Нора Робъртс
Разделени в смъртта (19)

Осемнайсета глава

Пийбоди отпиваше от пунша и наблюдаваше как Ив и компютърът добавяха коса от образ едно върху главата на образ две.

— Знаете ли, можете да правите всичко това с една команда, ако…

— Знам, че мога да правя всичко това с една команда — отвърна раздразнено Ив. — Но не се получава, не е същото проклето нещо по този начин. Кой ръководи играта?

— Разбирате ли, след като ви обстрелваха отблизо с ракета, вие станахте доста раздразнителна.

— Млъкни или следващата ракета с близък обсег ще попадне право в задника ти.

— Далас, знаете колко много обичам такива благозвучни приказки. — Намествайки се в по-удобно положение, Пийбоди облиза лъжицата си и после я размаха към екрана. — Добре, вие добавихте изкуствената коса, но това не промени структурата на челюстта или размера и формата на ухото. Според свидетеля Анджело е по-строен и значително по-слаб от Картър Бисел. Поне със седем килограма. А Бисел е бил малко с наднормено тегло, поне според данните от личната му карта. Свидетелят каза, че Анджело е бил строен и в добра физическа форма. Освен това, човек може да добави тегло при маскировка, но не може да свали седем килограма за една нощ. Ако можеше, аз първа щях да се запиша в програмата.

— Ако не искаш да играеш, вземай си пунша и изчезвай. Компютър, прехвърли лицевия белег от образ едно върху образ две.

— Влизането в апартамента на Пауъл, както и в този на Бисел, е било ловко. — Пийбоди обра с лъжицата пунша от дъното на купата, докато компютърът изпълняваше командата. — Трябва да е бил някой с опит или обучен за това. И всички убийства в този случай бяха особено хладнокръвни — дори първото, което беше направено да изглежда като емоционално. Самата им инсценировка ги прави хладнокръвни.

— Никой не отрича това. Дай ми мотив. Компютър, приеми, че горният преден зъб на образ едно е изкуствен. Изчисли и постави същия върху образ две.

— Тайната организация се е прецакала. Или се е случило това, за което си мисля. Един вид гангстерска война. Вирусът е готов — сигурно са искали да използват „Думсдей“. Знаят, че се създава защита срещу него. ООО и нейните партньори всяват смут, за да забавят процеса, да избегнат или унищожат вируса. „Думсдей“ създава смут, за да намали възможностите им — терористите го правят непрекъснато — и проваля плановете за създаването на защитата, докато не бъде извлечена някаква полза от цялото отделено време, неприятностите и разходите, които са направили. Едната страна убива двама оперативни агенти, другата отрязва потенциална стърчаща нишка — Маккой. Едната страна отвлича брата на агента. Другата открадва тялото на мъртвия оперативен агент и провежда прекалено мощната атака срещу главния разследващ. Ескалиран шпионаж — заключи Пийбоди със свиване на рамене. — Не е толкова хладнокръвен като при Джеймс Бонд, но е доста заплетен. Мисля, че шпионите усложняват всичко.

— Погледни образите, Пийбоди.

Пийбоди се подчини и почука леко с лъжицата по зъбите си.

— Виждам прилика между двата образа, но предимно повърхностна. Далас, ако поставите образа ми там, с помощта на компютъра можете да ме докарате да изглеждам като Анджело. Но не го правете, защото се храня.

— Все още ли не ти харесват линията на челюстта и ушите?

— Ако се опитате да използвате това в съда, те ще ви изхвърлят навън.

— Предполагам, че си права. Компютър, премахни образ две и го замени с образ три.

Пийбоди смръщи вежди, когато на разделения екран се показаха два образа на Анджело.

— Не разбирам.

— Не разбираш какво?

— Защо показвате два образа на един и същ човек?

— Така ли? Сигурна ли си, че са на един и същ човек? Може би това, че ме подхвърляха насам-натам по-рано, е повредило зрението ми.

— Тук на екрана се виждат два портрета на Анджело. — Разтревожена, Пийбоди се премести, за да разгледа лицето на Ив. — Вижте какво, щом не искате да влезете в болницата, поне можете да се обадите на Луиз. Тя ще извика лекар тук.

