Ан Мейджър
Непокорната Хъни (8)

Седма глава

Защо „Бомбата“ трябваше да се развали точно днес?

Хъни почти плачеше, когато вдигна телефона в работилницата на механика китаец, за да повика Марио. Все още не можеше да повярва, че Фун Лю иска четиристотин долара за поправка на колата.

Марио отговори едва след седмото иззвъняване и Хъни чу гърма на барабаните.

— Марио, разбери, нямаме четиристотин долара! Ела да ме вземеш — и затвори бързо, преда той да е успял да протестира.

Отиде при колата. Тя бе цялата изтърбушена. От Фун Лю, който лежеше отдолу, се виждаха само крачолите на джинсите и мръсните гуменки.

— Фун Лю, моля те, не може ли да я направиш за по-малко? Нямам четиристотин долара!

— Тогава няма да имаш кола.

Червеноглавият папагал Емералд започна да танцува на пръчката в кафеза си, като повтаряше: „Няма да имаш кола, няма да имаш кола…“.

Хъни се наведе към досадната птица и й се закани с пръст.

— Я тихо!

Гласът й бе строг като на учителка. Емералд млъкна веднага.

Фун Лю излезе изпод колата.

— Е, искаш ли да я поправя?

В работилницата бе толкова шумно, че тя не можеше дори да мисли. По радиото гърмеше рок. На пода се търкаляха инструменти, Хъни се спъна в някаква джанта. По стените висяха стари снимки на Фун Лю и синовете му от разни рибарски излети. Миришеше на бензин и масло.

Тя спря, отвори чантата си и извади чековата книжка, за да види колко има на сметката. Списанието с Джошуа на корицата падна на земята. Лек трепет премина през тялото й, когато погледна леденостудените сини очи. Изтри устни с трепереща ръка. Вдигна го и го пъхна обратно в чантата. Бе така разстроена, че забрави да провери сметката.

— Добре, Фун Лю, поправи я!

Ех, ако можеше да реши проблемите с Джошуа така лесно, както с „Бомбата“! Взе клетката с Емералд и излезе да чака Марио.

От десет дни паркираше в подножието на Телеграф Хил и изкачваше Филбърт Степс пеша, като внимателно избягваше Джошуа.

Очакваше, че е чудовище, а се оказа, че не е. Боже господи! Беше направо ужасно! Знаеше, че е луда, но у него всичко я вълнуваше — и грубата безцеремонност, и всепоглъщащата нежност… Една сърдита целувка и бе готова да остане в прегръдките му завинаги.

Беше се омъжила за Майк, за да докаже, че не е разглезено богато момиченце. Когато той умря, тя се опита да си внуши, че още е влюбена в него и в паметта му. Джошуа я накара да се почувства дива, тръпнеща, млада. Накара я да заживее отново. Една целувка и вече знаеше колко непоносимо самотен е бил животът й досега.

Хъни искаше да открие човешката страна на Джей Кей Камерън. Вместо това разкри своята собствена. Сега не само баща й бе застрашен.

Грохотът от мотора на Марио прекъсна мислите й. Тя стъпи на бордюра и замаха с ръка. Вихрушка от прах и боклук се изви във въздуха, когато големият мотоциклет спря на сантиметри от нея. По клетката на Емералд се посипаха камъчета. Папагалът се уплаши и закрещя.

— Ама че представление! — изруга Хъни.

Марио не обърна внимание на забележката й. Вдигна шлема си и се усмихна така топло, че глупавата врява от пристигането му бе мигновено забравена.

— Защо се забави? — попита го тя и взе клетката от земята.

Доведеният й син бе наследил красотата на майка си — италианката. Смугъл, с много бели зъби и дълга кестенява коса. Ала изобщо не се впечатляваше от ефекта, който предизвикваше у момичетата.

— Извинявай. Спрях да ти купя нещо за ядене. — Отвори якето си и извади хартиено пликче. — Нали си гладна?

Хъни взе прясно изпечен кроасан и осъзна, че умира от глад.

— Аз ще изям поне три — обяви Марио, като си взе един. Това никак не я учуди. Момчето си беше вечно гладно, откакто стана на десет години и ядеше като вълк.

— Ходи ли на курсове днес?

Той погледна гузно встрани.

— Зарязах за днес английския.

— Марио! Какво да те правя? Не може… — Тя спря на средата на думата. Тази лекция я бе повтаряла сто пъти, а искаше да бъде внимателна. — Благодаря за кроасана. Ще трябва да караш по-бавно заради Емералд.

Марио си отдъхна и й подаде каската.

— И заради теб. Я кажи, пак ли ще паркирам долу?

Мисълта, че може да срещне Джошуа, я изпълни със страх.

— Не. Днес ще паркираме горе.

Тъмнокосата глава се обърна назад. Марио подсвирна.

— Значи си решила да сгащиш Джей Кей Камерън в неговата бърлога? Храбрец!

