Даяна Палмър
Неотразимият детектив (4)

Трета глава

В ранчото на Дейн, освен Жозе Домингес и Харди, първият, от които се грижеше за конете, а вторият бе готвач, имаше половин дузина кравари и най-различни работници, които поддържаха всичко в ред. Управител им бе Дан, съпругът на Берил.

Тес нямаше никакво желание след като я изпишат от болницата да отиде да живее при собственика на това животновъдно стопанство. Обаче все още се чувстваше твърде изтощена, за да се противопоставя на твърдо взетото от него решение.

Той се бе погрижил за всичко. Уреди нещата с лекаря, носеше предварително събраните от Хелън неща и в момента, в който Тес бе окончателно изписана, я качи в колата и я отведе направо в Брантвил.

Тес се притесняваше, че трябва да остане известно време в компанията на шефа си. След нараняването й той се държеше странно, а това я правеше много по-неспокойна от обикновено.

Тъй като никога не бе обичал празните приказки, през цялото време докато пътуваха, Дейн мълча. Тес не отместваше поглед от пътя, потънала в собствените си мисли, и твърдо решена да не му покаже, че от време на време усеща остра болка в раната.

— Това ли е ранчото? — попита Тес, когато стигнаха покрайнините на Брантвил.

— Да, това са земите на две от най-известните в щата животновъдни стопанства. Собствениците на едното от тях, семейство Коул, са ми съседи и имат три прекрасни деца. По-голямо от него е само ранчото „Брант“.

— Нима населеното място е получило името на собствениците на ранчото? — попита тя с нескрит интерес.

— Да — отговори Дейн и направи широк полукръг с ръка. — Всичко наоколо е тяхно. Собственикът се ожени за едно изключително красиво момиче, което е дъщеря на една от най-известните филмови звезди, и сама е работила като скъпо платен фотомодел. Знаеш ли, макар да се шегува, че като се е омъжила за него, жена му е извадила голям късмет, той я обича толкова силно, че е готов да направи всичко за нея.

— И тя свикна с живота в ранчото? — учуди се Тес.

— Чувства се като риба във вода. С Кинг имат син и дъщеря. Доколкото разбрах, дъщерята е намерила упорит обожател в лицето на единия от синовете на Коул.

— Представяш ли си какво ще стане, ако те се оженят и двете ферми се обединят? — не се сдържа да отбележи тя.

— Все още е рано да се говори за подобно нещо. Сватбата невинаги е най-добрият завършек или начало — отвърна Дейн с остър тон.

— Предполагам, че, за да се оженят двама души, между тях, освен физическо привличане, трябва да има и други общи допирни точки — продължи безизразно мисълта си Тес.

— Какви точно? — погледна я той с интерес.

— Например уважение, еднакви интереси и произход.

— А какво ще кажеш за секса?

Тес се размърда нервно на мястото си и отговори с поглед, забит в пода на колата:

— Може би ще има нужда и от него, ако… искат да имат деца, например.

— Е, понякога е възможно някои семейства да не могат да имат деца — отговори той и очите му потъмняха от някаква скрита болка. Изведнъж се оживи и каза със съвсем различен тон: — Ето, това е ранчото.

Завиха между два реда бодлива тел, зад която лениво пасяха червеникави говеда. Навсякъде цареше тишина и пълен покой.

— Колко е красиво! — възкликна неволно Тес.

— Ранчото бе на дядо ми. Наследих го, когато той умря.

— А цветята! Сигурно през пролетта, когато цъфнат, е още по-красиво.

— Това е дело на Берил. Тя е посадила и отглежда магнолии, азалии, камелии и много други. Ако проявяваш интерес, ще ти разкаже всичко, което знае за тях.

— Обичам да се занимавам с цветя — призна срамежливо тя. — Напоследък няма къде да ги отглеждам, освен на перваза в апартамента си. Ала когато живеех при баба, вършех цялата работа по градината й.

Бяха стигнали пред стълбите на къщата. Дейн спря и изключи мотора. После се обърна към нея и, като я гледаше право в очите, каза:

— Даваш ли си сметка, че аз изобщо не те познавам, не знам нищо за теб и за навиците ти?

— За какво ли ти е — опита да се пошегува тя и като погледна зад него попита: — Това Берил ли е?

На входната врата се бе появила ниска жена със снежнобяла коса.

— Да, това е Берил.

