Джанел Тейлър
Защото те има (19)

Деветнадесета глава

Беше хубаво, че майката на Айви беше такъв богат източник на сведения за Джорджия Девънпорт. Айви разбра къде живее, кои магазини предпочита, че носи панталоните си смъкнати под пъпа, сякаш е Мадона, и къде ще бъде купонът за годежа. Явно не канеха Дейна сред големите богаташи и тя фучеше от ярост, че името Седжуик не й отваря тези врати. В края на краищата, ядосваше се майка й, името е по-важно.

Айви едва се сдържаше да не се разсмее с глас.

Но научи, че Джорджия е наследила три милиона от съпруга си, починал преди две години. Също така, че приемът се дава в ресторанта на Фриц — много елегантно заведение в центъра на града.

Айви погледна часовника си. Беше пет часът. С Грифин трябваше да се срещнат в шест. Тогава щяха да се дегизират, но по-сполучливо от предния път, и да се вмъкнат без покани на приема. Този път щеше да остане до Грифин. Нямаше да поема никакви рискове.

Престана да му звъни. Не отговаряше. Това беше твърде необичайно. Навярно беше на съвещание при шефа си. След десет минути пак щеше да позвъни.

Ресторантът на Фриц беше само през няколко преки. Айви реши да го наобиколи, да провери входа и изходите, какви са сградите и магазините наоколо.

Като наближи ресторанта, забеляза няколко елегантни двойки да влизат. Една от жените, въпреки топлото време, беше с дълго до петите палто от визон. Приемът беше ли започнал вече? Беше пет часът, значи не чак толкова рано.

На остъклената врата имаше табела: „Частно парти“. Айви погледна облеклото си. Добре, че беше с пола заради майка си. Ботушите й не бяха особено подходящи за светски прием, но вероятно щеше да успее да се промъкне заедно с персонала. Гостите тъкмо започваха да пристигат и оставяха палтата си на гардероба.

Айви се шмугна с наведена глава и се запъти към кухненския вход. В кухнята готвачите се суетяха, а сервитьорите с червени престилки тичаха напред-назад с подноси с ордьоври. Айви видя закачени на една закачалка престилки, взе една и си я сложи.

— Ей, ти! — стресна я груб глас.

Тя се извърна. Мъж с червена престилка се приближи до нея.

— Първо — закъсня. Второ — всички сервитьори, включително наетите, трябва да носят такава червена шапка.

Извади от една кутия и я нахлупи на главата й. Приличаше на мека шапка с периферия, но беше миниатюрна и нямаше перо.

Щеше да й послужи за маскировка, ако държеше главата си наведена.

— Божичко, какво се мотаеш! — скастри я мъжът. — Грабвай един поднос и върви. Има достатъчно сервитьори най-отпред. Обиколи отзад. Да не виждам празни чинии. Щом видиш празни чинии по масите, веднага ги напълни.

Айви кимна.

— Готово.

Понесе по коридора поднос, отрупан със специалитет от пиле и скариди. От силните подправки леко й се повдигна.

Промъкна се през тълпата. Много от гостите я спираха, за да си сервират, мърморейки: „Ммм, изглежда много вкусно“, но най-накрая Айви успя да си пробие път до края на салона, където имаше малко хора. Барът беше отпред, оркестърът беше тук, в дъното. Имаше и доста голям дансинг, където след първите няколко питиета щеше да се напълни с тресящи се ханшове.

— Ох, госпожице, много бих искал да опитам това — спря я някакъв мъж.

Тя му сервира.

— Хората казват, че третият път е на късмет. Дано да трае дълго.

— Аз съм оптимистка — отвърна Айви. — Вярвам, че ще трае.

— Все пак луда работа. Срещат се от два месеца, и изведнъж — годеж. Джоржи настояваше да се сгодят и той да скъса с другата жена, с която очевидно се срещаше. Най-накрая й направи предложение. Никога не я бях виждал толкова щастлива. Е, освен на първата й сватба.

„И къде е сега този младоженец?“ — оглеждаше се Айви.

Усмихна се.

— Хареса ли ви пилето със скариди — попита и се възползва от случая да застане зад мъжа.

