Ан Мейджър
Непокорната Хъни (16)

Епилог

Подаръкът на Рейвън пристигна точно месец след сватбата и три месеца след катастрофата с Миднайт. Първата събота след завръщането им от Хаваите. Беше огромна кутия, обвита със зелена хартия. Любимото зелено на Хъни. Нямаше адрес на подателя, само „Рейвън“ и малък гарван под него. Хъни се разтрепери в мига, в който видя името на брат си и познатата рисунка от детството им. Как бе научил? Къде ли живееше? Защо не дойде?

Умираше от нетърпение да го отвори, но не беше красиво да го прави без Джошуа, приятелите и семейството. Затова го занесе на терасата, където всичко бе подредено в чест на Миднайт, който сега живееше на яхтата си с Лейси и Джо.

Не откъсваше очи от пакета. Най-после всички се събраха. Някой отбеляза, че от четири седмици в дома на Джошуа е настъпила голяма бъркотия, и все в зелено. Това предизвика смях. Отвориха шампанско, напълниха чашите и чак тогава Хъни посегна към подаръка. Възкликна от радост, защото вътре бе портретът, който майка им бе нарисувала. На него бяха двамата с Рейвън. Тя се разплака и се притисна към Джошуа.

— Това е последната картина на мама, преди да умре. Този ден бе последният щастлив ден в живота ни заедно. Винаги съм се чудила какво ли стана с този портрет.

— Харесва ми прическата ти — каза Хедър, разглеждайки картината.

— Много си хубава — продължи Марио, — но очите ти са някак немирни…

— Бях истинско изчадие! Защо ли няма никаква бележка? Поне зная, че е жив. Може би някой ден ще реши да дойде. Дотогава имам теб, Марио и Хедър.

Миднайт се приближи и вдигна чашата си с шампанско.

— За теб, Джей Кей! За теб, Хъни! За това, че успя да постигнеш онова, което аз се опитвах от толкова години.

— И какво е то? — запита предизвикателно Джошуа.

— Спаси душата ти — понижи глас Миднайт, но вдигна чашата по-високо. — За вашето щастие!

Джошуа също вдигна чаша.

— И за теб, Миднайт! Да знаеш как съм се молил да настъпи този ден. Да те видя да влизаш у дома, жив и здрав, с Лейси и Джо.

Лицето на адвоката потъмня, като погледна към Лейси в другия край на терасата, която сякаш нарочно го избягваше.

— Благодаря. Но те все още не са мои, Джей Кей.

— Защо?

— Дълга история… Много неща се случиха, след като заминахте на сватбено пътешествие. Снощи Кол Дъглас проникна на яхтата и изплаши Лейси до смърт. Арестуваха го. Чакам да ми се обадят от полицията. Скоро ще имаме отговори на много от въпросите, които вероятно ще повлияят върху живота ни с Лейси. Аз я искам, Джей Кей! Искам да се върне при мен.

— Тогава какво те спира?

— Не съм сигурен. Някакво странно чувство… Мозъкът ми не работи така, както преди…

— Тогава да те науча какво да правиш.

Миднайт остави чашата си с усмивка.

— Отсега нататък май животът ми ще се превърне в истински ад. Най-добре да се погрижа за Джо и да ви оставя да се забавлявате.

— Късмет, Миднайт.

— Изглежда чудесно. Ще се оправи напълно — каза Хъни, като го проследи с поглед.

Джошуа я прегърна и близостта й го накара да се чувства желан и обичан.

— Дано Лейси и Миднайт се намерят така, както ние с теб!

— Сигурна съм — прошепна Хъни.

След няколко минути се обадиха от полицията. Миднайт говори с тях и след като затвори, прегърна Лейси и я отведе с мрачно лице. Хъни видя, че Джошуа се разтревожи.

Чак когато останаха сами, той проговори.

— Забеляза ли колко объркан беше Миднайт?

Хъни свали изумрудените си обеци.

— Не се безпокой. Той я обича. Не свали очи от нея през цялата вечер.

— Но защо тогава я гледаше, сякаш я мрази?

— Спомням си, че и ти доста често ме гледаше по същия начин.

Изведнъж Джошуа осъзна, че е права.

— Когато двама души истински се обичат, винаги намират път да разрешат проблемите си.

Хъни се засмя.

— Не мога да повярвам на ушите си! Започваш да говориш като непоправим романтик!

— Чакай, ти ме научи да вярвам в силата на любовта. В това, че може да прави чудеса. Лейси трябва да се върне при Миднайт. И двамата преживяха много, но той ще я приеме отново. Трябва му само малко време. — Джошуа изгаси лампата. През прозореца нахлу хладен въздух, изпълнен с аромат на цветя. — Ела — прошепна глухо той.

— Водим сериозен разговор, Джошуа…

— Мисля да ти дам нагледен урок за силата на любовта. За Миднайт ще мислим утре.

Изключи телефона и го скри под възглавницата.

Хъни се отпусна до него. Носеше само пръстена с изумруда. Годежният й пръстен. Тялото й сля топлината си с неговото. Миднайт и Лейси ще трябва наистина да разрешат сами проблемите си, така както те двамата с Джошуа. А той беше напълно прав. Любовта бе сила. Често неосъзната.

Джошуа я прегърна и намери устните й в мрака.