Иля Варшавски
Фантастиката навлиза в криминалния роман (8)

8. Жан Пиебьоф

Дебре отдавна бе стигнал възрастта, когато след всяко ядене ти се доспива. Инспекторите знаеха това и обикновено оставяха комисаря да си подремне малко в креслото. Но пред стажантката трябваше да хитрува. Като сега например — притворил очи, той се преструваше на дълбоко замислен. Събуди го доктор Малинда с потупване по рамото.

— Извинете, че прекъснах мислите Ви — каза Малинда. — Да Ви съобщя резултатите от анализа. В ампулите има морфин, дозата е такава, каквато обикновено вземат закоравелите наркомани. Страхувам се, господин комисар, че този калъф е бил предназначен за Луиза. Не зная дали Ви е известно, че тя…

— Знам — прекъсна го Дебре. Той взе калъфа и го пъхна в бюрото. Чувствуваше се доста неловко. Беше четири и двадесет, значи е спал не по-малко от два часа. — Знам това — повтори Дебре и запали изгасналата си лула. — Тъкмо затова Ви помолих…

— Но господин комисар!! — В гласа на Малинда имаше толкова укор, че Дебре трепна. — Какво ми бяхте обещали?! Разберете, че за Вашата язва тютюнът е същинска отрова. Не, изглежда все пак ще трябва да потърся помощта на мадам Дебре.

— Недейте. — Комисарят прибра лулата в бюрото. — Недейте да тревожите мадам Дебре напразно. По-добре подложете ме още един път на хипноза.

— Никаква хипноза няма да Ви помогне, ако сам не се борите с този навик. Още повече, че от утре излизам в отпуска и няма кой да Ви следи. Не, не, мой дълг е да…

— Ама моля Ви се! — Дебре го погледна жално. — Аз Ви обещавам…

— Какво да Ви правя! — въздъхна Малинда. — Хайде тръгвайте!

От кабинета на Малинда Дебре се върна в отвратително настроение. Той подуши въздуха и демонстративно отвори прозореца. Стрелкина смутено загаси цигара си.

— Я доведи онзи човек, Моранс! — викна той, като отвори вратата към стаята на инспекторите.

Жан Пиебьоф изглеждаше едновременно и нагъл и уплашен.

— Чакам обясненията Ви, господин комисар.

— Обяснения?! — Дебре се усмихна, което обикновено не предвещаваше нищо хубаво за арестувания. — Обяснения, казвате?

— Да — вече не толкова уверено каза Пиебьоф.

— Добре. Та значи аз разследвам убийството на мъжа на любовницата Ви.

— На коя от тях? — простодушно попита Пиебьоф.

Стрелкина се засмя.

— На Луиза Костаген. — Дебре сърдито погледна стажантката. — Убийството на Леон Костаген, мъжа на Луиза. Това име познато ли Ви е?

— Нима мъжът на Луиза е убит?

— Да, снощи.

— Много жалко — каза Пиебьоф замислен. — Горката, сигурно е много разстроена. Тя, струва ми се, обичаше мъжа си.

— Може би. Но това не й е попречило да стане Ваша любовница.

Пиебьоф се ухили и извади табакерата си.

— Може ли?

— Не може. — Сега Дебре наистина изпитваше отвращение към тютюневия дим. — Кога Ви стана любовница Луиза Костаген?

— Ама какво приказвате, господин комисар! Тя никога не ми е била любовница. Честно казано, такива жени въобще не ми са по вкуса. Много е слаба, според мен. — Той погледна Стрелкина и й намигна. — Аз харесвам жени с форми като тия на госпожата.

Дебре се намръщи.

— Слушайте, Пиебьоф. Вече Ви казах, че става дума за убийство. Искам искрени признания. В такъв случай съм готов да не обърна внимание на някои обстоятелства, пред които полицията обикновено не си затваря очите. И по-специално, обещавам да не Ви питам как се е озовало ей това нещо под седалката на колата Ви. — Дебре извади от бюрото калъфа от крокодилска кожа. — И тъй, избирайте: или пълна откровеност, или адресите на хората, от които получавате наркотиците.

Пиебьоф пребледня. От предишната му самоувереност не остана и помен.

— Е добре, господин комисар, да говорим откровено.

— Откога познавате Луиза Костаген?

— От две години.

— Беше ли Ви любовница?

— Нали Ви казах, че не, повярвайте ми.

— Вие ли й доставяхте морфин?

— Как да Ви кажа… Е да, доставях й.

— Кога я видяхте за последен път?

— В събота.

— Къде?

— В кръчмата „Глиганска глава“.

— Тя ли Ви определи среща?

— Да.

— Донесохте ли й морфин?

— Не.

— Защо?

— Нямах. Не бях намерил.

— Уговорихте ли се да се срещнете пак?

— Не, тя каза, че вече няма нужда от морфин.

— Обясни ли Ви защо?

— Решила била да се откаже.

— Какво я е накарало да вземе такова решение?

— Не зная, не ми каза.

— Вие ли я откарахте до вкъщи?

— Да.

— В неделя срещахте ли се с нея?

— Не.

— Къде бяхте в неделя вечерта?

— По кое време?

— Между десет и единадесет.

— В студиото в радиото. Имах предаване, правих преглед на спортните събития през седмицата.

— Какво правихте след това?

— Чаках края на програмата… докато свърши приятелката ми, говорителката.

— Как се казва тя?

— Мишу. Ема Мишу.

— При нея ли нощувахте?

— Да.

— Кога се прибрахте в къщи?

— Към девет сутринта. В осем Ема отиде на работа.

— Кога Ви се обади Пиер Костаген?

— Скоро след това.

— Какво Ви каза?

— Каза, че Луиза е много разстроена и че…

— Че има нужда от морфин ли?

— Да.

— И Ви определи среща на ъгъла?

— Да.

— Преди това срещали ли сте се с него?

— Не.

— А откъде знае телефона Ви и че Вие доставяте морфин на Луиза?

— Не зная. Може Луиза да му е казала.

Дебре се огледа назад.

— Вероятно казвате истината, Пиебьоф. Впрочем ние ще проверим всичките Ви показания. Трябва да установим още нещо: в събота вечер не сте имали морфин, а в понеделник сутринта сте намерили. Откъде го взехте?

— Господин комисар! — Пиебьоф разпери ръце. — Ама обещахте! Иди вярвай след всичко това…

— Добре. — Дебре стана. — Винаги държа на думата си, но предупреждавам Ви, ако Ви хванат още веднъж…

— И аз държа на думата си. Вярвайте ми, с това е свършено веднъж завинаги. Аз само исках да помогна на госпожата.

Дебре се засмя.

— Да се надяваме, Пиебьоф, че е така.

— Свободен ли съм?

— До довечера — не. Ще трябва да проверим алибито Ви по делото за убийството.

— Отвратителен тип! — възкликна Стрелкина, след като Моранс отведе арестувания.

— Но не най-отвратителният в цялата тази история — каза замислен Дебре.

Той си облече палтото и пъхна във вътрешния джоб калъфа с морфина.

— Излизате ли? — попита Стрелкина.

— Да. Трябва веднага да разпитам Пиер Костаген. Само че струва ми се, че най-добре ще бъде да не идвате с мене. А Вие засега предайте на Моранс да провери в радиото всичко, свързано с алибито на Пиебьоф.