Еми Елизабет Сандерс
Дивата лятна роза (8)

Глава осма

Виктория вървеше до него и вдишваше с облекчение свежия въздух, обувките им скърцаха по чакълестата алея. Шума от гостите и звуците на музиката се чуваха все по-малко, а искрящата светлина ставаше все по-слаба.

Виктория видя каменна скамейка в обхваната от растителност беседка и с облекчение се отпусна на хладната, твърда повърхност. Хари залитна, преди да се отпусне до нея.

— Моля те, Виктория — шепнеше той с надебелял глас. — Кога?

— Кога какво, Хари? — Очите й бяха безизразни. — Извинявай, Хари, всъщност аз не те слушах за какво говориш. Кога какво?

— Лондон — изграчи той. — Кога ще дойдеш? Ти ще бъдеш абсолютна сензация, всички ще ми завиждат. Не го ли разбираш?

Той повдигна ръка към голото й рамо и Виктория въздъхна нетърпеливо, преди да бутне ръката му.

— О, Хари! Няма ли да престанеш? Лондон, наистина ли и как си представяш, че ще живея там? Много добре знаеш, че нямам пукната пара. — Виктория вдигна очи към небето в знак на учудване от явната мъжка идиотщина, като се изключат братята й, разбира се.

Пиянското лице на Хари светна. Ето, точно това е, каквото си мислеше. Винаги беше въпрос на пари, когато се отнасяше до момичета. И то такова момиче. Той едва не се задави по време на танцуването, когато за стотен път я помоли да дойде в Лондон с него, да забрави глупавата си ферма и да стане негова. Тя кимна с глава, очите й блестяха замечтани. След това го последва решително в градината, без свян или отлагане.

Той я погледна възторжено — каква коса, каква красота. И каква блестяща кожа и красиви гърди, наполовина изскочили от деколтето.

Той я дръпна изведнъж към себе си и я стисна в обятията.

— Ще ти дам пари, Вик — шепнеше той разгорещен, а тя се дърпаше назад, отвратена от вонящия му на алкохол дъх. — Ако поискаш ще ти купя къща, каляска, красиви рокли…

Виктория се ужаси, когато той започна да се опитва да я целуне с влажните си, нетърпеливи устни и го бутна с всички сили.

— По дяволите, Хари, ти си повече пиян, отколкото си мислех. Махай се!

За нейна изненада Хари само се засмя.

— О, Вик — неразбрано бръщолевеше той, — аз нямах намерение да те дразня. Цяла вечер флиртуваш с мен, ти ме доведе тук. Кажи какво искаш?

Виктория го бутна разярена.

— Искам да ме пуснеш, глупак такъв. Господи, Хари, да не си си изгубил ума?

Тя се съпротивляваше вече сериозно, опитвайки се да се отскубне от задушаващата я прегръдка. Мъчеше се да се изправи, но той я държеше здраво. Тя чу, че полата й се къса и го ритна, за да го отмести от мястото, където беше натиснал бялата й копринена рокля.

Виктория въртеше главата и се дърпаше отчаяно, защото Хари се опитваше да я целуне и тя почувства, че устата й се разкървави. Започна ожесточено да го ругае, опитвайки се да си освободи ръцете, но Хари безмилостно ги стискаше. Започна да се паникьосва, да го рита и тока на обувката й се заплете в неудобните фусти.

Тя усети, че тежката му ръка се премести и започна да опипва гърдите й, пръстените му драскаха нежната й кожа.

— Проклет да си, Хари, остави ме, моля те — викаше тя, опитвайки се да се измъкне. Виктория потрепери от пиянския му смях, когато започнаха да губят равновесие от борбата.

Тя падна на земята отдолу под него, ръба на пейката нарани рамото й при падането. Дъхът й секна от болка и от тежестта на Хари.

Той не обръщаше внимание на ужаса й, когато усети ръката му под фустите си, тя започна отчаяна борба, но корсета й не издържа и тя почувства студения въздух върху гърдите и краката си.

Започна да се гърчи, като диво животно, горещи сълзи на страх и бяс се стичаха по страните й, почувства устните и острите му зъби върху своите устни. Най-после успя да измъкне едната си ръка, зашлеви го без да гледа по лицето и продължи да удря отново и отново.

