Джанел Тейлър
Защото те има (9)

Девета глава

В три часа Айви седеше в едно кафене и знаеше, че Грифин наблюдава някъде съвсем наблизо. Нямаше да се изненада, ако й бе поставил бръмбар, за да я подслушва. Ако наистина подозираше приятелката й за съучастничество с Деклан, за нищо на света нямаше да остави Айви сама с Алана даже на толкова оживено място като „Старбъкс“. Случваха се такива неща, като например да ти сипят наркотик в млякото с кафе, после да те замъкнат навън под предлог, че ще ти помогнат, и най-накрая да се озовеш на някой безлюден горски път.

До такива прозорливи заключения Айви, разбира се, не стигна сама. Заслугата бе на Грифин. Затова се спотайваше наоколо. Следеше. Може би слушаше. Което означаваше, че за него не бива да говори. И за онова, което най-неочаквано се случи в неговата гостна. На дивана му, за бога!

Но Грифин само я предупреди да се държи естествено. Да не се преструва. Да сподели с Алана както обикновено. Можеше даже да разкаже всичко за срещата със сестрата на Дженифър Лесингтън. Едва ли щеше да чуе нещо ново, което Дженифър да не е разказала на Деклан. Ако Алана имаше нещо общо с Деклан, ето това щеше бъде новина, и тогава щеше да има интересно развитие.

Айви почувства невероятно облекчение, когато видя Алана да идва забързана с тревожно изражение. Влезе поривисто и Айви й помаха с ръка. Алана се втурна към нея, прегърна я здраво и Айви си спомни първия път, когато я прегърна. Бяха в осми клас и Алана току-що се беше преместила в Ню Джърси от някакъв затънтен край в Охайо. На тринадесет години Алана беше много сладка, но носеше очила с голям диоптър. Беше слаба и висока като върлина и стърчеше над всичките си съученици. Стеснителна и срамежлива, попадна на друго едно стеснително и срамежливо момиче — Айви. През първата седмица в часа по английски, преди учителят да влезе, няколко от известните фукли започнаха да правят класация на момичетата и обявиха, че Айви и „Дългата шушулка“ не влизат даже в списъка. Избухна страшен смях. След часовете Айви се извини на Алана; Алана имаше шанс да стане популярна, ако не се бе сприятелила с нея. Алана беше прегърнала здраво Айви с думите: „По-добре да имам една истинска приятелка, отколкото куп фалшиви.“

След това стана наистина добра приятелка на Айви. След прогимназията учиха заедно в гимназията, в колежа и най-накрая в Полицейската академия. Нямаше начин да има даже бегли отношения с Деклан.

— Щях да се побъркам от тревога за теб. — Алана свали шала си и си съблече палтото. — Как си? Какво става?

Айви й се усмихна унило.

— Нека първо да си вземем лате. Но съм добре. Наистина.

Алана се вгледа загрижено в лицето й.

— Не ме лъжеш, нали?

Айви кимна и двете отидоха на бара да си поръчат мляко с кафе и шоколадови сладки.

— По дяволите, какво става? Деклан загазил ли е?

— Очевидно Деклан е водил двойствен живот. А може да се каже и троен, че и четворен. Има поне още една годеница, с която е живял и която вчера сутринта е открита мъртва. Детектив Фарго разследва убийството.

„Освен това спах с него и беше фантастично.“

— Ах! — възкликна Алана. — А как Деклан е разбрал, че е ченге? Деклан имал ли е вземане-даване със закона?

„Ами сега? Дали е редно да кажа каква е роднинската връзка между Деклан и Грифин?“ Прецени, че няма причини да премълчи.

— Деклан е природен брат на детектив Фарго. Щом Деклан го съзрял на пейката в църквата, разбрал, че полицията е по петите му.

— Айви, толкова съжалявам! — Алана взе ръката й. — Ти обичаше много Деклан.

Ледени тръпки побиха Айви.

— Като че ли някой… всъщност Деклан… ме заля със студена вода. Чувствата се изпариха, поне към него. Как да обичам човек, който не съществува? Деклан Маклин не съществува.

Приятелката й сви вежди.

— Какъв негодник!

— И знаеш ли какво най-много ме отчайва, Алана? Че не ме бива в онова, което най-много обичам — да съм ченге. Що за детектив съм, след като не усетих, че годеникът ми е измамник?

— Айви, не разсъждавай по този начин. Не си имала причини да заподозреш Деклан. Боже мой, на практика твоята майка направи избора най-грижливо. Беше одобрила Деклан, преди да се запознаеш с него.

Алана имаше право. Айви беше забравила. Майка й сигурно е посипала главата си с пепел. По-късно ще й се обади да я успокои. Ще й каже още, че дължи двоен хонорар на мадам Елена.

— Айви, ако от мисълта за сватба ти се повдига, ще те разбера и ще отложа датата.

— О, Алана! — трогна се тя и прегърна приятелката си. Ето, това е приятелка — да отложи своята мечтана сватбата заради приятелката си.

— В никакъв случай. С нетърпение очаквам да бъда твоя шаферка. Искам в най-скоро време да отида на проба за роклята и да видя подаръците за младоженците, всъщност очаквам самата сватба. Сватбите са апотеоз на любовта и ще бъда много щастлива на твоята сватба.

— Радвам се много! — Хубавите кафяви очи на Алана се напълниха със сълзи. — Разстроих се много от онази врачка. Вярвах, че говори за моята сватба. За твоята и през ум не ми мина.

Айви се усмихна.

— Слава богу, че не се състоя. Представяш ли си, ако Грифин бе дошъл петнадесет минути по-късно? Щях да съм омъжена за Деклан.

— А защо не посетиш мадам Елена? Може да чуеш нещо полезно.

