Нора Робъртс
Разделени в смъртта (10)

Девета глава

За момента Ив не виждаше как можеше да се осигури пълна сигурност, но прие шифрованото съобщение от Рурк на странния малък комуникатор, който той й даде същата сутрин.

Той се носеше на китката, но тя не го харесваше заради теглото му и абсурдността да говори на ръкава си. Затова го пъхна в джоба на куртката си и когато устройството отново започна да вибрира до бедрото й, тя подскочи, сякаш ударена от лазер.

— Исусе. Технологията е таралеж в… ха-ха… гащите. — Тя се прозина и пропусна думите му. — Какво?

— Това не може да мине за професионален поздрав, лейтенант.

— Заседнала съм в трафика. Защо тези хора не работят? Защо си нямат домове?

— Как може да се мотаят по твоите улици? И аз им се ядосвам и съм на път да взема един пакет. Трябва да го отнеса у дома. Много искам да го видиш, затова да се срещнем там.

— Какво? Кога? Проклет автобус! Аз шофирам тук. Отивам в Ист Сайд, ако не попадна в голяма автомобилна катастрофа с цел освобождаване на проклетите улици!

— Аз лично изпълнявам тази поръчка заради теб. Ела вкъщи, Ив.

— Но аз… — Тя изръмжа на комуникатора, когато връзката прекъсна и после с отвращение го подхвърли на Пийбоди. — Скапа се.

— Не, лейтенант. Той затвори. Иска да се върнете в жилището, накъдето води Рива Юинг.

— Откъде разбра?

— Гледам много шпионски видеофилми. Трябва да е открил нещо и иска да го разисквате в най-сигурното място. Трябва да признаете, че това наистина е смразяващо.

— Да, страшно смразяващо, но ми остава да говоря с Морис или отново да погледна телата. Не съм сритала Глупака в лабораторията, за да провери дали има съдебномедицински резултати, които могат да бъдат полезни. И колкото и да не ми се иска, трябва да говоря със свръзката с медиите за изработването на позиция, когато свалим обвинението срещу Юинг.

— Тези рутинни занимания не са толкова важни, когато бондираш.

— Бондирам ли? Какво е това? Бондирането не ме интересува и фактически не ми харесва.

— Имам предвид Бонд, Джеймс Бонд. Нали знаете — супершпионина.

— Боже! — Ив се стрелна по една странична улица и успя да измине разстоянието между две пресечки, преди да спре отново. — Защо аз?

— Наистина се ровя във видеофилмите и гледам даже стари. Джаджи, секс и сложни майтапи. Знаете ли, Далас, ако Рурк беше актьор, той идеално можеше да играе Бонд във видеофилм. Той е съвършен Бонд.

Тя премина светофара и вдигна очи към небето.

— Повтарям, боже! Защо аз?

 

 

Ив се втурна в къщата и се озъби на Съмърсет.

— Сътрудниците ти пристигнаха. Подготвих им подходящи стаи. Съдейки по предишния си опит, ще трябва да подменя всички хранителни запаси, наблягайки върху продукти без всякаква хранителна стойност.

— Да не ми казваш това, защото, не дай си боже, имам вид на заинтересована?

— Ти си стопанката на тази къща, отговорна за удобството на своите гости.

— Те не са гости. Те са ченгета.

Пийбоди се мъкнеше отзад, когато Ив заизкачва стълбището.

— Имаш ли нещо против, ако Макнаб и аз се настаним в същата стая, в която бяхме последния път?

Усмивка смекчи каменната физиономия на Съмърсет.

— Разбира се, детектив. Уредил съм го.

— Магьосник. Благодаря.

— Пийбоди! — Ядосаният глас на Ив се понесе надолу по стълбите. — С мен, дявол да го вземе!

— Ужасен трафик — измърмори Пийбоди и завъртя очи. — Ужасно настроение.

Наложи се да хукне нагоре по стълбите, а после да се стрелне по коридора, за да настигне Ив.

