Шан Са
Момичето, което играеше Го (14)

14

Най-сетне! След цял месец ожесточено преследване из планините, успяваме да издебнем терористите. Попаднали в обкръжение на ръба на една пропаст, този път те не ще могат да ни се изплъзнат.

Отдавна сме привършили почти всичките си провизии. В очакване да ги попълнят си поделяме това, което е останало. Оттук нататък всеки може да преброи на пръстите на едната ръка сухарите, които му се полагат, и които ще изяде със сняг.

Вчера по обяд свършихме и боеприпасите и затова решихме да атакуваме китайците с щикове.

Тази сутрин в планината цари странно спокойствие. Дори вятърът е утихнал. В тишината се чува крясъкът на фазаните. Написвам завещанието си. Прощалните думи успокояват нервите ми.

Бавно измъквам сабята от ножницата. Избърсвам острието с носната си кърпа.

Никога тази изкована в началото на XVI век стомана не ми се е струвала толкова блестяща. На времето е служила на моите предци и е отсякла безброй глави. Днес тя е огледало, в което се отразява застрашителната чистота на смъртта.

Внезапно прозвучава тръба. С един скок се измъквам от окопа и се втурвам срещу врага, като надавам боен вик. Никой не се мярка, пред нас няма жив човек. Терористите са се изпарили! На ръба на пропастта един войник ни прави знак. На стотина метра под нас белият сняг е осеян с трупове. Преди да се хвърлят в бездната разбойниците са захвърлили там оръжията си, мъртвите и ранените. Сега разбираме защо вчера по обед, след ожесточена престрелка пушките им внезапно замлъкнаха.

Боеприпасите на двата лагера бяха свършили едновременно, като никой не е подозирал за липсата им у другия. И ние, и те сме били на прага на отчаянието.

Японците бяха избрали славата чрез действието, а китайците чрез смъртта. Величието на тяхното колективно самоубийство е белязано от тъжна ирония. Да се убиеш преждевременно е позорна капитулация. Съществуващата от няколко хилядолетия китайска цивилизация е родила безброй философи, мислители, поети. Ала никой от тях не е проумял несравнимата енергия на смъртта.

Едничка нашата по-скромна цивилизация е достигнала до същината: да действуваш, означава да умираш, да умираш, означава да действуваш.