Даяна Палмър
Неотразимият детектив (5)

Четвърта глава

Дейн не се бе пошегувал, когато й бе казал, че ще я постави под закрилата на телохранител. Един от оперативните работници на агенцията вървеше на две крачки от нея, накъдето и да тръгнеше тя.

Когато той и Тес влязоха за първи път в агенцията, Хелън се засмя на глас, изтананика част от „Аз и моята сянка“ и се завъртя във вихрен танц.

— Не ми се подигравай — започна да протестира Тес. — По-добре се опитай да убедиш Дейн, че никой няма да се опита да ме убие или нещо подобно посред бял ден.

— Това не трябва да се допуска в никакъв случай — направи недоволна физиономия приятелката й. — Помисли си само как ще се отрази на реномето на агенцията. — След това изведнъж стана сериозна. — Липсваше ни, Тес. Изглежда липсваше и на Дейн, защото докато ти отсъстваше, той нямаше никакво настроение.

Хелън се тръшна на стола, завъртя се на него и продължи:

— Често си мисля, че ако не бях обвързана толкова сериозно с Харолд, можех да се влюбя в шефа. Макар че откакто жена му го напусна, не излиза с никакви жени. Мислиш ли, че това има нещо общо с нараняванията му?

— Какво искаш да кажеш? — учуди се искрено Тес.

— От време на време той накуцва. Това може да му пречи и в леглото.

— За леглото не знам — отговори твърдо Тес, — ала изобщо не му пречи да язди. Докато бе в ранчото, слизаше от седлото само за да спи и яде.

— Това е нещо друго — настоя на своето Хелън. — А що се отнася до жените, може би смята, че не е привлекателен. Може и да ги мрази, кой знае. Колко жалко, толкова е хубав и мъжествен. Само да се смееше по-често и да не се занимаваше само с работа. Често си мисля как ли се държи с жените.

Тес си спомни как се държа Дейн с нея преди няколко дни и краката й се подкосиха. Думите, които й бе шепнал между целувките, не бяха сън, а действителност. Може би беше малко грубоват, но притежаваше чувственост, а както бе започнала да открива, можеше да бъде и безкрайно нежен…

— Ще ми разкажете ли най-важните неща, които са се случили в агенцията, докато ме нямаше? — попита Тес и седна пред компютъра си. — Имам чувството, че съм отсъствала месеци наред.

— По-добре да започнем с това как е рамото ти.

— Малко ми е трудно да го движа — призна тя, — ала не ми пречи. Ние, професионалистите, от нашата агенция, можем да преживеем всякакви огнестрелни рани.

— Каква несправедливост! — изпъшка Хелън. — Досега всички работещи в агенцията са били ранявани, дори секретарката — погледна я тя с нескрита завист.

— Нямам никаква заслуга — сви рамене Тес. — Мога да ти се закълна, че не молих онези двамата да стрелят по мен.

— Така ли? А с какво ще го докажеш? — едва сдържаше смеха си Хелън.

В този момент вратата към кабинета на Дейн се отвори, той се показа на вратата и ги изгледа възмутено и строго.

— Престанете с тези глупости! — нареди той. — Работното време обикновено се използва за работа, а не за приказки. Хайде всеки да се залавя със задачите си.

— Да, сър — отговори с престорена сериозност Хелън.

— Хелън точно се готвеше да ме запознае с това, което трябва да знам за работата през дните, докато ме нямаше — защити приятелката си Тес и го погледна по-внимателно. Не се сдържа да не отбележи: — Изглеждаш уморен.

— Не съм спал. — И с обичаен жест прокара пръсти през косата си. На свой ред я огледа и каза: — Тази сутрин си много елегантна. Да нямаш среща с някого през обедната почивка?

— Не — призна тя. — Просто не исках да разочаровам сянката си, като се обличам като сива канцеларска мишка. Реших, че ще бъдеш впечатлен по-силно, ако изглеждам като красивата Мата Хари.

— Лошо сравнение — поклати Дейн глава. — Ние сме детективи, не обикновени шпиони.

Шефът й продължаваше да се върти из канцеларията, като че ли искаше да й каже нещо, а не можеше да събере достатъчно смелост. Тес го съжали и реши да му помогне. Попита го:

— Какво се е случило?

— Твоят нападател е пуснат под гаранция — въздъхна той тежко. — Никой не знае къде е отишъл.

