Нора Робъртс
Разделени в смъртта (9)

Осма глава

Тя отново бе във форма, когато екипът й пристигна за сутрешното заседание. Мислите за преживяното в Далас бяха потиснати, за да бъдат извадени на повърхността по-късно, когато остане сама и може да ги понесе. Щеше да прецени какво би могло и какво не да се направи по въпроса.

Той би ги убил. Тя не хранеше никакви илюзии за това. Оставен на себе си, Рурк щеше да открие отговорните за указанието за бездействие в Далас и да ги… елиминира.

Тържеството на справедливостта.

Той щеше да го направи, ако тя не открие ключа към неговия гняв, към чувството му за справедливост, нуждата му да въздаде справедливост. Нуждата да я защити… и да пролее кръв заради едно отчаяно и малтретирано дете.

Трябваше по някакъв начин да открие ключа. И докато го търсеше, щеше да се изправи срещу една от най-могъщите и потайни организации на планетата или извън нея.

Предишните й планове за разширяване на екипа и включването на силна група мъже, подбрани от електронния отдел, трябваше да почака. Тя държеше в ръцете си сложна малка бомба. Ако много мърдаше и я прехвърляше насам-натам, щеше да избухне в лицето й.

Щеше да запази екипа си колкото е възможно по-малък и стегнат.

Фийни. Не можеше да мине без Фийни. Той сега дъвчеше една от любимите си датски пасти, докато спореше с Макнаб за някакъв играч в американския футбол на име Снукс.

Експертът от Отдел „Електронна обработка на информацията“ Иан Макнаб не приличаше на човек, който би се ядосал на футболна тема. Но нямаше вид и на ченге. Носеше пурпурни кожени панталони, стегнати сякаш с турникети здраво на глезените, за да се виждат червените му маратонки на ездач. Ризата му бе на червени ивици и достатъчно тясна, за да демонстрира тесния торс и костеливите рамене. Беше сплел русата си коса в относително проста плитка, която висеше отзад между лопатките му, но компенсираше тази скромност с джунгла от сребърни халки, които се виеха край лявото му ухо.

Макар да притежаваше красиво лице — тясно, гладко, с умни зелени очи — той не приличаше на типа мъже, по който си падаше решителната и стабилна Пийбоди.

Човек можеше да се досети за отношенията им по небрежния маниер, с който ръката му докосваше коляното на Пийбоди и по начина, с който тя го ръгна с лакът, когато той се опита да й отнеме пастата.

В знак на доказателство, че любовта цъфти, Пийбоди раздели пастата си на две и му връчи половината.

Тя се нуждаеше и от тримата, както и от мъжа — нейния мъж — който отпиваше от кафето си и чакаше тя да започне шоуто.

Още с първите думи Ив ги изложи на риск.

— Ако всички са приключили с малката си пауза на кафе, трябва да обсъдим един малък въпрос за двойно убийство.

— Донесох ти докладите на Отдел „Електронна обработка на информацията“. — Фийни кимна към пакета дискове, който бе оставил на бюрото й. — Всяко едно от местата — къщата, галерията, студиото — са били изпържени. Пълно съсипване на данните. Имам някои идеи как да възстановим информацията, но няма да бъде лесно, нито бързо. Ще стане по-лесно и бързо с използването на част от апаратурата, с която разполага нашият цивилен консултант.

— Тогава тя е на твое разположение — заяви Рурк и Фийни доволно се усмихна в предвкусване на работата.

— Мога да събера тук до час възстановителен екип за повредените устройства. Ще изградим мрежа и…

— Това няма да бъде възможно — прекъсна го Ив. — Ще те помоля лично да докараш тук едно от устройствата. Останалите в Централното управление ще изискват охрана на най-високо ниво. Трябва да се преместят от бараката, Фийни. Колкото се може по-бързо.

— Далас, електрониката не е твоя област, но даже ти би трябвало да си в състояние да разбереш колко много време ще ми отнеме да направя тази магия с повече от десет устройства. Не мога да ги мъкна тук всеки път по едно-две и то без възстановителен екип от минимум шест души. Става дума за дни, ако не и за седмици, преди да измъкнем нещо, което да може да се чете.

