Даяна Палмър
Неотразимият детектив (9)

Осма глава

Господин Шорт наистина искаше Тес да работи за него. В понеделник, когато тя се почувства по-добре, отиде в новата си служба.

Десдън Шорт й предложи не работа на секретарка, а на агент по външно наблюдение и тя остана изключително доволна.

— Никога не съм очаквала! — възкликна въодушевено Тес.

— Не съм забравил как се оплакваше, че си само секретарка при Ласитър. Е, проследяването не е толкова опасно и отговорно като оперативната работа, но то поне може да задоволи стремежа ти към потайност и приключения.

— Не зная как да ви благодаря, господин Шорт!

— Знаеш. Работи упорито и ме накарай да се гордея с теб. — Стана и й подаде ръка. — Ако искаш, можеш да останеш на работа още днес. Мери ще ти обясни нещата и ще ти помогне да се ориентираш в обстановката тук. Тя ще напусне след седмица, през което време ти ще имаш възможност да се запознаеш с операцията, преди да започнеш работа.

— Чудесно — съгласи се тя. — Мисля, че ще се справя.

— Учудва ме само как Дейн те е пуснал.

— Напуснах заради инцидента — излъга го Тес. — Мястото в кабинета ми навява лоши спомени.

— Разбирам. Ще се постараем тук да не ти се случи нищо лошо.

Мери Палмър — жива и енергична блондинка, беше около тридесетте.

— Ще се влюбиш в работата си — каза й тя, като я запознаваше с „оръдията на труда“. — Ще ти дам всичките си връзки в обществените агенции и ще можеш да получаваш необходима информация от тях.

— Ти си истински ангел!

— Така казва и годеникът ми. Ще се женим в събота, а веднага след това заминаваме на сватбено пътешествие на Бахамските острови. Той е доста богат, но бих го обичала дори ако беше последният бедняк.

Тес познаваше това чувство. Не минаваше нито ден, без да мисли за Дейн.

— Изглеждаш бледа — отбеляза Мери. — Убедена ли си, че си оздравяла?

 

 

Седмиците се нижеха една след друга, но Тес не се почувства по-добре. Непрекъснато й се гадеше и я болеше стомах. Помисли дори, че е развила язва.

Постепенно обаче свикна с новата работа и реши да не се поддава на болестта си, каквато и да беше тя.

Един месец след като напусна агенцията „Ласитър“, й се обади Хелън и настоя да обядват заедно. Тес прие.

— Наистина изглеждаш зле — констатира приятелката й, като внимателно огледа Тес.

След като се срещнаха, седнаха да обядват в една закусвалня.

— Смятам, че е заради напрежението. Толкова много неща ми се случиха наведнъж!

— Отслабнала си много и изглеждаш твърде бледа.

— От нервите е. Все пак върша работа, с която никога преди не съм се занимавала.

— Сигурно е така. Между другото, Дейн е…

— Искаш ли сладолед? — прекъсна я Тес. Хелън разбра, че приятелката й не иска да говорят за него.

— Добре. Нека бъде сладолед…

Тес се прибра вечерта след работа вкъщи и плака, докато заспа, а на следващата сутрин опита да стане и припадна. Най-сетне осъзна, че с нея става нещо лошо. Шест седмици бяха минали, откакто напусна агенцията на Дейн и апартамента му. Шест седмици се чувстваше отвратително и непрекъснато й се повдигаше. Вдигна слушалката и записа час при един частен лекар за същата сутрин.

— Длъжен съм да задам един въпрос, който едва ли ще ви хареса — започна доктор Райнер, след като свърши прегледа. — Имали ли сте интимна връзка с мъж през последните няколко седмици?

— Да. Един път… Една нощ… — заекна тя.

— Това обаче е напълно достатъчно, за да…

— Но… Той каза, че е стерилен!

— Кога за последен път сте имали менструален цикъл? — повдигна вежди лекарят. Тя не отговори, само го гледаше изумена, затова той продължи: — Ще направим необходимите тестове, но смятам, госпожице Мериуедър, че сте бременна.

Тес седеше с широко разтворени очи. В тях се четеше изумление. Бе неподвижна като статуя.

