Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (25)

24.

Централата на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

За разлика от своя предшественик, заместник-директорът Уайли никога не оставяше вратата на кабинета си отворена. Къртис пренебрегна възраженията на секретарката му, почука уверено на вратата и влезе. Първо забеляза промененото обзавеждане. Предишната му задача беше да не допусне терористична атака на ислямски екстремисти срещу Олимпиадата в Пекин. Смяташе тогавашния заместник-директор Том Макнамара за свой съмишленик, който също настояваше за преговори с иранците и сирийците, вместо да се стреми към затъването на Щатите в поредната безнадеждна касапница в Близкия изток. Макнамара упорито отказваше да изхвърли кафявите дивани с напукана и прокъсана кожа, но тях вече ги нямаше заедно със сърдечния поздрав на предишния му шеф: „Здрасти, приятел! Настани се удобно“.

— О’Конър, много се проточи пътуването ти от Аляска. Седни — нареди Уайли, без да го погледне, и посочи тесен стол с права облегалка, докато се взираше в отвореното на лакираното бюро досие в червена папка.

Къртис се подсмихна мислено. Предлагаш на посетителя неудобен стол и не му обръщаш внимание — класическа грубиянска тактика за налагане на надмощие, която трябва да го изнерви, но често се използва именно от неуверени в себе си хора. Той огледа преобразената стая. На облицованите с дървена ламперия стени бяха окачени картини с маслени бои — все сцени от Гражданската война. Иначе навсякъде се виждаха безчет снимки на Уайли с какви ли не важни особи. Имаше и една с вицепрезидента, но Къртис се вторачи в онези на масичка до стената. На първата бяха Уайли и папа Йоан Павел II заедно с кардинал, чието име не знаеше. След време обаче щеше да опознае Салваторе Феличи твърде добре.

Нямаше съмнение обаче с кого е съвсем младият Уайли на втората снимка — стоеше пред вашингтонския хотел „Мейфлауър“ до усмихнатия Дж. Едгар Хувър, дългогодишния директор на ФБР. Къртис умуваше какви по-точно са били отношенията на Уайли с Хувър. Знаеше, че заместник-директорът не се е женил никога. Започнал кариерата си във ФБР и стремглавото му издигане породило множество коментари дори в старомодните по онова време вестници, които иначе не се заяждали с „героя“ Хувър. Само за половин година новакът Уайли, който нямал никакъв оперативен опит, бил назначен в личния екип на Хувър.

— О’Конър, имам нова задача за тебе — каза най-после заместник-директорът.

— А аз тъкмо свикнах с Аляска…

Уайли го изгледа навъсено. Сред хората от разузнаването той беше известен с прякора Невестулката. Имаше квадратно лице, дълъг тънък нос и високо чело. Острата червеникава коса беше вчесана назад. С ръст метър и шейсет Уайли явно се чувстваше ощетен от природата и Къртис се зачуди дали безмилостната му наглост се дължи на Наполеонов комплекс, на някогашната близост с Хувър или просто на факта, че си е боклук по рождение. Каза си кисело, че вероятно се съчетават и трите причини.

— Това е нашето досие за доктор Алета Вайцман. — Заместник-директорът побутна към него тънката папка. — Тя е археоложка и работи за онова долнопробно правителство в Гватемала, което накарахме да си кротува още преди десетина години. Археолозите трябва да ровичкат древни кости, а не да отварят голяма уста като нея.

— Хауърд, мислех, че си имаме достатъчно грижи с Бен Ладен и талибаните. За какво ни е да се занимаваме със световно неизвестни археоложки?

Лицето на Уайли доби цвета на косата му.

— Мамка му, О’Конър, аз решавам какво е важно! — Юмрукът му се стовари на бюрото. — От тебе се иска само да научиш всичко за кучката, а после да й затвориш устата!

— Това ми изглежда прекалено. Може да е на корицата на това списанийце, но читателите му сигурно се броят на пръсти. Няма да попадне в телевизионните новини.

Заместник-директорът пак впи поглед в Къртис и веничките по слепоочията му се издуха.

— О’Конър, стъпваш по тънък лед. Вицепрезидентът е вбесен от предложенията ти за преговори с терористи, затова предлагам да оставиш анализа на мен и просто да си вършиш шибаната работа!

Думите на Уайли потвърдиха подозренията на Къртис. Заповедта идваше от най-горния ешелон на властта и Невестулката спазваше строго правилата на ЦРУ за мръсните операции — „Нито дума черно на бяло“.

