Ридли Пиърсън
Без шанс за разпознаване (54)

54.

Бен стоеше и упорито чакаше на отсрещната страна на улицата, на която се намираше малката лилава къща с познатия неонов надпис, макар всяка изминала минута да му се струваше час. Дом — не можеше да я нарече по друг начин. В алеята беше паркиран камион шевролет и Бен веднага влезе в кожата на следовател и анализатор, отбелязвайки наличието на стикер върху бронята му, обявяващ, че шофьорът има честта да е родител на завършил с отличие ученик, металната кутия за инструменти, прикрепена на плота до кормилото, насочваше към професията на строителен или някакъв друг вид работник.

Петнадесет минути по-късно от къщата излезе и шофьорът — възрастна жена, чиито деца трябва отдавна да бяха пораснали, която се покатери на високото стъпало, седна зад кормилото и подкара камиона.

Бен тръгна с бавни крачки, които само след миг преминаха в бяг — през улицата, по алеята, около къщата и към задния вход. Почука по уговорения начин три пъти и щом Емили позна сигнала, лицето й засия, ръцете й се разтвориха и той се хвърли в прегръдката й, потопи се в топлината и обичта й, надявайки се без някаква основателна причина, че тя няма да го остави да си тръгне.

След минута Емили вече му приготвяше чай и препечена филийка домашен хляб, а в няколко чинийки изсипа коктейл от различни конфитюри и желета, предлагайки му сам да си избере. Наля чай и за двамата, поднесе му готовата филийка и седна на стола срещу него. Очите й плувнаха в сълзи, докато го наблюдаваше как отпива от чая и лакомо поглъща хляба.

— Ти си избягал — въздъхна гадателката.

Бен усети руменина да избива по бузите му. Сви рамене в жест, с който искаше да каже, че не се е случило нещо чак толкова особено.

— Избягал си от полицията — уточни тя.

— Те бяха заети — отвърна той. — Дафи трябваше да дойде да ме вземе.

Емили смръщи вежди и сбърчи устни.

— Какво толкова? — попита я той.

— Имахме уговорка, Бен. Само между теб и мен…

— Знам, знам, обаче…

— Никакво обаче — уговорката си е уговорка. Полицията е тръгнала да те търси. Опитват се да си свършат работата.

— Опитват се да те сплашат.

— Не е така — възрази му тя. — Полицията се занимава с мен от години. Понякога много обичат гадателите — когато им трябват, а понякога искат и да ни изселват от града. Повярвай ми, на мен всичко това ми е много познато. И мога да се оправям с тях. И уговорката ми беше с теб, не с тях.

— Знам.

— И ти ми обеща.

— Много ми беше мъчно за теб — рече той съвсем честно, осмелявайки се и да я погледне, макар да се страхуваше от гнева й.

Сълзи потекоха от очите й. Тя ги изтри с две ръце. Аркансилът й се размаза и плъзна на струйки по бузите й. Стисна устни, за да се овладее, но когато се опита да заговори, те се разтрепериха още повече. Стана от стола, заобиколи масата, взе лицето му в ръце и го притегли в топлата си и успокояваща прегръдка.

Бен разбра, че никъде нямаше да ходи.