Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (4)

3.

Щайнхьоринг, близо до Мюнхен

Висок и рус, с пронизващо сини очи, хауптщурмфюрер Фон Хайсен олицетворяваше представата на Химлер за як мъжага от расата, предопределена да властва. В момента Фон Хайсен стоеше до бара в „Хайм Хохланд“ — първия от така наречените „домове за арийско потомство“. Замислената от Химлер програма предвиждаше в тези домове да бъдат настанявани момичета от добро арийско потекло, които да раждат деца от чиста раса. Той често поощряваше офицерите от СС да се отбиват в домовете, за да оставят там арийското си семе. А за Фон Хайсен „Хайм Хохланд“ беше удобно място, където да преспи с подходяща за него млада жена, без да си лепне сифилис като в някой берлински бардак.

Доктор Райнер Дрехслер — хилав дребосък с нервно потрепващ десен клепач, наблюдаваше равнодушно как едно от поверените на грижите му момичета слага плоча на грамофона. Скоро двойки запълниха дансинга под звуците на сладникав романс. Фон Хайсен тъй и не се бе научил да танцува. „Време е да оставя малко семе“ — рече си той. Сипа си още една пълна чаша уиски „Гленфидих“, като разля малко по барплота. Примъкна се до доктор Дрехслер с чашата в ръка.

— Знойната мацка с червената рокля е за мен. Онази, дето си седи в ъгъла. Запознайте ме с нея — изгъгна той.

Дрехслер сви рамене и тръгна към високата руса жена, която седеше сама до ъгловата маса. Фон Хайсен се заклатушка след него.

— Позволете да ви представя госпожица Катрина Баумгартнер — каза докторът безстрастно.

Катрина вдигна глава. Очите й бяха бледосини, кожата имаше млечнобял оттенък.

— Хауптщурмфюрер Карл фон Хайсен — завалено каза офицерът и неуверено тракна с токове. — Какво пиете, госпожице?

— Аз нея пия, хауптщурмфюрер — хладно отвърна Катрина и го изгледа презрително.

— Глупости… — Фон Хайсен щракна с пръсти към една от прислужниците в трапезарията. — Червено вино за госпожицата! Откъде сте? — попита и си придърпа стол.

— От Берлин — с нескрито отегчение го осведоми Катрина.

— И защо дойдохте тук? — ухили й се офицерът.

— Включиха ме в програмата „Лебенсборн“, така че нямах избор. Това би трябвало да ви е известно.

— За една жена — назидателно изрече Фон Хайсен — е голяма чест да служи на великия Райх. А аз скоро ще бъда изпратен в джунглите на Гватемала, но това е секретна мисия. Утре ще се срещна с райхсфюрер Химлер, който лично ме избра да изпълня тази задача. Ще търсим археологически доказателства, че арийците са истинските създатели на цивилизацията на маите.

Катрина изви вежди скептично.

— Ще търсим и един таен кодекс, чиито следи се губят от векове — добави Фон Хайсен. — Той може да се окаже извънредно ценен за Райха!

— Щом мисията ви е толкова секретна, не бива да говорите за нея, нали?

— На вас ще се доверя — заяви безгрижно Фон Хайсен. — Участвате в програмата и сте истинска германка. Ако бяхте еврейка или циганка, щях да постъпя иначе…

— Ами ако ви кажа, че мнозина от приятелите ми са евреи и те са почтени хора и добри граждани?

— Щом е така, госпожице, съветвам ви да внимавате какво говорите. Не сте ли чели „Протоколите на мъдреците от Цион“?

— Трябва ли да чета това?

— Непременно. Ще уредя да получите екземпляр. Лично фюрерът изказа одобрението си за книгата… — Той протегна ръка към чашата си и едва не падна от стола. — Е, засега съм принуден да се примиря с участието на професор евреин в експедицията, но полезността му все някога ще се изчерпи. — В трапезарията отекна гърленият му смях. — Тук е твърде шумно — реши Фон Хайсен, надигна се и със замах подаде ръка на Катрина. — Да отидем във вашата стая.

Тя се взря с пренебрежение в лъснатите ботуши, в безупречната черна униформа и стана неохотно.

 

 

Фон Хайсен седеше на ръба на леглото и се бореше да изуе ботушите си. Катрина разкопча червената си рокля и я остави да се смъкне на килима в просторната, уютно обзаведена стая. Черното дантелено бельо се открояваше на гладката бяла кожа.

Фон Хайсен зяпна похотливо дългите й крака и най-после се отърва от униформата. Изправи се и залитна към нея. Тя направи крачка встрани, той се спъна и се тръшна на леглото.

