Джанел Тейлър
Защото те има (2)

Втора глава

— За бъдещата булка! — извикаха в един глас четирите жени, поканени на моминското парти на Айви, вдигайки чаши с шампанско. Айви седеше на челно място на голяма маса в бистрото на Лулу и се чукна с всяка една.

— И заслугата е изцяло моя! — надуваше се Дейна Седжуик. Тя вдигна ръка триумфално. — Ако не бях благосклонна към майката на Деклан, бог да даде мир на душата й, ако не бях организирала онзи прием, Айви нямаше да се запознае с Деклан и утре нямаше да се омъжва. Тъкмо това ми харесва, че аз и само аз съм виновница за брака на дъщеря ми. И то за каква изгодна партия!

Доведените сестри на Айви — Аманда Седжуик-Блек и Оливия Седжуик-Арчър — и двете омъжени за „изгодни партии“, хвърлиха на Айви развеселени погледи, намекващи: „Твоята майка продължава да ни смайва.“ Алана, израснала заедно с Айви, отдавна беше свикнала с номерата на майка й.

Айви и сестрите й се подсмихнаха една на друга тайничко. Още не й се вярваше, че те наистина са тук, че не са безразлични към живота й и ще споделят с нея най-страхотния и най-щастлив ден в живота й. Само допреди няколко месеца, малко преди смъртта на Уилям, навярно щеше да ги покани на сватбата си, но нямаше да се изненада, ако изпратеха по някоя ваза или поздравителни картички с извинения и чекове. Но ето, че сега бяха тук, нейният ескорт от дами, които се суетяха около нея, както само сестри умеят да се суетят. Даже двете организираха моминското парти.

По-рано сестрите й бяха съвсем чужди. Но когато ги събраха при отваряне на завещанието на Уилям миналия декември, започнаха да се сближават. Кой друг, освен другите му деца, би разбрал какво означава да си дете на Уилям Седжуик? Аманда и Оливия знаеха. И през изминалите няколко месеца трите жени разчитаха една на друга. Станаха истински сестри.

През цялата вечер майката на Айви хвърляше сърдити погледи и правеше самодоволни забележки на Аманда и Оливия. Даже ги критикуваше като пълна маниачка.

„Аманда, скъпа, защо не вземеш да махнеш тази дълга кестенява коса, толкова си мършава, имам предвид слаба, разбира се, че от теб е останала едната коса само. Защо не пробваш къса прическа, която ще ти отива повече. Да, съвсем къса ще ти стои много по-добре. А пък ти Айви няма да е зле да пуснеш твоята по-дълга. Ще изглеждаш още по-секси, за бога! Оливия, ако бях на твое място и имах такъв прасковен тен, нямаше да си слагам прозрачен гланц за устни. Щях да се спра на розов. Съветвам те да опиташ.“

Невероятно. Нейната майка се мъчеше да внуши на сестрите й, че са грозни.

Дейна Седжуик беше вманиачена на тема външност. Отчаяна от своята дъщеря мъжкарана, все се опитваше да я издокара с къдрички и воланчета, но Айви пак навличаше джинси и тениска и сресваше косата си небрежно. Когато беше на тринадесет, майка й я накара да се запише в близката школа за манекени, където на външния вид или ръста, или фигурата не се обръщаше особено внимание, за сметка на таксите. Но пък другите момичета, местни красавици, я поглеждаха с презрение, сякаш казваха: „Тази пък какво прави тук.“ Все пак Айви взе уроци как да се гримира, как да се усмихва пред фотоапарат, как да стои в поза с един крак леко изнесен напред.

Когато заяви на майка си, че ще напусне, независимо дали й харесва или не, майка й използва аргумента, с който винаги се налагаше над нея.

„Нали знаеш, Айви, че баща ти не се интересува от теб, защото… ами не си чаровно момиче. Хващам се на бас, че отрупва с внимание Оливия.“

Той, разбира се, не й обръщаше никакво внимание и на Айви това й стана ясно през двете седмици, които прекарваха заедно през лятото. В пубертета Айви стана жертва на идеята, че ако е нещо повече, баща й може би внезапно ще я забележи. Няколко години по-късно се вразуми и започна да се приема такава каквато е. Нещо, което нейната майка никога не успя да преглътне напълно, но това не тревожеше Айви. Обичаше майка си, но все пак майка й беше направо смахната.

