Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’identite, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2013)
Корекция
МаяК (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Милан Кундера. Самоличност

Френска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2001

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-220-2

История

  1. — Добавяне

17

На екрана се вижда задник в хоризонтално положение, хубав, прелъстителен, в едър план. Една ръка нежно го гали, като се наслаждава на кожата на това предано, безрезервно отдадено голо тяло. После камерата се отдалечава и виждаме цялото тяло, легнало на малко легло — оказва се бебе, над което се е навела майка му. В следващия кадър тя го повдига и полуотворените й устни целуват меката, влажна и широко отворена уста на кърмачето. В този момент камерата отново се приближава и същата целувка, вече изолирана, в едър план, се превръща в чувствена любовна целувка.

Тук Льороа спря филма.

— Ние винаги се стремим да си осигурим мнозинство. Като кандидат-президентите на Съединените щати по време на предизборна кампания. Поставяме дадена стока в магическия кръг на образите, способни да привлекат мнозинството купувачи. Докато търсим тези образи, ние проявяваме склонност към преувеличаване на сексуалността. Искам да ви предупредя — само едно съвсем незначително малцинство се наслаждава истински на половия живот.

Льороа направи пауза, за да се наслади на учудването на малкото си сътрудници, които свиква веднъж седмично на събрание, посветено на рекламна кампания, филмче или афиш. Те отдавна знаят, че шефът им се ласкае не от бързото им съгласие, а от учудването им. Точно затова една изискана дама с много пръстени на остарелите си пръсти си позволи да му възрази:

— Но всички сондажи показват обратното!

— Разбира се — каза Льороа. — Ако някой, драга моя, ви заразпитва относно сексуалността ви, ще му кажете ли истината? Дори ако анкетьорът не знае името ви, дори ако ви попита по телефона и не ви вижда, пак ще излъжете: „Обичате ли да се чукате?“ — „И още как!“ — „По колко пъти на ден?“ — „По шест!“ — „Обичате ли половите игрички?“ — „Луда съм по тях!“. Само че всичко това са преструвки. От търговска гледна точка еротиката е нещо двусмислено, защото всеки се стреми към еротичен живот, но и всеки го мрази като причина за бедите си, за усещането си, че е лишен от нещо, че желанията му са незадоволени, като причина за комплексите и страданията си.

И той отново им пусна телевизионната реклама. Шантал гледа влажните устни, докосващи в едър план другите влажни устни и си дава сметка (за пръв път толкова ясно), че Жан-Марк и тя никога не се целуват по този начин. И се учудва — наистина ли? Никога ли не са се целували така?

Целували са се. Когато се познаваха само по име. В голямото фоайе на един планински хотел, сред хората, които пиеха и си приказваха, двамата си размениха няколко банални думи, но по тона на гласовете си разбраха, че се желаят. Затова се оттеглиха в един пуст коридор, където, без дума да кажат, започнаха да се целуват. Тя отвори уста и вкара езика си в устата на Жан-Марк, готова да излиже всичко, което се намира вътре. Усърдието на езиците им не бе чувствена необходимост, а припряност, желание да си покажат един на друг, че са готови да се обичат — веднага, изцяло, диво и без да губят време. Слюнката им нямаше нищо общо с желанието или удоволствието, тя бе само пратеник. Не смееха да си кажат направо и на глас „искам да се любя с теб веднага, без отлагане“, затова оставяха слюнката да говори от тяхно име. Ето защо по време на любовната им прегръдка (няколко часа след първата целувка) устите им не се интересуваха една от друга (не си спомня точно, но от дистанцията на времето е почти сигурна), не се докосваха, не се лижеха и дори не съзнаваха тази скандална липса на интерес.

Льороа отново спря филма.

— Номерът е да се намерят образи, които поддържат еротичното привличане, без да засилват недоволството от липсата му. Именно от тази гледна точка ни интересува въпросната реклама. Тя изостря чувственото въображение, но после незабавно го отклонява към областта на майчинството. Защото интимният телесен контакт, отсъствието на лична тайна, сливането на слюнката не е патент на еротиката на възрастните, всичко това съществува в отношенията между бебето и майка му, които са първичният рай на всяка физическа наслада. Впрочем заснемали са живота на зародиш в корема на бъдещата майка. В трудна за възпроизвеждане акробатична поза зародишът извършва фелацио на собствения си миниатюрен член. Както виждате, сексуалността не е изключително право само на младите и добре сложени тела, които предизвикват горчива завист. Авто фелациото на зародиша ще разнежи всички баби на света, дори най-озлобените, дори най-благонравните. Защото бебето е най-силният, най-обхватният, най-сигурният общ показател на всички мнозинства. А зародишът, драги приятели, е повече от бебе, той е архибебе, свръхбебе!

И той още веднъж им показа филма и още веднъж Шантал изпита лека погнуса при вида на двете сливащи се влажни усти. Спомни си, че в Китай и Япония, поне така бе чувала, целувката с отворена уста не влиза в еротичната култура. Значи размяната на слюнка не е еротична неизбежност, а каприз, отклонение, специфично европейска проява на нечистоплътност.

След края на прожекцията Льороа заключи:

— Слюнката на майката е циментът, който ще спои мнозинството и ще направи от него клиент на марката „Рубашов“.

И Шантал поправи старата си метафора — това, което преминава през хората, не е ухание на рози, нематериално, поетично, а слюнка, материална и прозаична. Тя прескача с армията си от микроби от устата на любовницата в устата на любовника, от любовника в съпругата, от съпругата в бебето, от бебето в лелята, от лелята — сервитьорка в ресторант — в клиента, в чиято супа се е изплюла, от клиента в съпругата му, от съпругата в любовника й и оттам в още и още усти, така че всеки от нас е потопен в море от слюнки, които се смесват и ни превръщат в единна слюнчена общност, в обединено влажно човечество.