— Май не сме много готови, а? — подхвърли момичето.

— Какви ги приказваш?

— Я го погледни — прихна Катрина и се изтегна на леглото. — Така се е свил, че ще ми е трудно да го намеря.

Тя бе пресметнала хладнокръвно риска в подигравката. Знаеше, че колкото по-неистово се насилва един мъж да стигне до ерекция, толкова по-малък е шансът му. Особено ако е надменен, самонадеян офицер. Разбира се, Катрина не подозираше, че и първата приятелка на Фон Хайсен се бе смяла дълго при подобна случка. Оттогава той търсеше утеха в публичните домове.

— Fick dich! — изрева Фон Хайсен и се опита да я удари с юмрук, но тя се изви пъргаво.

Той цапардоса таблата на леглото, кресна от болка и се свлече на възглавницата.

— На ваше място не бих опитала това отново, хауптщурмфюрер. — Катрина посочи бутона на алармената сигнализация, монтиран на нощното шкафче. — Заставиха ме да участвам в програмата, но ако хората от охраната чуят този сигнал, ще дотичат мигом тук. — Тя пак изви вежди. — Е, ще го вдигнете ли най-после? Или искате още една чаша уиски, преди да опитате?

Фон Хайсен се облягаше на възглавницата и разтриваше натъртения си юмрук, а очите му бяха кървясали от гняв.

Катрина стана и отиде при шкафа.

— Хайде, изгълтайте това — предложи и му подаде широка стъклена чаша, напълнена догоре с „Чивас“, — ще ви оправи настроението.

Фон Хайсен я изгледа отровно и наистина опразни чашата на един дъх. Момичето му сипа още уиски и застана пред грамофона, уж да подбере някоя плоча. Когато се озърна, офицерът се бе отпуснал и клепачите му се затваряха.

 

 

Сутринта Катрина се измъкна безшумно от леглото, облече се и излезе на дълга разходка. Потисната от безизходицата, тя следваше тясната пътека нагоре по склона, обвит в мъгла.

 

 

Наближаваше пладне, когато колата стигна до Касел. Оттам шофьорът зави по долината на Алм, но Фон Хайсен не гледаше откъде минават. Още беснееше заради вечерта, подробностите за която бе вписал старателно в дневника си.

След по-малко от час големият мерцедес спря върху гранитните плочи в двора на Вевелсбург. Фон Хайсен излезе и се протегна, докато оглеждаше яките стени на замъка.

— Хайл Хитлер! — поздрави го млад лейтенант от СС. — Аз съм унтерщурмфюрер Бош. Добре дошли във Вевелсбург.

Лейтенантът беше малко по-висок и от Фон Хайсен, с прилежно сресана назад кестенява коса. В наситеносините очи се забелязваше фанатична целеустременост.

— Хер хауптщурмфюрер, повериха ми грижите за вашето удобство по време на престоя ви — продължи той. — Професор Вайцман вече се настани в стаята си, ще обядва с вас и райхсфюрера. Моля, последвайте ме до залата, където райхсфюрер Химлер говори пред офицерите.

Фон Хайсен влезе след него под огромния свод на отворената дъбова порта и слезе по стъпала, над които лампи от ковано желязо осветяваха призрачно огромните каменни блокове на стените.

— Това е Залата на граала — обясни Бош в движение, докато минаваха край внушително помещение с ярко осветен грамаден кристал в средата. Явно кристалът трябваше да символизира Светия граал. — Ето я и церемониалната зала — сниши глас лейтенантът и открехна тихо вратата.

Залата беше украсена с древни руни. Каменни колони крепяха сводовете й, а под тавана висеше голям железен обръч със седем лампи, отразяващ се в мраморния под. Петдесетина офицери от СС в черни униформи слушаха внимателно своя райхсфюрер.

— Господа, строгият подбор при създаването на потомство ще стане основа за нашия успех. В животновъдството отдавна знаят колко важна е селекцията. Ако човек реши да си купи кон, най-разумно ще бъде да потърси съвет от специалист по разплод. — Химлер имаше леко писклив глас, но също като Хитлер влагаше хипнотична мощ в думите си. — Само най-чистокръвните породи създават истинските победители, но вековете на християнски внушения са ни накарали да пренебрегнем този факт — натърти той и се вторачи над очилата си в своите слушатели. — Християните смятат, че съблазнително тяло в бански е гледка, въвеждаща в грях!

Невъздържан смях заехтя между стените.

