Даяна Палмър
Неотразимият детектив (10)

Девета глава

Доктор Босуик прие Тес точно навреме. Въведе я в кабинета си и започна внимателно да преглежда резултатите от направените изследвания под изпитателния поглед на Тес.

— Колко силно желаете детето, госпожице Мериуедър? Знам, че сте неомъжена и не много заможна, така че си помислете, преди да ми отговорите — изрече той най-накрая.

— Искам бебето повече от всичко на света! — отвърна тя незабавно, макар че не разбираше какво общо има финансовото положение с бременността и.

— Радвам се, че е така, защото ви чакат доста трудни месеци, а аз не бих могъл да ви дам никакви гаранции за благополучно износване на плода. Виждате ли, при вас плацентата се опъва и може да се скъса. Обикновено това става веднъж на двеста случая, и то в късните месеци на бременност. Съществува реална опасност от спонтанен аборт.

— О, не — простена Тес.

— Открихме, че плацентата ви е разположена необичайно — продължи лекарят.

— Има ли нещо, което аз бих могла да направя?

— Да. Трябва да напуснете работа и да останете вкъщи до края на бременността и сполучливото, надявам се, раждане. Ще се наложат редовни прегледи, за да следим дали плодът и плацентата се развиват нормално. Междувременно едва ли ще сте в състояние да ходите, ще изпитвате чувство на преумора и затова не бива да работите. И за бога, не вземайте аспирин!

— Ще го запомня. — Бе толкова потресена, че едва разбираше какво й говори.

Тес имаше малко спестявания в банката. А трябваше да си плаща наема редовно, за да не остане на улицата!

— Както вече споменах, не мога да дам никакви гаранции за благополучен изход от положението. Има и причина, поради която не бива да оставате сама. Вероятно ще получавате кръвоизливи. Ако това се случи, трябва незабавно да ми се обадите, независимо от часа. Такова състояние ще означава да останете на легло, докато се оправите. Може да се наложи дори да ви вземат в болница. Сега разбирате защо ви попитах колко важно е за вас детето, нали?

Тя кимна, до болка стиснала ръцете си.

— Живея сама.

— Няма ли възможност бащата да помогне?

— Той не знае — поклати глава Тес и сведе поглед.

— Налага се да му съобщите.

— Да, господине. — Не възнамеряваше да казва на Дейн, но сега й бе по-лесно да се съгласи, отколкото да спори с лекаря.

— Чудесно, защото ще се нуждаете от помощ. Сега ще заръчам на Берта да ви запише час при мен за следващата седмица. Необходимо е, както казах, да ме посещавате най-редовно. Не се тревожете за сметката. — Той се понамръщи. — Вярвам, че когато можете, ще ми платите всичко, до последния цент. Понякога се налага да работим с пациентите на доверие. Съгласна ли сте?

— Съгласна съм — отговори тя, преди да се сбогува с него.

Когато си отиде вкъщи, Тес дълго плака.

 

 

На следващия ден напусна работа. Обясни на разочарования и разтревожен господин Шорт, че има открита язва на дванадесетопръстника и й се налага да спре работа за няколко месеца.

Той изплати двуседмичното й възнаграждение, което бе много мило от негова страна, тъй като тя напускаше без предупреждение.

Прибра се и се почувства изплашена и самотна, както никога досега. Все някога щеше да каже на Дейн, но не сега. Първо трябваше да се изправи на крака, за да може да разговаря с него на равни начала, и чак тогава да го остави да реши дали иска да вземе участие в живота на детето, или не.

Следващите седмици минаха в пренастройване към новия й начин на живот.

Намери си надомна работа към една фирма за телефонни апарати, което започна да й носи по-малко пари. С тях поне успяваше да прави редовно вноските за доктор Босуик.

Тес се хранеше нередовно. Готвеше много яхнии и гювечи, за да пести. Гълташе витамини, както и специални таблетки, изписани от доктор Босуик. Както я бе предупредил, тя изпитваше страшна умора.

От време на време се налагаше да остава на легло дни наред…

Една ранна сутрин я събуди звънецът на входната врата. Тес стана, облече халат върху пижамата си и внимателно тръгна да отвори. Замръзна на място. Беше Дейн. И той изглеждаше смутен.

— Боже мой! Тес, само как изглеждаш!

— Благодаря. Това комплимент ли е? Моля те, влез, защото трябва веднага да легна. Иначе може да падна.

— Не се движи! Ще те пренеса на ръце.