Ето например тази вечер, когато моминското парти беше в разгара си, тя подхвърляше на сестрите й най-злобни намеци: „Странно колко малко приличат на баща си Аманда и Оливия, нали, Айви? Ти си му одрала кожата. Пък и защото бог вижда, че ти си единствената законна наследница…“

В този момент Айви изведе насила майка си навън, за да я смъмри. След като обеща да не казва нито дума по адрес на Оливия и Аманда, на Дейна Седжуик й бе позволено да остане до края на моминския купон. Върна се на масата, мърморейки колко „докачливи и опасни са незаконородените“.

Майка й едва сдържа обещанието си. И защо? Защото нейните сестри бяха получили своето наследство от Уилям, а пък Айви — нека да повторим отново — единственото законно дете на Уилям! — ще получи своето утре. Майката на Айви изпадна в нервна кризи от очакването какво по-точно ще получи дъщеря й. Ако не е повече и по-ценно от наследството на „незаконните“ дъщери Седжуик, възнамеряваше да оспорва завещанието по съдебен ред. „На добър час, мамо“ — мислеше си Айви.

— Деклан е истинско попадение — съгласи се Алана и изпрати въздушна целувка на приятелката си. — Разкошен е.

— Доколкото разбрах, твоят бъдещ съпруг също е отлично попадение — обади се майката на Айви. Обърна се към Аманда и Оливия: — Алана си е хванала доктор.

Момичето се изчерви.

— Живее в общинската болница на „Ябълкова гора“. Божичко, още не ми се вярва, че след шест месеца ще последвам Айви към олтара.

— Някоя от тази компания няма да се омъжи — произнесе някой грубо и високо.

Петте жени се извърнаха стреснато и съзряха една жена, истинско джудже, с огромен тюрбан от разноцветни лъскави шалове и с дълго кожено палто, която ги гледаше втренчено.

— Моля? — попита Алана, едва сдържайки се да не се разкиска.

Чудатата жена се взря в Алана за миг, после във всяка една от жените около масата, преди да задържи погледа си върху Айви.

— Ти си бъдещата булка, нали?

Тя нямаше представа коя е тази жена.

— Да, аз съм. А вие сте?

— Мадам Елена.

— О! — скочи на крака майката на Айви. — Това е врачката, която наех за моминското парти! О, колко се радвам, че дойдохте!

Жената погледна смръщено.

— Мамо — прошепна Айви на майка си, — кажи ми, че се шегуваш!

— Разбира се, че не се шегувам! — съобщи на висок глас Дейна Седжуик. — Искам да узная колко бебета ще родиш.

Айви завъртя очи, но трябваше да се усмихне.

— Мамо, с Деклан не възнамеряваме да имаме деца поне две години и…

— Започвам — прекъсна я мадам Елена. Даже леко се усмихна. Съблече коженото палто, щракна с пръсти на сервитьора и той се втурна да поеме палтото. После намести един стол между Айви и майка й и седна. — Хванете се за ръце и затворете очи!

Понесе се едва сдържан кикот, но всички се подчиниха.

— Както казах — продължи мадам Елена и Айви усети леденостудената й ръка в своята, — една от вас няма да се омъжи за своя годеник.

Айви отвори очи, както и всички останали.

— Търсим си забавление с предсказанията — потрепери гласът на Дейна и тя се втренчи свирепо в гадателката. — Празнуваме.

— Аз само казвам истината — отвърна мадам Елена.

Майката на Айви отмести поглед от дъщеря си към Алана.

— Алана, миличка, не се тревожи. — Наведе се по-близо до нея. — Всъщност тя не може да види бъдещето.

— Наистина не мога да виждам бъдещето — потвърди мадам Елена. — Виждам миналото. И като се основавам на миналото, предвиждам бъдещето.

Алана сякаш се разстрои.

— Миналото ми с Ричард не е особено страстно. Два пъти къса с мен, преди да ми направи предложение миналата година. Не беше готов за брак. — Прехапа устна. — Ще ме зареже, нали? Всяка седмица отделях пари за тази прекрасна булчинска рокля, а той просто ей така ще ме зареже.

— Алана, това е абсолютно невъзможно! — възмути се Айви и се обърна към врачката. Лъжкинята по-точно. — Моля, напуснете веднага!

— Преживели сте беда — каза жената, ставайки. — Опасност. И още тегне над вас.

— Тръгвай си незабавно! — кресна майката на Айви.

— Ще се обадя сутринта в банката да отменя плащането.

Айви поклати глава и се обърна към Алана:

— Скъпа, тази жена е шарлатанка. Не й обръщай внимание. Ричард те обожава. Луд е по теб.

Аманда се обади:

— Веднъж една гледачка ми предсказа, че на двайсет и пет години ще бъда филмова звезда. Да сте ме гледали в някой филм?

