Ридли Пиърсън
Без шанс за разпознаване (7)

7.

Четвърти октомври дойде и щеше така и да си отмине, без Бен да му обърне внимание. Ако не беше свързан с Емили, той по всяка вероятност щеше да забрави знамението му. Но след като пристигна в дома й късно следобед на пети, тя го качи на автобуса, за да отиде до магазинчето за вестници „Стивънс“ на ъгъла на „Оливър“ и „Бродуей“, и той похарчи всички пари, които му беше дала, за да купи „Сиатъл таймс“, „Интелиджънсър“, „Такома нюз трибюн“ и „Еверет хералд“.

След като се прибра в лилавата й къща, двамата се заловиха да преглеждат заглавията и първите няколко реда на всички статии, и така до безкрайност, докато Бен не попита:

— Какво всъщност правим?

— Военния — започна Емили. — Помниш ли го? Роден на тринайсти май шейсет и осма.

— Кой?

— С обгорялата ръка.

Тя продължи:

— Дойде да си получи хороскопа след седмица. Бил си сигурно на училище. Казах му, че конфигурацията на звездите е добра за бизнес на четвърти октомври. Много беше притеснен, нещо ми подсказа, че бизнесът му не ще да е много легален.

— Значи търсим какво може да е правил.

— Може да е направил — поправи го тя. — Да. Пак ще дойде — такива като него се връщат. Много е суеверен. Иска ми се да разбера какво точно е направил.

— Смяташ, че може да открием нещо във вестниците? Нещо написано за това, какво е направил?

— Ако е нещо незаконно, би трябвало да пишат.

— Мислиш, че е престъпник ли?

Бен усети прилив на възбуда в гърдите си. Не познаваше нито един престъпник.

Емили обърна страница и каза:

— Беше планирал нещо за четвърти. Опитах да разбера дали не е нещо любовно — никаква реакция. Споменах за пари и да беше го видял — като че не го свърташе на едно място, сякаш му беше неудобно. Или продава, или купува нещо, и то такова нещо, че не иска изобщо да говори за него. Ако успея да разбера какво е то, следващия път, като се появи, ще му го кажа, и го печеля за постоянен клиент. Ето така се действа, нали разбираш, Бен: даваш им отговора, който искат да чуят, и са твои завинаги. Хората искат от мен да мога да позная и миналото им, и бъдещето им.

Бен се зачете по-внимателно. Всяка статия, имаща нещо общо с престъпно деяние, изчиташе на глас. Двамата изрязваха всички такива статии и ги трупаха на купчинка. Оказа се, че във вестниците имаше доста статии за престъпления. Бен обобщи:

— Нищо добро.

— Не. Нищо подходящо. — Тя бутна вестниците настрани, вдигна очи към Бен и каза: — Кажи ми какво си спомняш за него, Бен.

Това беше тест. Тя го правеше постоянно — наричаше го упражнение на паметта. Твърдеше, че така ще стане по-умен. Той превъртя назад лентата на спомена и си представи раздрънкания син микробус, какво беше видял на предната седалка. Каза й колко му се е приискало да погледне във вътрешността на товарната част през отвора на белия покрив. Подробно й описа какво беше видял през шпионката за наблюдение: много ниската подстрижка, тесни цепки за очите, слепените пръсти на дясната му ръка.

— На колко години изглеждаше? — попита го тя.

Бен знаеше точно как да отговори на този въпрос — преди малко тя беше изрекла на глас рождената дата на посетителя.

След като й каза, тя протегна ръка и разроши косата му, което беше нейният начин да му каже колко много го обича.

Емили продължи описанието:

— Беше с черни армейски ботуши. На лявата му ръка имаше поизбелял червен печат, на който пишеше COPY — сигурно название на някой бар или нощен клуб. Когато трябваше да ми плати, извади портфейл. Видях пропуск за РХ — означение за специалните магазини с намаление във военните бази, което означава, че или е действащ военен, или просто работи там. Шофьорската му книжка е издадена от щат Канзас — не можах да разчета името на града. При парите си беше сложил билет за мача на „Сийхоукс“.

— Имаше голяма сребърна катарама — припомни си Бен. — Като участниците в родео.

— Чудесно! — възкликна тя. — Да. И на мен това веднага ми се наби в очи. А огледа ли го, когато се обърна, за да си излезе?

— На гърба му ли имаше нещо? Не помня — отвърна той.

— На колана му — каза тя. — Върху кожата беше отпечатано малко име. Ник.

— Името на мъжа е Ник, така ли?

— Да, на двайсет и осем години, живее далеч оттук, работи във военна база, футболен запалянко, ходи нощем по барове, в някакъв период от живота си е яздил коне или има роднина, свързан с конете. И има някакво вземане-даване, което толкова го безпокои, че е решил да си направи хороскоп. Сделката му е за много повече от шейсет долара, иначе нямаше да даде толкова, за да му гадаят.

— Знаеш много за него — впечатли се Бен.

— Да, зная — отвърна тя. — Но не знам какво точно го безпокои. — Тя сложи ръка върху купчинката и я прелисти с палец. — Имам чувството, че това е голямата му тайна в живота.