Той затвори вратата, вдигна я и я притисна към гърдите си, преди тя да успее да се възпротиви.

— Напълняла си още повече. Това от язвата ли е?

Внимателно я положи на леглото и понечи да развърже халата й.

Не биваше да открие състоянието й! Затова отмести ръцете му и каза:

— Недей. Студено ми е.

— Добре. — Придърпа завивките чак до брадичката й и седна на леглото. Гледаше я угрижено. — Шорт ми каза, че си напуснала работа. За бога, поне лекуваш ли се?

В погледа й се четеше чувство на безнадеждност. Дейн изглеждаше великолепно в официалния си кафяв костюм, а тя…

— Лекарят прави всичко, което може — отвърна му.

— Чакай, нали става дума за язва на дванадесетопръстника?

— Не е язва. — Тя уморено затвори очи.

— Какво е тогава?

— Страхувам се, че е нещо, което не може да се лекува с таблетки. О, Дейн, толкова съм изморена!

— Какво ти е? — настоя той. Беше пребледнял като смъртник.

— Не се притеснявай. Не е рак, ако това си помислил. Не умирам. Всъщност не е нищо страшно…

Дейн въздъхна с облекчение и бръкна в джоба си за цигара.

— Господи, как ме изплаши! Само, моля те, обясни ми какво точно имаш предвид, като каза, че не се лекува с таблетки?

Тес се поколеба. От една страна, искаше той да научи за бебето. Но как да му съобщи, след като имаше голяма вероятност да не износи плода?

Той прочете неизказаната мъка в очите й, но не я разбра. С учудване докосна несресаната й коса.

— Наистина изглеждаш ужасно. Нима не искаш да ми кажеш какво ти е, Тес?

— Не съм сигурна дали трябва да го правя. Може да не ми повярваш. А дори да повярваш, не знам дали ще е честно…

— Знаеш ли, Тес, без теб животът ми стана сив и скучен. Сутрин ставам, отивам на работа, а през нощите лежа и не мога да заспя. Вече нищо не ме интересува. Ти сякаш отнесе радостта ми със себе си.

— Но ти ме изпъди, Дейн!

— Да. Защото не исках да се обвързвам и…

— Аз не исках постоянна връзка! — прекъсна го тя. — Не се безпокой за това. И сега не желая нищо, макар да смятам, че би прозвучало точно така.

— Кое?

Тя пое дълбоко дъх и го погледна.

— Дейн… Аз… съм бременна…

При други обстоятелства видът му би могъл да бъде и комичен — ръката, която поднасяше цигара към устата му, замръзна на половината път. Той впи недоумяващ поглед в Тес.

— Какво каза?!

— Чакам бебе…

В очите му проблеснаха искри. После погледът му се плъзна към корема й, а ръцете му развързаха халата и разкопчаха пижамата. Втренчи се в заобления й корем.

— Защо не си ми казала? — попита грубо.

— Не знаех как да го направя. — Цялата трепереше.

Той докосна корема й с очевидно благоволение.

— Смятах, че не мога да имам деца. Ти го знаеше.

— Съжалявам — изрече тя, като едва си поемаше дъх. Бе потресена от реакцията му.

— Извинявай! — Преглътна това, което възнамеряваше да й каже. — Кога ще се роди?

— След пет месеца. — Успя да издържи изпитателния му поглед.

Внезапно лицето му се озари от щастлива усмивка — значи бе възможно да има деца!

— Дейн… Трябваше да остана вкъщи до раждането. Не бива да работя.

— Защо?

— Не се чувствам много добре.

— Разбирам. — Успокоен, той въздъхна.

— Недей да изпитваш вина, Дейн. — Гласът й прозвуча безпомощно.

— Стига глупости! Това е мое бебе! Мое! А ти, по дяволите, дори не си ми казала!

— Но нали ти твърдеше, че не желаеш да се обвързваш с повторен брак! Казвал си ми го поне сто пъти!

Той се извърна. Сега трябваше да помисли за бебето и за здравето на Тес. После двамата щяха все някак да изяснят отношенията си.

— Нещата се промениха, Тес — заяви спокойно.

— Искаш да кажеш, че по принцип не ме желаеш, но че бебето променя нещата, така ли?

— Разбира се — каза насмешливо.

Думите му я шибнаха като камшик. Прималяла от болката, затвори очи. Успя да я овладее, макар че пронизваше всяка частица на тялото й.

— Имала ли си изобщо намерение да ми кажеш?

