Даяна Палмър
Неотразимият детектив (11)

Десета глава

Берил бе приготвила двойното легло в стаята на Дейн за двама им. Въпреки първоначалното си смущение, Тес постепенно свикна с тялото на мъжа, когото обичаше. Измъчваше я само това, че той нито веднъж не направи дори опит да я прегърне или целуне. Бе повече от ясно, че иска само детето. Не и нея! Само от време на време галеше корема й, в който се развиваше малкото същество. Под дланта му трептеше живота, който двамата бяха създали… Безразличното му според нея отношение я караше да изпитва неописуемо душевно страдание. Той обичаше само бебето, което тя не знаеше дали ще оживее!

Седмиците се нижеха мъчително бавно, още повече че Дейн я караше да се разхожда. Не смееше да му обясни причината, поради която се налагаше да се движи колкото е възможно по-малко. Когато Берил излизаше, тя го лъжеше, че е ходила на разходка…

Дейн не се свърташе на едно място. Непрекъснато сновеше между агенцията и ранчото, често отсъстваше или пътуваше в командировки.

А Тес натежаваше все повече и й ставаше все по-трудно да се движи. Един ден, той влезе в спалнята и попита лежащата в леглото Тес:

— Беше ли на разходка днес?

— Не, чувствам се много изморена.

— Нали ти казвах да се движиш повече и да правиш упражнения! Убеден съм, че и лекарят, при когото ходиш на прегледи всяка седмица, те е посъветвал същото. Вече си в осмия месец! — Изглеждаше много ядосан.

Усети, че я обзема паника. Макар че денят бе ясен и слънчев, изобщо не й бе до разходки. Същата сутрин беше ходила при доктор Босуик, който след прегледа изрично й заръча да не прави излишни движения.

Досега бе успяла да запази тайната си, въпреки хладната му незаинтересованост към чувствата й. Все пак бе успяла да му спести безкрайните тревоги покрай бебето… Знаеше какво означава за него то. Доктор Босуик и бе казал, че вероятно ще е момче, а Дейн искаше тъкмо син!

— Можеш ли да ми обясниш защо аз никога не съм те виждал да се разхождаш? — начумерен попита той.

Тя поруменя и отмести поглед. Не му отговори, защото иначе щеше да изрече още една лъжа.

— Обещавам ти, че утре лично ще се погрижа за твоята разходка, госпожо Ласитър!

— Не, не мога да го направя! — Бе страшно уморена от напрежението да живее с непрекъснатата измама. Пое дълбоко въздух. — Дейн, има неща, които не съм споделяла с теб. Неща, които трябва да знаеш… О! — Тя се задъха от внезапно пронизалата я болка в корема. Беше я сварила неподготвена и Тес силно извика.

— Бебето! — възкликна с дрезгав глас Дейн. — Тес, кажи ми, бебето ли е?

— Да… — едва успя да промълви тя и заплака от силните контракции, които стягаха цялото й тяло. Но дори през неимоверната болка усети мократа локвичка кръв под себе си. Лицето й бе мъртвешки бледо. — Ще трябва… да извикаш линейка! Обади се на… доктор Босуик!

— Но, Тес, тревогата може да е фалшива. До раждането има още цял месец! Все пак ще те закарам до болницата. — Пристъпи към нея и отметна завивките.

Замръзна на място.

— О, Господи, Тес!

— Извикай… линейка — проплака тя.

Той грабна слушалката на телефона. Междувременно дотича и Берил, която се завтече да донесе кърпи.

След като се убеди, че линейката е съвсем наблизо и може да пристигне за не повече от две-три минути, Дейн се обади на доктор Босуик.

— Докторе, мисля, че на Тес й има нещо! — задъхваше се той. — Има силни болки и кръвоизлив. Линейката е на път за тук.

— Плацентата се е разкъсала — долетя отговорът. — Днес, когато преглеждах съпругата ви, я предупредих, че може да се случи всеки момент. Наближава срока да се изясни дали бебето ще има шанс… Всъщност… Бихме могли да загубим и нея…

Сърцето на Дейн спря да бие.

— Какво казахте?!

— Днес Тес била ли е на разходка? — прекъсна го лекарят, без да отговаря на изумения му въпрос.

— Не! — Дейн удари с юмрук по нощното шкафче.

— Слава богу! Тя сигурно ви е обяснила колко опасни и за нея, и за бебето са движенията в нейното положение. Надявам се, че не сте допуснали да става и да се разхожда. Сега веднага се подготвям за операция и събирам екипа. Ще имаме готовност и за преливане на кръв. — Даде указания на Дейн как да ограничи кръвоизлива. — И кажете на шофьора на линейката, че всяка секунда е скъпа!

Дейн остави слушалката. Беше потресен.

— Тес, имала си анормална бременност и не си ми казала нищо! — В гласа му нямаше упрек. Имаше единствено загриженост.