— Ако ще ближеш задника на живеещия тук труп, прави го, когато си сама.

— Не го ближех. — Носът на Пийбоди трепереше след думите на лейтенанта. — Просто попитах къде ще живея по време на тази операция. Освен това не е необходимо да се подмазвам на Съмърсет. Той ме харесва.

— Това напълно описва капацитета за човешки чувства. — Тя нахлу в кабинета на Рурк и се намръщи, когато го видя да сервира кафе на Рива и Каро. — Можеше да ми кажеш, че ще ги доведеш — изрази недоволството си Ив, — преди да започна да си пробивам път през Ист Сайд.

— Съжалявам за неудобството, но това е мястото, в което трябва да бъдем.

— Това е мой случай, мое разследване и моя операция. Аз решавам къде трябва да бъдем.

— Не става дума за ръководството, лейтенант. И когато познанията ти по електроника се изравнят с моите или ги надминат, тогава ще преоценим нещата. — Тонът му беше прекалено любезен. — Междувременно… кафе?

— Нямам време за кафе.

— Заповядай, Пийбоди — покани я той, след което хвана ръката на Ив. — Само за момент, лейтенант.

Тя се остави да я отведе в нейния кабинет. Не й хареса, но му позволи. После избухна, когато той затвори вратата.

— Трябва да установим някакви параметри. Ти работиш заедно с Отдел „Електронна обработка на информацията“. Нямаш право да транспортираш моята заподозряна и майка й, когато и където ти скимне. Оставяш настрана личните си чувства към тях или отпадаш от разследването.

— Това бе необходимо. Ти си ядосана и в лошо настроение — сопна й се той, докато тя вдигаше пара. — Добре, но и с мен е така. Затова можем да останем тук и да се обвиняваме един друг през следващите десет минути или да продължим работата.

Тя трябваше да си поеме дъх, преди да успее да разсее червената мъгла на гнева пред очите си. Той изглеждаше готов за кавга. Не че тя имаше нещо против, но се интересуваше повече от причината.

— Добре, ти си ядосан и си в лошо настроение. Каква е причината?

— Ще ти покажа, ако ми отделиш няколко минути, без да ми лазиш по нервите.

— Не ми допада тази гледка, Шампионе, веднага започвам да ти лазя по нервите.

Той тръгна назад към вратата и после отново се обърна към нея.

— Разбирам, че понякога съм действал по начин, който не демонстрира необходимото уважение към твоята власт и положение. Това беше грешка… не че не може да се случи пак, но бе грешка. Но този път е различно.

— На мен ми изглежда същото.

— Не мога да направя нищо по въпроса. От друга страна, тези две жени са мои служителки. Такова отношение към мен пред тях подрива авторитета и положението ми, Ив.

— И аз не мога да направя нищо по въпроса. Те знаят, че си издръжлив. — Усмивката й бе остра като бръснач. — И сега, когато знаят, и аз съм такава…

— Не става дума за… — Той млъкна и се помоли за търпение. — Боже, няма смисъл от това. Можем да се разправяме и по-късно.

— Бъди сигурен. — Тя протегна ръка край него и сама отвори вратата.

Мислейки за власт и положение, Ив първа прекрачи прага.

— Разполагаш с пет минути — уведоми го тя.

— Няма да отнеме повече време. Компютър, заключи само тази стая за тиха работа (ТР).

Разбрано. Започвам тиха работа.

— Какво по дяволите е… — Ив се завъртя с ръка на оръжието си, докато титанови щитове се спускаха върху прозорците зад гърба й. Други се плъзнаха върху вратите. Осветлението стана червеникаво и всички машини в стаята издадоха серии сигнали и бръмчене.

— Абсолютен Бонд — измърмори Пийбоди с широка усмивка на възхищение върху лицето.

Заключването приключено. Осигурена тиха работа.