— Не искам да притеснявам доктор Димато. Нека просто видим какво съм… о да, това е правилно. Ето какво исках да направя. Компютър, премахни всички наслагвания от образ три и покажи оригинала.

Ив се облегна назад с много доволна усмивка, когато Пийбоди изпусна лъжицата.

— Това е Бисел. Това е Блеър Бисел.

— Наистина е той, нали? Знаеш, че смятам съобщенията за смъртта му доста преувеличени.

— Знам, че допускате тази теория, но никога не съм мислила, че наистина вярвате в нея. ДНК отпечатъците бяха на Блеър Бисел — собствената му жена го идентифицира.

— Обучение в ООО, няколко години работа, макар и на най-ниско оперативно ниво би трябвало даде на човека умения да подправя данни и да променя своите или данните на брат си. И прекалено мощната атака срещу мен, кръвта, фактът, че Юинг бе шокирана, и фактът, че по всяка вероятност Картър Бисел се е подложил неотдавна на някаква пластична операция, за да подсили и без това силната семейна прилика с брат си. В данните на Блеър телесното му тегло е било високо, но не повече от това, за което доста хора безпричинно лъжат в официалните документи. Никой не обръща особено внимание на излишък от пет или седем килограма.

— Аз намалих четири от моите. Не знам защо. Това е някаква натрапчива идея.

— Очакваме да видим Блеър Бисел и ето, виждаме го. Защо трябва да се съмняваме в самоличността на жертвата?

— Но защо той би се съгласил с всичко това? Картър? Там нямаше никакви следи от прилагане на сила — никакви шевове. Как можеш да принудиш някого да се подложи на пластична операция и да промени външността си?

— Възможно е да му е платил. Пари, секс — сигурно и двете. Нека прецакаме големия брат, а заедно с него и гаджето му. Двамата братя не се обичат особено.

— Има огромна разлика между липсата на обич и хладнокръвното убийство на брат ти и любовницата ти. Ако Кейд е помагала да се натопи Картър…

— Тогава Блеър през цялото време е планирал да я довърши. Да, така мисля. Щом искаш да фалшифицираш собствената си смърт, тогава го направи по зрелищен начин. Жестоко, така че жена ти поне първоначално да побледнее, и се отърви от „маймуната на шията си“ и от един от хората, който те познава достатъчно отблизо, за да е способен да провали плана ти. Ще кажат, че си бил мошеник, лъжец, копеле — какво ти пука, ти си мъртъв.

— Трябва да помисля над това. — Пийбоди се отблъсна от бюрото и закрачи из стаята. — Според тази теория Блеър и Кейд са измамили Картър без указание от ООО.

— Може би са започнали със знанието на организацията и сигурно е било така, но аз мисля, че по някое време са започнали да действат сами.

— Като разрешение на проблема с изнудването.

— Отчасти. Става дума за пари, вълнуващо приключение и риск. Всички тези неща отговарят на техните профили. Но са имали по-високи цели. Да продължат.

— Глупости. Блеър е бил свръзка, двоен агент по заповед на ООО и свръзка на „Думсдей“. Предавал им е подбрана информация срещу заплащане и се е утвърдил като източник, предател, свободен агент. Част от тази маскировка е бил бракът му с Рива Юинг — планиран от ООО.

— От една страна корпоративен шпионаж — доходна игра, и с толкова много приватизация на източници за събиране на информация и данни през последните две десетилетия, ООО е трябвало да се състезава с граждански компании за печалбата си.

— Подобни на „Секюркомп“.

— Да, и десетината други на и извън планетата, в които са уредили Блеър да инсталира подслушвателните си уреди. И помисли за това, Пийбоди. Винаги трябва да имаш резервен план. Трябва ти правдоподобно отричане. Можеш ли да предположиш какъв резервен план са имали архитектите на тази конструкция в случай, че една от скулптурите им бъде открита?

Пийбоди спря пред екраните и разглеждаше лицата.

— Блеър Бисел, жертвата.

— Точно така, и поради връзката си с него, Рива също би станала жертва и „Секюркомп“ ще бъде компрометирана. После да се съобщи, че двамата са работили заедно. В края на краищата бяха мъж и жена.

— Значи в края на краищата те са творили постановка.

