Индия Найт
Още си секси парче (6)

6

Тук няма да се впускам в подробности. Преимуществата: чаршафите може и да бяха сатенени, но на тавана нямаше огледало, което бе хубаво. Доктор Купър имаше доста голям пенис, също така. Беше много атлетичен, пък макар и по неговия си изкуствен начин. Знаеше един-два хитри номера. Остави ми дупето на мира, както се споразумяхме. Получих един малък оргазъм. Не бива да мрънкам, понеже точно затова дойдох.

От друга страна, не виждам защо пък да не мрънкам. И така, недостатъците: когато се озовахме в спалнята и аз започнах да се събличам, той се покатери на кревата и взе да ръмжи като тигър. Да, съвсем сериозно: ррррррр. След което взе думата и не млъкна докрай. Нямам нищо против някой друг коментар, но в случая ме заболяха ушите — да не говорим, че речникът, който използваше, беше в стила на Остин Пауърс. Освен това смятам, че ако ще се впускате в порой от мръсни приказки, не е зле да имате просташки, каруцарски акцент — типичен за фондовите жилища в Глазгоу, примерно казано. Буржоазната интонация на доктор Купър изобщо не се вписваше в лафовете, които използваше, и аз много бързо се отегчих от начина, по който казваше „писана“ и „патлак“. На всичкото отгоре мисля, че доктор Купър си боядисва космите на гърдите, понеже когато приключихме, на гърдата ми остана някакво странно, тъмносиво петно. Сигурно се потапя целият във вана с боя. А пенисът му е упорито бозав; проблясваше призрачно блед в мрака и изглеждаше едновременно сляп и албинос.

Щом деянието беше извършено, аз изчаках десетина минути и взех да се стягам за тръгване. В главата ми се въртяха какви ли не мисли: 1) че след трийсет и пет годишна възраст жената в никакъв случай не трябва да е отгоре, тъй като всичко провисва; 2) че беше учудващо естествено да правя отново секс; 3) че май трябваше да се опазя за някой не чак толкова смешен; 4) че постъпих съвсем правилно — докторът може да е малко смешен, но чукането си беше съвсем свястно; 5) че много мразя, когато мъжете лежат, без да свалят презерватива след това, а пенисът им изглежда един такъв малък и сбръчкан и облечен в некачествен, евтин прозрачен дъждобран.

— Как беше, котенце? — попита Купър, докато си нахлузвах гащите.

— Чудно — отвърнах аз, търсейки си чорапогащника в тъмното. — Много хубаво. Благодаря ти.

— Къде отиваш? — поинтересува се той. — Не искаш ли… — облиза устните си, които заблестяха като храчка в мрака — не искаш ли… още? А? А? Още, ах ти, малка мръснице.

— Ами, не, Уилям. Трябва да се прибирам. Дъщеря ми ще се събуди след няколко часа. — Споменаването на Хъни ме накара да се почувствам някак нечиста, лоша майка, уличница. Продължих да си събирам нещата, които бяха разпилени по пода.

— Сестра — рече Купър. — Сестра?

— Моля? — Защо говореше без глаголи? — Не, всъщност, си има бавачка. Е — благодаря ти, че ме, ъ, прие, ха-ха, ъ, довиждане.

— Сестра, госпожа Мидхърст е готова за прегледа — подхвърли похотливо Купър, обръщайки се към своята въображаема помощница. — Пълен преглед, струва ми се. — И отново изцвили, шавайки противно с ръка под чаршафа.

Ох, каква съм глупава, малоумна тъпачка. Защо споменах, че ще си играем на доктори? Изведнъж идеята ме изпълни с нещо, което не беше много далеч от отвращение.

— Ей сега ще си донеса инструментите — продължи Купър и стана от леглото, като продължаваше да нарежда на въображаемата си медицинска сестра.

— Наистина трябва да тръгвам — казах аз, изправих се и излязох след него от спалнята. — Но ми беше много приятно, че се запознахме. Не, наистина — наложи се да добавя, тъй като той взе да рови в докторската си чанта и размаха доволно стетоскоп и чифт гумени ръкавици. — Наистина, наистина трябва да тръгвам. Така че, ъ, довиждане.