— В домашния ти кабинет. — Рива се изправи и отиде да разгледа щитовете на прозорците. — Малко параноично, но е превъзходно. Цялата къща ли си снабдил с възможност за ТР? Наистина ми се иска да видя…

— Вие, дечица, можете да си поиграете с играчките по-късно — прекъсна я Ив. — Сега бих желала да узная защо те са ни необходими.

— Пуснах някои тестове в „Секюркомп“. Много подробни и точни. Те показаха следи от подвижен бръмбар.

— Подвижен? — Рива поклати глава. — Някой е преминал през охраната, през всички скенери с такова устройство върху себе си? Това не би трябвало да е възможно. И фактически не е възможно.

— Така мислех и аз, но устройството също е много специално. И то не беше върху някой друг, Рива, а в теб.

— В мен? Вътрешно? Това е изключено. Пълна фалшификация.

— Тогава няма да имаш нещо против сканиране на тялото?

Чертите й замръзнаха и тя зае отбранителна позиция.

— Подлагам се на сканиране, когато влизам или излизам от проклетата лаборатория, Рурк.

— Тук имам нещо малко по-чувствително, малко по-специфично.

— Давай. — Рива разпери ръце. — Нямам какво да крия.

— Компютър, отвори панел А.

Разбрано.

Една секция от стената се отвори. Вътре имаше малка стая, едва ли по-голяма от килер. Тя съдържаше нещо, което приличаше на модерна изсушаваща тръба с прозрачни, закръглени стени и врата без видима ключалка. Не се виждаха никакви контролни панели.

— Нещо, върху което работих самостоятелно — заяви Рурк, когато Рива вдигна вежди. — Индивидуален скенер за сигурност с по-висок интензитет от наличното на пазара в момента. Чете и жизнени показатели, което е удобно за преценка на настроението на субекта по време на сканирането.

— Безопасен ли е? — Каро бе станала на крака и застана близо до уреда. — Съжалявам, но ако не е официално одобрен, може да съществува някакъв риск.

— Самият аз съм го използвал — успокои я той. — Съвсем безопасен е. Докато сканира, ще почувстваш топлина върху кожата си — уведоми той Рива. — Но не неприятна, а само ще забележиш промяна в температурата, докато машината се движи от участък на участък.

— Хайде просто да го направим. Днес трябва да се явя на Тест на истината. Бих искала да имам малко време между тестовете, ако нямаш нищо против.

— Компютър, отвори скенера.

Разбрано.

Врата се отвори върху тръбата с леко излизане на въздух. Рурк направи знак с ръка и Рива влезе вътре с обърната към тях глава.

— Започни сканиране на Юинг, Рива, на цялото тяло с пълна мощност по моя команда. Трябва да прочете и запише ръста ти — обясни той. — Теглото, телесната ти маса и т.н.

— Добре.

— Когато вратата се затвори, процесът ще отнеме само няколко секунди. Ще се покажат аудио и видео резултати, ако не възразяваш.

— Просто го направи.

— Компютър, започни.

Вратата на тръбата се затвори. Светлините вътре станаха студено сини. Ив слушаше, докато се съобщаваше телесната статистика на Рива. Хоризонтален червен лъч се издигна от пода на тръбата, покривайки бавно тялото нагоре и после отново надолу. Бяха отбелязани многобройните й фрактури и преценка на заздравяването им.

— Великолепно. — Гласът на Рива звучеше приглушено от тръбата, но тя започваше да се усмихва. Ив можа да види как по-голямата част от гнева й се превърна в професионално възхищение. — И щателно. Ще трябва да изкараш това на пазара.

— Още няколко пощипвания — отвърна Рурк.

Сетне се появиха серии червени и сини лъчи, кръстосващи тялото й и пулсиращи, докато го сканираха участък след участък от стъпалата до главата.

Локализирано електронно устройство под кожата. Сектор две.

— За какво, по дяволите, говори? — В гласа й се долавяше лека паника и Рива притисна длани срещу стената на тръбата. — Къде е сектор две? Това са безсмислици.