— Крайно време беше да пристигнете — мърмореше възрастната жена, като слизаше по стълбите. — Закъсняваш както винаги. Това ли е Тес? — огледа я тя критично от глава до пети. — Изглежда слаба и болна, ще трябва да наблегне на яденето. Как е ръката ти, мила? Още ли те боли? — попита ласкаво тя.

У Тес се зароди странното усещане, че най-после е пристигнала у дома. Усмихна се на добрата жена и отговори:

— Вече съм много по-добре.

— Ако сте свършили с размяната на любезности, да влезем вътре — напомни за себе си Дейн. — Няма да се възстанови по-бързо, ако се простуди още при пристигането си.

— Не е толкова студено — сопна му се Берил. — След по-малко от месец всички цветя ще цъфнат.

Тес си представи колко красиво ще бъде, когато всичко наоколо се раззелени и започне да цъфти. Жалко, тогава вече нямаше да е тук. Тя се остави Дейн да й помогне да изкачи стълбите, като не можеше да се освободи от напрежението, което усещаше при докосването на ръката му.

— Не се страхувай — прошепна домакинът, усетил обхващащото я вълнение. — Няма да ти направя нищо лошо.

— Дейн… — опита да каже нещо тя, но само се изчерви.

— Отпусни се, намираш се сред приятели.

— Ти никога не си ми бил приятел.

— Вече съм на тридесет и четири години. Вероятно съм се изморил да бъда самотен. Нали ти ми бе казала, че и двамата нямаме други близки хора…

— Да, а ти ми отговори, че нямаш нужда от никого — прекъсна го тя.

— Четиринадесет години бях полицай. След толкова време не е лесно да се промениш — сви той рамене.

Споменаването на професията му я накара да потрепери. Спомни си за наркотрафикантите и за това, което й бе казал Дейн, че е единствената свидетелка на обвинението.

— Какво ти е? — попита загрижено той.

— Спомних си за нощта, когато ме раниха. За онези двама мъже…

— Помни, че тук се намираш в пълна безопасност — настоя той непоколебимо. — И няма да ти се случи нищо лошо.

— Разбира се, че е така — съгласи се тя и се усмихна насила.

Веднага след пристигането им Дейн отиде да види някакви току-що пристигнали животни. Когато се върна след няколко часа, Берил и Тес вече бяха успели да се сприятелят.

Тес не можеше да повярва на очите си, когато той влезе при нея — това не бе мъжът, когото познаваше.

Беше облечен като най-обикновен каубой. Носеше синя риза на райе с блестящи метални копчета. Дългите ръкави бяха небрежно навити над лактите. Износените му джинси бяха пристегнати с протрит кожен колан с голяма сребърна тока. Очуканите черни ботуши имаха шпори, а на главата му се мъдреше черна шапка. Тес го оглеждаше смаяна. Никога не го бе виждала облечен по подобен начин.

— Изглеждаш така, сякаш си се ровил в тор — недоволно се намръщи Берил.

— Не си далеч от истината — засмя се безгрижно той. — Помогнах да настанят новопристигналите крави в обора. — После се обърна към гостенката си и опита да се пошегува: — А Берил успя да настани теб, нали?

Тя не можа да проговори, само кимна утвърдително с глава.

— Какво ти е, Тес? Защо ме гледаш така? — Учудено повдигна едната си вежда.

— Изглеждаш толкова… различен.

— Естествено. В ранчото няма нужда да обличам костюм и да слагам вратовръзка. Тук съм у дома си.

Тес с усилие отмести погледа си встрани. Спомни си, че самата тя има апартамент, но това не бе дом в истинския смисъл на думата. Къщата на баба й бе подредена с много вкус, ала не й бе разрешено дори да докосва елегантните мебели. А спомените за дома, в който бе живяла като съвсем малка с майка си бяха избледнели много отдавна…

— Какво има за ядене? — обърна се Дейн към Берил, изведнъж почувствал се неудобно под втренчения поглед на Тес, която го разглеждаше много внимателно.

— Телешко задушено с картофи. Какво друго може да се яде в ранчо? — отговори тя с гримаса.

— Не съм гладен. Отивам да се преоблека.

Тес го проследи с поглед, без да си дава сметка, че чувствата, които се изписват на лицето й, могат да се прочетат като отворена книга. Скръсти ръце на гърдите си и почти потрепери при спомена за онзи ден, когато той я излекува от обожанието й към него…

Тогава тя толкова силно копнееше да го обича! Той обаче нямаше нужда от нейната любов. Сега изглежда имаше намерение да опита да компенсира болката, която тогава й бе причинил. Но бяха минали години. Вече бе твърде късно.