— Няма друг начин. Характерът и естеството на разследването се промениха. Добрах се до информация, която потвърждава замесване и евентуално участие в тези убийства на Отечествената охранителна организация.

Настъпи миг на абсолютно мълчание, след което последва развълнуваната реакция на Макнаб.

— Призраците? О, бейби, най-после ме побиха тръпки.

— Това не ти е видеофилм, детектив, или някаква скалъпена игра, в която си играеш на таен агент. Двама души са мъртви.

— С цялото ми уважение, лейтенант, те и без това са си мъртви.

Тъй като не можа да измисли какво да отговори, просто не му обърна внимание.

— Не мога да разкрия как тази информация стигна до мен. — Но тя забеляза погледът на Фийни към Рурк — предположението и гордостта в него. — Ако се стигне до съдебна заповед, изискваща разкриване на моя източник — което е напълно възможно — ще излъжа. Трябва да знаете това предварително. Ще лъжесвидетелствам без колебание и не само за да защитя източника, но и за да запазя целостта на това разследване и да защитя Рива Юинг, която, убедена съм, е невинна.

— На мен самият анонимната информация ми се нрави — заяви без скрупули Фийни. — Предаване на информация, чийто източник не може да бъде проследен. Има няколко начина това да се направи с твоето устройство тук, така че да изглежда, сякаш си получила такава информация. И ще издържи повечето проверки.

— Незаконно е — отбеляза Ив и той се усмихна.

— Просто размишлявам на глас.

— Когато всеки от вас пое този случай, всички вярвахме, че се касае за стандартно разследване на убийство. Но не е. Сега имате избор — да се откажете от разследването, преди да разкрия информацията, с която разполагам. Щом веднъж я разкрия, оставате в разследването. И то може много да се усложни. Не можем да привлечем никой друг. Не може да се обсъжда извън обезопасени места. Ще се наложи всеки от нас да бъде проверяван ежедневно за евентуални бръмбари — става дума за дом, работно място, автомобили и самия човек. Ще бъдете изложени на риск и със сигурност — подложени на наблюдение.

— Лейтенант. — Пийбоди изчака, докато погледът на Ив се отклони към нея. — Би трябвало да знаете, че вече сме в играта.

— Това не прилича на обикновената ни работа.

— Не, защото най-после ме побиха тръпки. — Пийбоди се ухили с изричането на тези думи и си спечели хихикане от страна на Макнаб.

Ив поклати глава и седна на ръба на бюрото си. Знаеше, че няма да се откажат, но трябваше да им даде възможност за избор.

— Блеър Бисел е бил оперативен работник второ ниво за ООО, вербуван и обучен от Фелисити Кейд.

— Това било ли е удар за ООО?

Тя погледна Макнаб.

— Все още не съм си изяснила всичко, за да ти го поднеса на тепсия, детектив. Никакви записки — нареди тя, когато той извади бележника си. — Нищо вкарано или записано, освен в обезопасени устройства. Ето какво знам. Бисел е бил в Отечествената девет години. На второ ниво е действал главно като свръзка. Предавал е информация от място на място, осигурявал е достъп до информация или я е натрупвал, след което я е предавал на друг посредник. Това в повечето, но не във всички случаи, е била Кейд. Преди три години Кейд била придадена към Рива Юинг с цел запознанство и завързване на приятелство.

— Защо Юинг? — попита Пийбоди.

— Те са я наблюдавали няколко години, включително през периода й в Сикрет сървис. Това наблюдение било засилено след нейното раняване и последвалата оставка. Била е потърсена от вербовчик на ООО по време на възстановяването й и според досието му отказала твърде нелюбезно. Понеже й бил предложен значителен стимулиращ пакет, отказът и следващата й работа били подозрителни.