Рурк забеляза ускоряването на пулса и повишаването на кръвното й налягане.

— Нека да приключи, Рива.

— Побързай. Само побързай. — Тя здраво стисна очи. — Искам да изляза оттук.

— Всичко е наред, Рива. — Каро заговори тихо. — Само още малко и ще приключи. Всичко ще бъде наред.

— Нищо не е наред. И нищо вече няма да е наред.

Не се долавя второ устройство. Единствено действащо електронно устройство под кожата в сектор две. Нуждая се от команда, за да маркирам мястото.

— Направи го — заповяда Рурк.

Чу се бързо бръмчене и проблесна светкавица. Рива се плесна отзад по шията, сякаш я бе ухапала мравка.

Оценката и сканирането приключени.

— Съхрани и покажи всички данни. Отключи и приключи програмата.

Осветлението в тръбата угасна и вратата се отвори.

— Вътре в мен? Под кожата ми. — Тя държеше свитата си длан отзад върху шията. — Как съм могла да не разбера? Кълна се, кълна се в Бога, че не знаех.

— Не съм и помислял, че си знаела. Сега седни.

— Вътрешно устройство. Това е налагало някаква процедура. А аз не съм имала процедура. То просто не може да бъде там.

— Там е. — Рурк я дръпна до един стол, отстъпи назад, когато Каро седна до нея, и я хвана за ръката. — Поставено е там без твое знание и съгласие.

— Трябва да съм била в безсъзнание. Но не съм била в безсъзнание.

— Но си спала, нали? — намеси се Ив. — Някой спи и не е трудно да се манипулира със спринцовка с въздух под налягане вместо игла, за да бъде упоен. Или да му се пусне нещо в храната или питието, за да проспи имплантирането.

— Аз спя у дома в собственото си проклето легло. Единственият човек, който би могъл да извърши нещо подобно, би трябвало да бъде… Блеър — заключи тя с треперещ глас. — Но това е лудост. Той не знаеше нищо за вътрешни или подкожни устройства.

Тя забеляза как Рурк и Ив се спогледаха.

— Какво става? Какво, по дяволите, става?

— Не й казах, лейтенант. — Рурк наведе глава. — Не е моя работа.

Ив пристъпи към Рива.

— Ще трябва да се стегнеш, защото това ще бъде като удар в лицето.

Тя разказа всичко на Рива по начин, по който самата тя би пожелала. Направо, ясно и без емоции. Наблюдаваше я как се отпуска на стола, побледнява, а очите й се изпълват със сълзи. Но те не потекоха надолу и цветът на лицето й скоро се завърна.

— Той… те са ме белязали като източник на информация. — Гласът й бе дрезгав, а очите блестяха. — За да шпионират чрез мен „Секюркомп“, а вероятно и други райони на „Рурк индъстрийз“ чрез майка ми. Също… — Тя спря, прочисти гърлото си и продължи с по-укрепнал глас. — Логично е да се предположи, че са използвали връзката ми със Сикрет сървис, президент Фостър и членове на нейния екип, с които поддържам приятелски отношения. С това имплантирано устройство те са записвали всичките ми разговори — професионални и лични.

Тя пое чашата с вода, донесена от Пийбоди, без да вдигне очи.

— Заради контролиращата си позиция в „Секюркомп“, аз водя ежедневно многобройни разговори с техническия персонал, давам нареждания, получавам доклади. Имам навика да вкарвам собствените си доклади в компютъра с глас. Това ми помага да видя напредъка или някаква нужда от нова посока. Те са научили всичко за проектите ми и за тези, на които съм помагала, след като са поставили това нещо в мен. Те двамата са ме изсмукали напълно. И са го правели всеки ден, всеки ден.

Тя вдигна поглед към Рурк.

— В края на краищата се оказва, че съм те предала.

