Еми Елизабет Сандерс
Дивата лятна роза (11)

Глава единадесета

На музикалната вечер в Лоренсови поне не е толкова претъпкано, колкото беше на бала в Лавиния, мислеше си Виктория и разглеждаше наоколо. Музиката беше изключително красива, витаещите из въздуха звуци на клавесина изпълваха пространството около нея с бароковото си звучене и галеха ушите като целувки, караха я да тръпне от удоволствие. В един момент, толкова се развълнува, че очите й се изпълниха със сълзи и Джонатан я потупа по ръката одобрително.

Когато музиката свърши, другите гости веднага станаха от високите столове, които бяха поставени около музикантите и се настаниха на удобните канапета, въздуха се изпълни с бъбрене с шумолене на коприна и веене на ветрила.

Виктория остана на мястото си изумена и се загледа в блестящо облечените гости с напудрени перуки и искрящи бижута. В ушите й още звучаха последните живи звуци, треперещи във въздуха. Филип я приближи и се облегна на стола до нея.

— Има пунш и шампанско, ако искаш?

Виктория се сепна и мило му се усмихна.

— Не, не благодаря. Чувствам се като пияна от музиката.

Филип я гледаше мило.

— Ти я чувстваш. Човек или обича музиката и я разбира или не. Не може да се научиш да обичаш музика. Ти си щастлива. Бих се басирал, че половината от тези тук едва слушаха — бяха заети да си оглеждат тоалетите.

— Не ги виня, аз се чувствам доста бедна сред тях, като млекарка.

Филип се засмя, погледа му мина по семплата бяла рокля, широкия с цвят на лавандула колан, който опасваше тънката й талия. Единственото й украшение бяха цветчета от сладък грах вплетени в блестящите й къдрици, нежният им дъх се разнасяше при всяко нейно движение.

— Глупости — каза тихо той, така че само тя да чуе. — Ти си най-красивото момиче тук.

Виктория се изчерви и наведе глава. Колко зашеметяващо изглеждаше той във вечерното си облекло, вталено сако от богато тъмносиньо кадифе, което отразяваше тъмновиолетовата и смарагдова бродерия на жилетката под него. Гъстите му черни коси бяха стегнати отзад на врата с тъмносиня кадифена панделка. Беше най-елегантният мъж в салона и тя се готвеше да му го каже, когато Чарлс Лоренс застана до нея.

— Вие дойдохте — възкликна той доволен. — Не мога да изразя задоволството си, много се радваме, че сте тук. — Той се поклони към Филип. — Разбира се, монсиньор, ние се радваме и на вас, но се страхувам, че добрите ми маниери се изпаряват пред такава красота.

— Разбира се — промърмори Филип любезно, но не го беше грижа за начина по който малкия пес на Лоренсови потайно оглеждаше блестящата плът на Виктория, показваща се от деколтето и пламенния начин, по който целуна ръката й.

— Нашата темперамента музика имаше нужда от среща с вас — продължи младия Лоренс. — Всички са впечатлени от присъствието ви. Колко хубаво, че не сте с напудрена прическа.

— Опитах — призна виновно Виктория. — Стана розова и се отказах да съм модерна.

— По-добре — каза Лоренс, — така е много по-оригинално. — Той кимна с ръка на облечения в синьо музикант, който се въртеше нетърпеливо из салона. — Аристотел… Аристотел Хамилтън, ела да те запозная с мис Ларкин.

Филип се опита да не се намръщи, когато младият музикант се наведе над ръката на Виктория и задържа устните си там по-дълго от нормалното.

— Скъпа млада госпожице — произнесе музиканта, — вие бяхте музата на моето изпълнение. Свирех всяка нота, като ода за необикновената ви красота. Нали няма да сбъркам, ако ви нарека поклонничка на музиката? Какво ще кажете за втората фуга?

Виктория нервно забеляза, че малка групичка се оформяше около нея и очаква отговора й. Някъде отзад чу гласа на Лавиния:

— … дори не знае какво значи фуга.

Тя вдигна гордо брадичка и по навик отговори искрено.

— Трябва да си призная, сър, братовчедка ми е права. Нямам ни най-малка престава какво би могло да означава фуга — съвсем непознат ми е езика на музиката. Според мен самата музика е език. Мога да кажа, че никога не съм чувала нещо толкова красиво. Имаше толкова тъга и мъка в звуците и никога не съм си представяла, че мъката може да бъде красива, но вие я направихте да звучи красиво.