Берил я гледаше учудено. Накрая не можа да се сдържи и й каза неочаквано:

— Като че ли се страхуваш от него. Мила, нима не знаеш, че той не би могъл да убие и муха?

Може би това беше вярно. Но също така бе вярно, че я беше наранил по начин, за който не би посмяла да разкаже на никого, дори на Берил.

— Той не обичаше баща ми, а още по-малко мен. Само откакто ме раниха, се държи по-любезно. Въпреки това бих се чувствала по-сигурна, ако съм далеч от него — обясни тя уклончиво.

— Той не е такъв човек — не се съгласи с нея добрата жена. — Наистина понякога е рязък и избухлив, но в никакъв случай не е отмъстителен. Познавам го от дете. Самият него майка му не го обичаше заради мъжа си, който ги напусна. Цялото си недоволство изливаше на бедната му главица. Опитвах да се грижа за него, доколкото мога, тъй като майка му никога не изпитваше желание да бъде с него.

— Също като моя баща — призна Тес.

— Виждаш ли, че имате нещо общо?

— Да — съгласи се Тес и опита да се пошегува: — И двамата сме човешки същества…

 

 

Когато свикна с обстановката в ранчото, Тес реши, че това е чудесно място и започна да се отпуска. Настояваше да помага на Берил колкото е възможно повече. Рамото все още я наболяваше, обаче лекарят беше казал, че въпреки болката е по-добре да го раздвижва постепенно.

Тя подреждаше приборите и чиниите на масата за хранене. Така се чувстваше полезна. Радваше я доброто отношение и топлината, с които се отнасяха към нея другите хора от ранчото.

За безкрайно недоволство на Дейн тя продължаваше старателно да го избягва. Винаги, когато влизаше в помещението, където се намираше и Тес, тя си намираше някаква работа, за да излезе. Нито веднъж не остана в хола след вечеря.

В агенцията й бе лесно да ограничи взаимоотношенията им в кръга на служебните си задължения. Просто изпълняваше стриктно всичко, което той й нареждаше.

Ала тук, където Дейн се намираше у дома си, сред природата, сякаш се намери лице в лице със съвсем друг човек. Беше й безкрайно трудно да се пригоди към този негов непознат досега образ, защото откриваше все нови и нови черти в характера му. Тук, далеч от големия град, той се държеше сводно, не бе непрекъснато нащрек. Когато се преуморяваше от физическата работа, леко накуцваше; беше много по-спокоен и уравновесен, отколкото в агенцията. Ала вместо да я успокои, това я правеше по-нервна. Не можеше да приеме факта, че изцяло е зависима от него.

Берил не се бъркаше в техните взаимоотношения.

Дейн забеляза, че Тес го избягва, и това го ядосваше. Най-после на третия ден се сблъскаха лице в лице, докато тя хранеше едно осиротяло теленце. По стиснатите челюсти и напрегнатия поглед на шефа си Тес разбра, че е силно разгневен.

— Престани да се опитваш да ме игнорираш! — започна той направо с недоволен глас.

Косата й бе сплетена на две плитки. Дейн помисли, че е много красива дори без грим.

— В момента храня телето — започна да обяснява тя, но той я прекъсна нетърпеливо:

— Знаеш много добре, че не това имам предвид — приклекна той до нея.

Беше облечен в стари работни дрехи. Джинсите и ботушите му бяха много по-износени от нейните. Целият бе изпоцапан с кал и кръв.

— Опитвам се да ти кажа, че съжалявам за начина, по който се държах с теб онзи ден преди три години, Тес.

Тя се изчерви, а сърцето й затуптя по-бързо. Не искаше да задълбочават този разговор, но той продължаваше:

— Мислех, че имаш опит в интимните отношения с мъжете. Иначе нямаше да се държа така.

— Вече ми го каза — заекна тя.

— Обаче ти не ме изслуша докрай. Знам, че понякога излизаш с мъже. Не може на тази възраст да не си разбрала, че интимните отношения често са груби.

Тя продължаваше да гледа телето и не го удостои с отговор.

— Така ли е? — настоя той, протегна ръка и дългите му пръсти обгърнаха нежно брадичката й и я обърнаха към него. — Кажи ми!