— „Рурк индъстрийз“ — продължи Ив — са апетитна хапка за ООО. Те са отделили доста време и човешки ресурс в безуспешни опити да свържат компанията с шпионаж. Рива Юинг е била считана за отличен кандидат за предоставяне на информация поради нейните лични и професионални взаимоотношения с главата на компанията и позицията на майка й като секретарка на Рурк. Надявали са се Рива да се разбъбри за работата си, боса си, проектите и т.н. и ООО да поведе с една точка.

— Но тя не го е направила — предположи Фийни.

— Не им е осигурила това, което са търсели, но те вече са били инвестирали много. И Фелисити е била обвързана. Тя вкарала Бисел в играта и създала условията за дългосрочен улов.

— Той се е оженил за нея заради информация? — прошепна Пийбоди. — Ама че гадост.

— За информация — потвърди Ив. — И за по-солидно прикритие и допълнителните нейни контакти. Тя все още поддържа приятелски отношения с някои от колегите си от Сикрет сървис, между които е и „ухото“ на бившия президент Фостър. Нито Фостър, нито сегашната администрация са поддържали особено приятелски контакти с ООО. Вярно е и обратното. Между тях съществува доста неприязън, борба за превъзходство, много тайни и злословие.

— Разбирам всичко това много добре, дете — обади се Фийни. — Но то не обяснява защо Бисел и Кейд бяха убити, а Юинг — натопена.

— Дяволски добре съзнавам, че не го обяснява. Затова хайде да разберем.

Тя погледна Рурк и безмълвно му прехвърли топката.

— Код „червено“ трябва да е факторът във всичко това — започна той. — Устройствата са били извадени от строя с вируса „Думсдей“ или близък негов мутант. Възможно е, макар да ме боли, те да са преодолели сигурността ми в „Секюркомп“, използвайки Рива като свой канал. Поръчката ни бе възложена от Глобалния съвет за разузнаване и яростно оспорвана от ООО и няколко други организации.

— ООО биха пожелали тази поръчка за себе си — предположи Макнаб. — Приватизацията на този тип работа ограничи бюджета на някои от тези агенции.

— Вярно е — съгласи се Рурк.

— Добави и това, че ако имаха поръчката — продължи Пийбоди, — биха се сдобили и с цялата информация за Код „червено“. Нямаше да им се налага да чакат за информацията през разни канали.

Ив кимна.

— Използвали са Рива точно за това.

— Плюс факта, че „Рурк индъстрийз“ се смята от някои фракции за подозрителна… — Рурк остави тези думи да увиснат във въздуха, сякаш почти се забавляваше. — ООО намери за целесъобразно да се съсредоточи върху инфилтрация и събиране на данни и информация — на всичко достъпно — за да се опита да заведе дело срещу корпорацията. За шпионаж, двойна игра, укриване на данъци. Нещо такова.

Той не се страхуваше от това. Рурк бе — най-малкото заради Ив — напълно легитимен бизнесмен. А дори да не беше, не се съмняваше, че щеше да заобиколи ООО, както винаги бе постъпвал.

— Ще прегледам сигурността и ще запуша всички потенциални пробойни, но в момента това прилича на запушване на дупката, след като плъхът вече е влязъл, за да си гризне сиренце.

— Винаги можеш да предложиш още сирене — отбеляза Фийни.

Рурк леко се усмихна.

— Имаме такова намерение.

— Какво ще кажете за самия вирус? — попита Пийбоди. — Щом това е било удар на ООО и устройствата са били повредени, значи ООО притежава вируса или негов мутант. Те самите не биха ли работили върху програма за унищожение и защита, вместо… Ох.

— Глобалният шпионаж не се различава особено от корпоративния. — Рурк вдигна каната и си наля кафе в чашата. — Ако работят въз основа на предположения или има друга организация, която работи върху програми за защита, ще им бъде полезно да разберат какво сме намислили ние.

— И да извършат убийство заради това. Още един вид организирана престъпност. — Пийбоди леко се изчерви. — Съжалявам, но говоря така, защото съм свързана с Нова ера. В действителност знам, че правителствата се нуждаят от тайна организация за събиране на разузнавателна информация, в помощ на предвиждането на терористични атаки, в помощ на премахването на терористи и политически фанатизирани групи. Но именно фактът, че те невинаги трябва да играят по правилата, може да поквари отделните индивиди, които съставят цялото. Това прозвуча точно все едно го каза баща ми.