— Не си. — Тонът на Каро бе груб и нетърпелив. — Ти си била предадена и това е съвсем различно нещо. Но да изпитваш самосъжаление не е продуктивно. Никой не те обвинява, а да се обвиняваш сама е удоволствие, което не можеш да си позволиш в момента.

— За бога, имам право на малко време за размишление, след като съм била технологично изнасилена.

— Размишлявай по-късно. Как ще го отстраним? — попита Каро Рурк, след което срещна погледа на Ив. — Или няма да го правим?

— Мина ми през ума да го оставим на мястото му. Това е една възможност, но бих предпочела да го извадим. Бих предпочела, ако все още подслушват, да разберат, че сме ги пипнали. Така може по-бързо да ги извадим на светло.

— Те убиха Блеър и Фелисити и натопиха мен. Защо?

— Бих казала, защото беше неудобна. Колкото до убийството, все още не знам. Може би е била ООО, може би другата страна. Но и в двата случая са знаели как да влязат, как да повредят данните и как да те накарат да се появиш на нужното място. Всичко това е отнело известно време и планиране. Бисел или Кейд, а може би и двамата са били определени за ликвидиране. Когато разбера защо, мога да продължа да работя оттам.

— Устройството може да се отстрани тук. В къщата има човек с медицинско образование — обясни Рурк.

— Извади го. — Рива потърка с длан шията си отзад. — Искам да го видя.

— Организирай го — нареди Ив на Рурк. — Рива, не можеш да обсъждаш нищо по темата извън тези стени. Дори с адвокатите си. Не още. Но искам да се свържеш с някой от Сикрет сървис или от екипа на Фостър, когото сметнеш за най-подходящ. Искам да ми уредят среща с някой от ООО, достатъчно гаден, за да знае за Бисел и Кейд. Нямам време за губене с някой канцеларски робот. Трябва ми някоя истинска клечка.

— Ще се свържа.

— Добре. Ще оставя електрониката на хората, които знаят какво да правят с нея. — Тя изрече тези думи, гледайки към Рурк. — А аз отивам да свърша малко полицейска работа… ако отворите отново това място.

— Компютър, край на заключването. Възстанови нормалните операции.

Разбрано.

— Ще дойда след няколко секунди — заяви Рурк на Рива и Каро, след което ги остави сами, за да излезе с Ив.

— Пийбоди, виж как се справят момчетата от Отдел „Електронна обработка на информацията“. Аз ще те настигна.

— Разбира се.

Ив се насочи към собствения си кабинет, вместо към този на Рурк и пъхна ръце в джобовете.

— Мислех, че си й казал всичко за аспекта ООО и за заключенията относно Бисел и Кейд.

— Съзнавам това и разбирам, че си имала причина да го предположиш.

— Предположението се основаваше на бързината, с която ти опънах нервите.

— Разбрано.

— Все още съм ядосана и в лошо настроение.

— Добре, и с мен е същото, така че си имаш компания.

— Все още мога да поискам да вдигна скандал по-късно.

— Ще ти дам писмено разрешение.

Тя пристъпи към него и все така с ръце в джобовете го целуна силно по устата.

— До скоро — сбогува се Ив и излезе навън.

 

 

Тъй като не разбираше какво прави електронния отдел в домашната лаборатория на Рурк, тя дръпна настрана Пийбоди и й възложи задачата да открие и се свърже с Картър Бисел. Самата тя измоли кратка консултация с доктор Майра.

— Твоята секретарка започва да ме мрази — отбеляза Ив.

— Не, тя просто е много стриктна в спазването на графика с приемните часове. — Майра програмира обичайния си чай и посочи към сините си кресла във формата на лъжица.

Днес е избрала червения цвят. Не съвсем червен, помисли Ив. Сигурно имаше име за този цвят, който приличаше на цвета на изсъхнали есенни листа. Тя носеше троен гердан от малки златни топчета в комплект с миниатюрни златни обеци.

