Милан Кундера
Самоличност (6)

6

Докато отиваше към морския бряг, Жан-Марк мина покрай автобусна спирка. Там имаше само едно момиче по дънки и фланелка. Без особено въодушевление, но съвсем откровено тя въртеше ханша си, сякаш танцуваше. Когато се приближи до нея, той видя зейналата й уста — момичето се прозяваше, дълго, ненаситно. Широко отворената дупка леко се полюшваше заедно с машинално танцуващото тяло. Жан-Марк си каза: „Тя танцува и скучае“. Стигна до насипа. Долу на плажа видя мъжете, които с вирнати глави пускаха във въздуха хвърчилата си. Правеха го с жар и Жан-Марк си припомни старата си теория — има три вида скука: пасивната скука — момичето, което танцува и се прозява, активната скука — любителите на хвърчила и бунтовната скука — младежите, които палят коли и чупят витрини.

По-нататък на плажа деца между дванайсет и четиринайсет години с големи цветни каски, под които телцата им се огъваха, се трупаха около странни съоръжения — върху два кръстосани металически пръта са фиксирани предно колело и две задни копелета, по средата, в дълга и ниска кутия може да се и да се излегне човешко тяло, отгоре стърчи мачта с платно. Защо децата са с каски? Естествено, този спорт е опасен. Но всъщност, казва си Жан-Марк, управляваните от децата платноходни автомобили заплашват повече пешеходците. Защо и на тих не им предложат каски? Защото тези, които се дърпат от организираните развлечения, са дезертирали от голямата обща битка срещу скуката и не заслужават нито внимание, нито каска.

Жан-Марк слезе по стълбите към плажа и внимателно огледа брега на отдръпналото се море. Опита се да различи Шантал сред далечните силуети. Накрая я позна — беше се спряла и съзерцаваше вълните, яхтите, облаците.

Мина покрай децата, които, напътствани от инструктор, сядаха в автомобилите и започваха бавно да се движат в кръг. Други автомобили профучаваха наоколо с голяма скорост. Само платното, управлявано с въже, осигурява правилната посока и позволява да се завива и да се заобикалят пешеходците. Но дали несръчният любител може да овладее платното? И дали пясъчният платноход непременно ще се подчини на волята на пилота?

Жан-Марк гледаше автомобилите и когато забеляза, че един от тях се приближава към Шантал със скоростта на болид, челото му се сбърчи. Вътре се бе излегнал възрастен човек като космонавт в ракета. В това хоризонтално положение не би могъл да види нищо пред себе си! Дали Шантал ще е достатъчно благоразумна, за да се отстрани? Той замърмори срещу нея, срещу безгрижието й и ускори крачка.

Тя се обърна. Но явно не виждаше Жан-Марк, защото походката й оставаше бавна, походка на жена, потънала в мислите си, която върви, без да се оглежда. Искаше да й извика да не бъде толкова разсеяна, да внимава с тези идиотски коли по плажа. Внезапно си представи тялото й, премазано от автомобила, тя просната на плажа, цялата в кръв, автомобилът се отдалечава, той тича към нея. Тази картина толкова го разстрои, че започна наистина да вика, но вятърът бе силен, плажът огромен, никой не чуваше гласа му, така че можеше спокойно да се отдаде на сантименталния си театър и да изкрещи цялата си тревога за нея. С лице, сгърчено в гримаса на страх, той за няколко мига изживя ужаса на смъртта й.

После, сам учуден от странната си истерична криза, Жан-Марк я видя там, надалеч да се разхожда небрежно, спокойна, кротка, чаровна, безкрайно трогателна. Усмихна се на траурната комедия, която си бе разиграл, усмихна се, без да се самоукорява, защото смъртта на Шантал е с него, откакто е започнал да я обича. Затича се и й помаха с ръка. Но тя отново спря, отново се обърна към морето и се загледа в далечните платна, без да забележи мъжа, който й махаше с ръка.

Най-после! Обърна се и като че ли го видя. Той радостно й помаха отново. Но тя не се интересуваше от него. Спря и се взря в дългата линия на галещото пясъка море. Сега бе в профил и той установи, че това, което приличаше на кок, бе шал, увит около главата й. И докато се приближаваше към нея (с внезапно забавена крачка), жената, която бе помислил за Шантал, се превръщаше в стара и грозна, съвсем друга жена — и в това имаше нещо комично.