Иля Варшавски
Фантастиката навлиза в криминалния роман (11)

11. Различни системи, различни гледни точки

На следващата сутрин Дебре бе дотолкова погълнат от мислите си, че дори не забеляза, че Стрелкина я няма. Той се чувствуваше щастлив, както вероятно се чувствува само музикантът-виртуоз след успешно преминал концерт. Да… навсякъде, където бе необходим внимателен анализ на човешките страсти, комисарят Дебре нямаше равен на себе си. Жалко само, че в сухото си донесение за разкритията по делото на семейство Костаген ще трябва да се откаже от яркия рисунък, изтъкан върху канавата на психологическите познания. Началството не обича тези неща — за съжаление. Как му се искаше сега да сподели с някого резултатите от напрегнатата размисъл, довела го до успех. Дебре извади от бюрото лулата си и я натъпка догоре с любимия си тютюн „Чери бленд“. По дяволите всички лекарски съвети! Доктор Малинда лови антилопи някъде из Африка, а инспекторите са верни момчета и сигурно няма да го наклеветят на жена му.

— Добър ден, комисарю!

Дебре вдигна глава. На вратата, зачервена от бързото ходене, стоеше Стрелкина.

— Добър ден.

— Да знаете само каква неприятност ми се случи?! — Стрелкина съблече палтото си и седна пред масичката си. — Получих телеграма. Баща ми се е разболял и ще трябва да си замина. След три часа има самолет. Купих си вече и билет.

— Много съжалявам! — вежливо отвърна Дебре. — Надявам се, че болестта на баща Ви не е сериозна.

— Не знам какво да мисля, той има болно сърце.

Дебре отново напълни лулата си.

— О, значи Вие пак пушите?! — усмихна се Стрелкина. — Много се радвам.

— Тъй ли? И защо се радвате?

— Първо, това значи, че вече не Ви боли стомахът и второ… — Стрелкина се запъна, — и второ, искам да Ви оставя един сувенир. За спомен от съвместната ни работа. И, ако забраната на доктор Малинда продължаваше да бъде в сила, такъв подарък би бил най-малкото неуместен. А сега… — Тя извади от чантата си лула. — А сега е тъкмо на място.

— Много съм трогнат от вниманието Ви. — Дебре пое лулата. — Не съм чувал тази фирма. Какво значат трите букви Е?

— Това е изработка на Фьодоров, знаменит ленинградски майстор. Дори и Сименон пуши лули, направени от него.

— Още веднъж Ви благодаря. — Дебре разбираше от лули. Още с първото дръпване той почувствува, че и най-взискателният пушач би харесал тази. — Чудесен вкус!

— Радвам се, че Ви харесва. Много жалко, че обстоятелствата се стекоха така лошо и съм принудена да замина, преди да бъдат разкрити тези ужасни престъпления.

— Грешите — добродушно се усмихна Дебре. — Те вече в разкрити.

— Нима?! — От вълнение Стрелкина дори се надигна от стола. — Много Ви моля, комисарю, разкажете ми най-подробно за всичко, това има огромно значение за моята дисертация.

— Е, добре. — Дебре се облегна назад в креслото, като се мъчеше да си припомни цялостния ход на разсъжденията си. — И тъй, ще трябва да започнем отдалеч, от времето, когато в дома на семейство Костаген са дошли на белия свят двама очарователни близнаци — Пиер и Леон. Съдбата сякаш се е постарала да направи всичко, за да бъдат те щастливи. Но ето, че в къщата се прокрадва първото нещастие. На петмесечна възраст Пиер се изплъзва от ръцете на кърмачката си и се осакатява за цял живот. Пиер и Леон са неразделни, заедно играят, учат, възмъжават. И през всичкото време пред очите на Пиер е брат му — красив, преуспяващ във всичко, любимец на момичетата. Пиер непрекъснато се сравнява с него. Какво е той, жалкото гърбаво джудже, редом с покорителя на сърца, спортистът, младия светски лъв? Нищо чудно, че душата му става зла и тази злоба се пренася върху брат му. Той не издава истинските си чувства пред никого. Напротив, старае се да създаде у околните впечатлението, че душата си дава за Леон. И ето, че Леон се оженва за Луиза — красиво, очарователно, но много лекомислено момиче. Тримата живеят под един покрив и Пиер започва да изпитва влечение към жената на брат си. Междувременно съпрузите се скарват. Луиза се е пристрастила към наркотиците. Леон, възпитан в спартански дух, не пие дори вино и не може да се помири с порока на жена си. А тя няма сили да се откаже от гибелния си навик. Фактически се стига до разрив. Вратата между спалните на двамата съпрузи е заключена и всеки от тях живее свой собствен живот. Обезумелият от страст Пиер решава да използува това положение. Единственият човек, който знае за чувствата му, е Камила. Той успява да я направи камериерка на Луиза. Именно тя по негово настояване открадва интимната снимка на господарката си. Схващате ли основата на конфликта?