Мотоциклетът изръмжа и тръгна назад. Блъснаха се в кофата с боклук. Някакво такси засвири пронизително и зави в последния момент.

Храбрец ли? Може би имаше право.

 

 

Един голям черен мотоциклет изгърмя покрай елегантната спортна кола на Джошуа, безразсъдно вземайки силния наклон на Юниън стрийт.

— Идиоти! Хедър, да не си посмяла да се возиш като това глупаво момиче зад гърба на онзи луд с коженото яке!

Хедър, която се цупеше откакто баща й я прибра от училище, ги огледа с интерес. Беше много сърдита, защото Джошуа отказа да вземе приятелката й с тях.

Мотоциклетът спря на червено. Младежът изфорсира. Хубавко момиче с розова рокля възхитено му махна с ръка от тротоара. Хедър въздъхна.

— Всеки би се возил с него, татко. Той е страхотен!

Страхотен! Господи, дали Хедър употребяваше такива фрази само за да го дразни? Тя все още нямаше представа какво харесват момчетата. Какво търсят у момичетата. Поне така се надяваше. Джошуа стисна здраво волана.

— Татко… — обади се пак дъщеря му, но той не й обърна внимание. Не откъсваше очи от момичето със зелени шорти на задната седалка на мотора. Под каската й се подаваше огнена коса. Носеше огромна клетка с папагал.

Светофарът смени светлината. Мотоциклетистът и момичето се заизкачваха и свиха вляво по Монтгомъри стрийт. Джошуа също зави и се изненада като ги видя да паркират на празното място вдясно от неговия гараж. Момичето слезе. Имаше хубави крака. Бавно свали шлема. Червената коса се разпиля по раменете й и сякаш пламна под лъчите на следобедното слънце. Зелените й очи срещнаха неговите.

Ами да! Трябваше да се досети! Хъни Родригес! Позна я веднага. Стисна челюст, докато го заболяха костите. После се насили да не гледа нейното развълнувано уплашено лице. Беше ядосан. И изненадан. Имаше усещането, че са му нанесли неочакван удар в корема.

Осъзна, че мрази и Хъни, и мускулестия красавец с нея.

Можеше да намери някой по-подходящ, помисли си Джошуа, докато автоматичната врата на гаража му се вдигаше. Можеше да има мен!

Не, не можеше.

Младежът свали каската си и се наведе над мотоциклета. Имаше хубава коса, дълга до раменете. Ръцете му бяха загорели. Сигурно не бе на повече от двадесет и две.

— Него ли гледаш? — попита Хедър.

— Какво?

— Много е хубав, страхотен е?

Джошуа се стресна, като осъзна, че дъщеря му не откъсва очи от приятеля на Хъни.

— Къде ли живеят, татко?

Пънкарят приключи с огледа на мотора. Хедър му махна и той й отвърна изненадан. Взе клетката с птицата, а с другата си ръка прегърна Хъни и двамата тръгнаха към Филбърт Степс.

Джошуа побесня, когато видя как хлапакът гледаше дъщеря му. Но повече го ядоса жестът, с който прегърна Хъни, сякаш го правеше всеки божи ден.

— Най-добре го забрави, Хедър. Както виждаш, той вече си има приятелка.

— Не е ли малко стара за него?

— Стига, скъпа. Въпросът е приключен.

От прозореца на кухнята Джошуа имаше чудесен изглед към залива. А също така и към спалнята на Хъни.

В момента изобщо не гледаше залива. Не обръщаше внимание и на филето, което вече пушеше в грила, нито на картофите в микровълновата фурна. И двамата с Хедър не обичаха печени картофи, но какво да се прави, като не ги биваше за готвачи.

Откъсна поглед и си сипа питие — уиски с лед. Много уиски, малко лед. Скочът бе подарък. Държеше го за гости, тъй като рядко си позволяваше да пие.

Два етажа по-долу магнетофонът на Хедър гърмеше. Не понасяше тази музика. Ритъмът разпали още повече гнева му.

Светлината в стаята на Хъни изгасна и тя се приближи до прозореца. И както преди загледа към неговата къща. След това се появи и младокът. Тя се обърна към него и докосна лицето му. Стори му се с много нежност. Изглежда си приказваха нещо. После бронзовата ръкава младежа спусна щорите. Но сенките им се открояваха. И това съвсем го подлуди. Нима щеше да позволи на този хлапак да остане с нея?

Джошуа изпи наведнъж чашата и си сипа още. Глътна и нея на екс. В стомаха му се разгоря огън. Не обичаше да пие. Това събуждаше всички демони и му напомняше за баща му.

В спалнята на Хъни отново светна. От време на време се мяркаха неясни сенки. Джошуа се опитваше да не мисли за това, което правят.

Когато най-сетне лампите угаснаха, той отдавна бе прегорял филето и бе преполовил бутилката.

Качи се в спалнята си, но се чувстваше зле. Чувстваше се пренебрегнат. Страшно пренебрегнат.