— Застраховка за непредвидени случаи. Блеър е бил в организацията достатъчно дълго, за да се сети за това. И ако не на него, то е хрумнало на Кейд.

— Значи е взел мерки, за да се защити? — Пийбоди поклати глава. — Наистина прекалени мерки.

— Не само защита. Това е причина за удовлетворение и коз срещу изнудващия го брат, срещу Отечествената, хората и правителството, които биха го използвали и изхвърлили, ако нещата тръгнат в грешна посока. И накрая добави голяма купчина пари.

— От техничарите ли? Той се споразумява с тях. Неразрешена информация. Нещо голямо.

— Той е мостът между точките А и Б и знае повече и за двете точки в този аспект, отколкото всяка една от тях знае за другата. Защото е този, който предава информацията. Той я контролира. Шеметна работа за човек с неговия профил. Защо да не вземе повече — повече контрол, повече власт, повече пари и после да се измъкне? По единствения възможен начин. Стани негодник и ще те преследват — и двете страни.

— Но няма да те преследват, ако вярват, че си мъртъв.

— Най-после загря. Добави към това, че ООО ще бъде заета в опити да прикрие кашата, която си оставил след себе си, а на ченгетата е поднесена на тепсия основната заподозряна и единственият човек, запознат с плановете ти, е мъртъв заедно с теб, докато всъщност ти си в приятната част на този хубав град.

— Какво се е объркало? Защо той не почива в прибоя на някой райски остров, не пийва пунш с ром и не си брои парите?

— Може би плащането не е било извършено. Не е много благоразумно да поставяш всичките си яйца в кошницата на терористи. Там те често се чупят. Но той е бил достатъчно добре обучен, за да има собствен резервен план. Дал е нещо на Маккой. Трябвало е да се върне за него. И се е наложило тя да умре поради тази причина.

— А междувременно главният разследващ не приема сервираната й на поднос основна заподозряна. Ченгетата започват да разследват случая и така правят и всички останали.

— Да, за него нещата се объркват почти от самото начало. Рурк много обича онзи Йейтс — един стар, ирландски поет. Той е казал нещо за нещата, които се разпадат. Центърът им не ги задържа. Та центърът не е издържал за Блеър Бисел.

— И е започнал да се разпада след вашето появяване на първото местопрестъпление.

— Той е отчаян, дошло му е до гуша и се престарал в обмислянето на нещата. Толкова е загрижен да си запази задника, че продължава да го оголва. Трябва да остане мъртъв, трябва да прибере възнаграждението си, а е трудно да постигне и двете. Убийството на Пауъл и унищожаването на тялото, идентифицирано като негово собствено, беше глупаво. Това предотвратява сигурно установяване на самоличността, но и преобръща следите и ги насочва право към него. Той е единственият, който би пожелал унищожаването на това доказателство.

— После се опитва да ви убие.

— Както казах, дошло му е до гуша. И е отчаян. И знаеш ли какъв е под маската на всичките тези шпионски и артистични коцкарски глупости, Пийбоди? Той е неудачник. От типа, който продължава да прави все по-големи и нелепи грешки, за да прикрие последната. Смята се за хладнокръвен убиец, но е егоистично, разглезено малко момченце, което си играе на — как се казваше онзи тип — Джеймс Бонд — и после изпада в истерия, когато това не му се отдава напълно.

— Може и да не е хладнокръвен, но е убил четирима души, тресна ви доста силно и изпрати един заместник-директор на ООО в болницата.

— Не съм казала, че не е опасен. Децата, които избухват, също са дяволски опасни. Той ми изкара акъла.

— Значи според вашата теория си имаме работа с ексцентричен, незрял и обучен в ООО убиец.

— Точно така.

Пийбоди въздъхна шумно и правата й коса се развя.

— Това е доста опасно. Как ще го хванем?

— Работя по въпроса. — Ив започна да вдига крака върху бюрото си и внезапната болка от протестиращите мускули прониза тялото й. — По дяволите!

— По-добре се погрижете за тези охлузвания.

— Нямам охлузвания на мозъка си. Все още мога да мисля. Нека повикаме останалите от екипа тук, включително цивилните, и да започнем играта.