— Проклет да си, Хари! Проклет да си, махни се от мен! О, боже, Хари, моля те остави ме…

Той изведнъж изчезна. Чу се болезнен удар на юмрук върху плът и шум на счупени клони при падането на тялото му в живия плет. Облекчение мина по цялото й тяло, като видя надвесения над нея Филип, тъмния му профил, като силует на фона на небето.

Виктория седна и с треперещи ръце започна да покрива гърдите си с разкъсания корсет.

През сълзи видя Феъфилд с побеляло от ужас лице, надвесен над застиналото тяло на Хари.

— Боже, Виктория — попита той разтреперан, — има ли ти нещо?

Той бързо се извърна, като видя раздърпаната й рокля и оголените крака.

Разтреперана тя кимна с глава, гледайки надолу.

— Разкарай този пиян пес от тук, преди да съм го убил — нареди маркиза с леден глас.

— Мисля, че вече си го свършил — отговори изплашено Джонатан, разтърсвайки приятеля си. — Хари… Хари, свести се, негодник такъв.

Хари стенеше, докато Джонатан се опитваше да го изправи на крака, залитайки от тежестта му. Виктория се обърна, като видя струйка кръв по лицето на Хари.

— Вкарай го през задния вход — нареди Филип — и ако те видят, кажи че е паднал. Толкова е пиян, че всеки ще ти повярва.

Джонатан погледна разтревожено към Виктория и поведе неадекватния си приятел към къщата.

— Ще се оправиш ли, Вик? — извика той несигурно през рамо.

Гласът на маркиза стресна Виктория, като гръм при буря.

— Ще се оправи, разбира се, идиот такъв. Махай този пияница, преди да е станал скандал.

Феъфилд побърза да се подчини, хванал под ръка залитащия до него Хари.

Филип клекна и вдигна лицето на Виктория към светлината. Ярост се четеше във всяка гънка на лицето му, а очите му светеха като ледени. Виктория затвори очи при вида му и се опита да спре напиращите в гърлото ридания.

Пръстите му нежно преглеждаха лицето й.

— Наранена ли си? — попита той.

Без да обръща внимание на разкъсващата болка в рамото и на наранените си устни тя поклати отрицателно глава, опитвайки се да спре напъните да повърне от отвращение и треперенето на крайниците си.

— Не — успя да каже тя. — Само съм изплашена.

— Имаш късмет — каза й Филип, острия му тон контрастираше на нежността на пръстите му по лицето. Погледна надолу към оголените й крака и смъкна полата, за да я покрие. Виктория се сви от срам и унижение.

— Можеш ли да стоиш? — попита той с груб глас.

Виктория избърса сълзите си и пое дълбоко въздух.

— Разбира се — излъга тя. Погледна намръщеното му лице и отново й се доплака. — Върви си. Моля те само да си вървиш. Ти се оказа прав, не аз. Хари беше отвратително пиян и постъпи ужасно. Аз не можах да се защитя и съжалявам за случилото се.

— Не ставай глупава — скара се Филип. — Не си виновна, че Хари се е напил и че се е държал като свиня. Позволи ми да ти помогна. — Той я хвана за ръцете и Виктория несигурно се изправи на колене. Разкъсаната коприна и дантела се смъкна и гърдите й се оголиха. Филип погледна настрани и в бързината я изправи почти грубо.

— Покрийте се, мадмоазел — каза той, обръщайки се рязко назад. — И за в бъдеще да знаете, когато някой мъж ви покани на уединено място, то не е, за да си бъбрите.

Виктория се олюля на треперещите си крака. Повръщаше й се от срам и рамото я болеше. Искаше да си отиде у дома, далеч от тези хора, а и Филип беше толкова ядосан.

Тя гледаше гърба му и се мъчеше да намери думи. Гледаше напрегнатите му рамене, красивата панделка, която стягаше черната му коса, опънатите бричове на дългите му мускулести крака.

