Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (57)

56.

Тикал, Гватемала

Елън Родригес пристигна в Тикал с най-обикновена кола с местен, а не дипломатически номер. Огледа паркинга на хотела за старата тойота, описана от пазача, но не откри автомобил, който дори малко да прилича на нея. Тя занесе багажа в стаята си, после си взе чаша сок от манго и поседя във фоайето, докато на рецепцията остана само един служител — възрастен мургав мъж с тънки мустаци.

— Възможно ли е да се запозная със списъка на гостите?

— Съжалявам, сеньора, но правилата на фирмата не допускат това.

Родригес плъзна по плота банкнота от двеста кецала.

— Но ще видя какво мога да направя — добави мъжът със същото безучастно изражение и взе парите.

Върна се след малко със залепен плик.

Родригес се усамоти в бунгалото си и започна да преглежда имената. Познаваше О’Конър твърде добре — не би се регистрирал с истинското си име. Тя търсеше мъж и жена, които са пристигнали заедно след обаждането на пазача. Стигна до края на списъка и въздъхна с досада. Нямаше ги нито като двойка, нито поотделно. Къде ли бяха О’Конър и Вайцман? Време беше за срещата с най-новата партида гангстери, които Уайли бе намерил. Бягащият О’Конър вече остави след себе си цяла върволица от трупове и Родригес се надяваше бившият й колега да отърве кожата отново. Но срещу петима шансовете му намаляваха драстично. Сутринта на другия ден щеше да настъпи зимното слънцестоене и О’Конър непременно щеше да се появи.

Наемниците на Уайли трябваше да се срещнат с нея в подножието на Пирамида I — щяха да се престорят на туристи, тръгнали с нощна група да разгледат развалините. Но когато Родригес доближи Големия площад, от малката група туристи се отдели самият Хауърд Уайли. Родригес се ококори. Колкото и важна да е операцията за Вашингтон, беше нечувано заместник-директорът да ръководи на място оперативните действия. Ако някой в Тикал разпознаеше Уайли от телевизионните репортажи за заседанията на комисията в Сената, операцията щеше да бъде застрашена от провал.

— Родригес — започна направо Уайли, — аз поемам операцията. От самото начало потръгна зле. Отиваме в хотелската ти стая да ме осведомиш докъде сме стигнали.

— Но, сър… изпълнителите…

— Ръководя ги пряко. Този път не искам грешки.

— Нещо за пиене, сър? — предложи неприветливо Родригес, щом затвори вратата.

— Шотландско уиски.

Родригес му подаде миниатюрна бутилка „Джони Уокър“ от барчето.

— Е, какво знаеш? — нетърпеливо попита Уайли.

— О’Конър и Вайцман са влезли в парка преди два часа и оттогава никой не ги е виждал. Проверих гостите на мотела, но през това време никой не се е регистрирал. Засега се скриха, но са някъде наблизо.

— В Лангли са получили спътникова снимка на колата, изоставена е на рядко използвана пътека — каза заместник-директорът. — Имаме и запис как мъж и жена минават по моста, но след това са ги изгубили в гъстата гора. — Той извади от куфарчето си карта на Тикал и околността. — Струва ми се, че са отишли в това село.

— А какво ще правят изпълнителите?

— Трима са на позиции в развалините. Наредено им е да стрелят, щом видят обектите.

— Според вас няма ли да се стигне до международен скандал?

— Не ми пука, Родригес. В тази част от света има толкова престрелки между различни мексикански наркокартели, че не ти трябва да гледаш уестърни. Изпратих другите изпълнители в селото. Ако двамата на моста са били Тутанкамон и Нефертити, ще ги очистим там. Каквото и да стане, свършено е с тях.

— Ами кодексът? Не е ли по-добре да ги наблюдаваме, докато ни разкрият скривалището?

— Това ти е лошото, Родригес — прекалено разчиташ на случайности. Може и да не си се сетила, но ако са научили или взели нещо от езерото Атитлан, носят го или са записали информацията. Аз мога да я разшифровам не по-зле от тях. Имаш ли да кажеш още нещо?

— Вие и колегите ни в Лангли май сте се погрижили за всичко… сър.

— Добре. — Уайли допи уискито и сгъна картата. — Аз съм в бунгало номер единайсет. Ако получиш някаква информация от мърлячите в твоята резидентура, ще ми я предадеш незабавно.

На излизане Уайли затвори не само една врата. В този миг приключи и кариерата, на която Елън Родригес се бе посветила, откакто сама си изкарваше прехраната. Оставаха броени часове и до зимното слънцестоене, и до втория експеримент в „Операция Ефир“. Тя настрои будилника в мобилния си телефон за три часа сутринта.