— Искате Юинг да участва в това?

— Тя беше омъжена за Блеър в продължение на две години. Това може да му е било удобно, но и тя сигурно е научила нещо за него. Навици, фантазии, любими места. Ако Спароу оживее, дойде на себе си и се съгласи да сподели информация за Бисел, това може да помогне, но точно сега Рива Юинг е най-добрият ни източник.

— И вие ще й кажете, че съпругът й, за чието убийство бе обвинена, не само е жив, но според вас е този, който я е натопил?

— Ако тя не може да го понесе, няма да може и да ни помогне, и едва ли ще изпаднем в по-лошо положение. Нека видим дали е наследила малко от издръжливостта на майка си.

 

 

Фийни влезе, мърморейки цифри и командни кодове на един миниатюрен компютър. Брадата му бе набола в рижаво и сиво и торбичките под очите му биха побрали седмичния пазар за тричленно семейство, но в погледа му се долавяше блясък.

— Неподходящо време да ни прекъсваш, дете — обърна се той към Ив. — Ние сме на ръба.

— Това разследване има и друга посока и там също може да сме на ръба. Къде са останалите?

— Рурк и Токимото приключват серия опити. Не искат да прекъсват по средата при такива добри изгледи за разрешаване на проблема. Успяхме да оправим едно от устройствата на Кейд и сега то е като ново. Макнаб и Юинг точно преинсталират някои…

Той спря и сви устни, когато накрая вдигна глава и добре я огледа.

— Казаха, че са те поотупали. Имали са сериозни намерения. Трябва да сложиш малко лед на това око.

— Почернява ли? По дяволите! — Тя внимателно притисна пръсти в горния край на скулата си и изпита силна болка до самите върхове на пръстите на краката. — Взех обезболяващо. Не е ли достатъчно?

Пийбоди излезе от кухнята с леден компрес.

— Ако ми позволите да ви поставя това, отначало малко ще ви пощипе и ще изглеждате глупаво. Но ще намали отока. И контузеното място може да не стане съвсем черно.

— Просто го направи и не говори повече.

Ив стисна зъби, докато Пийбоди поставяше компреса. Пощипването заглуши пулсирането, което не бе кой знае какво подобрение.

— Ох — коментира Макнаб със съчувствена гримаса, влизайки в стаята. — Чух, че си загубила и транспорта си.

— Не беше кой знае каква загуба. Къде е Юинг?

— Идва след мен. Само трябваше да се отбие в тоалетната. Може ли да си напомпам малко гориво? Стомахът ми е празен.

— Има плодов пунш — извика Пийбоди, докато той вече отиваше към кухнята. — Ябълково-боровинков.

— Пунш ли? — повтори Фийни.

— Хайде, давайте. — Ив вдигна ръце. — Яжте, пийте и се веселете. Във всяко разследване на многобройни убийства трябва да има плодов пунш.

— Ще ви донеса нещо студено за пиене — реши Пийбоди. — Сигурно трябва да пиете много течности.

Ив остана сама в кабинета си, като се питаше как толкова лесно бе изпуснала юздите на своя екип.

Брачните разногласия, реши тя, приличаха на някакъв вид треска с ниска температура, която съвсем леко влияеше на целия организъм, но достатъчно, за да не можеш да функционираш с пълен капацитет.

Наистина, тя не беше в най-добрата си форма и нямаше представа как да си я възвърне.

— Щом искате храна — сопна се тя в момента, в който Рива се появи, — яжте. Щом искате питие, пийте. Но бързо. Това не ви е някакъв проклет национален празник.

Рива само наведе глава.

— Аз съм добре, благодаря. Но се обзалагам, че вие се чувствате толкова зле, колкото изглеждате. Рурк и Токимото ще се забавят още няколко минути. Много са загрели.

— И не само те. Няма да ги чакаме. Нито пък някой друг! — извика тя. — Ще трябва да седнете, за да чуете какво ще ви кажа.

— Защото лекцията ще бъде наистина дълга ли или защото, метафорично казано, ще ме ударите?

— Надявам се, че можете да поемете един удар.

Рива кимна и седна на най-близкия стол.