— Всичко е наред, Ти-Боди — Макнаб стисна коляното й.

— Ако ООО се е разпоредила за убийството на Кейд и Бисел — продължи Ив, — те може да не заплатят за това в публичните съдилища. Но ако са натопили Рива Юинг и са я оставили да се огъва под напора на вятъра, ще си платят. Тя е жител на Ню Йорк и това я прави наша. Ще говоря с командира, след което отивам при Рива Юинг и ще й разкажа всичко. Освен ако не ми наредят нещо друго. Вярвам, че чрез нейните контакти мога да си уредя среща с представители на ООО. И ще поиграем малко на топка.

Когато приключи заседанието, тя тръгна с Пийбоди, но изведнъж спря, сякаш внезапно си спомни нещо.

— Ох, Фийни, трябва да поговоря още минутка с теб. Пийбоди, слез долу. Изпрати искане в офиса на командира да ми отдели известно време. Най-висок приоритет.

— Не очаквам да бъда повече от два или три часа в „Секюркомп“ — съобщи Рурк на Фийни. — Ти знаеш къде се намира всичко тук. Нагласи нещата така, както прецениш. Съмърсет ще може да отговори на всичките ти евентуални въпроси. Ще се върна веднага щом мога, за да запретна ръкави. Лейтенант.

Той знаеше, че когато се наведе да я целуне, тя ще понечи да се отдръпне. Което бе само една от причините, поради които не можеше да се въздържи да не го направи. Остави я да затвори вратата след него и след като хвърли последен замислен поглед назад, се отдалечи.

Вътре Ив разтри лицето си с длани.

— Искам да те помоля за една лична услуга.

— Добре.

— Това е… малко трудно за мен.

— Виждам го. Трябва ли да седнем?

— Не. Искам да кажа, че ти можеш. Аз… не мога. По дяволите. — Тя се отдалечи и се загледа втренчено през прозореца. — Не знам какво знаеш за времето, когато бях дете и не искам да говоря за това.

Той знаеше доста неща — достатъчно, за да се стегнат коремните му мускули, когато тя повдигна темата. Но гласът му остана спокоен.

— Много добре.

— В Далас имаше един оперативен работник на ООО, когато… по време на периода, в който… По дяволите.

— Те са следили баща ти?

— Да. Очи и уши. Те… сложно е, Фийни, и аз не разполагам с цялата информация, за да я изложа. Но е факт, че съществува досие. Рурк го прочете и…

— Почакай. Те са имали очи и уши, знаели са, че там има дете и не са се намесили?

— Не това е най-важното.

— Майната му на най-важното.

— Фийни. — Тя се обърна и отгоре й се стовари същият гняв, който демонстрира и Рурк. — Не би трябвало да ти разказвам нищо от това. Ако нещо… В зависимост от изхода на нещата могат да те сметнат за неволен съучастник. Но може би, като ти кажа, ще можем да променим крайния изход. Той ще търси разплата, а е неспособен да го стори. Това може да го съсипе. Ти го знаеш. Моля те да ми помогнеш да го спрем.

— Да го спрем ли? Какво те кара да мислиш, че аз няма да му помогна?

— Защото ти си ченге — сопна се тя. — Защото знаеш, че не можеш да свалиш нещата на такова лично ниво. Знаеш какво ще се случи, ако го направиш. Искам да го държиш зает, прекалено зает, за да отдели някакво време за онова друго нещо. Искам да откриеш начин и да се опиташ да го разубедиш. Мисля, че той ще те послуша.

— Защо?

— Не знам. — Тя прекара пръсти през косата си. — Просто го знам. За бога, Фийни, не ме карай да отивам при Съмърсет със същата молба. Достатъчно трудно ми е да моля теб. Просто имам нужда да си осигуря малко време, за да премисля ясно нещата.

— Няма да бъде проблем да го държа зает, като виждам, че само трима ще работим върху четиринайсет устройства. Да говоря с него. — Ръцете на Фийни се върнаха в джобовете му, докато свиваше рамене. — Ще видя дали ще успея да намеря свободно време. Не мога да обещая.

