е винаги, дори когато и не ме докосваш.

— За съжаление, имаше една нощ, когато съвсем не беше така — унило каза той. — За бога, Джени, какво искаш да докажеш?

— Нима се страхуваш да ме погледнеш? — попита тихо тя.

Със сподавен стон, той се обърна.

— Питам те още веднъж, какво се опитваш да ми докажеш? Как лесно можеш да ме съблазниш? И двамата знаем, това не е никак трудно.

Джени дръзко наклони глава и леко се усмихна.

— Не бих могла да кажа, че имам голям успех тази вечер.

Крис я погледна, не можа да издържи на нейната закачливост.

— Още ли си влюбен в Диан Карпентър? — попита тя. — Заради това ли не ме искаш?

Копнежът в очите му бе безмълвно доказателство за чувствата му.

— Не бих могъл да обичам никой друг, освен теб. Никога не съм те лъгал, мила. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че не съм докосвал Диан от деня, в който се оженихме.

— Тогава защо се държиш така?

Крис се обърна и бързо отиде до прозореца.

— Аз те напускам, Джени.

Тя с мъка сдържаше сълзите си, докато го слушаше. Всяка негова дума като нож се забиваше в тялото й.

— Аз прехвърлих пълномощията си на Фред Сютън и ти отворих сметка в банката. Всеки месец ще получаваш съответна сума, но ако имаш нужда от още за бебето или за теб, обади се на Фред и той ще уреди. Делът ми от ранчото е твой. Знам, че не обичаш къщата в Сан Франциско, но можеш да я ползваш винаги, когато си там. Скоро ще отплувам. Мисля да прекарам няколко години в Европа.

Тя обърна глава, за да скрие сълзите си и с трептящ глас се опита да отговори.

— Виждам, че си направил план за бъдещето, в който не са включени сина и жена ти.

Ненадейно Крис застана зад нея, постави ръце на раменете й, за да я обърне към себе си. Джени затвори очи от мъка, като усети познатото докосване. Как би могла да живее, лишена от допира на тези ръце?

— Мила, правя го заради теб. Обичам те твърде много, за да продължа да тровя живота ти. Така и ти, и детето ще бъдете по-щастливи.

Той тъжно се засмя.

— Като си помисля само как ти се подигравах, когато твърдеше, че човек трябва да живее и за нещо друго, а не само в търсене на удоволствия. А аз живеех само за това. Не съм наранил никого с тази си моя философия, преди да срещна теб. С моя егоизъм аз разруших любовта ни.

Джени отвори пълните си с мъка очи. По клепките й блестяха сълзи. Крис нежно избърса една сълза на бузата й.

— Колко сълзи си проляла заради мен, мила?

— Не бяха само сълзи от мъка, Крис. Какво ще кажеш за сълзите пролети от щастие?

— Има ли смисъл да говорим за това. Не можем да поправим миналите грешки. Нима мога да забравя как ме погледна в нощта, когато те изнасилих?

— За тази нощ, Крис, аз съм не по-малко виновна от теб. Бях така се вглъбила в скръб и самосъжаление, че напълно пренебрегнах твоите нужди.

— За бога, Джени — ядосано каза той, — не бъди така снизходителна към мен.

— Нима не беше ти, който ми каза, че не бива да оставим един лош спомен да разруши много други хубави? — попита го тя. — Не ми ли каза още, че нищо не може да бъде перверзно в любовта ни един към друг? В онази нощ се случи нещо невероятно хубаво — бе заченат нашия син.

— Дете не може да бъде заченато от сласт.

— Нашият син бе заченат в любов — горещо заяви тя. — Нима можеш да откажеш, че ме обичаше през онази нощ. Как ще ме убедиш, че не ме обичаш и сега?

— Не говорим за моята любов сега. Ако ти ме обичаше, Джени, то ти никога не би ме напуснала така — обвиняваше я той. — Ти така ме мразеше, та не ми каза дори, че носиш моето дете.

— О, Крис, аз винаги съм те обичала, още от Вирджиния. Нима мислиш, че инак бих тръгнала с теб след смъртта на Бю? Помислил ли си някога защо Чата ме изпрати да си вървя? Той знаеше, че те обичам! Не те напуснах заради онази нощ. Щях да ти кажа за детето в деня, когато Енди и Беки дойдоха и те видяхме с Диан. Помислих, че отново си се върнал при нея. За това те напуснах, не исках да те задържа насила. Не исках да се чувствуваш задължен да останеш с мен.

— Мили, колко глупави сме били — изплака тя и се хвърли в ръцете му. — Докога ще продължаваме така да се тормозим.

Крис я обгърна с ръце и зарови глава в ухаещата й копринена коса.

— О, господи, мила — простена той, когато тя се прилепи до него. — Така много ми липсваше.

Устните му леко, почти колебливо докоснаха нейните, сякаш се страхуваше, да не би да се отдръпне. Но тя разтвори устни и той се опи от сладостта, каквато само тази уста можеше да му даде.

Колебанията му изгорях в пламъка, лумнал в него. Позната топлина обхвана тялото му и му напомни за всеки скъп миг, в който я бе държал в своите прегръдки.

Това бе Джени, неговата съпруга, неговата жена. Любовта им, нуждата им един от друг бе като пъпна връв, която здраво ги свързваше във взаимната им зависимост за цял живот.

Джени се отдръпна, погледна го със завладяващата си съблазнителна усмивка.

— В нощта, когато ми подари тази нощница, ти ми каза, че може да се съблича само по едни начин. Е, мили, цяла нощ ли ще говориш или ще направиш нещо с нея?

Обгърна с ръце врата му. Със сподавен смях той я притисна плътно към себе си и весело я завъртя. После леко я свали да стъпи на пода, освободи я от прегръдките си и като впери поглед в нея, сръчно смъкна нощницата й.