— Ваш дълг е да създавате потомство с хубави жени от здраво нордическо потекло. Цялата ни борба ще е напразна, ако политическата победа не бъде последвана от раждането на деца с чиста кръв. Въпросът колко деца да има всеки не е негов личен проблем, а дълг към прадедите и народа. Здравият брак е безполезен, ако не създаде многобройни наследници. Минималният брой на децата в доброто семейство е четири. Това не означава, че искам от вас или подчинените ви офицери да се ожените за първото момиче, което наглед отговаря на нашите изисквания. Без да стигате до грубост и нахалство, трябва да разпитате младата жена за семейството й. Ако сподели, че баща й се е самоубил или има леля в лудница, длъжни сте да постъпите правилно и да кажете: „Съжалявам, но не мога да се оженя за момиче от род с такива заболявания“.

Фон Хайсен кимна с одобрение.

— Преди да направим почивка за обяд, имаме време за един-два въпроса — завърши Химлер.

Надигна се майор със сламеноруса коса и застана мирно.

— Хер райхсфюрер, според вас кой е най-големият проблем пред Германия днес?

— Представете се.

— Щурмбанфюрер Аустерлиц, хер райхсфюрер.

— Чудесен въпрос — одобри Химлер и излезе иззад катедрата.

Майорът седна, грейнал от похвалата.

— Като не забравяме никога потребността от Lebensraum^[1] — повече територии, на които Третият райх да разгърне своите възможности, най-важно е да си върнем изгубения свят на нордическата раса. Длъжни сме да издигнем висшата раса до подобаващата й позиция на превъзходство, а за да положим основите на това, трябва да научим отново забравената история на арийците. Тъкмо с тази цел скоро ще изпратим няколко археологически експедиции, които ще докажат произхода и влиянието на висшата раса. Една от тези експедиции ще се отправи към джунглите по високите плата на Гватемала. Ще я ръководи хауптщурмфюрер Фон Хайсен, който преди малко се присъедини към нас. Може би искате да споделите нещо за задачата си, Фон Хайсен?

— Благодаря, хер райхсфюрер. Господа, жизненоважно е да познаваме началото и развитието на чистата арийска раса — започна Фон Хайсен, без да се смущава от присъствието на мнозина по-старши офицери. — Защо? Защото древните германски племена са проявявали несравнимо по-висш интелект и находчивост от всяка друга цивилизация в онзи период. Ако с нашите проучвания успеем да си върнем техните знания, това ще помогне на Третия райх да постигне превъзходство в науката, медицината, селското стопанство и всяка друга област. Германската нордическа раса е върхът на човешкото развитие, докато раси като евреите, африканските бушмени и австралийските аборигени са дъното.

Химлер се усмихна, горд от думите на младия си възпитаник.

— Засега африканците и австралийците не са непосредствена грижа, но за евреите заедно с циганите и хомосексуалистите ще намерим практическо решение. Фюрерът съвсем скоро ще въведе Закона за недопускане на наследствено обременено потомство. Тогава ще можем да стерилизираме умствено непълноценните, слепите, глухите — всеки, който би могъл да спъне нашия величав напредък. Разбира се, ще бъде необходимо да отделим специално внимание на евреите.

Химлер се обърна към оберщурмбанфюрер Манфред фон Кнобелсдорф, коменданта на новата Нордическа академия на СС, и му даде знак, че е време да прекъснат за обяд.

 

 

Леви Вайцман прелистваше „Дер Ангриф“. Знаеше, че зад вестника стои нацисткият министър на пропагандата Гьобелс, но нямаше друго четиво в стаята. Изненадан, Леви видя и материал за католици в този нацистки парцал, но изненадата скоро се превърна в изострен интерес.

Архиепископът на Париж коронясва Светата дева на надеждата

„Католическият архиепископ на Париж кардинал Жан Вердие положи корона на статуята на Дева Мария в Понмен, северна Франция. Дева Мария се явила на две деца в Понмен на 17 януари 1871 г. по време на Френско-пруската война. Войната завършила със смазваща победа на германските и пруските армии и довела до обединението на германската империя под властта на Вилхелм I, както и до сгромолясването на френската империя.“

Леви вече разбираше защо този материал е бил одобрен. Противното джудже Гьобелс нямаше да изтърве такъв шанс да тръби за някоя германска победа.

„В посланието си към децата от Понмен Дева Мария ги насърчила да се молят и така дарила надежда на изтерзаното от войната градче. Примирието било подписано само няколко дни по-късно във Версай. Държавният секретар на Ватикана кардинал Еудженио Пачели провъзгласи от базиликата «Св. Петър» в Рим, че църквата официално почита явяването на Светата майка в Понмен, и съобщи, че статуята й ще бъде увенчана със златна корона.

