Джон Туелв Хокс
Странникът (17)

16.

Мая реши да не минава през предната врата на „Авточасти Възскресение“.

Мина през паркинга и тръгна да заобикаля сградата. Отзад имаше авариен вход, върху ръждясалия метал беше надраскан арлекинският ромб. Тя дръпна вратата и влезе. Миришеше на масло и разтворител. Чуваха се гласове. Намираше се в помещение с безброй рафтове, върху които имаше стари карбуратори и ауспуси. Всички бяха подредени и сортирани по година на производство и модел. Вратата беше леко открехната и когато надникна през пролуката, тя видя Пастира и още двама мъже, стояха до малка масичка.

Изненадаха се, когато влезе. Пастира понечи да извади пистолета изпод сакото си, после я позна и се ухили.

— Ето я! Пораснала, истинска красавица. Това е прочутата Мая, за която ви разказвах.

Виждала беше Пастира преди шест години, когато той дойде при баща й в Лондон. Беше решил да изкара милиони от пиратски дискове на холивудски филми, но Тръна отказа да финансира операцията.

Пастира наближаваше петдесетте, но изглеждаше доста по-млад. Русата му коса стърчеше от гела. Беше със сива копринена риза и шито по поръчка спортно сако. И той като Мая носеше меча си в калъф през рамото.

Другите двама изглеждаха като братя. Бяха двайсетинагодишни, с проядени зъби и изрусени коси. По-големият имаше размазани затворнически татуировки по ръцете. Мая реши, че са отрепки — жаргон, използван от арлекините за долнопробни наемници, — и реши да не им обръща внимание.

— Какво става? — попита тя Пастира. — Кой те следи?

— Ще оставим този разговор за по-късно — отвърна Пастира. — Сега искам да се запознаеш с Боби Джей и Тейт. Донесъл съм ти пари и паспорт. А Боби Джей има грижа за оръжията.

Тейт, по-младият брат, я беше зяпнал. Носеше шушляково долнище и развлечена жарсена фланелка, под която вероятно криеше пистолета си.

— Има същия меч като твоя — каза той на Пастира.

Пастира се усмихна снизходително.

— Няма кой знае какъв смисъл да го разнасяш нагоре-надолу, но пък ти гарантира членство в клуба.

— Колко струва мечът ти? — попита я Боби Джей. — Искаш ли да го продадеш?

Тя се обърна ядосана към Пастира.

— Откъде намери тези отрепки?

— Спокойно. Боби Джей купува и продава всякакви оръжия. Винаги гледа да изкара нещо. Избери си каквото искаш, аз ще го платя и те си отиват.

На масата имаше метален куфар. Пастира го отвори и й показа петте пистолета, подредени върху дунапреновата подложка. Единият беше от черна пластмаса и пълнителят му беше монтиран отгоре.

Пастира вдигна пластмасовото оръжие.

— Виждала ли си такъв? Предизвиква електрически шок. Ще имаш и истински пистолет естествено, но този ти дава възможност да не убиваш.

— Не ме интересува — отвърна Мая.

— Сериозно ти говоря. И аз имам такъв. Ако простреляш някого с пистолет, полицията ще се намеси. Този ти дава по-големи възможности.

— Единствената възможност е да атакуваш или да не атакуваш.

— Е, както искаш…

Пастира се ухили и натисна спусъка. Преди Мая да успее да реагира, две стрелички, свързани с жички, излетяха от цевта и я удариха в гърдите и тя падна. Опита да се изправи, но нов изстрел я прати в безсъзнание.