Отдалеч достигаха звуците на цигулките, носещи се сладко и искрено в нощта и тя се чудеше как тази толкова прекрасна вечер, се превърна в такъв отвратителен кошмар. Нещастието я разкъсваше отвътре и за първи път в живота си помисли, че ще припадне.

Обезпокоен от дългото мълчание, Филип се обърна точно, когато Виктория политаше към тревата с паднала върху лицето коса.

Той се пресегна, хвана я и постави едната си ръка зад врата й. Тя се отпусна на него, опитвайки се да надвие бученето в ушите и тъмнината, която падаше пред очите й.

Чуваше гласа на Филип, идващ отдалече, нашепващ нежно в косите й, не разбираше чуждите думи, но нежния успокояващ глас галеше слуха й, постепенно тъмнината пред очите й се вдигна.

Тя чувстваше притиснатото си лице до ризата на Филип и долавяше дъха на сандалово дърво от сакото му и успокояващите ритмични удари на сърцето му.

Пръстите му започнаха да галят разбърканите й къдрици, които Мери така грижливо бе подредила само преди няколко часа. Само при мисълта за Мери, която хранеше такива големи надежди за нейния първи бал сред модната аристокрация и за разочарованието, което ще предизвика бедствената реалност, Виктория даде воля на нов порой сълзи, хълцайки в обятията на Филип.

— Виктория — шепнеше й той. — Не плачи, аз съм виновен. Трябваше да те спра, когато те видях да излизаш, но мислех, че само ще се опиташ да ме ядосаш, да ме накараш да ревнувам. И го направи — прибави тихо той. — Можеше да бъде и по-лошо. — Притисна я по-силно до гърдите си, като си спомни за опипващите ръце на Хари.

Виктория се отпусна в топлата му прегръдка и започна да я обзема бавна успокояваща унесеност. Затвори очи и се остави на чувството на сигурност и успокоение в нежната топлина на ръцете му и постепенно сълзите и престанаха.

— Видя ли? — попита тихо Филип, като почувства, че треперенето престана. — Всичко ще се оправи. Ще минеш през задния вход и ще стигнеш до стаята си без някой да забележи.

Виктория кимна, дръпна се назад и започна да оправя разпраната си рокля.

— Какво да кажа на братовчедка ми Абигейл? — попита разстроено тя. — Сигурно е забелязала, че отсъствам и утре ще ме разпитва.

Филип бързо свали сакото си и го наметна на раменете й, закривайки голите й гърди.

— Ще кажеш, че си пила много шампанско, заболяла те е главата и затова си се прибрала в стаята.

Той я хвана през талията, опитвайки се да не обръща внимание на показващата се през разкъсаните шевове голота и топлината на тялото й, където ръката му я докосваше и я поведе по алеята за задния вход на къщата.

Проклет да е Уинстън, мислеше разярено той, много далече отиде. Ако беше сигурен, че няма да стане скандал щеше да го извика навън. Той погледна надолу към Виктория и гневът му се засили при вида на необичайно бледото й лице и на още трепкащите по гъстите й мигли сълзи. Опитваше се да не мисли за близостта й, за уханието на разпилените й къдрици, докосващи пръстите му.

— Не е трябвало да идваш тук — изказа гласно мислите си той и суровият му глас я стресна. — Ти не принадлежиш тук на тези цинични аристократи, на тези разглезени кучета. Много си чиста за мръсните им игри и никой не го е грижа да те запознае с правилата. Те винаги ще те третират по техните стандарти, ще мислят, че си търсиш богат съпруг. Всеки мъж, който разговаряше, танцуваше с теб или ти правеше комплименти тази вечер виждаше в теб потенциална метреса, нова играчка. Ако останеш тук, ще бъдеш или наранена или абсолютно покварена. Мисля, че ще си на сигурно място само във фермата, Виктория, под закрилата на безбройните си братя.

Тя изведнъж се спря и вълна на носталгия я обзе. Помисли с копнеж за старата им разхвърляна къща, за зелените поляни, за отнесения си баща и шумните си братя.

