Джон Туелв Хокс
Странникът (14)

13.

От двете страни на парадния вход на четириетажната сграда, в която се помещаваше шивашката фабрика на Господин Балон, имаше два каменни обелиска, вградени в червената тухлена стена. Фоайето беше пълно с гипсови отливки на фигури от египетски гробници, а стените на стълбището бяха изписани с йероглифи. Гейбриъл се зачуди дали са наели някой професор да изпише истинско послание с йероглифите, или символите са изкопирани от някоя енциклопедия. Докато се разхождаше из празната нощем сграда, докосваше йероглифите и прокарваше пръст по очертанията им.

Всяка делнична сутрин пристигаха работниците. Партерът беше за товарене и доставки и се ръководеше от млад латиноамериканец с размъкнати панталони и бяла фланелка. Пристигащите платове се качваха нагоре с товарния асансьор до кроячките на третия етаж. В момента шиеха бельо и кроячите трупаха купища сатен и изкуствена коприна върху огромни дървени маси и ги режеха с електрически ножици. Шивачките на втория етаж бяха дошли нелегално от Мексико и Централна Америка. Работеха здраво в прашните халета, но непрекъснато се смееха на нещо или си говореха. Няколко имаха снимки на Дева Мария в рамки, залепени за машините — Светата Дева бдеше над тях, докато шиеха червени бюстиета с малки златни сърчица, които се полюшваха отзад на ципа.

Гейбриъл и Майкъл бяха прекарали последните няколко дни на четвъртия етаж на фабриката — склад за празни кашони и стари офис мебели. Дяко им беше купил спални чували и постелки от спортния магазин. В сградата нямаше душове, но нощем братята слизаха долу и се измиваха с гъба в стаята за почивка на работничките. Ядяха понички или кифли за закуска. В обедната почивка пред фабриката идваше камион със закуски и някой от бодигардовете им носеше буритос с яйца или дюнери в кутии от стиропор.

През деня ги пазеха двама салвадорци. След като работниците си тръгнеха, идваше Дяко, заедно с един плешив латиноамериканец — бивша охрана в нощен клуб, казваше се Хесус Моларес. Хесус сядаше, четеше списания за коли и слушаше ранчеро по радиото.

Когато на Гейбриъл му писнеше и искаше да си поговори с някого, слизаше долу и разговаряше с Дяко. Огромният самоанец беше получил прякора си като дякон във фундаменталистка църква в Лонг Бийч.

— Всеки човек е отговорен за собствената си душа — казваше той на Гейбриъл. — Ако някой иде в ада, значи остава повече място за праведните на небето.

— Ами ако ти свършиш в ада, Дяко?

— Няма начин, брато. Отивам право горе, на хубаво.

— Ами ако трябва да убиеш някого?

— Зависи кого. Ако е истински грешник, значи ще направя света по-добър. Боклуците отиват на боклука. Та какво ти разправях, брато?

Гейбриъл беше качил хондата си и няколко книги на четвъртия етаж. Прекарваше времето си, като разглобяваше мотора, почистваше всяка част и отново го сглобяваше. Когато му омръзнеше, четеше стари списания или „Сказание за Генджи“.

Липсваше му отпускащото усещане, което изпитваше, когато пришпорваше мотора или скачаше от самолет. Сега беше затворен в тая фабрика. Продължаваше да сънува пожара. Беше в стара къща и гледаше как люлеещият се стол изгаря в ярки жълти пламъци. Дишай дълбоко. Събуди се в мрака. Майкъл лежеше до него и хъркаше, а боклукчийската кола навън изпразваше контейнерите.

През деня Майкъл обикаляше четвъртия етаж и говореше по мобилния си телефон. Опитваше се да задържи покупката на офис сградата на Уилшир Булевард, но не можеше да обясни на банката внезапното си изчезване. Сделката се проваляше и той молеше за отсрочка.

— Зарежи — каза му Гейбриъл. — Ще намериш друга сграда.

— Може да минат години.

— Винаги можем да се преместим в друг град. И да започнем друг живот.

— Това е моят живот. — Майкъл седна на една щайга, извади носната си кърпа и почна да бърше греста от дясната си обувка. — Работих като луд, Гейб. А сега всичко ще изчезне ей така.

— Все ще оцелеем.

Майкъл поклати глава. Приличаше на боксьор, който току-що е загубил шампионската титла.

— Исках да ни защитя, Гейб. Родителите ни не успяха. Просто се опитваха да се скрият. Парите купуват закрила. Издигат стена между теб и останалия свят.