Джон Туелв Хокс
Странникът (43)

42.

След схватката в жилищния комплекс на Майкъл Холис се върна в школата си по бойни изкуства на Флорънс Авеню и изкара последния си ден като инструктор. Каза на двамата си най-добри ученици, Марко Мартинес и Томи Ву, че им оставя школата. Марко щеше да поеме напредналите, а Томи часовете с начинаещите. Щяха да си поделят разходите поравно през първата година и после да решат дали искат да продължат да са съдружници.

— Вероятно ще дойдат да ме търсят едни хора. Може да са истински полицаи, а може да използват и фалшиви документи. Кажете им, че съм решил да се върна в Бразилия и да се присъединя към някой боен клуб.

— Трябват ли ти пари? — попита Марко. — Имам триста долара в апартамента си.

— Не, нямам нужда. Очаквам едни хора от Европа да ми пратят.

Томи и Марко се спогледаха. Вероятно решиха, че търгува с наркотици.

На път към къщи Холис мина през една бакалия, обиколи щандовете и напълни количката с храна. Започна да осъзнава, че онова, което някога бе сметнал за важно решение — да напусне църквата и да иде в Бразилия, — само го е подготвяло за момента, в който Вики Фрейзър и Мая влязоха в школата му. Можеше да им откаже, но нямаше да постъпи правилно. Цял живот се беше готвил за тази битка.

Подкара към къщи. Не спираше да се оглежда за непознати, които да се набиват на очи. Почувства се уязвим, когато отвори портата и паркира колата в гаража. Нещо премина през сенките, когато отвори задната врата и влезе в кухнята. Той отскочи, после се разсмя — беше Гарви, котаракът му.

Табулата вече беше наясно, че тъмнокож мъж е нападнал наемниците в асансьора. Холис знаеше, че на компютрите няма да им отнеме много време да открият името му. Пастира беше използвал Вики да посрещне Мая на летището. Голямата машина вероятно разполагаше с имената на всички членове на местната църква на Джоунс. Холис беше напуснал паството преди няколко години, но всички знаеха, че преподава бойни изкуства.

Въпреки че Табулата искаше да го убие, той нямаше да избяга. Имаше причини да не го прави — трябваше да получи петте хиляди долара от арлекините, а и оставането в Лос Анжелис пасваше на бойния му стил. Холис винаги отвръщаше на удара. Когато се биеше по състезания, винаги оставяше противника да атакува пръв в началото на всеки рунд. Ударите на съперника го караха да се чувства силен и в правото си да се защити. Искаше лошите да направят първата крачка, за да може да ги унищожи.

Зареди автомата и седна във всекидневната, без да пали лампите. Не пусна нито телевизора, нито радиото. За вечеря яде овесени ядки. От време на време Гарви се разхождаше с навирена опашка и му мяташе по някой скептичен поглед. Когато се стъмни, Холис се качи на покрива на къщата с постелка от порест каучук и спален чувал. Скрит зад климатика, лежеше по гръб и гледаше небето. Мая беше казала, че Табулата използвала термални скенери, за да гледа през стените. Холис можеше да се защити през деня, но не искаше Табулата да знае къде спи. Беше включил климатика и се надяваше, че топлината на електромотора ще скрие топлината, излъчвана от тялото му.

На следващия ден пощальонът донесе пратка от Германия: две книги за ориенталски килими. Между страниците нямаше нищо, но когато разряза кориците с бръснарско ножче, откри пет хиляди долара, на банкноти по сто. Човекът, който плащаше, беше пъхнал малка визитна картичка със съобщение: „Самотен ли си? Очакват те нови приятели.“

Докато броеше парите, Холис се усмихна. Очакват те нови приятели. Арлекини. Истински. Е, може и да му трябваше подкрепление, ако му се наложеше да се бие отново с Табулата.

Прескочи оградата и поговори със съседа, бивш главатар на банда: казваше се Дишоун Фокс и продаваше автомобилни гуми. Холис му даде 1800 долара, за да му купи на старо пикап с място за спане отзад.