Дланите й се изпотиха. Нямаше нужда да го пита защо този факт го безпокои. Бе опасно да си единственият свидетел на сделка с наркотици. Нейните показания можеха да изпратят двамата наркотрафиканти в затвора. Ако бяха решили да я накарат да замълчи, животът й нямаше да струва и пукнат грош.

— С мен непрекъснато е Адамс, който не ме изпуска от очи — бе всичко, което успя да каже.

— Да, той е един от най-добрите телохранители. Проблемът е, че не е в състояние да бъде непрекъснато до теб. Нали си съгласна, че не може да легне до теб?

— Не мислиш ли, че е време да ме научиш да стрелям?

— Безсмислено е — отговори Дейн, след като помисли известно време. — За да се научиш да стреляш точно, са нужни упорити тренировки. Плюс това, едно е да свикнеш да стреляш на стрелбището, друго е да използваш по предназначение пистолет в опасни ситуации.

— Бих могла да се преместя да живея при Хелън — направи тя ново предложение.

Дейн се приближи и приседна на края на бюрото й, като се надвеси над нея така, че другите да не чуят какво й казва.

— Не ме разбирай неправилно и не ми отговаряй, че предложението ми е неподходящо. Докато не заловим двамата нападатели, бих искал да се преместиш в моя апартамент. Там ще бъдеш в най-голяма безопасност.

Тя не реагира.

— Тес — продължи той, — това, което стана между двама ни в ранчото, не трябва да те безпокои. Нали ти обещах, че няма да те прелъстя, нито ще те накарам да правиш нещо насила…

— Да — отговори тя и прехапа долната си устна, — обаче няма да изглежда много прилично.

— Никой, освен работещите в агенцията, няма да знае за това. А твоите колеги разбират защо трябва да постъпиш по този начин. Разбери, че не ти предлагам да ми ставаш любовница.

— Знам — отговори тя и се изчерви.

— Обещавам ти, че няма да се разхождам гол из къщата, нито ще гледам безкрайни мачове по телевизията — пошегува се той приятелски.

— А гледаш ли футбол?

— Не — поклати той глава и отговори с престорена тъга: — Обикновено се разхождам гол. Заради теб ще си купя пижама. И халат.

— И аз обличам пижама.

— Това ме успокоява. Значи се разбрахме. Бъди готова в седем, тогава ще мина да те взема от твоя апартамент. Дотогава за теб ще се грижи Адамс.

Стана от бюрото й. Тес сбърчи чело и проследи с поглед Дейн, докато той влезе в кабинета си и затвори вратата. Мислеше, че да живее с него, ще бъде едно голямо изпитание на устойчивостта й към неговата привлекателност.

 

 

Работният ден мина без произшествия. Тес излезе от агенцията в пет, следвана от Адамс. Прибра се и веднага започна да събира нещата си. Никак не й се искаше пак да сменя обстановката, но се налагаше.

Точно в седем на вратата се позвъни и тя отвори. Беше Дейн.

— Готова ли си?

— Остава ми само да облека палтото си.

Той се огледа и видя само един куфар.

— И това ли е всичко, което вземаш?

— За няколко дни е повече от достатъчно — увери го тя.

— Тес, не бих искал да те тревожа, ала това може да продължи седмици. Ще ти се наложи да живееш при мен малко по-продължително време.

— Но ще прескачам дотук да си вземам това, което ми потрябва — обясни му тя с непоклатима логика.

— Разбира се. Нали не си забравила нощница и пеньоар?

— Пижама и халат — поправи го тя и се изчерви.

— Апартаментът е достатъчно голям, ще разполагаш с отделна стая — усмихна й се Дейн нежно и окуражаващо. — Хайде да тръгваме.

Тес заключи вратата и той свали куфара й до колата. Бе нащрек, готов да реагира при всякаква изненада. В единия джоб на сакото му лесно можеше да се различи формата на поставения в него автоматичен пистолет. За шефа това бе оръдие на труда, както го наричаше той. За нея обаче бе едно напомняне за неговата професия…

Отключи вратата и й помогна да се настани на предната седалка. Постави куфара в багажника и преди да седне при нея, опипа и огледа най-внимателно колата. Чак тогава се качи и запали.

— Наложително ли е това, което правиш? — разтревожи се тя.

— Това е част от задължителната проверка. Не се безпокой, намираш се в сигурни ръце.

— Знаеш ли — обърна се Тес към Дейн, — ако онази вечер си бях тръгнала навреме, нямаше да видя нищо.