— Разбирам. Разбирам, Фийни. Благодаря.

— Нека те попитам нещо, Далас. Само между нас, тук и сега. Не е необходимо да повдигаме отново въпроса, но искам ясен отговор от теб. Ти не желаеш ли възмездие?

Тя погледна към пода, после вдигна очи и срещна погледа му.

— Желая го толкова силно, че почти усещам вкуса му. Искам го толкова силно, толкова дяволски силно, че това ме плаши. Искам го, Фийни, толкова силно, че съзнавам как трябва да го забравя. Длъжна съм, или ще направя нещо, с което сигурно няма да мога да живея.

Той кимна и това бе достатъчно и за двамата.

— Хайде тогава да вървим на работа.

 

 

Командир Уитни беше едър мъж, който седеше зад голямо бюро. Ив знаеше, че денят му е пълен с документи и политика, с дипломация и указания. Но това не го правеше по-малко ченге.

Кожата му беше с цвят на полиран дъб и очите, които сияеха от тъмното му лице, бяха тъмни и интелигентни. Косата му бе по-сива от миналата година и Ив помисли, че жена му сигурно настоява да я боядиса.

Ив лично я харесваше — контрастът на сивото, тъй като не можеше да бъде наречено сребърно или бяло — смесено с черно. Това добавяше още един аспект към авторитета.

Той слушаше и за нея мълчанието му по време на доклада й беше едновременно потискащо и успокояващо.

Когато приключи, тя остана права, и макар да не погледна Пийбоди, знаеше, че партньорката й е затаила дъх.

— Източникът ти на тази информация надежден ли е?

— Сър, тъй като тази информация стигна до мен от неизвестни източници, аз не мога да се закълна в надеждността й, но съм убедена, че самите данни са надеждни.

Той вдигна вежди и кимна.

— Предпазливо казано. Това може да се потвърди, ако и когато продължиш да работиш по него. Как смяташ да процедираш?

— Възнамерявам да разкрия тази информация на Рива Юинг.

— Това ще накара адвокатите й да скочат и да затанцуват.

— Сър, тя не е убила Бисел и Кейд. Съвестта не ми позволява да скрия тази информация от човек, който всъщност е още една жертва.

— Разбирам. Просто мразя танца на адвокатите.

Дочу се съвсем леко пръхтене откъм Пийбоди, бързо трансформирано в кашлица.

— Прокурорът няма да е щастлив — добави Уитни.

— Може да е достатъчно щастлив, за да затанцува, ако свържем ООО с двойно убийство и умишлено натопяване на цивилен гражданин. Това евентуално ще превърне този случай в голям хит — добави Ив, когато забеляза колебание в погледа на Уитни. — Достатъчно голям, за да привлече интереса на много медии. На глобалните медии, като прокурорът ще бъде в центъра на вниманието.

— Това е интересно и политическо мислене, Далас. Ти ме изненадваш.

— Когато съм принудена, мога да насоча ума си в политическа посока и предполагам, че вие ще можете да се разпрострете в тази област, когато уведомите прокурора.

— Можеш да бъдеш сигурна.

— Юинг може да се окаже полезна и с осигуряване на контакти, за да ми помогне в изследването на този аспект, свързан с ООО, от моето разследване.

— Веднага, щом разбере за този аспект от разследването ти, ООО ще се опита с всички сили да сложи край на разследването.

Бездействие, помисли тя. Това трябва да е терминът за същото, което бяха поискали от нея.

Да бъде проклета, ако те го постигнат.

— Те нямат власт над Полицейското управление на Ню Йорк при разследването на убийство. Една невинна жена бе умишлено замесена в двойно убийство.

Едно невинно дете, помисли тя, неспособна да спре мисълта, беше умишлено игнорирано и оставено да бъде бито и изнасилвано. Оставено да убие, за да оцелее.

— Не става дума за национална или глобална сигурност, командир, това просто е мръсно. — Гърлото започваше да я пари, но тя не му обърна внимание и си заповяда да се придържа към фактите. Да се ограничи само с тях.