— Ела идната седмица на контролен преглед — заръча Купър, изтъпанчен до вратата гол-голеничък, с изключение на гумените ръкавици, които беше нахлузил. — Ще ти се обадя за потвърждение — намигна ми той.

— Чао — извиках аз и хукнах надолу по стълбите.

— Ррррр — изрева той зад гърба ми. — Ррррррррррр!

Стоях на Мерилбоун Хай стрийт и се оглеждах за такси, без да знам дали да се смея или да плача, затова направих и двете.

 

 

— Е? — попита Франк на другата сутрин. — Смятах да те оставя да се поизлежаваш. Мери дойде и заведе Хъни в зоопарка, между другото. Май има някакво специално изложение на сови. Какво стана?

— Ти ли я събуди? Много си мил. — От месеци не бях имала махмурлук, пък и макар че може да е психосоматично — тазът леко ме наболява: имам чувството, че ходя като разчекната.

— Няма проблем. Е, разправяй!

— Чакай малко, в момента си правя чай. Снощи всичко ли беше наред?

— Абсолютно. Тя си легна в седем и половина и се кротна като къпана. Прочетох й две приказки от „Анджелина Балерина“. Много ги обича, нали?

— Да, повече от самия живот. Надникнах в детската стая, когато се прибрах снощи, беше някъде към два.

— Не съм те чул. Хайде, Стела, за бога: разправяй! Какво стана? Кой е докторът? Някой секси локум?

— О, Франк.

— Изглеждаш разбита, честно казано.

— Разкатана — изтърсваме двамата едновременно.

— Абе, не беше точно секси локум — обяснявам аз. — Що-годе засукан пластичен хирург. На име Купър. Беше у Изабела. Боядисва си окосмяването и има много бели зъби. Както и оранжева кожа.

— Стела! — възкликва Франк, полуужасен-полуубеден, че си измислям. — Легнала си си с оранжев пластичен хирург? Кажи ми, че се шегуваш, пиленце.

— Уви, не, Франк. Не се шегувам. — Отивам глътка чай. Цялата ми глава гори. — И ръмжеше ей така: ррррр — споделям аз.

— Какво?

— Гол. На кревата. Взе да ръмжи. Рррр. Имаше и сатенени чаршафи, моля ти се. Шоколадовокафяви.

— Божичко — прошепва Франк и сяда до мен. — Защо ръмжеше?

— Сигурно защото си въобразява, че е животинско и страстно, Франки. Защо, ръмженето не влиза ли в твоя съблазнителски репертоар?

— Не — отвръща Франк.

— Да, прав си — казвам аз, — иначе щях вече да знам. Човек трябва да е благодарен за малките отстъпки.

— Щом казваш — подхвърля Франк и ми хвърля изпитателен поглед.

— Освен това издаваше много смешни конски звуци — признавам.

— За бога, Стела. Тоя да не е доктор Дулитъл? Нещо друго?

— Ами, да. Нарече ме палавница.

Франк се задавя с кафето си. Аз се опитвам да си намажа препечената филийка с масло, но ми идва в повече. Преди да се усетя, по бузите ми потичат сълзи от смях (поне си мисля, че са от смях; много се надявам да са от смях), Франк е на път да се задуши.

— Рррр — ревва той, вън от себе си. — Хей, палавнице. — Надига се и се понася из кухнята, като размята въображаемите си лапи, дебне и се приготвя за скок, ръмжи като тигър, намига ми „коцкарски“ и ръмжи, естествено.

— Престани — хълцам аз и се задавям от смях. — Не се присмивай на моя любим.

— Извинявай. — Франк застава до мен, близва пръста си и го лепва на лицето ми. — Сссссс — изсъсква той. — Леле! Ти париш! — След което отново избухва в неудържим смях.

Смея се толкова неудържимо, че май наистина ще взема да се напишкам.

— И мъжете ли правят така? — питам го, когато успявам да се успокоя. — Искам да кажа, и мъжете ли изпадат в истерия на другата сутрин?

— Понякога — отвръща Франк, който все още се киска. — Но не в толкова остра форма. О, Стела, Стела, Стела — къде ти беше умът?

— Работата е там, че самото чукане не беше лошо — обяснявам му аз. — Но въведението…

— Ссссс — пошушва Франк.

— Въведението беше комично, честно казано…

— Рррррр — добавя безмилостно той.