— Искам да си отида у дома — тихо каза тя. — Прав си, не трябваше да идвам тук, още от началото го знаех. — Тя погледна парка наоколо и грамадната къща, осветена от ярките светлини вътре и шумна от безбройните гости вътре. — Мразя всичко това. Глупаво и лицемерно, мразя хората вътре. Искам да видя Джейми и Гарет, дори Джефри, нищо, че е едно малко чудовище. Ще съм щастлива да видя дори отец Финкъл — призна тя с треперещ глас. — Знаеш ли веднъж с братя ми пяхме нарочно фалшиво в църковния хор, за да го ядосаме и той почервеня от срам. Сега съжалявам за това. Искам да си отида.

За нейна изненада от очите й започнаха отново да се леят сълзи и тя ядосано ги бършеше с опакото на ръцете си.

Отново се намери в обятията на Филип, той бършеше сълзите й, а тя притискаше лице на гърдите му.

— Не плачи — шепнеше той и нежния му глас предизвикваше нов порой сълзи. — Моля те, Виктория.

Тя почувства устните му притиснати нежно до челото й, ръцете му галеха косите й и се притисна по-силно в него.

Нежно, почти колебливо устните му отново докоснаха челото й, после мокрото от сълзи лице. Тя се обърна инстинктивно и устните им се срещнаха.

Той леко раздвижи устни и усети нейните сочни свежи с дъх на диви ягоди пухкави устни.

Филип се дръпна и погледна отстрани лицето й.

Тя също го гледаше с чисти предани очи и с леко отворени устни, дъхът й замрял от изписаното на лицето желание.

Виктория знаеше, че никога до сега не се е чувствала така, горещата възбуждаща целувка на стълбата пред стаята й я беше разтърсила тогава, но не беше като тази, топла и сладка, опияняваща като вино във вените.

Тя гледаше омаяна Филип, като че искаше да запамети момента — блясъка на сините му очи, скулите, линията на носа и почти арогантните му устни. Лек полъх на вятър духна кичур коса върху челото му, а и Виктория се протегна да го махне. Тази мила интимност накара сърцето й да се разтупка от радост и в този момент го обичаше страстно с цялото си чисто сърце.

 

 

Филип премести ръката си отзад на главата й и привлече лицето й към своето. Той обходи устните й с целувки и след това с нежната топлина на езика си.

Топлина се разля по цялото й тяло, ръцете й се протегнаха жадно и пръстите й се заровиха в гъстите му черни каси. Устните й се притискаха в неговите и тя започна да стене нежно в ръцете му, които ненаситно я галеха и притискаха към себе си.

За момент устните им се разделиха и той горещо заповтаря:

— Мила Виктория, скъпа Виктория.

Думите му я вълнуваха с гърления страстен зов, изпълнен с желание. Той зарови устни в нежната кожа зад ушите й, прегръдката му стана по-силна и тя нежно охкаше от необикновеното усещане, усещане че се възнася и плува загубена в някакъв сън.

Искаше й се да плаче от щастие и от възбуда, предизвикана от устните му, галещи нежната й кожа. Зачестеното му дишане бе като благословия, като дар, най-сладкия звук, който бе чувала.

Филип се наведе над нежната извивка на гърдите й. Притисна лице там, вдишвайки дъха на тялото й.

Тя се отпусна на здравите му ръце, когато почувства влажната топлина на езика му под разкъсаната дантела, прикриваща болящите я зърна. Той махна леко дантелата и езика му мина бавно по всяка тъмно розова пъпка на гърдите й, преди да затвори устни и да започне да смуче толкова нежно, че тя едва не припадна от острото усещане на екстаз.

Той притискаше бедрата й към своите и тя започна да ги движи, инстинктивно искайки го по-близо. Без момински мисли за свян. Ръцете й го притискаха жадно, следващи нуждата им един от друг.

Филип бутна дантелата от раменете й, ръцете му започнаха да галят нежната кожа на гърба й. Вдигна глава от кадифената кожа на гърдите й за момент и когато отново щеше да слее устните си с нейните видя нараненото рамо, синьо и грозно на фона на нежно бялата кожа и замръзна.

Ръцете му увиснаха на раменете й. С върховно усилие се откъсна от нея, от жадното й за ласките му тяло, от грейналите й като звезди очи.