— Да. Може би…

— И кога? Когато детето тръгне на училище? Всъщност сега няма нужда да ми обясняваш. Ще те отведа в ранчото незабавно. Берил ще се грижи за теб.

— Не! — ужасена, промълви Тес. — Не мога да дойда!

Той се намръщи, разбрал какво я възпира — не бяха женени, а Тес бе бременна! Вътрешно Дейн ликуваше. Сега имаше основателна причина да се ожени за нея, а това му спестяваше необходимостта да разкрие чувствата си пред нея. Нека си мисли, че правя всичко само заради бебето, мина му през ума.

— Ще измислим нещо. — Погледна часовника си. Мозъкът му трескаво работеше. — Ще се върна след малко.

— Дейн! Трябва да поговорим!

— По-късно, мила! — Излезе, като я остави насаме с невеселите й мисли.

Когато се върна след три часа, тя остана изумена — той водеше със себе си един мъж на средна възраст. Връчиха й химикалка и някакви формуляри, а Дейн й показа къде да се подпише. Не й даде дори да прочете под какво слага подписа си! Седна до нея и взе ледените й ръце в своите.

— Започвайте — кимна към непознатия мъж. Той извади малка книжка, усмихна се и започна да чете брачната формула. Тес бе толкова изумена, че едва изрече своето „да“. Преди да разбере какво става, Дейн вече слагаше халка на безименния й пръст. И Тес се оказа… омъжена!

— Дейн! — опита да протестира тя.

Без да обръща внимание на стреснатото изражение на лицето й, той подаде подписаните документи на служителя, връчи му пачка банкноти и го изпрати до вратата.

След това се върна при нея и я погледна в очите. Вече бе негова съпруга! Принадлежеше му! Бебето също. Неговото бебе! Изпълни го неописуема гордост.

Тес смутено погледна халката си.

— Дейн… Но нали са необходими поне три дни за брачната процедура? Документи, изследвания…

— Трябва само един ден, ако заплашиш някой съдия — каза той със задоволство. — Не се безпокой, бракосъчетанието ни беше напълно законно.

Изведнъж осъзна напълно какво се бе случило. И се засмя. После заплака.

— Чуй ме, Тес! Ти носиш моето бебе. — Едва се сдържаше да не пресуши сълзите й с целувки. — В този момент ме интересува единствено то.

Наистина иска бебето, помисли тя. Как ли би се почувствал, ако тя не успееше да го износи? Щеше да бъде още по-зле, защото не бе посмяла да му каже цялата истина.

— Недей да се терзаеш повече, мила. Ще се погрижа за теб. Предлагам ти да се преоблечеш, ако можеш, сама. Ако не, аз ще ти помогна. Веднага след това заминаваме за ранчото. Надявам се, че умората ти няма да ни попречи.

— Добре — съгласи се тя. — Само нека да си взема един душ.

— Ще се справиш ли сама?

— Да — кимна и се изчерви.

— Кажи само какво да ти взема и откъде да го извадя. Аз ще събера багажа. Ако ти потрябвам, просто ме повикай.

Когато един час по-късно се качваха в черния му мерцедес, Тес се чудеше на бързината, с която бе събрал вещите й и натоварил куфарите в багажника. Явно Дейн бе говорил и със собственика на апартамента…

През целия път до Брантвил тя се безпокоеше какво ли ще каже Берил. Дейн опитваш да разсее лошите мисли на жена си и да предизвика усмивката й. Разказваше за Хелън, Ник и другите й бивши колеги, ала тя едва го чуваше. Бе твърде разстроена.

Когато пристигнаха, разбра, че се е тревожила напразно — Берил излезе да ги посрещне и прегърна Тес.

— Бедното ми дете! — възкликна възрастната жена. — Не се притеснявай за нищо. Всичко ще бъде наред. Когато Дейн няма да е тук, аз ще съм насреща. Няма да допусна да ти случи нищо лошо.

Тес не издържа. Дойде й твърде много. След всичките преживявания и несгоди, на които бе подложена, сега тя отпусна глава на рамото на Берил и сълзите рукнаха от очите й.

— Недей да плачеш, Тес! — каза Дейн. Прегърна я през раменете, откъсна я от Берил и я обърна към себе си. — Денят бе твърде тежък. Трябва да си починеш.

— Ще стопля пилешката супа — внезапно се засуети Берил и изчезна в кухнята.

— Каза ли й? — попита го тя.

— Да, мила, преди да тръгнем за насам, я предупредих по телефона и й съобщих всичко. Е, сега се успокой и върви да си почиваш…