— Тя нали предупреди, че вижда само миналото — припомни й Айви.

— Какво ли означава това — зачуди се Алана. — Чие минало? Чие минало видя тя, когато ни гледаше? Деклан не присъстваше.

— Може би е усетила неговия похотлив, лъжлив дух, или нещо подобно — предположи Айви.

С тази все пак шеговита забележка двете приятелки се разделиха. Алана бързаше да се прибере в „Ябълкова гора“ за среща с родителите на своя годеник, на която трябваше да решат какъв да бъде ордьовърът — сьомга или риба меч. А пък Айви имаше среща с гаджето на Деклан.

Поогледа се дали Грифин няма да изскочи иззад грамадния фикус, но не се появи. И все пак щом излезе, той изникна до нея.

Ако не за друго, вече в едно беше сигурна: — щеше да я следва като сянка.

* * *

Лора Фрозиър живееше в Горен Ист Сайд в градската къща на родителите си. Семейство Фрозиър беше на сафари, но прислугата беше в пълна бойна готовност, за да изпълни всеки каприз на госпожицата. Имаше иконом, камериерка и даже лична секретарка, която покани посетителите в официалния салон. Госпожица Фрозиър щяла всеки момент да дойде, увери ги тя. Моментът се оказа двайсетминутен. Грифин не обичаше да го карат да чака.

— Наистина много съжалявам! — заизвива глас хубавата млада жена, която влезе. Беше по-скоро крещящо облечена и гримирана, отколкото хубава. — Правеха ми масаж в домашния СПА център. Безумно съм стресирана!

— О, нима? — попита Грифин. — Има ли конкретна причина за вашето печално състояние?

— Разбрах, че моят годеник ме е лъгал — отговори Лора и отметна дългата си руса коса.

„Да се запознаем с годеница номер 3“ — помисли си Грифин и поклати глава.

— Почивах си и тъкмо бях леко задрямала, когато телефонът зазвъня внезапно и някаква шантава жена закрещя в ухото ми, че нейната сестра хванала годеника си да се целува с мен и сега била мъртва. Даже не разбирах за какво, по дяволите, говори. След това получих съобщение от Девин, така се казва годеникът ми, че каквото и да чуя, е лъжа. Да не се тревожа. Нямах представа за какво говори.

— Това ли е вашият годеник? — попита Грифин и й показа снимка на Деклан.

— Да, Девин е.

Петнадесет минути Лора им говори за великолепния си годеник Девин Макдорън, инвеститор на Уол Стрийт. Как не! Били сгодени от две седмици, но били гаджета отдавна, поне отпреди месец. Пазела в тайна новината от родителите си, защото щели да „изперкат“ заради краткото им познанство. Идеята била на Девин. Искал те да имат време да го опознаят и обикнат.

Още веднъж, как не!

През следващите петнадесет минути Лора Фрозиър се вайка как годеникът й изобщо не е великолепният мъж от нейните мечти. Хлипаше неудържимо и престана за малко, колкото да съобщи, че ще се обади на своя гуру за извънредна медитация. И на психоаналитика си.

— Лора, ще ми разрешите ли да ви задам един личен въпрос? — попита Айви, докато обличаха якетата си. — Какво ви накара да се влюбите в Девин толкова бързо? Защо приехте предложението му, след като го познавахте само от месец?

Лора подсмръкна.

— Възбуждаше ме до екстаз. Само това обяснение ми хрумва.

След като обеща да се обади, ако Деклан се опита да се свърже с нея по някакъв начин, тя избяга, обляна в сълзи. Изпрати ги икономът.

— Според теб дали има още годеници? — прошепна Айви, докато отиваха към колата.

— Умът ми не побира как е възможно един мъж да се разпилява толкова глупаво — чудеше се Грифин. — Но както ти казах, нищо, което се отнася до Деклан, не бива да се подценява. Вече няма годеници и вероятно преследва следващата си жертва, за да финансира изчезването си.

— Сега по каква следа ще тръгнеш? — попита Айви, закопчавайки предпазния колан.

— Имам няколко идеи. Едната е да направим списък на всички богати, самотни жени в Ню Йорк и да проверим издавали ли са чекове на бъдещ младоженец с инициали ДМ. Другата е да разпитам роднини и приятели на годениците, за да разбера кой е знаел за връзката на Деклан с Дженифър Лесингтън.

— Защо? — попита Айви.

— Представи си например, че твоята майка е открила двойствения живот на Деклан или е разбрала за любовната му афера. Може би е отишла при Дженифър и я предупредила да не се вижда повече с Деклан. Краят на жената ни е известен.

Айви се изсмя горчиво.

— Сега пък моята майка ли е вероятният убиец?

Грифин взе ръката й.

— Само разсъждавам, Айви. Такава ми е работата, да оглеждам ситуацията от всеки ъгъл, без значение колко скандално може да прозвучи. Трябва да потърся мотивите, средствата, как е избран моментът за убийството.

Тя се загледа в преплетените им пръсти и издърпа своята ръка.

— Или да приемам, че Деклан е убиецът, каквато беше първоначалната ти версия.

— Той беше първият заподозрян, Айви. Но нито една от уликите на местопрестъплението не го свързва с убийството. Предсмъртната бележка е написана с неговия почерк, въпреки че се е постарал да го преправи. Възможно е да я е написал от страх, че той ще е първият заподозрян.

Айви облегна глава назад.

— До смърт съм изморена, Грифин. Ще ми се да се отпусна за дълго в гореща вана и после да заспя.

— Въпросът с ваната ще ти се уреди, а после да се надяваме, че и двамата ще се наспим добре.

За миг си представи Айви Седжуик с влажна, с лъскава от сапуна кожа. Очертаваше се една дълга нощ.