При този коментар Алана се позасмя.

— А пък на мен една ми предрече, че косата ми ще окапе и цялата ще се покрия с циреи заради нещо ужасно, което съм направила — прибави Оливия. — Тогава бях на тринадесет, така че естествено й повярвах. Очевидно съм изглеждала виновна кой знае за каква беля и тя се фокусира във вината и ме заплаши с нещо ужасно, за да продължа да й плащам и в края на краищата да чуя по-ведри предсказания.

— Утре аз се омъжвам, а ти — след шест месеца, после и двете ще живеем щастливо. — Айви вдигна чашата шампанско към своята най-добра приятелка.

— Алана — прошепна. — Повярвай ми! Моята майка е открила мадам Касандра в „Жълтите страници“.

Алана въздъхна дълбоко и се усмихна.

— Права си. Смешна съм. — Вдигна своята чаша, чукна се и се усмихна. — За щастливото бъдеще.

* * *

Айви се протегна лениво в леглото и примижа срещу ярката слънчева светлина. Според прогнозите се очертаваше топло за март време. Радваше се, че е избрала да се омъжи през първия ден от пролетта. Това означаваше промяна. Възраждане. Ново начало. Целият й живот щеше да бъде различен.

Днес се омъжваше! За последен път спеше сама в тази къща. За последен път къщата беше само нейна. След като с Деклан се върнеха от медения месец, той щеше да се пренесе тук официално и да пътува всеки ден до Манхатън. Къщата щеше да стане тяхната къща.

Замисли се за Деклан, за неговото стройно, стегнато тяло, и как щом го погледнеше, устата й пресъхваше. За косата му, гъста и с цвят на кестен, за искрящите му, интелигентни, сини очи. За трапчинката на лявата му страна. Искаше й се да е тук в този момент и лудо да я люби. Но той беше в пансиона, спазвайки традицията да не вижда булката преди церемонията. И все пак беше нелепо да се разделят през последната нощ. След посещението на мадам Касандра моминското й парти отиде по дяволите. След вечерята танцуваха в един клуб и после отидоха в дома на Айви да си поговорят на сериозни женски теми. За мъжете, за любовта. Алана се успокои напълно, че Ричард е безумно влюбен в нея. А пък Оливия и Аманда бяха много щастливи и много влюбени в съпрузите си. Айви и Алана нямаха търпение да говорят и те за „моя съпруг“!

Телефонът зазвъня и Айви погледна часовника: 7 часа. Не беше необходимо да проверява кой се обажда, естествено майка й звънеше. Днешният ден беше забележителен не само заради сватбата. Днес трябваше да вземе от адвоката своя плик със завещанието на Уилям. Начинът на Уилям да я контролира от гроба.

През декември при отваряне на завещанието на баща й, на което Айви дори не искаше да присъства, тя и сестрите й останаха смаяни, когато разбраха, че Уилям е оставил по един плик за всяка една от тях, който те бяха длъжни да получат в точно определен ден. Аманда получи своя само след няколко дни, Оливия — след месец. Айви трябваше да получи своя на двайсети март. В деня на сватбата си. Едва ли бе съвпадение.

Грабна слушалката.

— Добро утро, мамо.

— Наистина смятам, че трябва да дойда с теб в адвокатската кантора, Айви — заяви Дейна Седжуик, което впрочем се очакваше. — В деня на сватбата си не бива да се занимаваш с делови въпроси.

— Мамо, сигурна съм, че с документа в писмото татко ми завещава онзи хотел. — Красивата старинна странноприемница се намираше на час път от къщата на Айви. — И ако го наследявам аз, сигурна съм, че татко ще ме накара да живея там месец с изискване да обикалям стаите на заден ход или нещо друго също толкова абсурдно.

Тя поклати глава при тази мисъл. В писмата и на Аманда, и на Оливия пишеше, че наследяват имоти само ако изпълнят неговите инструкции от А до Я. Аманда наследи солидна двуетажна къща в Манхатън, облицована с червеникавокафяв камък, която тя впоследствие дари за благотворителност. Именно в този малък замък тя, мизерстваща самотна майка, и Итън Блек се влюбиха и там той я спаси от побъркан бивш любовник. А преди да наследи къщата в Мейн, Оливия бе задължена в продължение на трийсет дни да купува по два предмета от различни магазини в Блубери, градче в щата, където момичетата прекарваха летните си ваканции. Точно там Оливия, едва шестнадесетгодишна, се беше запознала със своя съпруг.

— Този хотел е до езеро, Айви — сопна се майка й. — Струва милиони. Там мога да се оттегля и да си почивам на старини.