— Вайцман ще участва в някакво тъпо сборище на археолози следващия месец — продължи заместник-директорът, а очите му още святкаха яростно. — Ти ще се вмъкнеш между тях като човек със силен интерес към археологията на маите, така че започвай да зубриш професионалния им жаргон.

Уайли стана и се изпъна в цял ръст, доколкото можеше. Срещата бе приключила. Къртис спря напиращата усмивчица. Изправен, Уайли изглеждаше още по-нисък, отколкото седнал.

Къртис си тръгна умислен. Усетът, изострен от безбройните часове, посветени на опасни операции, му подсказваше, че в случая с Вайцман крият твърде много факти от него. Но какви? Знаеше, че намесата на ЦРУ и Белия дом в Гватемала има дълга и кървава история. Дали доктор Вайцман не се е натъкнала случайно на операции на ЦРУ в Централна Америка? Той се запъти право към архива.

Хауърд Уайли позяпа през прозореца няколко минути, докато се уталожи кипящият му гняв. Вицепрезидентът беше прав — О’Конър е вироглавец, на когото не бива да се доверяват. Още докато преглеждаше електронната си поща, както винаги препълнена, Уайли бе решил, че се нуждае от резервен план, за да бъде изпълнена неговата заповед. Отвори съобщение от Салваторе Феличи, един от най-влиятелните кардинали във Ватикана.

„Приятелю, поздравявам те за новото ти назначение, което заслужаваш напълно!

Светият отец ме помоли да ти предам неговата благодарност за размяната на информация относно Близкия изток миналата седмица. За нас срещата беше много полезна и мога да те уверя, че държавният секретар на Ватикана ще прави всичко възможно, за да подкрепи устията на вашия президент в този проблемен регион.

В момента ние на свой ред сме все по-разтревожени от заплахите за нас в Централна Америка — изумени сме от равнището на подкрепа, която получава там т.нар. «теология на освобождението». Папа Йоан Павел II беше твърд противник на това движение и нашата позиция стана още по-категорична при новия папа.

Прилагам към писмото статия от една гватемалска археоложка — доктор Вайцман. Спомняш си, че когато бяхме в столицата на Гватемала преди време, имахме неприятности с нейния баща. Дъщерята е още по-опасна. Тя не само е настроена критично и към ЦРУ, и към Ватикана, но както научавам от свои източници, започнала е собствено разследване на смъртта на нейните близки. Тази заплаха трябва да бъде отстранена, преди да навреди непоправимо на нашите интереси.“

Уайли вдиша рязко от досада. Електронната поща между неговия сървър и компютъра на Феличи минаваше по криптирана линия, но си оставаше напълно достъпна за четене в източника. Кардиналът бе нарушил основно правило — операцията, която обмисляха, не биваше да се споменава писмено в никакъв случай. Прегледа писмото до края:

„Ще бъде от полза за нас, ако можем да обсъдим лично общите поводи за безпокойство. Кога би могъл да дойдеш в Рим? Редовната размяна на информация би могла да се съсредоточи върху Централна Америка, а ако имаме време, ще ти уредя и лична среща със Светия отец.

Наскоро получих няколко сандъка с превъзходно вино от приятели в Бордо и ще можем да обсъдим по-особените моменти в тези проблеми, докато се наслаждаваме на бутилка прекрасно червено вино.“

Твой брат по вяра: Салваторе Феличи

Хауърд Уайли завъртя креслото и се загледа разсеяно над моравата към дърветата по брега на река Потомак. Пръстите на едната му ръка потропваха по бюрото. Винаги можеше да отрече, че е знаел за възложеното убийство, а ако О’Конър случайно загинеше при нещастен случай, никой нямаше да задава излишни въпроси. Трябваше да се допита до Феличи за контактите му в подземния свят на Рим.

Откакто папа Пий XII удостои с орден Дивия Бил Донован, връзките между Ватикана и ЦРУ ставаха все по-близки. През 1978 година Розалин, съпругата на тогавашния президент Картър, бе приета на частна аудиенция от папа Йоан Павел II и му връчи писмо от Вашингтон, което правеше официални контактите, започнали още по времето на Донован. С писмото си Картър одобри редовни информационни срещи между ръководители на ЦРУ, папата и високопоставени кардинали. Ако се наложеше, директорът на ЦРУ и Уайли биха могли да се свържат със Светия отец на личния му номер — вътрешен 3101 в централата на Ватикана. Уайли обаче предпочиташе да поддържа връзка с Феличи.

Нямаше никакъв проблем да организира поредната размяна на информация, посветена на нарастващите заплахи за католическата църква в Централна Америка.