— Но самият акт ставаше.

— Надявам се наистина да е било така — заявява Франк. — Много се надявам, Стела.

— И все пак ми се струва, че изпълнението не беше на нужната висота. Според теб защо стана така? Ти ми каза — обеща ми, — че сексът след дълга суша ще бъде лесен и приятен, помниш ли?

— Да, но не допусках, че ще хукнеш да гониш мъже със сатенени чаршафи, които се мислят за тигри. Първо, не виждам защо трябва да се подлагаш на такива мъчения, щом си искала само едно чукане. Така де, можеше просто да отидеш на някой купон и да забършеш някой нормален пич. Какво е това петно на гърдите ти, между другото?

— Той е нормален. Къде? А, това ли. Боя за коса, струва ми се. Май си боядисва космите на гърдите.

— Секси — подхвърля Франк. — Адски възбуждащо, като се замисля.

— Престани — отсичам аз. Понеже не искам моят нов полов живот да бъде истерично смешен; за момент дори се нервирам: вярно е, Франки наистина обеща и сега аз трябваше да изглеждам преситена, доволна и обвита в тайнственост, вместо да се хиля като малоумница с него. — Поне не е покрит с рижава козина. Може би трябва да вземеш пример от него, Франки. Няма нищо лошо в боядисването.

— Много ви е остър езикът, госпожице — подхвърля някак дружелюбно Франк. — Не се връзвай. Само те закачах. Е, време е да вървя в ателието. Навита ли си да излезем довечера? — Кимвам. — Тогава ще се видим по-късно. Приятен ден. Не се впрягай.

— Тръгвай — казвам аз, обзета от нов пристъп на кикот. — Тръгвай, Веднага. Вън.

 

 

Всъщност не знам какво очаквах: не точно да се перча гордо из къщата и да си припявам „Ние сме шампионите“ за акцент, но нещо подобно. В края на краищата, то си е победа да правиш секс след близо година суша, при това не със съпруга си. Наистина трябваше да се чувствам малко по-радостна и не толкова отвратена. Е, не точно отвратена, но някак мърлява, като тийнейджърка, която е позволила на някой да стигне прекалено далеч в градинката зад училищната дискотека. О, по дяволите. Нямаше да се чувствам така, ако бях мъж. Щях да съм в бара, да се хваля с грамадния си член и да разправям как жените проливат горещи благодарствени сълзи всеки път, когато имат честта да го зърнат.

Е, поне прескочих бариерата: Метнах се отново на коня. Ура и бурни аплодисменти за мен.

Точно днес, моля ви се, е денят, когато Рубърт, моят първи — и единствен, формално погледнато — съпруг, решава да ми се обади. Както споменах, струва ми се, Руп заряза живота на лондонски плейбой и заживя на далечен шотландски остров и движи само с птици от „пернатата разновидност“, както би се изразил моят странен съсед. Понеже се оженихме много млади, възприемам Рупърт почти като съученик или стара приятелка. Не се чуваме често (макар че той редовно ми изпраща сладки картички с тюленчета или морски птици), но редките ни разговори са непринудени и шеговити и можем да изтърсим всичко, каквото ни дойде наум, без да се притесняваме от последствията.

Та, честно казано, той е най-подходящият човек, на когото да се похваля. След като му задавам обичайните въпроси за дивия живот, изтърсвам топлата клюка.

— Снощи правих секс с един мъж, Руп — съобщавам аз.

— О, браво — провлачва той със смешния си превзет глас — наполовина джентълмен — наполовина лошо момче.

— Мерси. Много съм доволна от себе си.

— Не допусках, че живееш като монахиня.

— Беше точно така, Руп. Бях се превърнала в монахиня. Стоях на сухо. Но вече край.

— Много добре. Кой е той?

— Доктор на име Уилям Купър.

— Пластичният хирург? Майка ми ходи при него.

— Сериозно? За какво? Защо всички, освен мен ходят при пластични хирурзи?

— Не знам. Стела, той не е ли малко, ъ, старичък?

— Не мисля така, скъпи. Горе-долу на нашата възраст е — може би малко по-стар.

— Хм, майка ми ходи на шейсетия му юбилей, ако не греша, а това беше най-малко преди две години. Ей, какъв свиреп тен има тоя човек. Живее някъде около Харли стрийт. И много обича да си показва зъбите.

