Метаданни
Данни
- Серия
- Фантастични детективи
- Оригинално заглавие
- Фантастика вторгается в детектив, или Последнее дело комиссара Дебрэ, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Георгиева, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- K–129 (2014 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Mandor (2014 г.)
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 10, 11, 12/1973 г.
История
- — Добавяне
5. Луиза Костаген
Наложи се Дебре да почука два пъти, докато най-после иззад вратата на стаята на мадам Костаген се чу слаб глас, който каза „влезте!“
Да, това бе същата жена, пак в същия пеньоар. Тя почти лежеше в дълбокото кресло.
— Комисарят Дебре, мадам. — Той й показа значката си. — А това е моята помощничка мадам… м-м-м… Зоя.
Стрелкина се поклони.
Стопанката се понамръщи и с небрежен жест ги покани да седнат.
— Принуден съм да Ви задам няколко въпроса.
Тя дори не го удостои с отговор. Само сви рамене.
— Моето присъствие ще Ви пречи ли? — внезапно се чу глас.
Дебре се огледа и неволно трепна. В старинно кресло от времето на Волтер седеше убитият Леон Костаген. Не, не бе сбъркал. Същото волево лице с изсечен профил и гъсти кестеняви коси, които падаха върху челото.
Двойникът на убития тежко стана и Дебре чак сега видя, че главата израства от тялото на гърбаво джудже.
— Мосю Пиер!
— Точно така, господин комисар. — В гласа му се чувствуваше горчива насмешка. — Пиер Костаген, братът на Леон.
— Бих предпочел да говоря с Вас по-късно — каза Дебре, — а засега…
— Разбирам. Извинете, Луиза, ще трябва за известно време да Ви напусна…
На Дебре пак му се стори, че в гласа му се крие насмешка. Той изчака да се затвори вратата след Пиер и се обърна към Луиза:
— Разбирам мъката Ви, мадам, но в интерес на следствието е…
— Не може ли без предисловия?
— Както желаете.
Дебре погледна към тоалетката, където между многобройните бурканчета и шишенца имаше и спринцовка.
— И така, първият въпрос: отдавна ли вземате наркотици?
Луиза стана и прибра спринцовката в чекмеджето.
— Това не Ви засяга, господин комисар, и няма нищо общо със следствието.
— Да допуснем — съгласи се Дебре. — Засега няма да настоявам да ми отговорите. Тогава един друг въпрос: кога се прибрахте снощи?
Тя отново сви рамене.
— Не си спомням точно. Май че към десет.
— Виждахте ли се снощи с мъжа си?
— Не.
— Веднага ли влязохте в стаята си?
— Да.
— И си легнахте?
— Да.
— Дълбоко ли спите?
— Да.
— Морфин ли вземате?
— Приспивателно.
Без да става, Луиза взе от шкафчето кутийка с луминал и я хвърли в скута на Дебре.
— Значи нищо не сте чули през нощта?
— Не.
— А къде прекарахте вечерта?
— Това не Ви засяга.
— И все пак?…
— Вечерях в един ресторант.
— С кого?
— Няма значение. Да речем, че с любовник.
— С какво се върнахте в къщи?
— С такси.
— А защо не Ви докара с „Понтиака“ си Жан Пиебьоф?
Луиза пребледня и прехапа устни.
— А, значи и това знаете? Е от един полицейски копой друго не може да се очаква! Вижте какво, господин комисар, няма да отговоря повече на ни един Ваш въпрос.
— И все пак, принуден съм да Ви задам още един въпрос: кой се занимава с паричните въпроси на семейството Ви?
— Адвокатът Севал. Свършихте ли?
— Засега да, мадам — Дебре стана, поклони се вежливо, даде път на Стрелкина и внимателно затвори вратата след себе си.
— Сега с Пиер ли ще се заемете? — попита Стрелкина.
— Това, струва ми се, е прибързано. Сега най-много ме интересува Камила, камериерката на мадам Костаген.