Пеги Никълсън
Шахмат (12)

Епилог

Когато Кофи Филипс влезе във всекидневната, съпругът й и Джефи играеха пред огъня. Шахматната дъска на килима между тях беше сгъваемият комплект, който Додж бе подарил на Джефи за Коледа и който момчето носеше навсякъде със себе си. Мъжът и детето седяха един срещу друг. Позата на единия беше огледално отражение на другия — кръстосани на пода крака, ръце на коленете, светлорусата глава на сина й и тъмнокосата на съпруга й бяха сведени съсредоточено над дъската. Но ако стойката им беше еднаква, не можеше да се каже същото и за тяхното отношение. Мъжът седеше с лекотата и спокойствието на голяма котка. А Джефи — неистово напрегнат, изцяло погълнат от играта.

Въпреки че беше с лице към майка си, той не вдигна поглед. Но Додж извърна глава и очите му срещнаха погледа на Кофи.

— Морийн каза, че вечерята ще бъде готова след пет минути — предупреди Кофи и седна на фотьойла зад него. Въпреки че книгата беше завършена още преди година, те получиха първите екземпляри едва вчера. За да отпразнуват случая, Морийн, Анке и Питър ги бяха поканили в „Поточето на совите“ на специална вечеря.

— Няма проблем. Дотогава ще съм бит — увери я Додж и се облегна на коленете й. Хвана ръката й, положена на рамото му и целуна дланта й, а след това се обърна към Джефи, когато той премести офицера върху дъската.

— Шах — промърмори момчето.

Додж се наведе да направи следващия ход. Кофи посегна към биографията, оставена на масичката до нея. Макар да чете ръкописа миналата пролет, не беше имала възможност да хвърли поглед върху готовото издание, след като се върна от посещението си при лекаря в Норт Конуей днес следобед.

Ръцете й стиснаха затворената книга и тя се усмихна. Днес наистина беше ден за празнуване. Тя имаше новина за Додж, имаше нещо свое, с което да се похвали, но нямаше намерение да му отнеме тържество от неговия успех. Ще запази тайната си за вечерта, ще му каже, когато са сами, заедно в леглото.

— Шах — каза отново Джефи след поредния ход.

Кофи отвори книгата и погледна снимката на първа страница. Десетгодишният Ричард със своя огромен трофей я гледаше, без да се усмихва. Очите й се насълзиха и тя прокара пръст по лицето му. С обич, но без съжаление. Той беше изиграл шахматни партии, които щяха да се помнят десетилетия наред и бе оставил две чудесни деца, които щяха да се усмихват вместо него.

Прелиствайки края на книгата, тя попадна на снимка, която беше пропуснала да забележи по-рано — Джефи на неговия първи турнир миналата пролет. Бе стиснал здраво наградата за второто си място, лицето му сияеше.

Очите й отново се насълзиха — тази снимка беше посланието на Додж лично към нея. Неговото обещание, че щастието е пред тях.

Обичам те! Наистина те обичам, Додж! Тя се облегна на раменете му и го целуна по бузата.

Той се усмихна, погали я, а след това повали своя цар върху дъската.

— Предавам се — рече на Джефи и стисна ръката му. — Ти спечели битката, Джеф.

Задоволство и обич се бореха в очите на сина й, докато се поздравяваха.

— Да-а — съгласи се той. — Но… това е само игра. — Той се огледа и забеляза Гита, застанала на прага с палец в уста. — Ху-у! — изфуча, като забрави за победата и се превърна в малко, палаво момче. — Хо! — Вдигна високо ръце и изкриви пръсти като нокти. С големи тежки чудовищни стъпки подгони сестра си от стаята.

— Лесно му е да го каже! — промърмори Додж и събра фигурките. — Най-доброто, което успях да постигна тази седмица, е един равен резултат. Той е неудържим.

Кофи седна на килима до него и взе черния цар.

— Имаме около минута до вечеря. Можеш да поиграеш с мен, ако искаш една бърза победа.

Додж взе царя от ръцете й и леко го доближи до устните й.

— Не може ли да отложим за по-късно — предложи сподавено той. — С теб по-скоро бих… удължил играта.

Кофи задържа погледа му, а в усмивката й се таеше обещание.

— Шах и мат — каза весело тя.

Двамата се засмяха и се обърнаха едновременно, когато Джефи се появи задъхан.

— Мамо? Татко? Баба каза, че вечерята е на масата.

— Тръгваме — увери го Додж и стана, а след това помогна на Кофи да се изправи. Хванати за ръце, те го последваха навън.