Господи, Ст. Себастиан, ти си истински внук на дядо си. Спаси момичето от ръцете на един пиян развратник, избърса сълзите й, така че да можеш ти да я похитиш. Всичко това в една-единствена нощ, когато имаш намерение да поискаш ръката на братовчедка й, за да напълниш джобовете си с пари.

— Оправете се, мадмоазел. — Думите не излязоха лесно от устата му. Той се отстрани от нея.

Виктория се почувства като залята с кофа вода. Сърцето й диво биеше и се чувстваше повече объркана от когато и да било. Отчаяно заоправя роклята си и осъзна колко буйно и необуздано се бе държала с него. Затова ли я пусна отведнъж? Това ли го отблъсна? Затова ли гласът му стана леденостуден?

— Моля те, Филип — разтревожено го молеше тя. — Кажи какво направих?

Филип се обърна с гръб към нея и лицето му стана непроницаемо. Единственият белег на току-що отминалата страст бяха разбърканите му коси.

— Какво си направила, момичето ми? Твърде много. Току-що ти казах за правилата на играта. Много си невинна и честна за мен, за да се възползвам… от твоята пламенност, примерно. Аз не съм чак такава свиня, че да те заведа в тревата като животно, когато по тялото ти се виждат следи от предишната свиня, която се опита да те поквари.

Виктория го гледаше как си вдигна сакото от тревата. Главата й се въртеше. Чудеше се дали той щеше да продължи, ако не бе видял нараненото й рамо. Чудеше се дали някога така е целувал Лавиния. Не, братовчедка й никога не би дала воля на такава пламенна страст. И Филип никога не би третирал Лавиния така. Само със селско момиче или слугиня би се отнесъл така. Не беше много по-добър от Хари, когато опира до такива неща.

— Разбирам сега — каза тя тихо. — Вероятно започвам да уча правилата на играта. Проклет да си и ти и Хари и Лавиния. Проклети аристократи — вие не сте истински дори към себе си. Ти не би третирал Лавиния така, нали?

Филип се усмихна тъжно.

— За мое най-голямо съжаление, нямам намерение да се отнасям така с проклетата Лавиния. Бих искал да мога. Тогава бих се оженил за нея с радост и живота ми би бил много по-приятен. Но съм сигурен, че Лавиния не би била и наполовина толкова забавна.

— Забавна — повтори Виктория и думите прозвучаха грозно в нейните уста. — Това ли съм аз, монсиньор? Играчка за Хари, която ще си плати, или за теб, да я ползваш, както си искаш? Ти си два пъти по-лош от него, защото Хари беше честен да предложи да ми плати с каквото поискам, докато ти целуваш ръката ми и ми се усмихваш сякаш наистина съм ти скъпа и ме караш да мисля, че те обичам.

Филип побледня и се дръпна, като че го беше зашлевила.

— Моля те, Виктория…

— Проклет да си с твоето „Моля те, Виктория“! Престани да ме омайваш със сладкия си глас и с тъжните си очи. Не съм ти играчка, за да си поиграеш и като ти писне да я захвърлиш. Следващият път когато започнеш нещо, го свърши докрай, по дяволите.

Виктория моментално съжали за последните думи. И той се засмя. Имаше нахалството да се засмее.

— Каква страшна закана — успя да каже през смях. — Само че, по-скоро ти трябва да се страхуваш, защото следващият път, когато започна нещо, както чаровно се изрази ти, вероятно ще го свърша докрай. Нямаш престава как ще копнея за следващия път. Нямам търпение да те взема в обятията си още в този момент и да те накарам да се притискаш до гърдите ми.

Виктория започна да пелтечи от възмущение и да търси в съзнанието си проклятия и ругатни, достатъчно отвратителни, за да го нарани, да изтрие грейналата усмивка от арогантното му лице. Какво беше казал Стюарт на Ричард, та се стигна до юмруци?

— Можеш да ме целунеш по задника — накрая успя да избълва тя с почервеняло от ярост лице. Виктория се обърна и тръгна с, надявайки се, ледено презрение изписано на лицето й, доволна, че последната дума беше нейна.

Смехът на Филип я догони.

— Това, мадмоазел, е нещо, което ще чакам с удоволствие.