— Добре казано, скъпа — каза лейди Лоренс, кимайки одобрително с глава и наоколо се чу одобрителен шепот.

Аристотел Хамилтън се поклони драматично.

— Поласкан съм. Бих искал да имам сълзите, които видях в очите ви, защото те бяха най-сладкият комплимент, който получих тази вечер и ги ценя повече, отколкото Соломон е ценял всичките си богатства.

Филип вдигна очи към небето при този пресилен драматизъм, а Виктория весело се засмя.

Филип видя как Виктория бе изведена от позьора музикант и младия Чарлс Лоренс. Не беше забелязал застаналата до него Лавиния, докато тя не проговори.

— Трябва да се вярва на мис Ларкин, че не пропуска възможност. Тя толкова се старае да привлича внимание, че става чак досадна.

Филип погледна нетърпеливо надолу към малкото овално личице и то не му достави удоволствие с бледите си правилни черти.

— Предполагам — отговори хладно той, — всички я намират привлекателна, защото тя не търси внимание.

Лавиния се сепна и ядоса от не галантния му отговор, стисна начервените си устни и в очите й блесна студен пламък. Пръстите й нервно играеха с перлите на врата.

— Страхувам се, че не се чувствам добре тук — каза тя след моментно обмисляне. — Ще наредя за каляската и ако желаете можете да ме придружите. Ако предпочитате, можете да се присъедините към тълпата идиоти събрани около глупавата ми братовчедка. Всъщност все ми е едно.

Лавиния се обърна и напусна стаята без никой да забележи.

Очите на Филип с копнеж търсеха Виктория, сред напарфюмираната тълпа и я видя, медните й къдрици блестяха като залез, прекрасното й лице бе пламнало от смях, предизвикан от хвалебствията на Хамилтън.

Като че усетила погледа му тя се обърна и му изпрати брилянтна усмивка и небрежен жест, с които искаше да каже: „Не е ли глупаво всичко това?“, след което се обърна към обожателите си.

Филип въздъхна дълбоко, преди да тръгне след Лавиния, тя се караше на един лакей, защото се бавел с намирането на шала й.

— Значи решихте да ме придружите — подхвърли тя. — Какво щастие за мен. Вероятно трябва да се смятам късметлийка, защото все пак се намери един мъж достатъчно интелигентен, да предпочете моята компания пред тази на тази… уличница.

На Филип му се прииска да зашлеви това разглезено, капризно лице. Всичко хубаво, Ст. Себастиан, чакат те поне четиридесет години да се надяваш да го направиш.

— Скъпа Лавиния — каза хладно той, — моля те не се унижавай с такива недостойни забележки. Толкова е… неделикатно.

Лавиния стана много тиха и много хладна, Филип помисли, че може би е отишъл твърде далеч. Все пак тя не се възпротиви да й помогне да наметне пелерината и му позволи да я изпрати.

 

 

Той остана до късно сам в стаята си, прегледа пощата — писмо от приятеля му Етине, в което настояваше да се върне във Франция. Набързо надраскано писмо от сестра му Кристина, пълно с глупави клюки и копия от сметки, включително една за подплатена с хермелин пелерина, на която изруга и една абсурдна сметка от фризьора й, която го накара да скръцне със зъби.

„Ожени ли се вече, пишеше тя, защото се страхувам, че сметките ми са вече прекалено надути и не зная какво да правя. Етине ми писа, че почти си сгоден и че ще имаш много пари. Надявам се, че не е много ужасна…“

— Да, но тя е — въздъхна Филип и се питаше какво ще бъде, когато Лавиния му стане жена. Той намачка с отвращение писмата, наля си чаша бренди и се загледа в зелените площи пред прозореца, осветени от слабата луна. Чудеше се какво ли прави Виктория, дали мисли за него, дали е решила да дойде с него във Франция. Знаеше, че не може да отлага още дълго заминаването.

Опита се да си представи лицето й, когато за първи ще влезе в огромния салон на стария замък, представяше си косите й осветени от цветните стъкла на огромните прозорци. Можеше да си представи техни деца, тичащи през покрития с къпини парк, сновящи нагоре-надолу по стълбите на кулите, изпълващи стаите с щастлив смях.