Кардинал Вердие положи короната на главата на статуята в присъствието на други епископи и свещенослужители. Известни са няколко потвърдени случая, когато Дева Мария се е явявала пред хората, като най-известният е във Фатима, Португалия през 1917 г. Пред очите на многохилядни тълпи Светата майка се явила във Фатима общо шест пъти на тринайсетия ден от месеца в периода от май до октомври.“

Леви рязко си пое дъх, щом си спомни какво откри в Пирамида V в Тикал. Макар че маите не бяха посочили точната година, древните надписи предсказваха такова събитие на тринайсетия ден от май до октомври — събитие, което ще бъде съдбоносно за човечеството. Той се питаше има ли връзка между предупрежденията, отправени от Дева Мария във Фатима, и Кодекса на маите. Дали това обясняваше интереса на Ватикана към експедицията и присъствието на католически свещеник в Тикал? Но как биха могли маите да знаят за подобно събитие векове по-рано? И какво общо имаше предсказанието им с 2012 година? Леви поклати глава. Безброй въпроси с твърде малко отговори. Но вече беше убеден, че от древните маи може да се научи много повече, отколкото си представяше доскоро.

 

 

Леви се стъписа от сърдечната учтивост, с която го посрещна неговият домакин. Скоро обаче фасадата на добродушие се изпари. Кабинетът в северната кула на замъка Вевелсбург беше украсен мрачно с пречупени кръстове и нордически руни, които изглежда съответстваха напълно на настроението на Химлер. Леви вече съзнаваше, че участието му в експедицията изобщо няма да бъде доброволно.

— Професоре, запознат ли сте с краниометрията и мозъчния индекс?

Леви само кимна, без да издава отношението си. Отдавна беше убеден, че нацистките идеи за „формата на главата“ и „формата на носа“ като мерило в расовите категории са мръсно петно върху антропологията.

— Следователно не е нужно да ви убеждавам колко важно е за мен да събирате черепи на маи. Те ще бъдат донесени тук — във Вевелсбург, за измерване и класификация. За ваше добро е да ни съдействате напълно — натърти Химлер и погледна младото си протеже. — Хауптщурмфюрер Фон Хайсен ще бъде начело на експедицията, макар че вие, разбира се, ще ръководите археологическите разкопки и проучвания. Искаме да представите колкото може по-скоро списъка с всичко, което ще ви бъде необходимо. Фон Хайсен ще се погрижи да ви подпомагат достатъчно офицери.

Леви кимна повторно, а тревожните думи на Рамона отекваха в паметта му. Химлер се изправи и застана пред малкия прозорец, от който се виждаше селото.

— След време този замък ще бъде най-видното средище на науката за расите — заяви той и опря юмруци в каменния перваз. — А село Вевелсбург ще се превърне в град на СС. Този замък ще бъде Ватикана на бъдещия свят! Пожелавам ви приятен престой при нас, професоре — завърши Химлер и отпрати Леви с намусено кимане.

 

 

— Искам да потеглите час по-скоро — заповяда Химлер на Фон Хайсен.

— Слушам, хер райхсфюрер. Започнахме да събираме оборудването и припасите и вече се свързах с нашето посолство в Гватемала. Те правят всичко по силите си да отстранят възможните дипломатически пречки.

— Отлично! Генералоберст Гьоринг ме увери, че ще имате на разположение самолет и екипаж по време на цялата експедиция. Дръж под око Вайцман. Този евреин е хитър като плъх и в нищо не бива да му се доверяваш.

— Нямаше ли по-подходящ археолог, хер райхсфюрер?

— Не и такъв, който да му е равен в разчитането на йероглифите на маите. Но щом експедицията завърши успешно, можем да се отървем от него. По-важното е, че се срещнах с папския пратеник Алберто Феличи, който има намерение да ви посети в Гватемала. Феличи е уредил да бъдат отпуснати значителни средства от Ватикана за експедицията, така че отнасяйте се почтително към него. В замяна той поиска отец Ерлихман да бъде включен официално в състава на експедицията. Впрочем Ерлихман е специалист по краниометрия, затова не се съмнявам, че ще ви бъде полезен. Но не бива да му доверяваш повече, отколкото на Вайцман или Феличи.

— Значи да разбирам, че Ватикана има свои цели в тази експедиция?

— Може би. Там проявяват интерес към разкопки, само ако се опасяват от вероятните находки. И ти прочете шифрограмата от нашия посланик в Гватемала. Споменава за изчезнал кодекс, който уж съдържал предупреждение за катастрофа, застрашаваща човечеството. И Вайцман, и Ватикана май имат свои догадки за какво по-точно ни предупреждават маите… Ще видим. Но ако кодексът съществува наистина, евреинът може би ще ни помогне да го намерим.