— Аз съм виновен, защото те задържах.

— Трябваше да го направиш. Добре, че ми се скара, когато другите вече си бяха отишли. Защото си го заслужавах. Можех да проваля всичко с невниманието си.

— Всъщност ти спаси външното наблюдение — отговори той без желание. — Магазинерът започнал да подозира нашите хора отвън. Когато си махнала с ръка на Хелън и си я попитала за племенника на Харолд, той се успокоил. Само пет минути след това неговият съучастник бе арестуван.

— Защо не си ми казал досега?

— Защото с невниманието си можеше да провалиш цялата операция. Същото се отнасяше и до Хелън. И двете бяхте за бой. Добре, че ви се размина. Друг път трябва да бъдете по-внимателни.

— Да, но моята работа като секретарка не е опасна. Затова не ми разрешаваш да правя това, което искам.

— И какво е то? — попита той докато чакаха на червен светофар. — Да спиш с мен ли?

— Много си скромен — подигра му се тя.

— Да, ала ти ме искаш. — Усмихна й се мило.

— Стана зелено — подсказа му тя.

— Сменяш темата — констатира той и тръгна. — Само че внимавай и стой далеч от леглото ми нощем. Защото, ако се окажеш близо до мен, няма да ти се размине, дори да ме молиш със сълзи на очите. — Тес опита да каже нещо, обаче Дейн продължи: — Ако решиш да опиташ чара си, знай, че ще намериш вратата заключена.

Тя го погледна, онемяла от изненада. Дейн не й говореше като отдаденият напълно и само на работата си собственик на детективска агенция, когото тя така добре познаваше.

— Съжалявам, ако това те разочарова — добави той, — обаче не си падам по случайните връзки.

— Дейн, добре ли се чувстваш? — разтревожи се Тес.

— Да. И те моля да не се приближаваш нито на сантиметър по-близо до мен, за да провериш дали наистина е така. И махни ръката си от бедрото ми. Не съм такъв мъж…

Най-после осъзна думите му и избухна във весел смях. Досега не знаеше, че Дейн притежава чувство за хумор. Сигурно дълги години го бе държал скрито някъде дълбоко в себе си.

— Караш ме да вярвам, че съм една много опасна жена — влезе в неговия тон Тес.

— Повечето жени са опасни. Но на първо място в списъка са зажаднелите за любов и секс девственици.

— Аз не съм опасна ни най-малко.

— Откъде бих могъл да знам? — Стигнаха до паркинга пред сградата, в която се намираше апартамента му. Докато паркираше колата, той продължи да говори: — Тези неблагочестиви желания са нещо обикновено при жени като теб. В един момент се изчервяваш и си нервна, а в следващия можеш да се нахвърлиш да събличаш дрехите на някой беззащитен мъж.

— Обещавам да контролирам лудостта си. — В очите й искреше весело пламъче.

— Добре, надявам се да не забравиш какво ми каза. И да се разберем, няма да надничаш в банята, докато се къпя!

Апартаментът му се намираше на втория етаж. Стаята, в която я настани Дейн, бе цялата в синьо — стени, завеси, килим. Тес се почувства като у дома си. За първи път такова усещане изпита в ранчото. Липсваше й само суетнята на Берил.

— Ако искаш, аз ще готвя — предложи тя. — Много обичам да готвя.

— Не възразявам — кимна й той. — Аз мога, но не обичам.

Отвори хладилника, после камерата. Бяха добре заредени. След като се запозна със съдържанието им, тя предложи:

— Какво ще кажеш, ако за вечеря приготвя по един стек и салата?

— Чудесно. — Събу обувките си и рухна на дивана.

Тес се върна в своята стая да се преоблече. Когато се върна, той бе свалил сакото и вратовръзката си, половината от копчетата на ризата му бяха разкопчани. Втренчи се в него и започна да разглежда тялото му така, както никога не си бе разрешавала да оглежда някой мъж.

— Всичко по мен е съвсем истинско — каза той и Тес трепна от смущение.

— Извинявай.

Дейн стана, взе пакета с пържолите от нея и ги остави на масата. След това я обгърна с ръце и бавно я привлече към себе си. Тя несъзнателно се дръпна.

— Не се плаши — прошепна той с дълбок и чувствен глас. Обгърна кръста й с едната си ръка, а с другата започна бавно да разкопчава останалите копчета на ризата. После я разтвори така, че целите му гърди се откриха. — Сега ме погледни.