След три дни пикапът беше паркиран на алеята на Дишоун, зареден с дрехи, консерви и муниции. Докато Холис търсеше разни неща за лагеруване, Гарви се завря на тавана. Той се опита да го подмами с гумена мишка и паничка риба тон от консерва, на Гарви продължи да се крие зад гредите.

Появи се камион на електрическата компания и трима мъже с каски уж започнаха да оправят електропровода на ъгъла. Пристигна и нов пощальон: бял, на средна възраст и с военна подстрижка: звъня на звънеца няколко минути, после си тръгна. След залез-слънце Холис пак се качи на покрива с автомата и няколко бутилки вода. Уличните лампи и смогът му пречеха да вижда звездите, но той лежеше по гръб и гледаше следите на реактивните самолети. Опита се да не мисли за Вики Фрейзър, но лицето й непрекъснато изникваше в съзнанието му. Повечето от момичетата в църквата се женеха девствени. Холис се чудеше дали и тя е девствена, или си има тайни гаджета.

Събуди се към два, понеже портата тихо изтрака. Няколко души се прехвърлиха през заключената метална врата на двора. След секунди разбиха задната врата и влязоха в къщата.

— Няма никой! — извикаха гласове. — Празно е! — Чу се трясък на чиния, на пода издрънча тенджера.

Минаха десетина-петнайсет минути. Холис чу как задната врата изскърца и се тресна, после две коли запалиха и се отдалечиха. Отново стана тихо. Холис метна автомата през рамо и се спусна от покрива. Щом стъпи на земята, махна предпазителя.

Клекна в една цветна леха. Долавяше приглушеното бумтене на басите от стереото на преминаваща кола. Тъкмо се канеше да прескочи оградата към двора на Дишоун, когато се сети за котарака. Може би наемниците на Табулата го бяха уплашили, докато претърсваха, и беше слязъл от тавана?

Отвори задната врата и се вмъкна в кухнята. През прозорците се прокрадваше слаба светлина, но успя да види, че наемниците са обърнали къщата с краката нагоре. Вратата на килера беше отворена и всичко от кухненските шкафове беше съборено на земята. Холис стъпи върху парчета от счупена чиния и се сепна от хрущенето. Спокойно, каза си. Гаднярите си отидоха.

Къс коридор водеше към банята, спалнята и помещението, където държеше спортната си екипировка. В края на коридора друга врата водеше към L-образната всекидневна. В дългата част на помещението Холис слушаше музика и гледаше телевизия. Късата беше превърнал в кът за спомени, както сам го наричаше — там държеше стари снимки на семейството си, някогашни трофеи от турнири по карате и албум с изрезки от професионалните си мачове в Бразилия.

Бутна вратата към коридора и надуши гадна миризма. Напомни му на непочистена клетка на диво животно.

— Гарви? — прошепна той. — Къде си? — Предпазливо тръгна по коридора. На пода имаше нещо размазано. Кръв. Парчета козина. Наемниците на Табулата бяха открили Гарви и го бяха убили.

Когато стигна до вратата в дъното на коридора, миризмата се засили. Спря за миг, все още си мислеше за Гарви. И тогава чу от всекидневната да се носи пронизително кискане. Някакво животно ли беше? Дали не бяха оставили куче в къщата?

Вдигна автомата, ритна вратата и влезе във всекидневната. Светлината от улицата се разсейваше от чаршафите, които използваше вместо завеси, но Холис веднага забеляза голямо животно, клекнало в дъното до канапето. Пристъпи напред и с изненада откри, че не е куче, а хиена. Имаше широки рамене, къси уши и огромна здрава челюст. Щом видя Холис, оголи зъби и се ухили.

Втора хиена, с петниста козина, пристъпи от сенките на къта със спомени. Двете животни се спогледаха и водачът — онзи до канапето — нададе дрезгав вой. Холис заотстъпва към входната врата, но чу лаещ звук зад гърба си — като нервен смях. Извърна глава и видя още една хиена — идваше по коридора. Беше останала скрита, докато той не беше влязъл във всекидневната.

Трите хиени започнаха да го заобикалят. Той усещаше гадната им миризма, чуваше как ноктите им тракат по дървения под. В гърдите му се надигна страх. Водачът издаде кратък лаещ звук и отново оголи зъби.