— Не си прав — отговори тя със заекване. — След онзи случай никой не ме е докосвал по… този начин.

Лицето му се сгърчи от болка. Очите му се спряха на полуотворените й устни. Изрече съвсем тихо:

— Сигурно съм те наранил дълбоко.

— Много дълбоко. — Слабите й рамене потрепериха. — А сега, моля те, остави ме да нахраня теленцето.

— Спомняш ли си, че въпреки настояванията ми, ти продължаваше да идваш при мен? За теб нямаше значение колко упорито се опитвах да те отблъсна. Ти ми стана по-близка, отколкото който и да било друг. Ала тогава бях в такова състояние на духа, че не исках никакви жени около себе си. — Не смееше да я погледне. Както беше клекнал, се опитваше да изстърже някакво засъхнало петно кал от джинсите си.

— Но нали преди да те прострелят си бил женен?

Той се усмихна насила и започна да й обяснява търпеливо:

— Започнах да излизам с Джейн, защото майка ми не можеше да я понася. После се оженихме — по никакъв друг начин не искаше да ме допусне в леглото си. Там също ми причиняваше болка, макар че по друга причина. — Той пое дълбоко дъх, но не обясни каква е точно причината. — Тръгна да търси друг мъж, който да й даде всичко, което искаше. Предполагам, че след развода го е намерила. Сега е омъжена и има дете.

— О-о-о! — изрече замислено Тес и се намръщи.

Очите й с любопитство се взираха в неговото лице. Беше повече от ясно, че не знае как да му зададе въпроса, който явно я измъчваше.

— Сигурно искаш да попиташ защо Джейн не желаеше да спи с мен. Наистина ли искаш да ти кажа?

Тес не се беше сещала за една от възможните причини, която сега внезапно се мерна в съзнанието й. Дейн бе твърд и настоятелен. Може би пламенността му, която бе проявил към нея в онзи отдавна отминал ден, бе обикновеният начин, по който той се любеше… Това я накара да го погледне строго и да попита:

— И с нея ли се държеше по твоя отвратителен начин? Както с мен…

— Никога не съм обичал никоя жена толкова много, че да се замислям дали й харесва как я любя, или не — скръцна той със зъби. — Желаех Джейн и бях сигурен, че ако тя ме обича, предварителната любовна игра е напълно излишна.

Тя въздъхна тежко. Макар в много отношения да бе значително по-невежа от него, интуицията й помагаше да се досеща за доста неща.

— Дейн — започна тя и се изчерви до корените на русата си коса, — ти не можеш просто да… Жените не са като мъжете — продължи да заеква безпомощно. — Те имат нужда от повече време и от повече нежност.

— Откъде знаеш? — попита я той с явно нахалство. — Нали преди малко призна, че все още си девствена?

Тес се изчерви още повече, обаче отговори твърдо:

— Това не ме прави глупава. Сигурно се досещаш, че чета книги и гледам филми… От тях добивам идеална представа какво усеща една жена, отдаваща се на мъж, когото истински обича.

— Да, но ти ме обичаше — продължи да настоява той. — А реагира с неописуем страх.

— Не само те обичах, бях безумно влюбена в теб — поправи го Тес. — В замяна на това ти ми причини болка, и то не само в емоционално отношение.

— Не беше нарочно. Аз бях луд по теб — отговори той с колебливия глас на уязвим човек. — Ти беше толкова нежна, толкова отзивчива, че помислих. Всъщност какво значение има това? Ти не ме пожела.

— Защото се държа много грубо — прошепна Тес.

— Не умея да се държа по друг начин с жените — обясни Дейн с дрезгав глас. — Бях изтърсаче. Майка ми бе единствената жена край мен и заради баща ми мразеше всички мъже. Мразеше и мен. За първи път опознах интимно жените по времето, когато вече работех като полицай. Това бяха жени, които срещах на улицата при изпълнение на задачите, които ми възлагаха. А те трябва да са груби, за да могат да оцелеят в джунглата на големия град. Връзките ми с тях бяха мимолетни, без всякакви емоции… Начинът, по който се държах с теб онзи ден, беше единственият, който ми бе познат…

— Дейн — прошепна Тес с глас, пълен със състрадание, — толкова съжалявам…

— Моля? — попита той и я погледна с нещастен вид.