Плетените й обувки бяха в абсолютно същия цвят като роклята. Ив никога не можа да разбере как жените постигат такъв синхрон или по-скоро защо си правят труда да го постигнат.

Но тоалетът отиваше на Майра. Всичко й отиваше. Днес тъмната й коса с нейните слънчеви отблясъци беше прибрана назад в някакъв вид сплетен кок на тила. Беше я оставила отново да расте.

Ив реши, че както и да се облича или сресва Майра, тя винаги ще изглежда безупречно — нещо съвсем различно от стандартната представа за експерт по профилите и полицейски психиатър.

— Предполагам, че искаше да ме видиш във връзка с Теста на истината на Рива Юинг този следобед. Както пожела, аз лично ще направя теста.

— Така е. Този разговор, всички разговори с Юинг и резултатите от теста са суперсекретни. Само за моите, твоите и очите на командир Уитни.

Майра отпи от чая си и присви устни.

— И какво налага такава секретност?

— Глобален шпионаж — отвърна Ив и й разказа останалото.

— Ти й вярваш. — Майра се изправи за друга чаша чай. — За това, че са я измамили и изобщо не е умишлено замесена в убийствата и в предпоставките, които може да са довели до тях.

— Така е. Очаквам ти да го потвърдиш.

— А ако резултатите противоречат на думите й и на твоята вяра?

— Тогава тя ще се върне в кафеза, докато разбера причината за това.

Майра кимна.

— Тя се съгласи на ниво три. Труден процес, както знаеш от личен опит.

— Преминала съм през него, така че и тя ще се справи.

Майра кимна и не сваляше поглед от лицето на Ив.

— Ти я харесваш.

— Да, сигурно. Но това няма да ми попречи. И в двата случая.

— Убийствата са били много жестоки, много брутални. Човек не би очаквал такова нещо от една правителствена, макар и тайна организация.

— Не очаквам нищо от призраци.

Майра леко се усмихна.

— Не ги обичаш.

— Не. ООО има досие за баща ми.

Усмивката на Майра избледня.

— Предполагам, че това може да се очаква.

— Техен агент го е наблюдавал, както и стаите, в които бяхме в Далас.

Майра остави чашата настрана.

— Знаели са за теб? За това, което ти е било сторено, и не са се намесили?

— Знаели са, има го в досието. Както са знаели и какво направих, за да се измъкна. Почистили са след мен и са приключили нещата дотам. Така че не, не съм фен на ООО.

— Който е издал заповедта за ненамеса, когато благополучието на дете и самият му живот са били поставени на карта, трябва да бъде затворен като всеки, малтретирал малолетни. Това ме шокира. След всичко, което съм видяла, чула и знам, пак съм шокирана.

— Щом са могли да сторят това в Далас, значи са могли да причинят и всичко на Рива Юинг. Но този път няма да се измъкнат безнаказано.

— Ти ще обявиш публично историята с Рива Юинг.

— Дяволски вярно.

 

 

Ив се върна обратно в отдела за разследване на убийства, взе ескалатора, вместо асансьора, за да си даде повече време за обмисляне на следващите си стъпки. Все още се стряскаше, когато влезеше и завареше Пийбоди да седи зад бюро, а не в стъклена кабинка.

Тъй като партньорката й говореше по комуникатора, Ив отиде направо в собствения си кабинет. Заключи вратата, след което се качи на бюрото, за да достигне панела на тавана, зад който в момента криеше личния си запас от шоколад.

Нуждаеше се от нещо хубаво. Истински шоколад, силно кафе. Всичко на света щеше да бъде розово през тези десет минути, които отделяше за това лично и съвсем заслужено удоволствие.

Но вместо кутията й с шоколад, там имаше само една-единствена празна опаковка.

— Кучи син! — Тя почти дръпна долу обвивката с намерението да я разкъса на парчета. Но се спря. — Ще се погрижим за това, ти, проклет крадец на шоколади.

