Шан Са
Момичето, което играеше Го (68)

68

Китайката е пристигнала преди мен. Наредила е пуловете върху дъската. Очите й са подпухнали и под тях има сенки. Косите й са несресани. Просто набързо са прибрани на кок. Краката й са обути в пантофи.

Прилича на болна, избягала от лечебницата.

Докато аз съм на ход, тя се взира в клоните на една върба. Погледът й ме безпокои. Изведнъж започва да й се повдига, тя вади носна кърпичка и я поставя пред носа и устата си.

За маниак на тема чистота като мен, е истинско мъчение да си представям, че аз воня и че това й пречи. Вдишвам дълбоко: единствената миризма, която долавям, е на гнила трева, което означава, че ще вали.

Дали е усетила върху мен парфюма на Орхидея? Проститутката ръси с него обилно тялото и дрехите си. Обсебваща и ревнива, тя се старае да остави върху ми своя белег.

Небето помрачнява, влажен вятър превива клоните. Играчите прибират шумно пуловете.

Потънала в мислите си, китайката не помръдва. Обръщам й внимание, че сме останали сами на площада. Без да каже нищо, тя отбелязва новите позиции върху листа и си отива, без да се ми каже довиждане.

Това странно държание буди у мен подозрения. Ставам на свой ред и повиквам една рикша. Приютявам се под брезента и нареждам на водача да я последва.

Девойката продължава пеша по търговските улици, където гъмжи от народ: търговците разглобяват сергиите, жените прибират прането, минувачите се блъскат. На няколко пъти насмалко да я изгубя.

Лястовиците под стрехите надават тревожни писъци. Небето е черно и от него започват да валят едри капки. Скоро се излива същински порой, придружен от светкавици.

Китайката спира на края на една горичка. Слизам от рикшата и се скривам зад едно дърво.

Тя навлиза в зеленикавата мъгла. Мълниите осветяват дребничката й фигура. Между дърветата се вие сребърна лента. Набъбнала от придошлата вода, на изток тече река, а по повърхността й се гърчат малки въртопи и искрят отражения. Към хоризонта тя се превръща в широка черна ивица, която тече към просветляващото небе.

Китайката се плъзва към шибаните от дъжда вълни. Втурвам се към нея. Внезапно тя спира. Овладявам устрема си и се хвърлям на земята.

Застиналата девойка контрастира с буйните води на реката. Десетина гръмотевици отекват една след друга. Дърветата се огъват от вятъра. Един клон се откършва и при падането обелва кората на дънера.

У мен се пробужда споменът за земетресението.