— Вървете по дяволите! — каза Холис и стреля.

Първо улучи водача, извъртя се и повали петнистата хиена близо до кътчето със спомените. Третото животно скочи и Холис се метна встрани. Остра болка прониза лявото му рамо, когато падна на пода. Претърколи се и видя как третата хиена се извъртя, готова да се нахвърли. Натисна спусъка и я улучи: куршумите прорязаха гърдите на хиената и тя политна към стената.

От ръката му течеше кръв. Хиената явно го беше одрала с нокти, докато той отскачаше встрани. Сега звярът лежеше на една страна и хъркаше, кръв се стичаше от раните на гърдите му. Холис огледа хиената, без да се приближава. В очите й се четеше омраза.

Масичката за кафе беше обърната на една страна. Той я заобиколи и провери водача. Куршумите се бяха забили в гърдите и в предните лапи. Хиената се беше озъбила, сякаш му се хилеше.

Холис стъпи в локва кръв и я размаза по пода. Куршумите бяха пронизали врата на петнистата хиена и почти бяха откъснали главата й. Холис се наведе и видя, че жълто-черната козина покрива дебела, почти волска кожа. Остри нокти. Яка муцуна и остри зъби. Идеална машина за убиване — нямаше нищо общо с предпазливите хиени, които беше гледал по научнопопулярните филми. Това създание беше някаква кръстоска, създадена да преследва без страх, предназначена да напада и убива. Мая го беше предупредила, че учените на Табулата са започнали да нарушават законите на генетиката. Каква дума беше използвала? Снадки.

Нещо в стаята се промени. Той се извърна от мъртвата снадка и осъзна, че вече не чува хриптенето на третата хиена. Вдигна автомата и видя една сянка да се движи отляво. Извъртя се точно когато водачът се изправи и скочи към него.

Холис натисна спусъка. Куршумите се забиха във водача и той отхвърча назад. Холис продължи да натиска спусъка, докато не изпразни всичките трийсет и два патрона. Обърна автомата и заудря животното с истерична ярост, разби черепа му. Дървеният приклад се сцепи и се откърти. Холис спря. Стоеше в мрака и стискаше безполезното оръжие.

Драскане. Нокти по пода. На шест крачки от него третата хиена се мъчеше да се изправи. Макар че гърдите й бяха подгизнали от кръв, тя се готвеше за нападение. Холис хвърли оръжието към нея и се спусна към коридора. Затвори вратата, но хиената се беше засилила и я разби с тялото си.

Той стигна до банята, затвори вратата и я подпря с рамо, като стискаше топката с ръка. Помисли дали да не се измъкне през прозореца, после осъзна, че вратата няма да издържи повече от няколко секунди.

Снадката заблъска отвън. Вратата поддаде с няколко сантиметра, но Холис я притисна с крак и успя отново да я затвори. Намери оръжие, каза си. Каквото и да е. Наемниците бяха пръснали кърпите и тоалетните му принадлежности по пода. Като продължаваше да подпира вратата, той коленичи и отчаяно заопипва. Снадката удари вратата втори път и успя да я отвори. Холис видя зъбите на звяра и чу налудничавия му смях; натисна с всичка сила, за да затвори вратата.

На пода се търкаляше флакон със спрей за коса. До мивката имаше газова запалка. Той ги грабна, отдръпна се към прозореца и вратата се отвори с трясък. За частица от секундата срещна погледа на животното и видя силата на желанието му да убива. Сякаш пипна оголена електрическа жица и токовият удар от злата сила разтресе цялото му тяло.

Натисна флакона и пръсна право в очите на хиената, после щракна запалката. Облакът от спрея се подпали и оранжевият пламък погълна снадката. Хиената нададе гърлен рев, който прозвуча като болезнен вик на човек. После, цялата в пламъци, побягна към кухнята. Холис се втурна към помещението със спортните уреди, грабна един лост и се втурна след нея. Къщата се изпълни с острата миризма на опърлена козина.

Холис застана до вратата и вдигна лоста. Беше готов за нападение, но снадката продължи да вие и да гори, направи още няколко крачки напред, свлече се под масата и умря.