Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (38)

37.

Централа на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

— Дейвис, всички ли са тук? — попита Уайли, щом влезе в оперативната зала.

Компютърен екран показваше изображение от сателит в реално време — влак в Германия, който се отдалечаваше на северозапад от границата с Австрия. На друг екран върху карта, по средата на която беше река Дунав, мигаше синьо кръстче с изписан до него мобилният номер на Содано. Кръстчето се местеше на юг през Будапеща. На трети екран върху картата на Виена също със синьо кръстче беше отбелязан мобилният телефон на О’Конър. Той се движеше от „Мариа-Терезиан щрасе“ към Донауканал.

— Готови сме, сър — потвърди Дейвис. — Имаме защитена видеовръзка с резидентите ни във Виена и Берлин.

Лари Дейвис не беше много по-висок от Уайли. Затлъстял, оплешивяващ и вечно задъхан, сега той бършеше с кърпа челото си.

— Имаме извънредна ситуация! — изръмжа Уайли към шестимата агенти, на които Дейвис бе дал достъп до строго секретната част от „Операция Маи“. — С най-висш приоритет! Виена, какво можете да ни кажете?

На поредния екран се появи резидентът на ЦРУ във Виена. Малката оперативна зала, в която беше той, се намираше в недрата на четириетажното посолство на САЩ на тихата „Болцманщрасе“.

— Наш човек се качи в експреса Виена-Вюрцбург. Той потвърди, че Тутанкамон и Нефертити са в трети вагон. В момента влакът е на десет километра северозападно от Нюрнберг. По разписание ще пристигне във Вюрцбург след петдесет и две минути.

— В такъв случай у кого е мобилният телефон на Тутанкамон?

— Не знаем, но още се движи бавно към Донауканал.

— Който и да го е взел, искам да бъде установен незабавно!

— Наблюдаваме района.

Старшият агент във Виена беше побелял ветеран в края на шестото десетилетие от живота си и не се плашеше от избухливостта на заместник-директора.

— Ами Содано?

— Изглежда, че още е на шлеп, който в момента минава през Будапеща.

— „Изглежда“ ли?! Искам да знам!

Уайли се вторачи яростно в екрана. Синьото кръстче доближаваше остров Маргитшигет южно от моста Арпад.

— Нашите хора в Будапеща да качат някого на шлепа! — сопна се Уайли на помощника си. — Искам да приберат Содано колкото се може по-скоро!

Дейвис на свой ред кимна на заместничката си — стройна и привлекателна брюнетка, на която не й личеше, че отдавна е прехвърлила трийсетте. Последните три години бе работила като втори по старшинство агент в Лима, преди това — в Белия дом. Върна се наскоро и успя да се сръфа два пъти с Уайли. Вече съжаляваше, че прие да се премести в отдела за Латинска Америка на централата в Лангли. Тя въведе паролата си в резервен компютър, но секунди по-късно се вторачи заедно с останалите в друг екран. Резидентът във Виена ги бе предупредил навреме да гледат предаването на живо в интернет сайта на „Ди Велт“.

— Един момент… — запъна се водещият. — Току-що научихме, че австрийската криминална полиция разследва намирането на труп на италиански гражданин в камион за извозване на отпадъци…

Техник в залата вече превключваше на интервю с инспектор Ханс Бьом. Смръщеният началник на група в криминалната полиция стоеше до модерната инсталация за преработване на отпадъци при Донауканал. Отличаващата я сребриста кула, сякаш взета от фантастичен филм, стърчеше зад гърба му. Около него се тълпяха журналисти.

— Die Stelle zu sein scheint, von Antonio Sodano, Sizilianer, dernun Wohnsitz…

— Искам превод! — кресна Уайли.

— „Трупът е на Антонио Содано, сицилианец, който е живял напоследък в Рим.“

Елън Родригес бе прекарала три години и във Виена и Берлин.

— „Инспекторе, известна ли е причината за смъртта?“

— „Изглежда, че е бил удушен, но не можем да твърдим това със сигурност преди аутопсията.“

— „Къде е извършено престъплението?“

— „Това също не е установено, но камионът, в който е намерен трупът, е събирал отпадъци в квартал Щефансдом.“

— О’Конър! — процеди вбесеният Уайли.

А инспектор Бьом се усмихваше търпеливо на екрана.

— „Знаем обаче, че господин Содано е разследван от италианската Гуардия ди финанца за участие в наркотрафик, затова не изключваме версията убийството да е свързано с търговията с наркотици.“

— Мамицата му! — Уайли се извъртя към шестимата си подчинени, включени в „Операция Маи“. — Нефертити представлява явна заплаха за сигурността на Съединените щати. Дотук се провалихме с гръм и трясък в отстраняването й, а би трябвало да е лесно. Освен това е ясно, че Тутанкамон мина на страната на противника. — Уайли се обърна към камерата. — Виена, вашият човек във влака има разрешение да премахне и двамата!

— И двамата ли? — стъписа се резидентът във Виена.

Той бе работил съвместно с О’Конър в няколко операции.

— И двамата! — излая Уайли. — Содано не беше някакво смотано хулиганче. Можеше да се погрижи за себе си. Щом е убит, няма кой друг, освен О’Конър да го е направил.

— Защо човек като О’Конър би решил да се обърне срещу Управлението? — поклати глава Елън Родригес. — Засега нямаме доказателства, че е така.

Уайли се извъртя към нея, погледът му изгаряше.

— Родригес, аз вземам решенията тук.

И останалите в залата изглеждаха смутени, но никой друг не се застъпи за О’Конър.

— Берлин, искам ваши хора да са в готовност за незабавни действия. — Уайли пак се вторачи в камерата. — Поставете под наблюдение гарата във Вюрцбург. Искам разписанието за всички влакове и автобуси, потеглящи от града. Ако не ги очистим във влака, трябва да знам накъде ще тръгнат. — Той изви глава към Дейвис. — Научете какво е правила Нефертити през последния месец. Разговори по мобилния и домашния телефон, движение по банковите й сметки и кредитни карти — всичко, което може да ни подскаже защо е в Германия. — Уайли заговори съвсем тихо. — Обясни на онази кучка Родригес, че ако ми се опълчи още веднъж, ще я пратя да сервира кафе в бюфета.

Дейвис пак си избърса челото, когато заместник-директорът излезе.

— Родригес, мери си приказките. Пак опъна нервите на шефа до скъсване.

— Ау, опънала съм му нервите! За бога, Лари! Не разбираш ли с какво се занимаваме в момента? Работила съм с О’Конър. Не е фурнаджийска лопата. Ти чел ли си досието на Вайцман? Каква ти „явна заплаха“?! Бездруго злоупотребихме с този израз спрямо Ирак. Тя е археоложка, по дяволите! Може ли някой да ми обясни с какво е толкова опасна за американските власти?

И зелените очи на Родригес пламтяха. Двама от по-младите мъже в залата се подсмихнаха. Лари Дейвис не беше много по-популярен от Уайли.

— Просто кажи на онези в Будапеща да приберат мобилния телефон на Содано — сърдито заповяда Дейвис. — Останалите се захващайте с пътуванията и телефонните разговори на Нефертити и Тутанкамон. Хайде, на работа!

— Скапаняк — промърмори Родригес, когато се настани пред бюрото си.