Устните й бяха побелели. Тя ги прехапа до кръв, за да сподави вика от парещата болка.

— Ти… Искаше само… детето… А аз трябваше… да те предпазя… от притеснения… Вината не е… твоя — прошепна тя.

— Значи си поела сама и риска, и тревогите, а аз превърнах живота ти тук в истински ад. — Гласът му се пречупи. Докосна лицето й с треперещи пръсти. — Къде, по дяволите, се дяна тази линейка?! — внезапно извика Дейн. В същия миг чу воя на сирените, който се приближаваше. — Дръж се, малката ми!

Излезе и се върна със санитарите. Пренесе я на ръце върху носилката и заедно с нея се качи в линейката.

По пътя към болницата Тес започна да губи съзнание. Вцепенен, Дейн седеше до нея и стискаше леденостудената й ръка.

Доктор Босуик ги очакваше, готов за операция.

— Докторе, умолявам ви, спасете първо нея! — каза Дейн на лекаря, докато акушерките подготвяха Тес за операцията. — Нищо няма значение освен живота й! Разбирате ме, нали?

— Ще направя всичко, което е по силите ми — увери го Босуик и влезе в операционната.

Няколко минути по-късно оттам проехтя бебешки плач…

 

 

Когато Тес дойде в съзнание, първото нещо, което видя, бе лицето на съпруга й, надвесено над нея.

— Момче е — прошепна той. — Чуваш ли ме, скъпа? Имаме си момченце!

Едва сега думите му достигнаха до съзнанието й.

— Джон Ричард — прошепна тя едва чуто. Това бе името, което двамата бяха избрали.

— Да. Джон Ричард, скъпа. Как се чувстваш?

— Боли…

— Сега ще ти сложат болкоуспокояваща инжекция, Тес. Мила, искам да знаеш едно — аз те лъгах през цялото време! Никога не съм мислил, че е възможно да те даря с дете, затова не исках да проваля живота ти, като се оженя за теб. Оставих те да ме напуснеш за твое добро! Тес, искам теб! Теб!

— Не… Ти желаеше само детето, Дейн…

— Не е вярно! Та аз те обичам! Господи колко безумно те обичам!

Тя осъзна какво и казва и притвори очи. Беше твърде хубаво, за да е истина! Унесе се в сън…

 

 

Когато след седмица изписаха нея и Джон Ричард, Дейн, който не се бе отделял от леглото й през цялото време, ги откара щастлив в ранчото.

Дните летяха в грижи за Джон. Една събота, докато го кърмеше, съпругът й влезе в стаята при тях.

— Трябва да поговоря с теб, Тес. — Погледът му се плъзна по разголената й гърда, от която бебето лакомо сучеше. — Знаеш ли, непрекъснато се измъчвам, че ти причинявах болка и се отнасях толкова студено с теб! Не мога повече да понасям мисълта, че ти пое целия риск! Причиних ти само неприятности.

— Не е така. Та нали ми даде Джон!

— Никога не съм мислил за предпазни мерки — каза той след кратко мълчание. — Просто не смятах, че ще трябват. Ако само знаех за риска…

— Но не знаеше. Аз също. Дори да беше така, пак бих го направила.

Дейн впи поглед в лицето й.

— Чуй ме, Тес, и ако можеш, повярвай ми! Не исках само бебето! А и теб! Ти си ми нужна и… Щях да се оженя за теб даже да нямахме дете, защото след като ме напусна, целият свят като че ли рухна. Онази нощ… Дотогава не знаех какво е любовта. Страхувах се от нея, боях се да не изчезне завинаги. Но тя продължи. И продължава. Ще те обичам, докато съм жив!

Тес седеше мълчаливо, притиснала бебето към гърдите си, и се взираше в разкрилия се през прозореца хоризонт. Не смееше да повярва.

Той се приближи до нея и повдигна брадичката й към лицето си.

— Обичам те, Тес! Колко пъти и как да ти го докажа, за да ми повярваш?

Наведе се и я целуна, докато почувства, че тя се отпуска и отговаря на целувката му.

Внезапно тя се отдръпна, усмихна се тайнствено и погледна вече спящия си син. Без да промълви дума, стана и го отнесе в детската му стая, която се намираше до спалнята им.

Когато се върна в хола, Дейн стоеше пред прозореца с гръб към нея.

Тес желаеше единствено любовта на съпруга си! Леко усмихната, се приближи и го прегърна през кръста. Дълго стояха така, мълчаливи и притиснати един към друг. Най-сетне той се обърна и се взря в блестящите й от щастие очи.

— Втория път ще планираме бебето и аз ще бъда до теб на всяка крачка — прошепна той и плъзна ръка към кръста й.

— Да не би да искаш да те съблазня? — засмя се тя.

— В рая това е забранено, скъпа.

— Наистина ли? Хайде да проверим!

Тес вдигна глава и устните им се сляха в страстна целувка…