— Фантастично е — отговори той и я изгледа от глава до пети. — Също като теб. Нямам нищо против да видя какво има под тази престилка. След купона можем…

— Ще сервирам, иначе ястието ще изстине. — Айви се наведе леко към него и прошепна: — Ако моят шеф ме хване, че разговарям с гостите, ще ме уволни.

Той се усмихна и я потупа по задника.

— Бягай тогава.

„Какъв кретен!“

Продължи да обикаля тълпата с подноса и тъкмо щеше да предложи на двойката пред себе си от пилешкия ордьовър, когато се закова на място. На не повече от два метра стоеше Деклан Маклин и се смееше на някаква шега на възрастния мъж, с когото разговаряше. Беше облечен със смокинг, в бутониерата имаше червена неразцъфнала роза. Косата му беше руса, очите — светлосини, благодарение на контактни лещи. Носеше очила с четвъртити сребърни рамки и къса козя брадичка. Изглеждаше като ерудит. И много красив. И съвсем различен.

— Честито, Дейвид — поздрави го жена на средна възраст. — Истинско удоволствие е да се запознаем. Джорджи тъкмо ми разказа всичко за теб:

— Удоволствието е изцяло мое — провлече Деклан като истински тексасец.

Айви забеляза как гледа жената — с доза прелъстителност и признание на нейния чар. Наблюдаваше как погледът му се плъзна към дълбокото деколте, после пак към лицето й.

„Значи така го прави“ — помисли си Айви.

Жената изпитваше очевидно удоволствие, като че ли споделяше тайна. И тази тайна бе, че младоженецът харесва нейния сексапил.

Айви се обърна и започна да събира празните чинии. Трябваше да се измъкне навън и да се обади веднага на Грифин.

— Дами и господа — чу се глас откъм предната част на ресторанта, — скъпи гости!

Айви застана зад група хора и се надигна на пръсти.

Много слаба жена на четирийсет и няколко години, облечена с прекалено натруфена бяла рокля, стоеше до Деклан. И двамата държаха чаши с шампанско. Според описанието на майка й Джорджия беше кльощава, руса и със силен слънчев загар по вкуса на Дейна, което означаваше, че Айви се е зазяпала в бъдещата булка.

— Ще ви съобщя нещо много специално — каза Джорджия. — Поканихме ви тази вечер, за да отпразнуваме нашия годеж, но също така да присъствате и на сватбата ни. — Гостите зашушукаха. — Да, с Дейвид ще се оженим тази вечер. Изненада!

— Ето как ние, тексасците обичаме да действаме — каза Деклан-Дейвид всред бурен смях и аплодисменти. После целуна Джорджия страстно, даже с език.

„Невероятно“ — мислеше си Айви, отдалечавайки се към кухнята, като държеше подноса високо, за да не се вижда лицето й. Остави подноса, побърза да излезе и налетя право върху разярения Деклан Маклин.

— Не можеш да не се бъркаш в моите работи, нали? — прошепна той. Стисна я за ръката и я изблъска през вратата. Озоваха се на мястото, където изхвърляха боклука. Блъсна я на земята зад един контейнер и главата й издрънча в него.

— Деклан…

Той извади от джоба на смокинга малък сребърен пистолет. Оръжието проблесна в припадащата тъмнина.

— Казах ти последния път, когато те видях, че ако пак ми се пречкаш, ще те пречукам. Виждаш ли заглушителя, Айви? — надвеси се той над нея. — Мъртва си, сладурче. Но първо ще се позабавлявам. Щом ще трябва да чукам дъртата вещица тази нощ, защо да не се нагостя с по-стегната плът.

— Само да си ме пипнал и…

Той се разсмя.

— И какво? Ще се разкрещиш ли? Ще извикаш гаджето си ли? Е, той няма да ти помогне, Айви. Точно така. Днес размазах проклетата му глава.

„Не го слушай — каза си Айви. — Лъже.“

— Не ми ли вярваш? — попита той, разкопчавайки панталона си. После се наведе и притисна пистолета към слепоочието й.