— Неееее! — проплаквам аз. — Неееее! Неееее! Рупърт, това не може да бъде. Не може да съм пропиляла първото си чукане от цяла вечност за някой, който може да ми бъде баща. О, господи. О, не. Нищо чудно, че в апартамента му беше такава тъмница.

— Старият Купър. По мои изчисления трябва да е бил на двайсет и четири, когато те е заченал — заявява Рупърт като някакъв вманиачен математик. — Обаче е ужасно добре запазен — от собствената си ръка, доколкото чувам. Преметнал те е, така да се каже. Макар че сигурно си има своите предимства. Беше ли неприлично обигран? — Убедена съм, че в момента се смее вътрешно. Не, сигурно се превива от смях.

— Ами, сигурно. Владее ги номерата.

— Ох, ужас.

— Никак даже. Номерата са хубаво нещо. Англичаните хич ги няма в тази област. Смятат, че е нормално да те ръгат две минути и половина и да ти пръхтят в лицето.

— Така ли? — възкликва Рупърт, явно заинтригуван. — Добре, но къде човек може да придобие знания за тези приказни номера? Трябва да разуча няколко.

— Нямам представа. От книгите сигурно. Или от проститутките. В идеалния случай, от богатия си сексуален опит или вроден талант за див секс. Като заговорихме за това, Рупърт, как е твоят любовен живот?

— Не бъди хаплива, гадна и отмъстителна. Ти си тази, която преспа с прадядо си.

— Попитах те какво става с любовния ти живот, жребецо?

— Ами, доста добре е — точно затова ти се обаждам.

— Да?

— Чудех се дали ще ме подслониш за една-две нощи идната седмица. Имам нещо като среща.

— Естествено. Ама защо ще биеш толкова път за една среща? Не можете ли да се видите някъде в Шотландия? И коя е тя?

— Ами, тя живее в Лондон. Казва се Кресида, работи като бавачка. Запознахме се на сватбата на моя братовчед Хари, помниш ли го? Та, ми се видя малко прекалено да я накарам да прекоси цяла Британия, за да вечеря с мен.

— О, Рупърт — току-що си спомних. Баща ми пристига за няколко дни в петък. Това притеснява ли те? Има достатъчно място и за двама ви, но нали няма да те смущава?

Рупърт открай време гледа на баща ми с голяма доза подозрителност: убеден е, че татко си пада по него. Доколкото ми е известно, досега няма основателни свидетелства за това.

— Не, нямам нищо против. Сигурно ще може да ме обучи в един-два трика старият Жана-Мари.

— Той не се казва Жана-Мари, задник такъв. Той ми е баща, Руп, така че бъди добър да проявиш малко уважение. Можеш поне да му научиш името.

— Извинявай. Старите навици и т.н. Много си мила, Стела. Ще пристигна около часа за чай в петък. Просто не ме оставяй сам с него.

— В петък вечер ще излизам, така че ще останете насаме. Така ти се пада. Доскоро. Не забравяй да се изкъпеш. (Забелязала съм, че англичаните от неговата класа, а той е голям сноб, са доста нечистоплътни. Докато бяхме женени, непрестанно напомнях на Рупърт да се окъпе, а той все не го правеше; вонеше на куче и мокра вълна, което не е нито романтично, нито приятно.)

— О, господи. Наистина ли ще остана сам с него? Е, щом се налага, ще стоя с гръб до стената. Чао, скъпа — не се сърди. И браво, че си свалила Купър.

Мога да се закълна, че чух сподавен смях точно преди връзката да прекъсне.

 

 

Три дни по-късно ми се обадиха от „Драна на колела“. Благодариха ми за кандидатурата и ми казаха, че в Камдън действително има хора, които се нуждаят от помощта ми. Дали бих искала да отида да поговоря с областния управител? Бях спокойна до пристигането на пощата, която съдържаше картичка от Рупърт:

„Сетих се за един много хитър начин да съчетаеш две от любимите си неща, скъпа — яденето и старците. Чао до петък, много обич, Р.“

Много съм объркана. По отношение на секса се върнах в отделенията. Понеже, макар да искам да съм сексуално активна, нямам никакво желание да ставам смешна.