Безпомощна да му се противопоставя, тя го послуша. Не бе виждала по-красив мъж. Стоеше на едно място и не можеше да помръдне, сякаш хипнотизирана от великолепието на тялото му.

— Очите ти са много изразителни. Издават тайните ти мисли — чу гласа му в ухото си.

— Какви тайни? — попита тя и срещна откритото желание, което изразяваше погледът му.

— Когато разбереш, ще се изненадаш — отговори той и се наведе към нея. Само за миг докосна устните й. После се обърна и излезе от кухнята.

Когато се върна, преоблечен в стари джинси и бяла тениска, тя едва бе успяла да дойде на себе си. Не смееше да го погледне и се правеше на много заета със стековете. Почти подскочи при звука на гласа му.

— Искаш ли кафе?

— С благодарност.

— Тогава аз ще го направя.

Кухнята бе твърде тясна за двама души. Може би затова той непрекъснато се докосваше до нея, докато се въртеше около кафе машината. Кафето отдавна бе готово, ала той не си тръгваше. Даже без обувки бе по-висок от нея. А и дрехите, които обгръщаха тялото му като втора кожа, я караха да го възприема преди всичко като желан мъж.

— Сигурно ти преча — закачи я той шеговито.

Тес понечи да отрече, ала й хрумна нещо по-добро. Ако отговореше отрицателно, той щеше да поиска да се увери в това, което му бе казала. Затова отвърна с едно кратко:

— Да.

Той се облегна на масата и я погледна. Очите му се смееха по начин, който я накара да потрепери.

— Защо не дойдеш тук и не направиш нещо? — предизвика я Дейн.

Искаше й се да извика. Последния път, когато бе дошла тук, я бе изплашил и наранил неимоверно дълбоко. В такъв случай защо сега се чувстваше толкова сигурна, че няма да се повтори същото?

— Дейн! — започна да протестира тя и го погледна.

— Усещам как трепериш — прошепна той. — Чувам те как дишаш. Помисли си само колко прекрасно ще бъде, ако ми разрешиш да повдигна края на блузата ти и докосна с устни гърдите ти, да захапя нежно връхчетата им и те да се втвърдят…

— Дейн… — успя само да прошепне за втори път името му.

Не видя как той свали тигана и изключи печката. После протегна ръце и я привлече към себе си. След това хвана края на блузата и започна внимателно да я повдига. При всяко движение ръцете му докосваха горящата й плът.

Лицето й пламна, после — цялото тяло. Предаде се съвсем лесно, като се изпъна, за да го улесни в това, което правеше. Почувства как той се наведе и нежно я докосна с устни. Цялата изтръпна и изстена сподавено. Устните му продължиха да милват горящата кожа на гърдите й. Изпитваше такова удоволствие, че в очите й се появиха сълзи. Тя се отпусна в очакване, готова да направи всичко, което той би желал да стори с нея. Чакаше…

— Тес! — Гласът му прозвуча като изстрел в пълната тишина. Ръцете му се свиха и той вдигна глава, отчаяно борейки се да поеме глътка въздух. — Боже мой, така съжалявам…

Дръпна блузата на мястото й и излезе от кухнята, без да я погледне. Тя не можеше да се помръдне от мястото си. Някъде се чу шум от течаща вода, но тя не му обърна никакво внимание. Най-после дойде на себе си и първото нещо, което направи, бе да погледне към тигана. С изненада видя, че стековете са готови. С треперещи ръце ги постави в чинии.

Подреди масата и реши да изпие глътка кафе, когато той най-после се появи. Над тениската бе облякъл риза, копчетата на която бяха закопчани догоре. Косата му бе влажна, сякаш току-що бе взел душ. А защо не? Самата тя не би имала нищо против да се облее с малко студена вода. Все още цялата гореше от неговите милувки, при мисълта за които до преди няколко дни изпитваше вцепеняващ страх.

Дейн забеляза, че докато се хранеха, тя не смееше да го погледне и реши да я успокои.

— Всичко е наред — каза той спокойно. — Нищо особено не се е случило.

Нищо ли? Тя едва преглъщаше храната. Той от своя страна не й обръщаше никакво внимание, бе се отдал напълно на стека си.

— Много е вкусно — похвали я Дейн. — Никога не мога да ги изпържа нормално. Или ги прегарям, или остават сурови.

— Всичко зависи от… тигана. Той… трябва да бъде много горещ — заекна тя в отговор.