— Законната корпорация, за която Юинг работи, е спечелила обещаващата правителствена поръчка Код „червено“ за разработване унищожителна програма за блокиране на предполагаеми планове на технотерористична организация. Ако ООО се е опитала да възпрепятства изследователската и развойна работа, която сега се извършва в „Секюркомп“, това не е въпрос на национална или глобална сигурност. Това е опасен и безскрупулен корпоративен шпионаж.

— Мога да ти обещая, че тяхната история ще бъде съвсем различна.

— Те могат да въртят и сучат до второто пришествие, но това няма да промени факта, че двама души бяха брутално убити и невинен цивилен умишлено бе натопен. Медиите вече не свалят името на Рива Юинг от екрана. Тя не го заслужава. Едва не е загинала, заставайки като щит пред президент Фостър, защото такава е била работата й. Нито повече, нито по-малко. Тя е свършила работата си за „Секюркомп“ и по такъв начин ще бъде отчасти отговорна за създаването на друг щит срещу заплаха, която притежава потенциал да затвори Пентагона, Агенцията за национална сигурност, парламента и проклетата ООО.

Той вдигна ръка.

— За нея е по-добре да си има работа с теб, отколкото с адвокати. Не оспорвам думите ти — добави той, когато обидата премина по лицето на Ив. — Четох досието й. Ти разбираш, че имаш възможността просто да оттеглиш обвиненията и да позволиш на Юинг да съчини собствената си история. Отначало нюйоркската полиция и ти може да изглеждат арогантни, но това не след дълго ще отмине.

— Двама души ще продължат да бъдат мъртви.

— Двама агенти, Далас. Страничен продукт на работата. — Той отново вдигна ръка преди Ив да успее да заговори. — Имаш ли мнение по въпроса, детектив Пийбоди?

— Да, сър. Ако говоря стриктно професионално, това ще бъде страничен продукт на работата. Но аз бих очаквала Далас и колегите ми офицери да сторят всичко по силите си, за да ми осигурят правосъдие. Ние не отминаваме с лека ръка убийството, просто защото е професионален риск.

— Добре аргументираш мнението си, детектив. Сега разбирам, че всички сме от едната страна на барикадата. Говорете с Юинг. Аз ще отнеса това на шефа Тибъл. Само на шеф Тибъл — добави той, — защото трябва да знае.

— Благодаря ви, сър. Екипът на Отдел „Електронна обработка на информацията“ ще работи предимно от моето жилище. То разполага с повече нива на сигурност, отколкото Централното ни управление.

— Това не ме учудва. Документирай всичко, Далас, но засега докладите ти до мен ще останат само устни. Искам да бъда осведомен на минутата, щом осъществиш някакъв контакт с агент или представител на ООО. Пази си задника, защото ако го уцелят, същото ще се случи и с управлението.

 

 

— Мина добре — отбеляза Пийбоди, докато слизаха към гаража.

— Доста добре.

— Когато ме попита дали имам мнение, почти припаднах.

— Нямаше да попита, ако не искаше да те чуе.

— Може би, но началството обикновено иска да чуе това, което желае. Има нещо друго, за което си мисля. — Тя прекара много небрежно длан надолу по сакото си, за да го приглади. — Поради естеството на разследването и определени чувствителни моменти в него, може да бъде по-сигурно, ако членовете на екипа останат в жилището ти.

— Така ли? — измърмори Ив.

— Добре, да, имайки предвид… — Тя замлъкна, изучавайки техния граховозелен градски автомобил. — Устройството проверено и защитено ли е?

— Поддръжката твърди така, но те доста лъжат. Общо взето би трябвало да е достатъчно сигурно, за да си вършиш работата.

Пийбоди влезе в колата.

— Първо, ти имаш инсталирани онези допълнителни нива сигурност, така че няма да има нужда да внимаваме какво казваме или правим. Обсъждането на данни и информация е част от разследването. И Отдел „Електронна обработка на информацията“ ще могат да работят на смени, ако е необходимо. А тъй като ние с Макнаб се подготвяме за нанасяне в новия си апартамент, моето жилище е в пълен хаос. — Тя се усмихна очарователно. — Какво ще кажеш?