Картината изчезна почти моментално и се смени с друга, в която участваше Лавиния, разярена и нещастна на двадесет дни път от Париж, хваната в клопката на студени, скалисти планини и мислено чуваше високия й глас: „Мислех, че ще видя Версай, защо не съм в двореца, Филип? Не съм се оженила, за да гния в тази провинция…“. Можеше да си представи и техните деца, най-малко седем, гледащи го с нацупени лица и розови устни, златоруси немирници оплакващи се и искащи понита и развлечения и визити в Париж и пътешествия из Италия и…

— Господи, сигурно съм си изгубил ума — гласно каза той. — Тези ученически фантазии са абсолютно безсмислени. Ако искам да възстановя замъка трябва да се оженя за Лавиния.

Беше абсолютно доволен от избора си, докато не се намеси мис Ларкин.

По дяволите, каква съпруга би могла да бъде тя? Гази във вода, стреля като мъж, чете гръцки, можела да стриже овце, плаче на музиката на Бах, ругае като моряк и прави любов… като лъвица и ако всичко това не може да изплаши един мъж, какво би могло? Тя объркваше плановете му по невъобразим начин.

Утре щеше да й каже, че съжалява за станалото и не иска да има нищо общо с нея.

 

 

Двадесет минути по-късно всичките му резолюции се изпариха, той изсипа неприлично голям куп монети в ръката на един лакей, за да му покаже стаята на Виктория.

— Не би трябвало да ви казвам, сър — запротестира младият мъж, оглеждайки се нервно наоколо. — Холиуел ще ме уволни, ако разбере.

Филип въздъхна и добави още една монета.

— Нагоре по стълбата, през галерията и музикалната стая, четвъртата стая вдясно — упъти го лакея, пъхайки монетата в джоба си.

— Благодаря — промърмори Филип и се обърна да върви.

— И, сър?

Филип нетърпеливо се обърна.

— Какво има?

— Исках да кажа, да внимавате, сър. Чух, че хвърляла нож много изкусно.

Филип вдигна учудено вежди.

— Наистина ли? Бог да ми е на помощ.

— Именно, сър.

Филип взимаше по две стъпала наведнъж, спря пътьом, взе букет рози от една ваза в музикалната стая и продължи пътя си надолу по тъмния коридор. Пое дълбоко въздух, преди да почука.

— Сега пък какво? — ядоса се Мери, дърпайки гребена през гъстите й къдрици и поглеждайки подозрително към вратата. — Като че не ни е достатъчно весело и без среднощно почукване на вратата. Ти си по нощница.

— Отивай да отвориш — подкани я Виктория и сърцето й се разтупка.

Мери прекоси стаята и отвори вратата, за да се изправи пред маркиза, изглеждащ малко неглиже по бяла риза, без сако с не особено свеж букет рози в ръка.

На Виктория й идваше да запее от радост, но остана седнала пред тоалетката и спокойно каза:

— Пусни го да влезе, Мери, всичко е наред.

Мери повдигна вежди недоумяващо, като че искаше да каже, че се съмнява в това, но отвори вратата и с лек реверанс го пусна в стаята.

Виктория не мръдна от мястото си, само леко се усмихна през рамо.

— Моля, влезте, монсиньор. Страхувах се, че внезапно сте се разболели. Съвсем неочаквано изчезнахте от партито.

Филип се чувстваше неудобно, като ученик попаднал в девическа стая, пред прислужничката, която го гледаше с лошо чувство изпод къдрите на колосаното си боне и Виктория седнала в осветения кръг на свещника с красивите си разпуснати коси, с уравновесена поза на принцеса.

— Всъщност Лавиния настоя да тръгнем — накрая отговори той.

— И каквото иска Лавиния, трябва да стане — възкликна Виктория. — Много лошо. Аз прекарах много весело. Кажи ми какво мислиш за това?

Тя вдигна искрящо колие от полираната повърхност на тоалетката си. То се залюля на тънкия й пръст.

Филип импулсивно прекоси стаята, взе колието и го разгледа любопитно.

— Мисля, че е с диамант. Откъде го имаш?

— Беше мушнато в джоба на пелерината ми заедно с това писмо. Само послушай: „Скъпа мис Ларкин. Това е в замяна на сълзите, които неразумно проля. Надявам се скоро да се видим отново. С най-топли чувства, Чарлс Лоренс“. Какво ще кажете за това.

— Мръсно куче — възмутено изсъска Филип. — Той мисли, че ще му станеш метреса. Трябва да върнеш незабавно колието. Каква дързост. Разглезен никаквец.