— Вижте, госпожице, мога да уредя нещата. Наблизо има частна клиника и ако желаете…

— Не! — извика тя, внезапно изтръгната от вцепенението си. — В никакъв случай!

— Значи ли това, че искате детето?

— О, да, с цялото си сърце!

— А бащата?

— Той едва ли ще повярва, че детето е негово. Така или иначе, той не вярва в брака и нямам намерение да го безпокоя. Всъщност ще помисля и ще реша…

Тес прекара една безсънна нощ. А на следващия ден отиде на работа, без да спомене на никого за проблема си. Ала когато сестрата й се обади по телефона и каза, че резултатите от теста потвърждават бременността й, Тес едва не припадна — все таеше искрица надежда, че лекарят е сбъркал…

До края на деня тя вършеше работата си механично. Голяма част от рутинната й дейност бе свързана с издирването на изчезнали хора, укрили се съпрузи, избягали непълнолетни, изчезнали престъпници, както дори и такива, които се криеха от данъчните власти. Един добър служител можеше да открие изчезнал човек за по-малко от час — с известна помощ от обществените агенции, няколко по-дискретни разговора и добър късмет, разбира се.

Този ден тя успя да издири едно изчезнало момче, което бе избягало от къщи, за да припечели малко пари в едно заведение като кухненски работник, за да помогне на семейството си, изпаднало в крайна нищета…

Когато си тръгна, изпита усещането, че е била полезна поне малко.

Хюстън е голям град, а и Тес имаше твърде много работа. Толкова по-добре, реши тя, защото нямаше почти никакъв шанс да се сблъска с Дейн случайно.

Изминаха три месеца. Кит се завърна. И животът започна да става досаден.

Тя много искаше да се обади на Дейн и да му каже за бебето. Обаче не посмя — толкова пъти й бе повтарял, че не иска да се обвързва! Имаше и друга причина — караше бременността доста тежко и ако загубеше бебето, да му съобщи новината би било най-лошото нещо.

— Защо не дойдеш да обядваме заедно? — изстена Кит, която й се обади по телефона. — Господин Девърел ми дойде до гуша! Искам да поговоря с теб!

Тес не можеше да отиде на обяд с приятелката си, защото Кит работеше съвсем близо до агенция „Ласитър“, а и ресторантът, който й предлагаше, се посещаваше често от Дейн.

— Защо ти не наминеш насам с колата, Кит?

— Нищо не разбирам. Ако Хелън не ми беше дала новия ти служебен номер… Хайде да се видим на обяд, моля те!

Последва дълго мълчание.

— Не мога да дойда в ресторанта, Кит. Не искам да се срещам с Дейн.

— Вече се досещам какво се е случило. Добре. Искаш ли да се видим в китайския ресторант „Морска звезда“? Той е доста далеч от старата ти служба…

 

 

Кит имаше гъста, тъмна коса и блестящи сини очи. Бе значително по-висока и по-слаба от Тес.

— Хей, Тес, та ти си напълняла! — Кит прегърна приятелката си.

— Има нещо такова — промърмори Тес и сведе поглед.

— Разбрах, че сега работиш в проследяването и издирваш изчезнали хора. Явно си решила да се отърсиш от влиянието на Дейн. Той никога не би разрешил да се занимаваш с подобно нещо.

Настаниха се на една маса в препълнения ресторант и поръчаха. Кит я огледа по-внимателно.

— Казвай, Тес, какво те измъчва?

— Бременна съм. — Изчерви се и устните й трепнаха.

— От Дейн?! — Приятелката й застина.

— Да. И той не знае.

— Виж, на Дейн му се струпа твърде много — разтрогна брака си, загуби любимата си работа, а и вече не е в същото цветущо физическо състояние. Нормално е да се съпротивлява на едно обвързване. Но все пак възнамеряваш да му кажеш, нали?

— Може би. Но не сега. Знаеш ли, Кит, имам проблеми. Утре съм на преглед при акушер-гинеколог. Просто не ми е добре, а когато казах на лекаря си как се чувствам, той не ми спести истината. Може и да не износя бебето… А бих желала да се роди здраво! Толкова го обичам! Само то ми остана след Дейн!