— Не го отлагайте. Каквото и да е, бих предпочела нокаут пред множество колебливи удари. Уморена съм. — Тя затвори очи за момент. — С всеки изминал час се чувствам все по-голяма идиотка за това, че не виждах ставащото пред очите ми ден след ден в продължение на повече от две години.

— Пред очите ви е бил човек, който се е държал и представял като любящ съпруг и той е бил доведен в живота ви от жена, на която сте вярвала.

— Това говори много за способността ми да преценявам хората.

— Те са били професионалисти и през цялото време са се трудили здраво, за да ви заблуждават. Никой не си мисли, че е трябвало да го погледнете и да си кажете: „Ето един таен агент.“

— Не. — Рива се усмихна. — Но човек би помислил, че ще усетя лъжата и измамата.

— Те са ви избрали и проучили. Знаели са всичко за вас още преди да ги срещнете. Познавали са и публичното, и истинското ви лице. Лежала сте в болницата месеци, защото сте закрила с тяло президента и сте изпълнила дълга си. Може би са се надявали, че сте малко сърдита заради това или че работата ви за правителството ви е подготвила за сътрудничество с тях.

— Никакъв шибан шанс.

— И когато са събрали цялата информация, те са се заели лично с вас. Той е знаел каква храна обичате, какви цветя предпочитате, познавал е хобитата ви, финансовото ви положение, с кого сте спала или харесвала. За тях не сте била нищо друго, освен инструмент и са знаели как да ви използват.

— Първата вечер — на художествената изложба — той ме попита дали бих пийнала с него. Страхотно изглеждащ мъж, забавен, приятен. Защо не? Седяхме с часове и разговаряхме. Чувствах се така, сякаш съм го познавала през целия си живот.

Тя погледна надолу към дланите си.

— Имах връзка и преди, доста сериозна връзка, преди да ме ранят, но след това тя се разпадна. Но изобщо не можеше да се сравнява с чувствата ми към Блеър. А всичко е било изфабрикувано. Отношенията ни не бяха идеални. Той често се сърдеше или дразнеше и от най-малката критика, но аз приемах това като част от споразумението, нали разбирате? Като част от брачния договор, взаимното опознаване и ощастливяване. Исках да го направя щастлив. Исках брака ни да потръгне.

— Нещата никога не са идеални — отбеляза Ив почти на себе си. — Винаги, когато помислиш, че са такива, нещо се промъква и те ухапва по задника.

— Така е. Във всеки случай съм уморена. Уморена да се чувствам глупава и да изпитвам самосъжаление. Затова кажете ми защо ме накарахте да седна. Давайте смело — с един удар.

— Добре. Смятам, че Блеър Бисел е организирал и извършил убийствата в апартамента на Фелисити Кейд, убивайки нея и брат си, за да фалшифицира собствената си смърт и да натопи вас.

— Това е направо лудост. — Думите изсвистяха от гърлото й, сякаш ударът бе попаднал върху него. — Той е мъртъв. Блеър е мъртъв. Аз го видях.

— Видяла сте каквото е трябвало да видите, точно както сте видяла каквото е трябвало да видите, когато ви е заговорил преди две години и половина. Но този път сте била ударена и почти веднага извадена от строя.

— Но… смъртта му беше доказана.

— Мисля, че предварително е разменил своите данни с тези на брат си. Смятам, че е изработил сложна постановка, така че вие, полицията и тайните организации, които е настройвал една срещу друга, да повярват в смъртта му. Никой не търси мъртвите, Рива.

— Това е безумие. Казвам ви, че е безумие, Далас. — Рива се изправи на крака, докато другите влизаха от кухнята. — Блеър беше лъжец и мошеник. Той ме използваше. Правя всичко възможно да приема това. Ще живея с тази истина. Но той не беше убиец, не беше човек, който можеше… можеше да прободе двама души с нож.

— Кой можеше да спечели от смъртта му?

— Аз… искате да кажеш финансово ли?

— По всякакъв начин.

— Предполагам, че аз. Има пари — легални пари. Вие знаете всичко това.

— Легални пари — повтори Ив. — Вие притежавате собствени легални пари. Той ще има скрити сметки и когато ги открием…

— Локализирани, изброени и вкарани във файл в твоя компютър — заяви Рурк, докато влизаше. — Както бе наредено, лейтенант.