Виктория беше страшно доволна, че Филип си изпусна нервите, но остана сериозна.

— Разбирам — каза тя. — Много интересно, нали? Хари, Лоренс, ти… Само Джонатан изглежда е с благородни маниери и не ми е предложил такова нещо.

Маркизът запелтечи от възмущение.

— Не ме поставяй на едно място с тази пасмина… негодници — заповеднически каза той. — Много е различно.

— И аз бих казала същото. Те нямат годеници. Лоренс ми изпрати колие с диамант, докато ти ми донесе само тези поувехнали рози.

Той се почувства жалък.

— Нали са за мен? — продължи Виктория със заядлива усмивка. — Или са за Мери? — каза тя, сочейки камериерката.

— Разбира се, че са за теб — нетърпеливо възрази той. — Господи, Виктория, ти имаш най-лошото чувство за хумор.

Тя му се усмихна с блестяща усмивка и взе розите.

— По-скоро бих приела тези жалки рози от теб, отколкото корона с диаманти от Чарлс Лоренс. Прав си за него.

— Виктория — изведнъж каза той, — трябва да поговорим. Насаме — добави той, поглеждайки нетърпеливо Мери, която бе ококорила очи.

— Всичко е наред, Мери. Можеш да си вървиш.

Мери изглеждаше разколебана, но се усмихна фалшиво, поклони се и излезе, като затвори тихо вратата след себе си.

Филип постави ръцете си върху слабите рамене на Виктория. Застанал зад нея, той изучаваше отражението й в огледалото. В отсъствието на Мери, Виктория почувства, че спокойната й равнодушна поза се стопява от топлината на ръцете му, сърцето й се разтупка и бузите й поруменяха.

— Трябва да ми отговориш — каза тихо той. — Не мога да отлагам повече годежа с Лавиния. Положението във Франция става все по-опасно и не мога да изоставя сестра си и замъка. Кристина е натрупала дългове по-големи отколкото съм виждал и на прислугата в замъка трябва да се плати, иначе всичко отива по дяволите. Замъкът ще се разруши. Искам да зная идваш ли с мен?

Виктория мълча известно време, заслушана в тишината на спящата къща, тиктакането на порцелановия часовник върху полицата, далечния лай на куче, достигащ през отворения прозорец, пламъкът на единствения оставен да гори свещник, отразен със златна топлина от огледалото пред нея, меката светлина върху острите черти на Филип, хвърляща сянка на устните му.

— Не зная какво да правя — отговори тя. — Как бих могла да зная, Филип? Как би могло да е различно да съм твоя метреса, от това да съм метреса на Хари или на Чарлс Лоренс? Независимо, че те обичам, то си остава същото. Ти мислиш ли за мен по същия начин както те? Дали всички богати се женят за пари и след това си купуват бедно момиче за развлечение? Не ми харесва това, изобщо не ми харесва и не искам да съм част от него.

— Това ли е отговора ти? — Гласът му беше тих и нежен.

Виктория наведе глава към тоалетката пред себе си и погледа й спря на розите върху недовършеното писмо до Джеймс: „Скъпи Джеймс, всичко тук е много досадно… Нищо необикновено не се случва…“. За първи път лъжеше брат си.

— Да. Ще остана до обявяването на годежа и ще си замина. Няма да си оставя семейството — това ще им разбие сърцата.

Колко странно, мислеше тя, гласът ми звучи толкова спокойно и решително.

Филип пое дълбоко въздух и очите му се вторачиха в невидима точка зад нея. Изглеждаше много уморен и загрижен.

— Съжалявам — каза накрая. — Много съжалявам. Ако можех да върна нещата, щях да го направя. Постъпката ми е чудовищно жестока. Разбира се, ти постъпваш правилно. Не можеш да разбиеш сърцата на баща си и братята си.

Ръката му се премести на врата й и докосна една къдрица.

— Аз не съжалявам — каза Виктория. — Не за това, което аз съм направила, но мразя, че свършва. Знаеш, че те обичам.

Докосването на ръцете му бе като коприна, пръстите му нежни на шията й. Тя обърна лице в палмата на ръката му и притисна устни.

— Целуни ме — шепнеше тя, изправяйки се от стола и обръщайки се към него. Ръцете й се протегнаха несигурно към раменете му, усещайки топлината на кожата му под тънкия лен.