Тес не знаеше дали Дейн си дава сметка колко много от себе си е открил пред нея. Протегна ръка и за първи път не устоя на желанието си да докосне с нежна милувка лицето му. Пръстите й бяха леденостудени.

Той се отдръпна рязко от нея. Тъмните му очи гневно проблеснаха.

— Не ми трябва състраданието ти, скъпа. Нямам нужда и от никакви жени, да те вземат дяволите!

С тези думи стана и с решителна крачка излезе от обора, оставяйки озадачената Тес насаме с мислите й…

 

 

Следващите два дни Дейн я избягваше. Като че ли се срамуваше от самопризнанието, което беше направил. Тя не беше толкова чувствителна и нервна при мисълта за истинската причина, поради която не бе способен на нежност. Явно към това го бе тласнала майка му, която мразеше мъжете, и лекото поведение на бившата му жена.

Тес обаче не успя да сподели с него тази своя теория, тъй като той обяви съвсем неочаквано, че е отсъствал повече от достатъчно от агенцията и трябва да се върне на работа. Естествено Тес се съгласи също да започне работа. Рамото и ръката й бяха почти оздравили, въпреки лекото наболяване от време на време.

 

 

До Хюстън пътуваха в пълно мълчание. Едва когато внесе и остави багажа й в гарсониерата, той каза:

— Бих искал да знаеш, че пред вратата ти ще има човек, който да те охранява. Освен това, където и да отидеш, ще бъдеш придружавана дискретно от тези, които ще отговарят за безопасността ти.

— Нямам нужда от телохранител — отговори тя с нескрито раздразнение. — Достатъчно съм голяма, за да извикам полиция, ако ми се наложи.

— Имаш — настоя той. — Защото ти не познаваш този тип хора така, както ги познавам аз.

— Разбирам едно, господин Полицай — отговори тя и в очите й проблесна гневно пламъче, — че си професионалист до мозъка на костите си!

Той се усмихна и самото движението на устните му я накара да изтръпне.

— Права си. Наистина обичах много работата си. Това е единственото нещо, което ме прави напълно свободен. Освен престоя ми в ранчото, разбира се. Детективската работа не е много по-различна.

Това бе истина. Докато работеше като негова секретарка, бе успяла да се увери, че той много професионално залавя крадци и убийци, които предаваше на съда. Тази дейност носеше и по-голямата част от печалбата на агенцията му. Докато с проследяването на неверни съпруги се занимаваха неговите служители, истински опасните и престижни разследвания поемаше лично той. Да работи с него допускаше само протежето си Ник.

— Добре ли си с нервите? — попита Тес подигравателно. — Защото навсякъде ти се привиждат опасности.

— Така ли?

— Да. С това се обяснява и фактът, че не можеш да се успокоиш дори за минута.

Очите й се плъзнаха по мускулестото му тяло, по покритите под ризата с белези от прострелването рамо и гърди. Тайно ги бе виждала преди, когато го посещаваше в болницата.

— Едва ли би искала да видиш тялото ми, след като бе разкъсано от куршумите — забеляза той погледа й и си го обясни по свой начин. — Ще ти стане лошо от тях. Ала никога не съм се мислил за участник в конкурс за най-красиво мъжко тяло, облечен в бански костюм.

— Никога не съм те виждала облечен с бански костюм — опита да се пошегува момичето.

— Никой не е в състояние да ме накара да облека бански — отвърна той и очите му станаха още по-тъмни от гнева, който го разтърсваше. — Единственият, на когото бих могъл да се покажа в такъв вид, си ти.

— Защо? — замръзна тя на място от изненада.

— Защото не би искала да се чувствам полумъж — отговори й съвсем просто и логично. — Много жени биха дали всичко, за да унижат някой мъж. Това ги кара да изпитват превъзходство над него.

— Не всички жени са такива — оправда се Тес.

Дейн бавно пристъпи към нея. Тя не реагира и той направи още една крачка, после още една и се приближи до нея толкова, че усети парфюма й. Косите й се разстилаха в безпорядък по раменете. Изглеждаше млада, красива и събуждаше у него непозволени желания.

— Докажи го — прошепна той с дрезгав глас и като посегна, събра коприната на русата коса в шепата си. Внимателно дръпна Тес така, че да го погледне в очите.

— Моля? — попита тя с изумление, без да успее да стисне недоволно устните си, които останаха полуотворени.