Ив скочи долу и взе втория си полеви комплект. Отвори го и се качи отново на бюрото, за да свали обвивката с пинсети, след което я постави върху една стерилна повърхност на бюрото си.

— Искаш да си играем, значи ще си играем.

След секунди почукването на вратата й предизвика изръмжаване.

— Далас? Лейтенант? Вратата ви е заключена.

— Знам, че проклетата врата е заключена. Аз я заключих.

— О! Имам информация за Картър Бисел.

Ив се изправи, ритна бюрото и отключи вратата.

— Заключи отново! — заповяда тя, след което отново седна зад бюрото с инструментите си.

— Разбира се. — Пийбоди сви рамене и заключи вратата. — Свързах се… какво правите?

— Какво, по дяволите, мислиш, че правя?

— Добре, изглежда, че сканирате обвивка от шоколад за пръстови отпечатъци.

— Значи сигурно това правя. Свързала си се с Картър Бисел?

— Не, аз… Далас, да не би някой шоколад да се е появил като доказателство в това разследване?

— Това е личен въпрос. Чиста е, копелето е внимавало. Но това не е краят. Разполагам и с други начини.

— Лейтенант, явно сте направила и сканиране за отпечатъци на част от тавана.

— Мислиш ли, че не съзнавам какво правя, детектив? Приличам ли ти на човек в амнезия?

— Не, изглеждате изключително вкисната.

— И отново способността ти за наблюдение е остра и прецизна. Поздравления. Майната ти. — Тя смачка опаковката и я хвърли. — Ще се оправя с това по-късно. И наистина ще се оправя. Картър Бисел. А къде ми е кафето?

— Уф, понеже се отказахте от услугите на помощник…

— О, недей. — Тя се отблъсна от бюрото и отиде с тежки стъпки до автоготвача.

— Просто чаках възможност да кажа това. Но вие знаете, че нямам нищо против да ви нося кафе. Понякога и вие можете да ми носите. Както сега, например, тъй като сте точно там.

Ив изпусна тежка въздишка и взе втора чаша кафе.

— Благодаря. Окей. Бисел… Картър. Опитах да се обадя в жилището му, но никой не отговори. Оставих съобщение на комуникатора му. После опитах в бара, където се води собственик, и хванах партньора му Дизел Мур. Мур вдигна страшна врява веднага, щом споменах Бисел. Казва, че също иска да го открие и го нарече с няколко неласкави имена. Съобщи ми, че Бисел го е оставил в безизходица преди месец и изчезнал с парите. Мур твърди, че се намира в ужасно финансово положение. Изчакал, уговаряйки сам себе си, че Бисел ще се върне с разумно обяснение, но това не се случило. И вчера повдигнал обвинение срещу партньора си.

— Ти удостовери ли това?

— Да. Местните власти търсят Бисел и нямат данни той да е напускал острова. Може да е взел лодка или самолет, за да избяга. Те проверяват тези възможности, но не особено старателно. Духнал е само с две хиляди долара и част от тях му се полагат като партньорски дял. Освен това и преди му се е случвало да изчезва за кратки периоди без предупреждение или обяснение.

— Те проверили ли са жилището му?

— Да. Изглежда, че част от дрехите му може да липсват, както и някои лични вещи, но там няма признаци на борба, престъпление или подготовка за дълго пътуване.

— Преди месец Фелисити Кейд е пътувала до Ямайка. Чудя се за какво ли са си говорили тя и Картър Бисел?

— Може би е искала да вербува и него.

— Или може би е търсила още един жертвен агнец. Мисля, че пак трябва да огледаме сцената на местопрестъплението.

Комуникаторът на бюрото й иззвъня и тя остави панела от тавана настрана.

— Далас.

„Съобщение, Далас, лейтенант Ив. Виж офицера на улица Уест Ейтийн 24. Смърт на единствена жертва, жена. Идентифицирана като Маккой, Клои.“

— Прието. Действам. Далас, край.