— Колко?

— Повече от четири милиона, разпределени в повече от пет сметки.

— Не са достатъчно.

Рурк наведе глава.

— Може и да не са достатъчно, но това е всичко, което има там. Той не е бил нито особено пестелив, нито умел в инвестиционната област. Всички сметки показаха бавно, но постоянно източване през шестгодишния период след откриването им. Той харчи, спекулира и в повечето случаи губи от капитала си.

— Това се връзва. — Тя започна да преоценява нещата. — Добре, това се връзва. Той има пари и се нуждае от повече. От голям удар.

— И убива Фелисити и брат си, за да ги получи, а натопява мен? Вие го представяте като чудовище. Аз не бях омъжена за чудовище.

— Вие сте била омъжена за една илюзия.

Главата на Рива отскочи назад, сякаш ударът я отхвърли.

— Вие се хващате за измислици, защото не разполагате с нищо друго. И защото май искате да ме оставите без нищо. Аз го обичах, независимо от това дали бе, или не — илюзия. Разбирате ли концепцията?

— Запозната съм с нея.

— Искате да повярвам, че съм обичала някого, способен на убийство. На хладнокръвно жестоко убийство.

Тя използва цялата си сила, за да не погледне дори за миг към Рурк. И да предпази сърцето и разсъдъка си от задаването на същия този въпрос.

— В какво вярвате си е ваша лична работа. Зависи от вас как ще се справите с това. Не ми трябвате, ако не можете да приемете посоката на разследването ми.

— Вие сте жестоката. Жестоката сте вие. И ми дойде до гуша да ме използват.

Когато тя напусна офиса, Токимото се измъкна през вратата и я последва.

— Брей, тя го прие добре. — Сега Ив си позволи бавно да огледа лицата. — Някой иска ли да завършим този брифинг или да направим почивка за коментари относно нуждата ми от обучение в тактичност?

— Това е тежък удар, Далас — обади се Фийни. — И няма как да го направиш по-лек за нея. Тя ще се върне, когато се окопити.

— Ще работим без нея. Бисел притежава сметки на различни места и съществува вероятност да има и разкошно убежище. Може би повече от едно. Все още е в града, замитайки следите си, така че трябва да има бърлога тук. Ние ще я намерим.

— Открих два имота — намеси се Рурк. — Един на Канарските острови, а другият — в Сингапур. И двата не бяха особено защитени, което означава, че щом аз ги открих толкова лесно, значи и други могат да го направят.

— Значи те вероятно са за заблуда. Той не е съвсем глупав. Да погледнем на името на брат му или на Кейд, или на Юинг. Може да ги е използвал като прикритие, но ако… Не, не. По дяволите! Клои Маккой. Трябва да я е използвал за нещо повече от чукане от дъжд на вятър. Проверете това. Вижте дали по някакъв начин не е вложил средства и/или собственост на нейно име. Имал е причина да я убие и впечатлението ми е, че този тип убива за пари и самосъхранение.

— Аз ще се заема с това — предложи Макнаб. — Подкрепен с плодов пунш.

— Започвай. Аз ще проверя дали Спароу е в съзнание и дали мога да изкопча нещо от него. Фийни, оставям те с Рурк на машините. Ако Рива е аут и Токимото е зает да я гали по главата, ще ви липсва персонал.

— Още един танкер с кафе ще ни задържи в играта.

— Може би ще поискаш да узнаеш последната информация, преди да хукнеш, лейтенант. Измъкваме информация от устройството на Кейд — тя е шифрована, но ще се справим с това.

— Страхотно, добре. Уведомете ме, когато…

— Не съм свършил. Всички устройства на Кейд бяха повредени, но не чрез вирус от мрежата. Били са повредени поотделно.

— Какво от това? Виж какво, това е територия на Отдел „Електронна обработка на информацията“. Аз искам да знам само основната причина. Трябва ми информацията.

— Не се отнасяш с достатъчно уважение към електрониката — заяви Фийни.