Очите й горяха на фона на бледото лице, тялото й нежно се притискаше към неговото с примамлива топлина и той се наведе да я целуне, усещайки сладката пухкавост на устните й, разтапящата топлина на езика й до своя, горещ и нежен.

Кожата й бе топла под леката материя на нощницата и той галеше гърба й, ръцете му следваха извивките на тялото, усещайки голотата под тънкия лен.

— О, господи, Виктория — шепнеше той, когато устните им се разделиха, дъхът му топъл в косите й, когато я притискаше до себе си. — Имаш ли престава, какво правиш с мен?

Тя беше разтърсена, диви вълни къпеха тялото й, чувствайки го до себе си, гърбът й опрян в тоалетката, усещайки твърдостта му, ръцете му следващи извивките на гърдите й, пъпките й болезнено се втвърдяваха от допира на пръстите му.

Желаейки го, тя се притискаше към него, повдигайки се и сядайки върху тоалетната масичка и обвивайки тялото му с ръце и крака, чувствайки твърдата му дължина притисната до същината на чувственото си тялото. Бедрата й се търкаха о неговите и той простена от страстно желание, преди устните му да потърсят кадифената кожа на врата й и да го обсипят с нежни целувки.

Пръстите му дразнеха пъпките й през тънката нощница, ръцете му обгръщаха сочните й заоблени гърди. Тя знаеше, че езика му ще последва ръцете и копнееше за това, смъкна нощницата си от раменете и я остави да падне на талията.

Филип почувства препускането на кръвта си при вида на деликатното й тяло и закръглените сочни гърди, блестящи като сатен на светлината на свещника, косата й разпусната по гърба, бялата нощница паднала в скута й, красивите й крака обхванали здраво бедрата му, притеглящи го към себе си. Огледалото зад гърба й отразяваше златната светлина на свещника, бледата кожа на гърба й, сладките форми на бедрата й, ръцете му започнаха да галят гърба й, дланите му притискаха закръглените й форми.

Още веднъж, мислеше тя, отпусната в здравото му тяло с горчиво-сладък копнеж, шепнеща нежни слова, допряла устни до топлата кожа на шията му и дъха й чезнеше в копринено черните му коси.

Тя вдигна устни към неговите и жадно вдъхваше дъха на брендито по устните му. Той нетърпеливо смъкна ризата си, горящ от желание да усети нежните форми на гърдите й прилепнали до тялото му и ръцете му обходиха бедрата й, разделиха ги и започнаха да се движат във влажните й топли листенца. Тя тръпнеше от опитното му докосване и се гърчеше без свян около пръстите му, отметнала глава в трескаво желание.

Виктория се протегна към напиращия негов твърд и дълъг, ръцете й се разтрепериха, когато усети топлината му през опънатата материя на панталона и Филип простена тихо при нейното докосване.

Панталонът отиде при ризата и Виктория изохка от удоволствие, когато той влезе в нея, бавно изпълвайки я с топлата си пулсираща стрела, ръцете му обхванали отзад бедрата й, разтваряйки ги широко, почти повдигайки я от тоалетката.

Очите им вперени един в друг в момент на взаимно притежание, горещи и ярки от огъня, отразяващи вечната като живота нужда, която ги тласкаше към взаимно притежание.

За момент той се дръпна и с очи заопипва голото й тяло, проблясващо на светлината на свещника, движещите се нагоре-надолу гърди от учестеното й дишане, нежните розови дипли на най-интимното й място, без свян отворено за очите му, вида на пулсиращата му стрела наполовина още вътре в нея, проблясващата завеса на къдриците, разпилени по раменете й, цялата сцена отразена в огледалото отзад.

Опиянен от гледката, той започна бързо да се движи в нея, здраво държейки я в ръце.

Тя се извиваше срещу него с охотата на опитна куртизанка и при това заслепяващо красива в искрената си страст. Тя чезнеше в зова на тялото си, в чувството, че го има, когато я изпълваше отново и отново, бързо и с напрежение, за което не бе мечтала. Тя се хвана за раменете му, и започна да се притиска към него и устните му грабнаха нейните, изгаряйки душата й, ритъма на езика му повтаряше ритъма на бедрата.

Краката й стягаха хватката около талията му, ръцете му стискаха извивките на ханша й, повдигайки я срещу себе си, изпълвайки я съвършено, сърцевината й притисната до горещия му корен.

