Ан Мейджър
Непокорната Хъни (5)

Четвърта глава

Хъни се събуди с тревожно биещо сърце и свит стомах. Освен това усещаше първите пристъпи на мигрена. Днес щеше да се мести в апартамента на Нел.

Зелената таратайка, която неслучайно бе кръстила „Бомбата“, не бързаше да изкачи последните метри на Телеграф Хил. Също като самата нея. Натисна газта и двигателят изхриптя. Нещо под капака запука. Опита още веднъж. Колата въздъхна като старица и тръгна назад. Някакво такси изсвири с клаксон. Хъни едва успя да спре, преди да се е блъснала в него.

Юниън стрийт беше стръмна. „Бомбата“ трудно щеше да я изкачва всеки ден. Но днес беше още по-трудно, защото колата бе пълна догоре с книги, кутии, счупената китара на Марио и кухненски съдове. И, разбира се, котаракът Мистър Райт.

Завъртя отново ключа. „Бомбата“ запали, но пак изгасна и тръгна назад. Пореден опит — отново безуспешен. Хъни вдигна безпомощно ръце. Мистър Райт започна да мяука неистово.

Господи! Лудница!

Реши да остави мотора да поработи, преди да заизкачва хълма. Загриза шоколадова пръчица. Знаеше, че не бива, заради линията, но ги обичаше. Като всяко забранено нещо. След няколко минути изхвърли опаковката, включи на първа и бавно потегли. Обърна на Монтгомъри стрийт. Между дърветата зърна пететажната ултрамодерна къща на Джошуа. Зад нея блестеше заливът.

Е, разбира се, проклетият й късмет! Тясната улица сигурно винаги е задръстена от паркирали коли. Защо днес трябва да бъде различно? А онова място, точно пред Филбърт Степс?

Тя подкара колата и спря на забраненото за паркиране пространство пред дома на Джошуа, като блокира вратата на гаража му.

Повдигна слънчевите си очила, наведе огледалото и хвърли бегъл поглед в него. То й каза, че няма начин Джошуа да свърже това хубавко, небрежно и безгрижно създание, отразяващо се в него, с отчаяната жена, която бе срещнал преди месец в болницата.

Излезе от колата, но първо се увери, че прозорците на къщата са тъмни и никой не наднича през тях. Вдигна капака и отвори разпределителната кутия. Сърцето й биеше до изнемога. Не устоя и отново погледна нагоре. Сетне бързо издърпа проводника към бобината. Затвори капака, огледа се още веднъж и си заподсвирква небрежно. Все едно, че се наслаждаваше на пухкавите облачета, плуващи по небето.

И така — вече бе излязла на бойното поле и битката щеше да бъде тежка. Не биваше да се поддава на страха, който пълзеше в стомаха й.

Избърса ръце и потърси листче в чантата си. Замисли се с молив в уста, сетне бързо написа на Джошуа къде може да я намери, ако иска да влезе или излезе от гаража си. Постави бележката под чистачката на „Бомбата“.

Телеграф Хил бе стръмен, а Филбърт Степс бе очарователно място, цялото отрупано с цветя. Тесни дървени стълби свързваха къщите с улиците. Тъй като сградата на Нел бе точно срещу стълбите и градината, Мистър Райт за пръв път в живота си щеше да бъде едновременно домашна и улична котка, без опасност да бъде прегазен от кола.

Хъни подмина вратата на Джошуа и се насочи към новия си дом. Мистър Райт измяука и тя видя друга котка да наднича любопитно иззад розите. Това я развесели. Макар че новият им апартамент беше прекалено близо до Джошуа, за да се чувства в безопасност, то поне котаракът й щеше да си има прекрасна жизнена среда и компания.

Всъщност блокът на Нел наистина скриваше залива и пречеше на гледката към морето.

След малко забрави за него. Отвори клетката на Мистър Райт и той изскочи на разузнаване из апартамента. Трите стаи бяха доста просторни. Тя последва котарака и си представи как ще ги боядиса в бяло и ябълковозелено — да подхожда на килимите и мебелите й. Взе някакъв парцал за прах и понечи да избърше рамката на прозореца, но по пода изпопадаха люспици стара боя. Отказа се от чистенето и реши да си оправи леглото.