— Обади му се. Ще минат доста дни, преди да чуеш гласа му по телефона. А и да го чуеш, няма да му разбереш и дума. Не и с размазания му мозък.

— За какво говориш? — попита тя и кръвта й се вледени.

— Да речем, че гаджето ти няма да те спаси. — Отново се разсмя. — По дяволите, Айви. И твоят покоен прескъп татко нямаше да одобри Грифин.

„С Грифин нищо лошо не се е случило — успокояваше се тя. — Добре е и отива в момента към тайния апартамент. Няма да разреша на Деклан да ме влуди.“

— Защо баща ми беше против теб? — попита.

— Не е кой знае какво — отвърна той. — Една вечер ме хвана да чукам Гретхен върху неговото бюро. За такава важна фирма ще си помислиш, че баща ти се е застраховал с по-добра охранителна система. Правех секс в кабинета му повече от него.

— Изненадана съм, че те е уволнил, вместо да те повиши — каза Айви.

Деклан се разсмя.

— Сигурно щеше да ме повиши, но аз му казах, че ако спомене само една дума, ако ти разбереш от него или от някой от неговите лакеи, ще убия и теб, и сестрите ти.

Айви ахна. Ето защо баща й премълчаваше причините, заради които я помоли да не се омъжва за Деклан.

— Така че карай, сладурче, обади се на гаджето си. Да се хванем ли на бас, че няма да ти отговори.

Деклан й подаде с усмивка мобилния си телефон.

Сърцето на Айви щеше да изхвръкне. Набра номера на Грифин. Никакъв отговор. След пет позвънявания се включи гласова поща.

Деклан се разсмя и повдигна с дулото на пистолета полата й.

— Колко е хубаво, че си с пола. Улесняваш ме страшно, скъпа.

Просна се върху нея, с пистолет опрян в слепоочието й.

Айви стисна очи. Усещаше върху слабините си възбудения член на Деклан. Той плъзна ръце под престилката, под блузата и стисна грубо гърдите й. Изохка и се потри в нея, без да отпуска пистолета.

Беше превъзбуден и грубо смъкна бикините й. Когато бръкна в своите панталони, Айви видя единствената си възможност. Блъсна го с все сила с коляно в слабините. Одра го. Той извика от болка и се изтърколи от нея. Пистолетът издрънча на земята.

Тя се хвърли да го вземе, но той я стисна за глезените и Айви падна. Главата й се удари в плочника. Пред очите й заиграха бели и черни петна. После зрението й се проясни. Този път се озова в още по-уязвима поза. Деклан я удари отзад и я притисна към земята с тялото си.

— Хайде да опитаме пак — каза той и я удари силно в слепоочието с дръжката на пистолета. Причерня й. Почувства се напълно зашеметена.

— Знаеш, че предпочитам задна поза, скъпа.

* * *

Грифин дойде в съзнание, главата му пулсираше от болка. Притисна с ръка слепоочието си и тя полепна от кръв.

Айви. Трябваше да намери Айви.

Телефонът му зазвъня. Успя да го извади от джоба си, но докато го отвори, престана да звъни. Номерът беше непознат. Опита се да седне, но го прониза ужасно силна болка и легна пак. Позвъни на Айви, но тя не се обади. Позвъни и в тайния апартамент, но и там нямаше отговор.

Позвъни на майка й и само като каза кой се обажда, беше засипан със сведения за обяда, разходката, за някаква жена на име Джорджия Девънпорт, която се сгодила за нефтен магнат — Дейвид Мак-някой си, и която имала дързостта да не я покани тази вечер на приема в ресторанта на Фриц, въпреки че се намирал на две крачки от дома й.

Дейвид Мак-някой си.

Деклан.

— Дейна, разказа ли на Айви тази случка?

— Ами да, разбира се — отговори тя. — Опитах се да я накарам да дойде с мен в „Тифани“, за да купим подарък, но тя каза, че имала някаква полицейска работа.

„Мамка му! Не! Не!“

Грифин се надигна, но краката не го държаха и той падна. „Стани!“ — заповяда си. Опита отново, застана на четири крака, но загуби съзнание и се просна на земята.