— О да, разбира се! Моля Ви, продължавайте. — Стрелкина сключи молитвено ръце. — Толкова е интересно!

— Добре. — Дебре още веднъж напълни новата лула и запуши. — Приблизително по това време Пиер замисля да убие брат си. Той подготвя всичко дяволски тънко. Отначало се обажда в полицията и съобщава, че в къщата ще бъде поставена адска машина.

— Това лък защо? — учуди се Стрелкина.

— По чисто психологически съображения. По този начин той създава впечатление за надвиснала отвън опасност. Естествено, след убийството на Леон полицията ще го свърже с неизвършения взрив и няма да търси убиеца сред обитателите на къщата, тъй като самите те по чудо са избягнали опасността. Защото никой няма да вземе сам да си поставя адска машина, нали така?

— Разбира се! — уверено заяви Стрелкина. — Защото, ако наистина бяха сложили адска машина…

— Точно така. След това той извиква Леон в стаята си и му съобщава, че Луиза има любовник — търговецът на наркотици Жан Пиебьоф. Известието поразява Леон. Чувствата, които изпитва, са много сложни. В тях са преплетени и някогашната любов към жена му, и горчивината поради наркоманията й, и презрението към съперника му. Пиер много добре разбира състоянието му и му предлага да пийне. Леон не е свикнал с алкохола и бързо се напива. Пиер го завежда в стаята му, помага му да си легне, изчаква да заспи и строшава черепа му с пикела. И тук всичко е предвидено, дори и ръкавиците, за да не останат отпечатъци от пръсти. След това събува обущата си, отива по чорапи в мазето за въглища, връща се, за да остави забележими следи по пода, обува обущата си и си отива.

— Ама че мръсник! — възкликна Стрелкина.

— Не само мръсник, това е най-хладнокръвният от престъпниците, с които съм се сблъсквал. След като убийството е разкрито, той продължава да плете интриги. Поразената от смъртта на мъжа си Луиза в порив на откровеност му разказва, че предишния ден е решила да престане да взема морфин, за да си възвърне любовта на мъжа си. Пиебьоф казваше истината — тя действително се е отказала от услугите му. Пиер разбира, че преживяното сътресение отново ще тласне Луиза към морфина. Докато ние разпитвахме Костаген, той се е обадил на Пиебьоф и му е поръчал ампулите. Надявал се е с тяхна помощ да сломи волята на нещастната жена. Вечерта те заминават за Понтуаз, за да погребат Леон. Гробът на брат му е още съвсем пресен, когато Пиер признава на Луиза своята страст. Това й се струва кощунствено. Младата вдовица с възмущение отхвърля низките домогвания на гърбавия сладострастник. Тогава Пиер замисля нов дяволски план. Щом не може да му принадлежи, Луиза трябва да умре. Като се връща в Париж, той подменя единствената ампула, останала в калъфа от крокодилска кожа, с ампула, пълна с цианкалий. Сметката му е удивително точна. Вечерта той й съобщава, че е убил Леон, като предполага, че потресената от този факт Луиза ще изпита непреодолимо желание за морфин и ще си инжектира смъртоносна доза отрова. Разчитал е, че дори и най-опитния следовател няма да се усъмни, че това е самоубийство. Но е сбъркал. Разярена, Луиза най-напред е удушила с шала си убиеца на мъжа си и едва след това е взела спринцовката, за да се поободри преди разпита и ако не беше злополучната ампула, тя вероятно чистосърдечно щеше да ни разкаже всичко. Това е! Както виждате, психологическия метод на разкриване на престъпленията още веднъж се оправда.

Стрелкина плесна с ръце.

— Изумително! Какъв тънък психологически рисунък! Та това е цял детективски роман, издържан в най-добрите традиции на тоя жанр!

— Естествено! — Дебре се засмя самодоволно. Той вече бе започнал да изпитва симпатия към тази стажантка, толкова скромна и същевременно така възторжена. — Струва ми се, че когато бъдат оповестени резултатите от следствието, много писатели ще се заемат с тази тема. А Вие ми разправяте за фантастиката! Е, какво например би могъл да добави към това дело един фантаст?

— Много неща — усмихна се Стрелкина. — Преди всичко друго решение на сюжета. Вече Ви казах, че за фантастиката е характерно парадоксалното мислене.

— Че какъв парадокс може да има тука?