— Това не е парти.

— Абсолютно не. — Пийбоди потисна усмивката си и остана сериозна. — Предлагам това за доброто на екипа и разследването.

— И защото във фризера ми винаги има сладолед.

— Добре, така е. Глупава ли изглеждам?

 

 

За Рурк не бе необичайно да поиска проверка на място във всеки отдел и по всяко време. По-необичайно беше да управлява лично скенерите и да прави тестовете на собствената си екипировка.

Само служещите с най-високо ниво на допуск имаха достъп до лабораторията десето ниво. Но никой от тях не се оплакваше от сканирането на тялото или от забавянето, когато скенерът направеше серия проверки, след което сканирането се повтаряше.

Никой не мърмореше, когато беше повикан екип унищожители с техните бели костюми и черни шлемове, за да претърсят за бръмбари. Разменяха се погледи, свиваха се рамене, но никой не задаваше въпроси.

Самата лаборатория бе абсолютно чиста. Филтри и очистители поддържаха въздуха кристалночист. Подовете, стените и таваните бяха бели. Нямаше прозорци и стените бяха с дебелина петнайсет сантиметра. Имаше мини камери за запис на всяко помещение, целия персонал, всяко движение и всеки звук.

Всяка работна станция представляваше куб с прозрачни стени или редици прозрачни поставки, всяка съдържаше компактна и мощна апаратура. Нямаше други връзки, освен вътрешни.

Оторизираният персонал носеше кодирани значки и преминаваше всеки път през три степени участъци, когато влизаше или излизаше от лабораторията. Достъпът изискваше глас и потвърждение на образа на ретината и отпечатъка на дланта.

Скенерите, алармите и предпазните устройства правеха невъзможно — според Рурк — изнасянето на някаква информация от лабораторията без неговото знание и разрешение. Поставянето на бръмбар вътре щеше да изисква магьосничество.

Той би заложил репутацията си за това. И общо взето го направи.

Рурк сигнализира на шефа на лабораторията Токимото и влезе в помещението, което техниците наричаха „сейфа“.

То представляваше кабинет — спартански, почти военен — с обикновено бюро, два стола и стена от затворени чекмеджета. На бюрото имаше мощна информационна и комуникационна система с връзка, която можеше да изпраща или получава данни извън лабораторията само с личния глас и парола на Рурк.

— Затвори вратата — нареди той на Токимото. — Седни.

Токимото изпълни нарежданията, след което сплете пръстите на дългите си, чисти ръце в скута.

— Ако си ме довел тук, за да питаш за Юинг, губиш си времето. А и двамата ценим времето си. Тя не е убивала никого, колкото и да го е заслужавал.

Рурк седна и настрои мисленето и подхода си, докато оглеждаше Токимото.

Мъжът бе на четиридесет години, спретнат и с дълги крайници. Носеше черната си коса ниско подстригана. Кожата му бе много бяла, а очите — светлокафяви под дългите, прави вежди. Имаше тесен нос и сега от обидата устата му бе стисната в тънка линия.

Рурк констатира, че този е един от редките случаи, в които е виждал Токимото ядосан през шестте години на тяхното сътрудничество.

— Това е интересно — отбеляза Рурк.

— Поласкан съм, че мнението ми представлява интерес — отвърна Токимото със своя отривист, педантичен глас.

— Не знаех, че си влюбен в Рива. Очевидно не съм обърнал внимание.

Лицето и тялото на Токимото останаха неподвижни.

— Юинг е… беше… омъжена жена. Аз уважавам институцията на брака. Ние сме сътрудници и колеги, и нищо повече.

— Значи не си й казал нищо и не си предприел никакъв ход спрямо нея. Добре, това си е твоя работа. Твоя лична работа и не ме засяга, ако няма връзка със случващото се в тази лаборатория. Но ще кажа, че в момента един приятел няма да й дойде зле.