— Научи ме как да бъда нежен, Тес — прошепна той и този път в гласа му прозвуча нескрита молба. Не можеше да откъсне поглед от нея. След това съвсем бавно, като на забавена кинолента се наведе само за миг и докосна сякаш очакващите само това нейни устни.

— Как искаш да бъдеш милвана? — продължаваше да пита той като изгубено дете, което не знае накъде да тръгне. Едва устояваше на желанието да захапе горната й устна, да усети топлината на езика. С огромно усилие на волята се сдържа. Ръцете й бяха на гърдите му. Под дланите си Тес усещаше изгарящата топлина на мускулестото му тяло. Дори ако от това зависеше живота й, в този момент не би могла да го отблъсне.

— Не е възможно ти да ме молиш за това — едва успя да изрече тя.

— Защо?

— Защото искаше да ме прогониш от себе си… сигурно защото ме мразиш.

— Мразех майка си — поправи я Дейн и тежко пое дъх. — Мразех също така бившата си съпруга. Изобщо, мразех половината от света, в който живеем. Но никога, никога не съм изпитвал това недостойно чувство към теб. — Челото му се сбърчи, като че ли самото произнасяне на тези думи му причиняваше болка. — Никога, повярвай ми, Тес… — Когато устните му покриха нейните, по цялото й тяло премина тръпка, която я изпълни с желание. За миг й се стори, че всичко се повтаря. В гърдите й бавно започна да се надига познатата паника, този път обаче ръцете му не я притискаха като стоманени клещи. Усети как с върховно усилие на волята опита да се въздържи и да не я насилва.

Заедно с новите неща, които бе научила за него, това му желание да й достави удоволствие я накара да забрави за страха си. За първи път в живота тя се отпусна и започна да се наслаждава на безкрайната нежност на неговите целувки. Беше много по-приятно, отколкото си бе представяла. Твърди мъжки устни с дъх на кафе… Това й харесваше.

Възбудата й нарастваше. Усети странна топлина да залива долната част на тялото й. Коленете й отмаляха. Като в просъница чу собствения си глас да шепне името му. Едва си поемаше дъх. Изцяло бе обхваната от насладата, която й доставяха устните му. В един момент си спомни за единствения път, когато я бе целунал така страстно, и изстена.

Дейн вдигна бавно глава. Сърцето му биеше бясно. Очите му се впиха в нейните. Това, което видя в тях, му достави безкрайно удовлетворение. Тя не изпитваше страх, а бе възбудена. Не можеше да повярва, че нежността може да направи всичко толкова различно. Това увеличи още повече собственото му удоволствие.

Не можеше обаче да отмине колебанието в очите й.

— Ти не обичаш да бъдеш целувана от моя език, нали? Сигурно това предизвиква неприятни спомени за онзи ден…

Тес не можеше да помръдне. Стоеше пред него и усещаше как ръката му нежно я милва по косите. Не протестираше, не се опитваше да го отблъсне и той продължи да я запознава с тайните на любовта, изговаряйки думите с дълбок, нежен глас:

— Тази целувка е като едно друго пронизване — задъхваше се той, като с действия повтаряше думите си, — интимно и много, много дълбоко…

Внезапно тя вдигна ръце и го прегърна. В този момент телефонът иззвъня и прогони изпълнената със страст и желание тишина.

Тес се отдръпна и това внезапно движение причини болка в незаздравялата рана. В очите й започна бавно да се изписва болка. Дейн се откъсна от нея и недоволно изпъшка. Усети как цялото й тяло се напрегна. Този път обаче това не бе от страх. Ръцете й здраво го прегръщаха. Не го отблъскваха. Цялата трепереше от възбуда и желание. Когато я пусна, тя залитна, защото подкосените й колене не я държаха.

— Не се плаши, мила — каза той и я взе на ръце. — Аз съм тук, няма да разреша да ти се случи нищо лошо.

Зарови лице в рамото му и се притисна към него, докато Дейн я носеше като най-скъпото нещо, което има, до дивана, на който приседна, преди да вдигне слушалката на телефона.

— Да — отговори той с нескрито раздразнение. — Върна се и е добре… В момента не можеш да говориш с нея. Ще й предам да ти се обади по-късно.

Постави слушалката върху апарата и като забеляза питащия й поглед, отговори:

— Беше Хелън. Проверява дали сме пристигнали и как се чувстваш.

— Колко мило от нейна страна!

