Милан Кундера
Самоличност (15)

15

Сутрин тя винаги първа излиза от апартамента и отваря пощенската кутия, където оставя писмата за Жан-Марк и прибира своите. Тази сутрин намери две писма: едното за Жан-Марк (погледна го бегло — клеймото бе от Брюксел), другото за нея, но без адрес, нито марка. Някой сигурно лично го бе донесъл. Тъй като нямаше време, тя го сложи в чантата си, без да го отваря, и забърза към автобуса. Вътре седна и отвори плика. Писмото съдържаше само една фраза: „Следя ви като шпионин, хубава сте, много сте хубава“.

Първото й чувство бе неприятно. Някой искаше без разрешение да се намеси в живота й, да привлече вниманието й (способността й да оказва внимание е ограничена и тя няма достатъчно енергия, за да я разшири), накратко, да й досажда. После си каза, че в края на краищата става дума за нещо дребно. Коя жена не е получавала подобни послания? Препрочете писмото и си даде сметка, че жената до нея също може да го прочете. Прибра го в чантата си и се огледа. Видя седнали хора, които разсеяно зяпаха през прозореца, две момичета, които недискретно се смееха, млад негър до вратата, висок и хубав, който я оглеждаше, съсредоточена в книгата си жена, която явно щеше да пътува дълго.

Обикновено в автобуса Шантал не забелязваше околните. Заради писмото й се стори, че я наблюдават и тя също се зае да наблюдава. Винаги ли има някой, който я гледа втренчено като негъра днес? Сякаш знаеше какво е прочела, той й се усмихна. Ами ако той е автор на бележката? Пропъди от ума си тази твърде нелепа мисъл и стана, за да слезе на следващата спирка. Наложи й се да мине покрай негъра, който препречваше пътя към изхода, и това я смути. Когато съвсем го наближи, автобусът забави ход, тя за миг загуби равновесие и негърът, който продължаваше да я оглежда, прихна. Шантал слезе и си каза: това не беше флирт, а подигравка.

През целия ден чуваше този подигравателен смях като някакво лошо предзнаменование. Още два-три пъти погледна писмото в кабинета си и когато се прибра вкъщи, се запита какво да го прави. Да го запази? Защо? Да го покаже на Жан-Марк? Това би я притеснило — щеше да изглежда, като че ли се хвали! Значи да го унищожи? Разбира се. Отиде в тоалетната, наведе се над чинията и се загледа вътре. Разкъса плика на малки парченца, хвърли ги, пусна водата, но сгъна писмото и го отнесе в спалнята си. Отвори гардероба и го тикна под сутиените си. И като направи това, отново чу подигравателния смях на негъра. Тогава си каза, че прилича на всички останали жени, а сутиените внезапно й се сториха вулгарни и глупаво женски.