— Сега ще Ви обясня. — Тя извади от чантата си няколко фототелеграми, изписани със ситен почерк. — Това тук е вече готовият сюжет. Днес го получих от Ленинград.

— Тъй ли?! — Дебре се разсмя. — Ама че бързо работят писателите в наше време! Страхувате се да не ви отнемат темата ли? Може би вече сте се договорили с някое издателство за продажбата на романа? А кой е Вашият съавтор?

— Не, комисарю. Нямам намерение да пиша роман. Това е просто материал за дисертацията ми. А колкото до моя съавтор, той е… електронна машина.

— Така… — Дебре погледна Стрелкина изпитателно. — Значи ме заблудихте, като казахте, че нямате никакво отношение към криминалистиката. Аз Ви повярвах, а Вие междувременно…

— Не, не! Кълна Ви се, че Ви казах самата истина. Машината е направила не криминален, а литературен анализ на границата на фантастиката и детективския роман. Ето, виждате ли, тук пише: „Решение по обобщения алгоритъм“.

— Не разбирам.

— Всичко е много просто. Всеки писател си има свой творчески метод. Именно благодарение на него човек никога не може да сбърка да речем произведенията на Сименон с тези на Агата Кристи. Нали така?

— Да допуснем. Е, и какво от това?

— Но едновременно с тези различия съществуват и някои сходни похвати, характерни за целия литературен вид. Аз успях да извлека основните методи на решение на сюжетните задачи в детективския роман. Същото направих и по отношение на фантастиката. Тези методи, наречени алгоритми, бяха вложени в оперативната памет на електронноизчислителна машина и сега тя може да изгради всяка изходна ситуация в сюжет за детективски или за фантастичен роман. Колкото до делото на семейство Костаген, тук сюжетното решение бе намерено и по двата алгоритъма едновременно. Тройното убийство е заложено в основата на детективския роман, а решението се изгражда върху парадокса — един толкова обичаен за фантастиката похват. Вчера предадох по телефона в университетския изчислителен център действителните данни, а днес вече получих готовия сюжет. Пак повтарям, не става дума за изследване от гледна точка на криминалистиката и затова не се учудвайте, че решението, предложено от машината, до известна степен се отличава от блестящо проведеното от Вас разследване. Така или иначе, Вашият метод е класическият метод на Сименон, а това тук — някакъв хибрид.

Дебре разбра много малка част от тази лекция по литературознание, но уверенията на Стрелкина, че никой не се е опитвал да направи на електронна машина анализ от гледна точка на криминалистиката и чрез това да постави под съмнение психологическия метод, го успокоиха.

— Е, и каква е развръзката във Вашия сюжет? — попита той по-скоро от учтивост отколкото от любопитство.

Стрелкина се смути.

— Едва ли може да се говори за развръзка, тъй като машината е дала само една примитивна сюжетна схема. Работата е там, че тя… с една дума предлага се вариант, в който комисарят разследва три убийства, извършени от самия него.

— Какво?! — вратът на Дебре стана пурпурен, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите. — Какво казахте? Но как си позволявате!

— Успокойте се, комисарю! — Стрелкина леко докосна ръкава му с пръсти. — Та ние с Вас говорим за чисто литературни варианти на темата, които съвсем не хвърлят сянка върху Вашата безупречна репутация. Да поставим, ако искате, на Ваше място някой литературен герой, например… комисаря Мегре.

— Е, това е друга работа — облекчено въздъхна Дебре, — иначе, честно казано, аз вече мислех, че Вие…

— В никакъв случай не бих дръзнала да поставя под съмнение резултатите от следствието — прекъсна го Стрелкина. — Тук става дума само за това, което може да се направи при дадения сюжет.

— Разказвайте. — Дебре се облегна назад и напълни лулата си. — Интересно какво ли още може да се измисли.

— Чудесно. Ще изхождаме преди всичко от психологическите портрети, така майсторски нарисувани от Вас. Те много добре отразяват моралното разложение на паразитната върхушка на буржоазното общество.

Дебре понечи да възрази, но Стрелкина го прекъсна с жест.

— Да, аз разбирам, че работата в полицията Ви кара… Впрочем, сега не става дума за това. Струва ми се, че в анализа Ви на постъпките на Пиер се чувствува прекалено увличане от фройдизма. Комплексът за непълноценност, либидото и тъй нататък. Това не винаги е причина за извършване на престъпление.

— Тогава какво?

— Хищническите стимули, характерни за капиталистическия свят.

— Глупости! — уверено каза Дебре. — Пиер не беше наследник на богатството на Леон.

— Да, но негова наследница може да стане жената на доктор Малинда, единствената роднина на семейство Костаген, както изглежда.

— Е и какво от това?