— Бих казал, че и Бисел не го прави. — Понеже Ив не бе докоснала чашата с леден пунш, донесена й от Пийбоди, Рурк я вдигна и отпи от нея. — Потенциалното значение на вируса се състои в теоретичната му способност да поврежда някоя цяла системна мрежа от компютри, независимо колко голяма или малка, колко проста или сложна е тя, да я поврежда с един удар и необратимо да я изключва. Но ние си нямаме работа с такъв феномен. Става дума само за негова сянка, може би за ранна негова версия, но в никакъв случай толкова мощна, както бяхме склонни да смятаме. Беше относително лесно да почистим и възстановим информацията от устройствата, с които разполагаме.

— Относително — Фийни завъртя уморените си очи. — Това е отвратителна работа, но не става дума за глобална сигурност. Това е само дим.

— Което означава, че той не е притежавал това, което е вярвал, че притежава — и което е щял да вложи в някой хубав пенсионен фонд. Но може би някой друг го притежава или може би… Кучи син. Той не се е опитвал да ме убие. — Тя потупваше разсеяно с пръсти над удареното си око. — Той удари целта си. Прицелът беше малко неточен, но той я удари.

Рурк наведе глава, докато мислите му съвпадаха с нейните.

— Спароу.

— Би било полезно да има някой вътрешен човек, някой с познания, способен да променя или създава вътрешна информация. И да осигурява защита. Спароу е организиран мислител. Плановик. Вижте Бисел. Той не е смел, не е и много умен и не успя да се издигне в организацията. Само момче за поръчки. Но се появява голяма възможност, предоставена му от някой от шефовете. Големият удар. Малки удари има от самото начало. Корпоративният шпионаж. Възможно е, просто е възможно част от него да е била извън Отечествената. Малко лично партньорство. Но Бисел не е в състояние да капитализира. Той се проваля с парите. Басирам се, че партньорът му се е справил по-добре. Много по-добре.

— Защо тогава просто не е убил Бисел? — попита Пийбоди.

— Защото се е нуждаел от резервен вариант за всеки случай. От някой пропаднал тип. Той е нагласил цялата работа. Все още момче за поръчки, Бисел отива да достави диска с вируса на този, който плаща най-много, но сделката не става. Мамят го. Сега той е мъртъв човек и много отчаян. Бяга, крие се и на всяка цена трябва да остане мъртъв. Нашият приятел от ООО също иска той да остане мъртъв и вече е готов с позицията на компанията за глобалната сигурност, когато разследването не тръгва в посоката, която е очаквал.

— Предполагам, че е планирал да направи честен човек от Бисел, като го превърне в мъртвец — обади се Рурк. — По някое време и без много шум.

— Ако го бе направил по-скоро, вместо по-късно, тогава нямаше да е в болницата. Мисля, че е забравил да включи един жизненоважен елемент в уравнението. Когато някой като Бисел започва да убива, това всеки следващ път става по-лесно.

Тя извади комуникатора си.

— Искам пълна блокада на Спароу. Никой, нито дори медиците да не разговарят с него, докато не разреша. Започнете да действате.

— Приготви онзи танкер с кафе — напомни й Фийни, след което излезе.

— Само за момент, лейтенант. — Рурк погледна Пийбоди. — На четири очи.

— Аз ще чакам отвън. — Пийбоди се измъкна навън и затвори вратата.

— Нямам време за лични разговори — започна Ив.

— Спароу има достъп до твоите данни и случилото се в Далас. Ако си права за всичко това, той може да ги използва срещу теб. Да ги огласи, дори да ги промени по някакъв начин, за да изкриви истината.

— Не мога да се тревожа за това.

— Мога да направя така, че те да изчезнат. Ако искаш този… елемент да бъде премахнат, аз мога да го направя. Имаш право на личната си неприкосновеност, Ив. Имаш право да си сигурна, че превръщането ти в жертва няма да бъде използвано за предизвикване на спекулации, клюки… и на съжаление, което мразиш повече от всичко останало.

— Искаш от мен съгласие, за да проникнеш в правителствени файлове?

— Не, искам да ми кажеш дали би предпочела тези файлове да не съществуват. Хипотетично.

— Което би ме откачило от куката. Юридически. Няма да бъда съучастник, ако само изразя малко желание и изчезна. Това е един дяволски ден. Това е един проклет забавен ден.

Тъй като емоцията отново я стискаше за гърлото, тя се обърна.