Обезумяла от страст, тя се люшкаше срещу него, бедрата й правеха трескави кръгове и прииждащи топлинни вълни заливаха тялото и почти я подлудяваха.

Устните му затвориха вика, който се готвеше да изскочи от устата й. Тя го яздеше диво, фрикцията на телата им я потапяше в незнайни бездни, бляскави спазми се гонеха в тялото и душата й, тя чу ниския му страстен вик на триумф през ослепителния блясък на усещането на експлозията му в пулсиращата топлина на тялото й.

Той я държеше здраво, полюшвайки я леко докато страстта им отмина и сърцебиенето й се успокои. Тя отпусна главата си на гърдите му, цялата в пот и пое дълбоко въздух, когато света около нея си дойде на място.

Тя чувстваше дъха му по главата си и той триеше страните си в косите й.

— Господи — шепнеше той замаян. — Господи, Виктория. Можех да те занеса поне в леглото.

Тя леко се засмя.

— В леглото? Там ли трябва да се прави? — Тя си протегна лениво краката като котка.

Те си освободиха крайниците, смеейки се тихичко на собствената си страст, смях на доволни любовници, той я занесе в леглото и легна до нея.

Те нежно галеха телата си, изучавайки със спокойна нежност извивките и вдлъбнатините на формите си, очите им бяха доволни и весели.

— Много си красива — каза й той, пръстите му поставени върху стегнатия й корем, гласът му бе нежен в лятната нощ. — Щях да полудея от ревност тази вечер.

— От кого ревнуваш? — попита любопитно тя, изтягайки се доволно под ръката му, наслаждавайки се на топлината на тялото му.

— От всеки мъж у Лоренсови. От всички мъже в света, които могат да ти предложат това, което аз не мога — дом и почтен живот.

Виктория се засмя без горчивина в гласа.

— Те не ми предлагат нищо почтено. Изглежда честа е запазена за членове на тяхното общество, а ние бедните сме за развлечение. Да ги спасяваме от жалкия живот с ужасните им жени, предполагам.

Филип се почувства леко засрамен.

— Ти го правиш да изглежда много глупаво и тъжно.

— То е — настоя Виктория, следвайки с пръст профила му, спирайки на устните за бърза целувка, — с изключение на нас. Ние сме много различни, да знаеш.

Филип внимателно разгледа лицето й, но там не откри ирония, само задоволство и тя го дари със сияеща усмивка, която го накара да се засрами.

— Защото ти ме обичаш — добави тя, лягайки върху косматите му гърди.

Филип бързо се изправи.

— Аз какво? Нищо такова не съм казвал — протестира той.

Виктория се усмихна лениво и го целуна бързо по рамото.

— Точно така — каза леко тя, незачитайки възражението му. — Не е необходимо да ми го казваш. Аз знам.

Той се засмя тихо, прекарвайки пръсти през заплетените й къдрици и махайки ги от лицето й.

— О, знаеш, и от къде знаеш? Сигурно от големия ти опит с мъжете.

Виктория го погледна в очите, закачливия огън бе изчезнал от погледа й.

— Достатъчен, за да разбера, когато някой истински ме обича и когато не ме обича. Хари не ме обича, ти ме обичаш истински. Виждаш ли, че зная?

— Но аз не съм ти казвал такова нещо — тихо каза Филип, безсилен пред такава логика.

— Не — повтори тя с неговия акцент. — Но това ни най-малко не ме смущава.

Тя чу раздразнената му въздишка, но той не продължи да спори, просто остана да лежи, галейки тялото и играейки с къдриците й, докато сладката премалялост на приятната вечер я завладя и тя, като заспала, се отпусна в ръцете му, заслушана в равномерното му дишане, поемайки дъха на тялото му, мечтаейки да спи по този начин всяка вечер и завинаги.

След известно време той въздъхна тъжно, топлият му дъх мина през косите й, тя чу ясно шепота му:

— Сладка, Виктория. Je t’aime.

Филип се стресна от внезапния й смях.

— Дотолкова разбирам френски. Виждаш ли, че ме обичаш.

Той остана объркан и едновременно радостен, целуна я почти грубо, задушавайки бълбукащия й смях. Със закачливо ръмжене се завря под чаршафите и започна да целува топлото й тяло, докато протестите и смехът й преминаха в сладко мъркане, носещо се из тъмния спокоен въздух.