— От това произтича друго сюжетно решение и то има следния вид.

Веднъж доктор… нека го наречем Лолинда среща в бюфета комисаря… Мегре и незабелязано сипва в кафето му малка доза отрова, която може да предизвика само силни болки в стомаха след няколко часа. Комисарят се прибира в кабинета си, а… Лолинда отива в Монмартр и от името на непознат човек съобщава за готвещо се покушение в къщата на семейство Костаген. Той иска комисарят най-старателно да изучи всички кътчета в този дом. Естествено, Мегре не намира нищо, защото там няма никаква адска машина. През нощта отровата започва да действува и разтревожената жена на комисаря повиква доктор Лолинда — семейния лекар на Мегре. Лолинда знае, че комисарят е страстен пушач. Той му забранява да пуши, напълно уверен, че комисарят няма да може да се откаже от навика си. На другия ден той заварва комисаря с лула в устата и го убеждава да се подложи на хипноза. По време на хипнотичния сеанс той внушава на Мегре плана за убийството на Леон. Леон е само първата жертва във веригата от престъпления, замислени от Лолинда. И затова трябва да се отклонят всички подозрения от обитателите на къщата. Защото, ако те бъдат арестувани, изпълнението на целия план ще се затрудни много. На комисаря се внушава съответно, че трябва да влезе през мазето за въглища по чорапи и да остави следи, свидетелствуващи, че престъпникът е дошъл откъм двора. Престъплението е извършено точно според плана на Лолинда, но комисарят нищо не помни, тъй като е действувал в състояние на хипнотичен транс. А Лолинда през тази нощ си осигурява алиби като смазва калника на полицейската кола. По време на убийството той и жена му са в полицейския участък. Не ще и дума, върви му. Лолинда още не е обмислил окончателния план за убийството на Пиер и Луиза, когато случаят сам идва при него. Мегре му дава за анализ калъфа с ампулите, които Пиер е поръчал на Пиебьоф за Луиза. Лекарят-престъпник подменя една от ампулите с такава, в която има цианкалий. Същия ден Мегре бива подложен на нов хипнотичен сеанс. Внушава му се да влезе в стаята на Луиза и да подмени ампулата, като същевременно вземе оттам и шала на Луиза. С него той ще удуши Пиер. Мегре послушно отива в къщата на семейство Костаген, когато там няма никой друг освен Огюстен…

— Откъде знаете?… Хм… Защо Вашата машина смята, че Мегре е постъпил точно така? — попита Дебре пресипнало.

— Не е трудно да се стигне до този извод, като изхождаме от факта, че когато е излязъл от кабинета си, той е взел със себе си калъфа с ампулите, след като те са били вече у Лолинда. И тъй, ампулата е подменена и шалът е откраднат. Късно вечерта, подчинявайки се на внушението на Лолинда, Мегре отново се вмъква в къщата през мазето за въглища. Този път не трябва да остави никакви следи. Затова той и този път минава през мазето по чорапи, но си обува обувките преди тайната врата. Впрочем, сега полицията няма и да търси следи, защото има улики срещу Луиза — шалът й. Пиер е удушен. Мегре отново сваля обувките си, преди да влезе в мазето и ги обува, като излиза на улицата. Това е. Комисарят нищо не знае и не помни, на него просто му е заповядано да забрави всичко и затова, с присъщата си виртуозност, той изгражда изцяло погрешна, но напълно правдоподобна хипотеза. Междувпрочем, Лолинда и този път има неопровержимо алиби. От два дни той и жена му са а Африка. Харесва ли Ви един такъв вариант?

— Глупости! — каза Дебре. — Вашият вариант не е съобразен с основните положения на криминалистиката. Човек в състояние на хипноза никога не може да извърши престъпление, ако това противоречи на моралните му принципи. Колко статии са написани по този въпрос.

— Вярно е — потвърди Стрелкина. — Но съществува едно изключение.

— Какво е то?

— Когато този човек е комисар от криминалната полиция и привърженик на психологическия метод на разкриване на престъпленията. Защото той много често мислено се поставя на мястото на престъпника. Олеле! — тя погледна часовника си. — Аз май закъснявам за самолета! Всичко хубаво, комисарю, много благодаря за всичко!

— Няма защо — отвърна Дебре.

Той почака да се затвори вратата след нея, дръпна телефона към себе си и набра един номер.

— Ало!

— Господин Севал?

— Да, аз съм.

— Обажда се комисарят Дебре. Можете ли сега вече да ми кажете кой е вероятният наследник на състоянието на семейство Костаген?

— Мисля, че мога. По всяка вероятност една от далечните им роднини, мадам Малинда. Изглежда няма други наследници.

Дебре остави слушалката и се замисли.