— Успокой се, мила. Всичко ще се оправи. Само недей да си мислиш най-лошото. — Стисна ръката й. — Опасно е.

— Кажи ми какво… — Внезапно лицето й пребледня при вида на влизащия мъж.

— Сигурно е Дейн — позна Кит, без да се обръща. — Честна дума, Тес, никога не съм го виждала тук!

— Не! — изстена Тес. — Той не може…

Само че той можа. Спря до масата им с вперен в Тес поглед.

— Не съм те виждал от седмици. Все пак можеше да минеш. Или вече не те интересувам нито аз, нито бившите ти колеги?

— Работя в другия край на града — заоправдава се тя.

— Освен това разбрах, че си сменила работата си.

— Да. Добре е, че върша по малко детективска работа. — Вгледа се в очите му. В тях забеляза пламъче, което не можа да определи. Не би могла да знае, че е копнял по нея през цялото време, откакто се бяха разделили.

— Детективската работа е опасна — каза той. — Поне веднъж можеш да звъннеш и да кажеш дали си жива.

— Добре. Ще го направя. Предполагам, че липсвам на Хелън.

Той стисна зъби и юмруци. Да, Тес липсваше на Хелън, но не толкова, колкото липсваше на самия него!

— Не искаш ли да седнеш с нас, Дейн? — покани го Кит, защото мълчанието се бе проточило твърде дълго.

— Съжалявам, ала не мога. Трябва да се връщам на работа. — Внезапно приклекна до нея и взе ръката й в своите. — Тес, не изглеждаш добре. Обещай ми, че ще отидеш на лекар!

— Ще отида. — Погледът й се плъзна по устните му. — А ти добре ли си, Дейн?

— Не — отвърна глухо. Пое въздух, като се бореше с желанието си да я помоли да се върне. — Май ми липсваш, хубавице…

— Шегуваш ли се?

— Би могла да вършиш същото и при мен, мила.

— Но ти имаш трима души за тази работа!

— Ще уволня единия.

— Не, Дейн, няма да стане. Доволна съм от господин Шорт.

— Поне опитай!

— Кое? С работата при теб ли?

Искаше да извика: „Не, не с работата, а с мен!“, защото животът без нея беше ужасен. Дори бе готов да направи отстъпка и да сключат някакъв брак, макар че нямаше да имат деца… Ала Бог му бе свидетел, че беше готов да рискува!

— Не искам да се връщам. — Неочаквано тя се засмя. — Щастлива съм, Дейн. Харесва ми това, което върша при господин Шорт. А и той ме покани да излезем. Кой знае докъде може да доведе това.

— Шорт е в средата на четиридесетте! Твърде стар е за теб!

— Как лети времето! — намеси се Кит, като видя как се развиват нещата. — Трябва да вървя, Тес.

— И аз тръгвам. — Многозначително погледна Дейн, който все още бе коленичил и препречваше пътя й.

Той бавно се изправи, изпълнен с гняв. Тес също се надигна от стола, а Кит остави петдесетдоларова банкнота на масата и каза:

— Беше ми много приятно, че се видяхме. — И изчезна.

Вбесен, Дейн мълчеше. Само втренченият му поглед бе впит в Тес. Внезапно той замръзна на място.

— Напълняла си, нали? — попита я неочаквано.

— Ами… Да, малко… — Отклони погледа си. — Нали знаеш, много тестени храни…

— Е, отива ти.

Тя прехапа долната си устна до болка. Горещо пожела да му разкаже всичко. Нямаше представа как би реагирал, ала вероятно резултатът нямаше да е обнадеждаващ. Все пак си струваше да опита. Тъкмо отвори уста, за да изрече съдбоносните думи, когато един едър мъжага тупна Дейн по рамото.

— Дейн Ласитър! Не може да бъде! Как си, човече?

Непознатият продължи да бърбори, а Тес помисли, че това е пръстът на съдбата. Наистина все още не трябваше да му казва. Не и преди прегледа си при акушер-гинеколога. Без да се сбогува, тя се обърна и излезе…