Да се оттегли. Като че ли Дейна Седжуик бе работила и ден през живота си! Друга жена не бе успяла да надене на Уилям Седжуик брачни окови и независимо от факта, че той беше анулирал брака след седмица, Дейна Седжуик бе спечелила порядъчна издръжка. Живееше много охолно.

Айви седна в леглото и се облегна на таблата.

— Мамо, по-добре се подготви за писмо, което не представлява нищо повече от дълго излияние. Забравяш, че се омъжвам за Деклан против волята на Уилям.

— Ти си единствената му законна наследница. Няма право да те изключи от завещанието си:

Айви завъртя очи. Майка й повтаряше едно и също, откакто се помнеше. Без значение колко пъти Айви й напомняше, че баща й я е изхвърлил от живота си, майка й продължаваше да настоява, че са били женени една седмица и това си е брак.

— Пък и избра в деня на моята сватба да получа и да отворя писмото — отбеляза Айви. — Сигурна съм какво пише в писмото, че ако се омъжа, няма да наследя нищо.

— Обзалагам се, че не само ти е завещал хотела, но и солидна сума пари — прибави майка й. — Ти си единствената му законна дъщеря, Айви — повтори за сетен път тя. — И за да компенсира Деклан, назначен на толкова нелепо незначителна длъжност в този момент от кариерата му, и после да го уволни най-безочливо без всякаква причина, Уилям положително ти е оставил цяло състояние.

Майка й сериозно се самозаблуждаваше.

— Дълбоко се съмнявам, мамо. Пък и не искам парите на Уилям Седжуик. От години ти го повтарям.

— Глупости! Той ти го дължи, Айви.

Онова, което Айви чувстваше, че нейният баща й дължеше, бе неговата любов, а любов той никога не й даде.

Отметна завивката и стана. Само след няколко часа ноктите на краката й щяха да бъдат искрящо бледорозови. За пръв път щеше да има педикюр.

— Мамо, трябва да тръгвам. Ще ти се обадя пак.

— Обещай да ми се обадиш, щом прочетеш онова писмо.

Айви обеща, затвори телефона и отиде в банята за един дълъг и горещ душ. Последното й къпане като неомъжена. Странно. Навярно през целия ден щяха да й се въртят такива глупави мисли. Последната й чаша кафе. Последната й закуска. Тъкмо си беше облякла халата, когато на вратата се позвъни.

Нямаше начин майка й да долети с такава скорост, за да продължат разговора. Отиде до вратата и надникна през шпионката. Деклан.

Сърцето й подскочи като винаги, щом го видеше. Божичко, беше красив!

— Извинете ме, господин Маклин — пошегува се тя през затворената врата, — но не бива да виждате младоженката в деня на сватбата, преди да запристъпва по пътеката към олтара.

— Не мога да чакам — каза той с онзи негов възхитително дълбок глас. — Беше достатъчно неприятно, когато не се събудих до теб.

Тя се усмихна, отвори вратата и се хвърли в прегръдките му. Ммм, миришеше хубаво. На сапун и на лосион за след бръснене с богат аромат. Висок, само мускули, мъжествен, с тази гъста, червеникавокестенява коса, с блестящите сини очи, с неотразимата трапчинка, Деклан беше страшно красив. Отначало Айви остана доста изненадана от интереса му към нея. Тя не страдаше от липса на самочувствие. Но не беше чаровна като Оливия или пък с прелъстителни форми и прелестни гърди като сестра си Аманда. Момчешката й фигура си беше същата като в гимназията, носеше кестенявата си коса по същия начин — късо подстригана, макар че сега беше силно изсветлена, за да угоди на майка си. Беше униформен полицай. Но и без униформа си приличаше на полицай. Даже с грим или само по бельо, като и в единия, и в другия случай не се чувстваше удобно.

Въпреки че като се облечеше с булчинската рокля, разкошната сатенена рокля, закачена на вратата на гардеробната, не изглеждаше като безличната Айви, която се е докарала случайно. Изглеждаше така, както Деклан я караше да се чувства постоянно.

Деклан от първия миг я гледаше, сякаш е зайче на „Плейбой“. Не свали очи от нея на партито, където се запознаха. Макар че беше син на отдавнашна позната на майката на Айви, преди не бяха се засичали. Щом ги представиха, той не се отдели от нея през цялата вечер, взе номера й, а на другия ден й изпрати дузина рози в полицейското управление. Той я докарваше до луд възторг. Преди Деклан не можеше да се каже, че е имала сериозна връзка. Две момчета от полицейската академия и един детектив от съседния град. Но нищо особено, никой като Деклан.