— Ти и аз, ние не сме били толкова раздалечени един от друг от самото начало. Аз не мога да те разбера и не ти позволявам и ти да ме разбереш.

— Ти не ме познаваш, Ив. Когато ме гледаш, ти не ме виждаш целия. Може би предпочитам това.

Тя помисли за Рива, за илюзиите и за брачната пародия. Нищо не можеше да бъде по-далечно от техните отношения. Рурк никога не бе лъгал, нито претендирал да бъде нещо различно от това, което беше. И тя го бе прозряла още от първия миг.

— Ти грешиш и си глупав. — В думите й имаше повече умора, отколкото гняв, и затова те го поразиха още повече. — Не знам как да ти го обясня. Не мога да разговарям с теб за това, защото само се повтарям. Не мога да говоря и с никой друг, защото ако им разкажа какво ни разделя, това ще ги превърне в съучастници. Значи смяташ, че не те разбирам?

Тя отново се обърна към него и го погледна право в очите.

— Гледам те и те разбирам. Знам, че си способен да убиеш и да се чувстваш прав. Знам това и все още съм тук. Не знам какво, по дяволите, да правя, но все още съм тук.

— Ако не бях способен на това, нямаше да бъда такъв, какъвто съм и където съм. Никой от нас нямаше да е тук, борейки се с този проблем.

— Може би не, но аз съм твърде уморена, за да се боря. Трябва да вървя. Имам нужда да вървя. — Тя бързо отиде до вратата и я отвори. После затвори очи. — Накарай ги да изчезнат. Шибано хипотетично. Поемам отговорност за думите и постъпките си. Изтрий ги.

— Смятай го за направено.

Когато тя го остави, той седна на спокойствие зад бюрото й и си пожела, с всяка своя фибра, да успее останалото да изчезне съвсем безпрепятствено.

 

 

Рива се изпречи на пътя й отвън.

— Нямам време — изрече троснато Ив и не забави крачка.

— Ще отнеме само минута. Искам да се извиня. Помолих ви да ми го кажете направо и когато го направихте, не можах да го преглътна. Съжалявам и ми дойде до гуша от самата мен, че реагирам по такъв начин.

— Забравете го. Ще го преглътнете ли сега?

— Да, сега ще го преглътна. Какво искате да направя?

— Искам да помислите. Къде може да отиде той и какви могат да бъдат следващите му стъпки в кризисен момент. Какво прави сега, освен че се опитва да открие начин да се измъкне. Помислете добре над тези неща. И ми съобщете заключенията си, когато се върна.

— Ще ги имате. Той сигурно работи — извика тя, докато Ив се изнизваше през вратата. — Изкуството му не беше само прикритие. Не би могло да бъде. То е негова страст, негово бягство, негово его. Сигурно има някое място, където да работи.

— Добре. Продължавайте. Аз ще се върна.

— Това беше добре. — Токимото се появи във фоайето от всекидневната.

— Надявам се. Иначе не се справям толкова добре.

— Трябва ти време да свикнеш, да скърбиш, да се ядосваш. Надявам се, че ще можеш да разговаряш с мен, когато имаш нужда от някого.

— И досега разговарям непрекъснато с теб. — Тя въздъхна. — Токимото, мога ли да те питам нещо?

— Разбира се.

— Ухажваш ли ме?

Той се вдърви като бастун.

— Това би било невъзпитано предвид обстоятелствата.

— Защото изглежда, че още може да съм омъжена, или защото не си заинтересован?

— Бракът ти едва ли би могъл да бъде фактор при тези обстоятелства. Едно ухажване очевидно е неподходящо, когато чувствата и положението ти са толкова объркани.

Тя откри, че съвсем леко се усмихва. И откри, че нещо в нея съвсем леко се открехва отново.

— Ти не каза, че не си заинтересован и затова просто ще отговоря, че не бих имала нещо против. Ако си решил да ме ухажваш.

За да провери това, тя се надигна на пръсти и допря леко устните си до неговите.

— Не — обади се тя след миг, — не смятам, че бих имала нещо против. Защо не помислиш по въпроса?

Тя все още се усмихваше съвсем леко, докато се връщаше обратно нагоре по стълбите.