Шан Са
Момичето, което играеше Го (40)

40

Когато бях дете, Средната империя будеше у мен блянове. Обичах да рисувам мандарински павилиони, татарски замъци и императорски воини. По-късно четях до захлас нейната класическа литература.

До вчера от Китай познавах единствено Харбин, грамадната северна метрополия на брега на Амур. Този модерен и космополитен град сега ми служи като опорна точка, Непрекъснато го сравнявам с града на Хилядите ветрове. Макар да е част от независима Манджурия, в този малък град веднага се долавя невидимата връзка между него и вечния Китай.

Тук няма толкова коли, колкото в Харбин. Няма трамваи. Стотици рикши сноват напред-назад ден и нощ. Студентите от заможни семейства карат велосипеди.

За разлика от обитателите на Харбин, грубите на вид потомци на изселници и заточеници, тукашните хора имат изящни физиономии. Казват за тях, че предците им били незаконни деца на принцове, че в техните вени по изтънчен начин се смесвала кръвта на манджурци, монголци и китайци. Лицата им сякаш идват от дълбините на вековете. Чертите им са чисти. Мъжете са стройни, с матова кожа и дръпнати чак до слепоочията очи. Жените са наследили от придворните дами бледността, изпъкналите скули, бадемовите очи и малката уста.

На другия ден след нашето пристигане офицерите от месния гарнизон ни повеждат из безбройните улички в квартала на развлеченията, който се намира недалеч от казармата. Убеден съм, че проституцията е била измислена за военните и че първата курва в историята е била жена, влюбена във войник.

И тук, както в Япония, се опитват да ни измъкнат заплатите с ласкателна усмивка. Китайките говорят лош японски, който обаче им стига, за да могат да се пазарят. Някои бардаци се издържат от нашата армия, а в тях има японки и корейки на недостъпни цени. След като не мога да си платя за сънародничка, се оставям да ме водят познавачите. Въвеждат ме в дом със скромна фасада, наречен „Нефритова флейта“. По средата на двора се извисява дърво. На горния етаж се мяркат униформи, прически, лъскави рокли.

Собственичката, пълна жена със силен шандунски акцент ни представя момичетата. Избирам си Орхидея. Очите й са тесни като на вълчица. Устата й напомня смачкана боровинка. С цигара между пръстите, с лисича опашка на рамото, с обувки на остри токчета на бос крак, тя се качва по стълбата, люлеейки бедра.

Още с първите ласки, тя ми съобщава съвсем сериозно, че е чиста манджурка, и че не бива да я бъркам с китайка. За разлика от японските проститутки, които лицемерничат и проявяват сдържаност, Орхидея, потомка на знамето, се прехласва и крещи. Рядко се случва проститутка да достигне до оргазъм. Моята партньорка се отдава с прелъстително простодушие и блаженство. Когато си тръгвам, облегната на рамката на вратата, младата жена с мускулест задник ме гледа докато слизам и смуче крайчеца на зелената си кърпичка.