И сега той затвори вратата, притисна Айви до стената, зацелува я по шията, зарови лице под реверите на халата от кремава коприна, който й подари миналия месец с жест „мисля за теб“. Какъв подходящ момент, тъкмо се изкъпа и намаза тялото си с лосион, който нейните приятелки от полицейското управление й подариха.

Айви се облегна назад и изстена тихичко, когато почувства езика му върху гърдата си и после върху зърното. Другата галеше с ръка, после плъзна пръсти по корема и между краката й. Към нея, Айви Седжуик, със сутиен трийсет и втори размер, Деклан се държеше, сякаш беше едрогърдата Памела Андерсън. Сякаш пламваше от лудо желание, щом я зърнеше. Никой никога не беше чувствал към нея подобна страст. Докато Деклан целуваше гърдите й, дръпна ръката й върху ципа на панталоните си. Беше станал твърд като камък. Тя отвори ципа и в същия миг той влезе в нея с толкова силни тласъци, че тя се видя принудена да опре ръце зад себе си, за да не се нарани на стената.

— Да отидем в спалнята — успя да промълви задъхано.

Но Деклан се вкопчи в ханша й и продължи с все по-силни и по-силни тласъци — обичаше да прави секс така, доста грубичко. От време на време успяваше да го придума да бъде по-романтичен при акта, но Деклан предпочиташе да прави любов къде ли не, освен в леглото. И предпочиташе задната поза. А на нея й се искаше да го гледа в очите, докато се любят, но даже върху него, той или целуваше гърдите й, или затваряше очи от удоволствие.

Сексът беше невероятен и Айви никога не си беше представяла, че съществува подобно изживяване. Не че беше девствена, преди да се срещнат. Беше спала с двама мъже, мъже, в които се беше влюбила силно. И двамата бяха много по-нежни от Деклан в леглото, но те никога не я накараха да изживее оргазъм и се дразнеха. И това пораждаше нелепи спорове, при които тя нямаше представа как да се защити. Откъде да знае защо не стига до оргазъм? Да не би да им се искаше да чуят, че не ги бива в леглото, за което Айви в действителност нямаше реален опит? Вероятно не е била влюбена в тях. Точно това отбеляза Деклан, когато тя се свести, след като за пръв път в живота си стигна до екстаз с него. Не беше безразлична към двете си гаджета. Само че чувствата й нямаха нищо общо с онези, които изпитваше към Деклан.

А пък с оргазмите нямаше проблем. Оргазми, предизвикващи екстаз, заличаващи всеки отвратителен ден. Предполагаше, че е по-традиционен тип, когато ставаше въпрос за секс, защо й се искаше поне от време на време Деклан да я люби в мисионерска поза. Но ако не се любеха нежно и романтично, то беше за сметка на бурен и страстен акт, който им доставяше невероятно задоволство.

— О, бейби, о, бейби — шепнеше Деклан в ухото й, докато експлодираше с един последен тласък, после заедно с нея се смъкна на пода. Целуна я по тила, полежаха така минута-две, задишаха по-спокойно.

— Страхотно беше както винаги — каза той.

— Знаеш ли — погледна го тя, — през нашата първа брачна нощ много ми се иска да правим любов бавно. В легло. Ти да ме гледаш. Мечтая за едно хубаво, старомодно любене.

Той се усмихна и я целуна по носа.

— Твоето желание е закон за мен, любов моя. — Погледна часовника си. — Най-разумно е да тръгваме за кантората на онзи адвокат, за да вземем писмото със завещанието.

Тя вдигна вежда.

— Не е необходимо да се влачиш с мен през целия град. Сестрите ми предложиха да ме придружат.

— Държа да съм с теб. Баща ти ме ненавиждаше. Ами ако в документа пише да не се омъжваш за мен?

Тя го целуна по рамото.

— Деклан, той вече ми каза да не се омъжвам за теб. Послушах ли го?

— А какво ще стане, ако те заплаши, че ще те лиши от хотела? — попита той. — Заслужаваш наследство от баща си заради това, че през целия ти живот не се е интересувал от теб.

Айви не беше сигурна.

— Според мен трябва да отвориш писмото след сватбата — продължи Деклан. — Така че независимо от съдържанието му ние ще бъдем мъж и жена, ще бъдем женени.

— И аз си мисля същото — съгласи се тя. — Няма начин Уилям Седжуик да се намеси в деня на моята сватба повече от това.

Той се усмихна и се обърна към нея с онзи поглед, който я караше да се чувства много красива, изключителна, и започна да я люби отново направо там, върху килимчето.