— Ще ти бъда благодарен, ако докато си тук, ме научиш да ги пържа по твоя начин.

— Естествено.

Докато му отговаряше, Дейн я гледаше внимателно.

— Защо изглеждаш толкова смутена? Та аз дори не съм те докоснал както трябва!

— Докосна ме — не се съгласи тя с него. — С думи…

— Не го направих нарочно. Оставих се отново да ми замаеш главата. Добре, че успях да се осъзная и спрях навреме.

— Разбирам те. Обаче аз съм виновна не по-малко от теб, ако изобщо може да се говори за нечия вина.

Дейн се облегна на стола и я погледна сериозно.

— Благодаря ти за честното отношение. Преди да се опитам да ти обясня обаче защо се получи така, бих искал да знаеш, че след нараняването ми не съм бил с жена. Може би затова и реакциите ми бяха по-необуздани, отколкото обикновено.

— Защо? — попита тя, без да мисли.

— Заради крака ми — погледна я той, сякаш бе паднала от небето.

— Защото още те боли ли? — В гласа й прозвуча тревога и загриженост.

— Не. Защото изглежда грозно. А може би и заради теб. След като онзи ден избяга от мен, не изпитвах особено влечение към секса и жените. Или пък загубих самоувереността си.

— Да, тогава ти беше съвсем различен. Докато тази вечер изобщо не ме беше страх от теб.

— Разбрах това съвсем ясно. Но ако не се бях въздържал в този момент, изобщо нямаше да мога да спра. Желая те, Тес! Един Бог ми е свидетел колко много те желая!

— Но успя да се въздържиш.

— Нали никога досега не си била с мъж? Само ти си в състояние да ме освободиш от всякакви задръжки.

Никога през живота не си бе разрешил да е по-искрен и открит. Ала все още се страхуваше от трайно обвързване с жена. Веднъж бе допуснал това и Джейн го заряза. Тялото му обаче изгаряше от желание.

— Значи ако не бях… девствена…

— … вече щяхме да сме се любили — довърши той вместо нея. — Известно ми е, че се страхуваш от мен, но прекрасно зная също така, че ме искаш. Защото колкото и да се старая, първият контакт винаги ще е болезнен за теб. Ако обаче ми разрешиш да те имам втори път, ще съм безкрайно нежен… — Разтри лицето си с ръце, сякаш да прогони някакво видение. — Боже мой, веднага трябва да се махна оттук!

Тес го гледаше как излиза. Трудно й бе да повярва, че я желае толкова много. През изминалите три години той се отнасяше към нея въздържано и недружелюбно, съзнателно я държеше на разстояние от себе си. Едва сега разбра, че по този начин е искал да скрие колко уязвим е в емоционално отношение.

Дейн държеше на нея, осъзна тя. Може би винаги е било така и реакцията й към физическия контакт с него онзи ден му е причинила болка. Подобна на тази, сторена от двете най-близки жени в живота му — Джейн и Найта Ласитър, на които бе държал и които го бяха изоставили. Затова се страхуваше да обича. Въпреки това бе сигурна, че към нея изпитва не друго, а именно любов. Начинът, по който се държеше с нея, нежността му, бяха единственото логично обяснение на неговото поведение през последните дни.

Може би все още самият Дейн не осъзнаваше това или не искаше да го признае дори пред самия себе си. Много важно сега бе да не разбере, че Тес е разгадала тази негова тайна. Щеше да й е изключително трудно, защото сърцето й ликуваше от щастие.

След известно време той се върна. В ръката му димеше цигара. Външно изглеждаше съвсем спокоен.

— Искаш ли още кафе? — попита го тя грижовно.

— Да, ако обичаш.

Докато пълнеше чашката му, той я наблюдаваше съсредоточено. Веднага щом усети погледа й върху себе си обаче, отмести поглед. Изпиха кафето в пълно мълчание. Когато й подаваше празната чаша, Дейн направи жалък опит да се усмихне.

— Сигурно бързо ще свикна с теб. Всичко ще бъде съвсем нормално. Трябва само да се въоръжиш с достатъчно търпение, докато заловят наркотрафикантите и ги осъдят.

— Не се безпокой. Ще се постарая да не те притеснявам — усмихна се искрено Тес. За разлика от него.

Дейн остана още известно време в кухнята, без да откъсва очи от нея. Трябваше да намери сили да се държи с Тес съвсем естествено. Или поне както началник се отнася към подчинения си.