Иля Варшавски
Фантастиката навлиза в криминалния роман (12)

Епилог

Две седмици по-късно мадам Дебре се оплакваше на съседката си:

— Не мога да разбера какво става с мъжа ми. Откакто се пенсионира, думица не можеш да изкопчиш от него. По цял ден седи, пуши лула след лула, взе да приказва насън. Днес на разсъмване като кресна: „Че за какъв дявол тогава е пил заедно с Пиер?!“ Събудих го, питам го какво е сънувал, а той мълчи. Добре поне, че коремът престана да го боли.

Съседката кимна съчувствено.

— Случват се такива неща с тях. И моят най-напред като излезе в пенсия, място не можеше да си намери, но сега горе-долу свикна.

— Може и да свикне — въздъхна съкрушена мадам Дебре. — Нали искахме да купим една къщичка на брега на Лоара. А сега не смея думица да обеля за това. Преуморил се е в тая полиция, не му е лека службата. Просто няма да ми повярвате в какъв вид си дойде наскоро на два пъти от работа, даже чорапите му бяха изпоцапани с въглища, от коминочистач по-мръсен беше, честна дума.