Даяна Палмър
Неотразимият детектив (1)

Пролог

Ричард Дейн Ласитър стоеше до прозореца на луксозния си кабинет в най-високия небостъргач и се взираше в тъмнината. Едва ли виждаше нещо през пелената на поройния дъжд, през който едва се различаваха светлините на уличните лампи. Беше зает с решаването на сложен проблем, който му създаваше затруднения.

Трябваше да намери сили да отиде в другия кабинет на детективската си агенция и да наругае собствената си секретарка. А тя му беше почти роднина. Тес Мериуедър бе дъщеря на мъжа, за когото майката на Дейн бе сгодена.

Майка му и баща й бяха загинали само няколко дни преди сватбата си. Макар Тес да не му бе станала роднина в истинския смисъл на думата, от години той се чувстваше отговорен за нея. Именно затова й даде тази работа — за да може да се грижи за нея.

Между тях се бяха случили някои неща, които сигурно никога нямаше да забравят, ала това в никакъв случай не бе променило чувството му към нея.

Тес можеше да се превърне в неговата голяма любов, ако не бе направил така, че да я прогони. Бе преживял един неуспешен брак и тежко нараняване по време на престрелка с бандити още като рейнджър в Тексас. Това измени не само него, но и начина му на живот. Наложи се да напусне работата в полицията. Основа собствена детективска агенция и привлече на работа най-добрите сред бившите си колеги. Благодарение на това си спечели репутацията на един от най-търсените и дискретни детективи, което определено можеше да се оцени като успех в новото поприще, което бе избрал.

Личният му живот обаче бе съвсем объркан. Нямаше никого освен Тес. А и тя избягваше всеки негов опит за сближаване. Това го караше да изпитва чувство на вина. Тя не знаеше, а той нямаше намерение да й каже, че не гневът бе предизвикал физическото му насилие над нея. Тес и досега мислеше, че е искал да я сплаши. Истината бе друга — този следобед преди много години за първи и единствен път през живота си бе изгубил контрол върху себе си…

Отдръпна се от прозореца. Беше висок, строен мъж с гъвкава походка и арогантно вдигната глава. С тъмните си очи, черната коса и матова кожа приличаше на наследник на някой испански благородник. Бе един наистина хубав мъж, който не отдава никакво значение на външния си вид. И не обръща внимание на жените.

Собствената му майка не го обичаше, защото твърде много й напомняше за неговия баща, който я бе напуснал, когато Дейн бе съвсем малък. Толкова искаше да спечели обичта й, а тя никога нямаше време за него. Това му създаде комплекс по отношение на жените. Беше се оженил още по времето, когато работеше като полицай, и преди да стане рейнджър в Тексас.

Жена му изглежда бе харесала униформата му повече от самия него. Животът с Джейн бе труден, тя искаше от него неща, които той не бе в състояние да й даде. Това я накара да реши, че е направила ужасна грешка. Не го искаше нито в леглото, нито в живота си. Използва престоя му в болницата след раняването, за да го напусне. И ако не беше Тес, той нямаше да има нито един близък човек, който да му помогне да преживее кошмара на онези дни.

С тъга си помисли, че някога Тес бе влюбена в него. Когато се срещнаха за първи път, тя току-що бе завършила училище. Баща й — Уайт Мериуедър, не й бе обръщал никакво внимание по същия начин, по който Найта Ласитър бе игнорирала своя син Дейн. Тес бе отгледана от баба си. Нейната невинност и нежност бяха накарали Дейн от пръв поглед да я пожелае така, както не бе желал никоя друга жена. Дори сега, само при спомена за отношенията, които се бяха създали между тях по време на престоя му в болницата, той изпитваше срам от начина, по който бе постъпил с нея.

Тогава между двамата бе възникнала необичайна нежност, която ги покоряваше със силата си. Отначало той й се противеше, защото по начало нито харесваше жените, нито им вярваше. При това Тес бе съвсем млада. Въпреки това тя успя да сломи съпротивата му. Никой не го бе обичал така. И бе загубил всичко заради една моментна страст, която я изплаши толкова много, че и сега странеше от него…

Нервно прокара пръсти през косата си. Наистина трябваше да направи усилие и да престане да мисли за миналото. От това нямаше никаква полза.

Сега Тес искаше да бъде включена в оперативната работа, а той не даваше и дума да стане за това, тъй като често бе свързано с най-различни опасности.

Беше ядосан, защото, макар и по невнимание, Тес едва не бе довела до провала и разкриването на Ник и сестра му Хелън, които изпълняваха важна задача. Въпреки че не бе провалила всичко, Дейн не можеше да рискува това да се повтори. Не трябваше да й разрешава да се излага на опасностите, които съпътстваха оперативната работа.

Тревожеше го настоятелността, с която Тес караше Хелън да й показва някои хватки от бойните изкуства, както и да я научи да стреля с пистолет. Досега бе успявал да попречи на тези „уроци“, обаче тя не се отказваше от опитите си.

Той не можеше да понесе дори мисълта, че Тес може да се изложи на какъвто и да е риск. Като негова секретарка тя се намираше в относителната безопасност на кабинета. Извън него… Е, добре, благодарение на Бога, сега не трябваше да се тревожи за това.

Що се отнасяше до своеволната й намеса в задачата, която изпълняваха Ник и Хелън, това не можеше да не го тревожи…

Спомни си първия път, когато я бе видял в ресторанта, където бяха поканени от родителите си, за да се запознаят един с друг. Дейн се бе опитал да я накара да помисли, че изобщо не му харесва, защото тя го бе привлякла от пръв поглед по някакъв необясним начин. А той бе женен мъж и съпругата му в този момент бе до него. Джейн се бе държала толкова неприлично и предизвикателно, че се наложи да намери някакво извинение и да я изпрати с такси вкъщи. За разлика от нея, Тес се бе държала срамежливо и почти без да продума, макар очите й да издаваха любопитството, което изпитваше към него.

При самия спомен за онази вечер тялото му започна да реагира. Беше я пожелал и тази страст не бе изчезнала през дългите години, изминали оттогава. Бе живял сам, не искаше дори да помисли за женитба. Нито да открие на Тес какви чувства и желания изпитва към нея. Всичко това го подлагаше на жестоко изпитание.

Дейн се намръщи и с натежало сърце тръгна към вратата. Да се откаже от сблъсъка, който му предстоеше, значеше да постъпи като страхливец, какъвто всъщност не беше, и никога не е бил. Само че му бе повече от неприятно само при мисълта колко обидена и наскърбена щеше да бъде Тес от неговите думи. Бог му бе свидетел, че не искаше да я наскърбява. Болката, която й бе причинил, беше повече от достатъчна.

Тя обаче трябваше да научи веднъж завинаги, че правилата са създадени, за да се спазват. Ако си позволеше сега да подмине нейното нарушение безнаказано, при някой подобен случай тя можеше да бъде изложена на опасност. Нямаше да го допусне!

С въздишка протегна ръка и отвори вратата…