— Да, мило, но съвсем не навреме — оплака се той с пресипнал глас. Очите му като хипнотизирани се върнаха на устните й. — Толкова се радвам, че успях да те накарам да ме пожелаеш!

— Не можеш да се похвалиш с излишна скромност — започна тя, ала нова целувка я накара да млъкне.

Тес го прегърна още по-силно. Целуваше я с безкрайна нежност, устните му милваха нейните. Когато най-после вдигна глава и я погледна, тя съзря в очите му изгарящо желание.

— Никой досега не ме е целувал по този начин…

— И аз никога не съм целувал никого така. Вероятно е последица от приказките, които ми наговори.

— Този път не ме беше страх — прошепна тя и несъзнателно се притисна към него.

Дейн отново се вторачи в устните й. Почувства такова неудържимо желание, че започна да губи наложения с толкова воля самоконтрол. Стисна зъби. Трябваше да спре. Сега! Веднага! Докато все още можеше. Никога досега не се бе въздържал по този начин. И всичко това — само от думите на Тес, които го накараха сам да пожелае да бъде нежен и добър с нея.

Нежно притисна лицето си до нейното. За миг я прегърна силно, после внимателно я пусна и се изправи.

— Мисля, че е по-добре да си вървя. Моля те да заключиш вратата след мен и да опиташ да си починеш. Ако се чувстваш достатъчно добре, за да започнеш работа, ще те взема утре сутринта. Дано да си в състояние да изкараш целия работен ден в агенцията.

— Разбира се, че ще мога — заекна тя. Косата й бе разрошена, устните — пламнали. Погледна го безпомощно и запита с шепот: — Защо не ме искаш?

Дейн все още се бореше да възвърне контрол върху страстта си. Никога не бе изпитвал такава нежност към жена, никога не бе чувствал необходимост да й достави удоволствие. Или да я закриля. Желаеше Тес повече от която и да било друга жена в живота си. Но нямаше право да се поддаде на това изкушение. Не сега. Не още.

— Въздържание заради минали съблазни? — погледна го тя и се усмихна насмешливо.

— По дяволите! — изсмя се той насила. — Забрави ли, че съм вълк единак и никак не ми е лесно да се въздържам? — Извади цигара и запали. След като вдиша дълбоко, продължи: — Просто ми бе нужно да знам, че мога да те възбудя така, че страхът да отстъпи на желанието ти. Разбра ли сега?

— Само това, така ли?

— Ясно ти е, че не е само това. Искам те толкова много, че едва се въздържам. За бога, не ме допускай толкова близо до себе си — обърна се той с гръб към нея. — Това няма да ни доведе доникъде. Просто исках да проверя дали твоята теория за нежността е вярна.

— И какво откри?

Той вече бе стигнал до вратата. С ръка на дръжката се обърна към Тес. Не искаше да отговори на въпроса й, ала бе длъжен да й обясни някои неща така, както ги чувстваше.

— Тес, трябва да ме приемеш такъв, какъвто съм. Истинският Дейн не е за малки пуританки като теб. Винаги ще те желая, обаче не бих искал отново да обвързвам живота си с жена. Ето защо не трябва да ми разрешаваш да те съблазня. Нека се държим на разстояние един от друг. Съгласна ли си с мен?

Едва събра достатъчно сили и воля, за да му се усмихне. Най-после бе напълно искрен с нея. Някои от болезнените спомени започнаха постепенно да изчезват в резултат на това, което току-що й бе признал. Пое дълбоко дъх и отговори:

— Добре. Разреши ми да ти благодаря, че ми помогна в момент, когато най-много имах нужда от това.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, малката — отговори той съвсем тихо, с ясно доловима в гласа нежност.

Обръщението му към нея ускори пулса й, тя трепна. Дейн веднага забеляза нейната реакция и не се въздържа да я попита:

— Спомняш си последния път, когато те нарекох така, нали? Независимо от държанието ми преди малко, обикновено в леглото съм груб и брутален, интересувам се само от собственото си удоволствие. Малките девствени момичета не са по моя вкус. Затова нека спрем дотук и да си пожелаем лека нощ.

Той излезе и тихо затвори вратата след себе си. Тес се приближи и докосна дръжката с такова обожание, сякаш искаше да почувства неговата топлина.

За втори път й беше обърнал гръб. Обаче, за разлика от преди три години, сега тя не се бе изплашила от него. Просто стоеше на същото място, където се намираше тогава — върху острието на бръснача.

Това бе любовта й към Дейн…