Шан Са
Момичето, което играеше Го (63)

63

Апаратът на японската пропаганда работи на пълен ход. Инцидентът при поста в Долината на тръстиките е на първите страници на вестниците. Уводните им статии заклеймяват китайските генерали, които афишират подкрепата си за терористичното движение и нарушават мирните споразумения. Те трябва да поемат цялата отговорност за тази криза и официално да поднесат извинения на японския император.

Мама е свикнала от детството си с непрестанните военни конфликти и разчита на всеобщото отегчение и на американската дипломация, които в крайна сметка ще укротят воюващите страни. Баща ми въздиша: японците отново ще получат финансови компенсации. Общественото мнение е доволно: императорът на Манджурия държи своята страна извън конфликта. За всички тези страхливци китайско-японската война ще си остане пожар, който гори на другия бряг на реката: просто един любопитен спектакъл.

Бялото е станало черно, патриотите са в затвора заедно с крадците и убийците, чуждата армия марширува по нашите улици, ние сме им признателни, че се явяват пазители на мира. Дали тези външни безредици не разстроиха живота ми?

С всеки изминал ден сестра ми разцъфтява. Върху лицето й няма и следа от печал. Тя ни посещава облечена в нови рокли, впити в стройното й тяло. Майка ми е научила добрата вест. Тя припира Уан Ма да шие дрешки за бебето.

Красотата на сестра ми ме потиска. Всяка нейна усмивка кара сърцето ми да се свива. Нейният син ще внесе радост в дома, толкова по-зле, ако моят бъде прокълнат.

За седем нощи Уан Ма е приготвила камизолка за бъдещия ми племенник. Върху яркочервената коприна тя е избродирала на бод зад игла лотоси, сливови дървета, праскови и божури, които цъфтят сред потънала в зеленина небесна градина, прибулена от сребристи облаци. Това чудесно ръкоделие ме кара да се усмихвам: моят син ще бъде повит в стари чаршафи, но ще бъде най-прекрасното бебе на света.