— Не искам да се натрапвам.

— Пак ще кажа, че си е твоя работа. — Рурк извади един диск от джоба си и го пъхна в компютъра. — Погледни. Искам да чуя мнението ти.

Токимото се изправи и заобиколи внимателно бюрото, за да разгледа екрана. Присви устни пред образа на решетка със сложни линии и кутийки.

— Би ли увеличил? Тази зона. — Токимото посочи един участък от решетката.

Рурк мълчаливо натисна клавишите, за да увеличи посочения участък.

— Има сянка ето тук в квадрант Б, секция пета до десета. Там имаше бръмбар, но сега го няма. Мисля… почакай. Мръдна ли?

Рурк знаеше, че въпросът не е отправен към него. Но за да отговори, той отново увеличи и пусна диска напред.

— Да, да, движи се. Почти неразличима сянка, когато се движи. По-забележим е неподвижен.

— И твоето заключение?

— Устройството е поставено върху подвижен предмет. Човек или робот. Много е специално. Миниатюрно и много добре защитено. Наше ли е?

— Не мисля, но ще поработим върху това. Това е схема на сигурността в лабораторията, Токимото. И това… — Той почука с пръст върху екрана, където сянката беше най-тъмна. — Това е станцията на Рива.

— Има грешка.

— Няма грешка.

— Тя никога няма да предаде теб или колегите си. Тя е почтена.

— Не, не мисля, че би предала мен или теб. Ето какво ще те попитам. Обръщал ли се е някой към теб с въпрос, свързан с Код „червено“?

— Не. — Отговорът бе изречен просто, без намеци за обида, гняв или страх. — Ако имаше такова нещо, щях да ти докладвам.

— Да, вярвам ти. Защото си почтен, Токимото. Показвам ти това, защото си такъв. Защото ти се доверявам по този много деликатен въпрос.

— Имаш лоялността ми, но не мога да повярвам за Рива.

— Аз също не мога. Как, според теб, този бръмбар е инфектирал лабораторията?

— Върху някой човек, както казах.

— Върху нея.

Токимото сбърчи вежди, докато изучаваше отново екрана.

— За мен е парадоксално. Тя щеше да знае, ако носеше устройство и нямаше да влезе в лабораторията. Следователно, не би могла да носи подслушвателното устройство. А и сигурността в лабораторията е щателно поддържана, на много нива и щеше да засече устройство. Не го е направила, следователно бръмбар не е могъл да проникне в лабораторията. И все пак е там.

— Това е много логично, Токимото, но защо не разшириш мисленето си. Как би могла Рива неволно да внесе в лабораторията устройство, което не е било засечено от охранителната система?

— Тя е експерт, а твоите скенери са възможно най-мощните. Невъзможно е устройство да е било поставено върху нея, без да го забележат тя и скенерите. Това е…

Той замълча, изправи се и Рурк виждаше как идеята разцъфваше върху лицето му.

— Вътрешно — подсказа Рурк.

— Такива неща теоретично са възможни. Някои са били тествани. Разработваните в момента, включително тези, върху които се работеше тук, не се оказаха ефективни.

— Устройството може да бъде инжектирано подкожно.

— Теоретично.

— Много добре, благодаря ти.

— Грози ли я… заплашена ли е Юинг от някаква опасност?

— Тя е защитена. Обаждането на някой приятел, който й симпатизира и вярва в нея, ще й се отрази добре. Междувременно искам работата по Код „червено“ да върви денонощно. Четири смени. Ако е в състояние, Рива ще се върне тук утре.

— Ще бъде добре дошла. Тя би трябвало да го знае, но аз няма да кажа нищо, ако така желаеш.

— Самият аз възнамерявам да й кажа. Ако го обсъждаш с нея, направи го в „сейфа“. — Той тръгна към вратата и спря. — Йоши, животът никога не е толкова продължителен, колкото искаме да бъде, и изгубеното време никога не може да се върне.

Сянка от усмивка изви устните на Токимото.

— Пословица.

— Не. Това е моят начин да ти подскажа да предприемеш вече някой проклет ход спрямо нея.