Апартаментът бе два пъти по-малък от този, който имаха с Марио. Ще се наложи момчето да спи на дивана в хола. Докато застилаше леглото, Хъни си помисли как ли ще успеят да съжителстват в толкова тясно пространство. Къде щеше да свири на китара? И къде щеше да кани приятелите си? Къде щеше да паркира мотоциклета? И как ли би издържал цели три месеца без барабаните си?

Отиде до прозореца. Слънцето залязваше зад къщата на Джошуа и тя хвърляше сянка върху сградата на Нел.

Ръцете й се разтрепериха, когато се сети за думите му.

„Да не би да предлагате душата си на дявола?“ Тогава той май спомена още, че телата на жените са евтина стока за мъж като него. Ала си спомни и колко спокойна и защитена се чувстваше в прегръдката му. Имаше някаква невидима връзка помежду им. Спомни си и как нареди да я изхвърлят от офиса му.

Кой беше Джошуа Камерън? Човекът, който бе едновременно мил и груб към дъщерята на мъжа, когото мразеше? Още не бе късно да избяга… Не, нямаше връщане назад!

Да предизвика Джошуа Камерън на собствената му територия щеше да бъде като скок в най-дълбокото място на залива, гъмжащо от акули.

Мили боже! Как се боеше от този мъж! Но нямаше избор. Животът на баща й бе в опасност.

Лявото слепоочие на Джошуа започна болезнено да пулсира, както всеки път, когато говореше с Хедър и тя се оплакваше от прескъпото прочуто училище, в което имаше щастието да учи.

— Но ти не ме слушаш, татко! Изключиха ме!

— Искам да говоря с госпожа Стантън, момиче!

— Няма смисъл. Дори отново да я подкупиш с щедрите си дарения, няма да остана тук нито ден повече. Всички ме мразят. И аз ги мразя. Те са едни разглезени мамини синчета и зубрачи…

Погледът му се замъгли, като си спомни мръсните изпонадраскани стени на бедното училище, където той беше учил.

— Разглезени ли? Точно ти ли ги обвиняваш в това?

— Само ела и ме вземи! — изкомандва тя със същия нетърпящ възражения тон, с който той даваше нареждания на подчинените си.

— Хедър, в шест имам важна среща.

— Аз не съм ли по-важна, татко?

— Разбира се, мила.

Телефонът замлъкна. Тя явно затвори под носа му.

Хлапе! Пубертет! Да можеше да я сложи в бутилка и да я запечата, докато узрее като вино…

Джошуа също остави телефона и слезе по стълбите покрай дузината прекрасни картини, които висяха по стените. Само това стълбище струваше колкото обзавеждането на една цяла къща за обикновените хора.

Включи алармата срещу крадци. Отвори вратата към гаража и седна в спортната си кола. Вдъхна дълбоко, но това не отпусна опънатите му нерви. Искаше да бъде мил с Хедър — като Миднайт, а се страхуваше да отиде да я вземе. Знаеше, че ще бъде груб и суров. И нещата ще се влошат още повече.

С една ръка натисна копчето за отваряне на вратата, а с другата навъртя номера на Миднайт.

— Миднайт, Хедър е изключена от Академията. Ще трябва да идеш и да я прибереш.

— А бразилската среща?

— Ще се оправям без теб. Ти по-добре се погрижи за Хедър.

— Но ти си й баща, Джошуа!

— Само че не ме бива в тия работи — въздъхна горчиво той.

— Хедър е единственото нещо, за което ти завиждам, Джей Кей!

— Добре. Значи няма да се сърдиш и ще я прибереш вместо мен. Знам, че би трябвало да го направя аз, но…

— Предлагам поне да я заведеш някъде след срещата. Само двамата. Остави я да избере сама.

— Благодаря ти, Миднайт. Много съм ти задължен.

— Няма нищо.

— А да, моля те, карай бавно, докато си с нея.

Джошуа изключи телефона. Никога не си казваха дочуване или довиждане.

Вратата на гаража се вдигна. Почти бе запалил, когато видя, че нещо е препречило пътя му. Беше отвратително зелено и трудно можеше да се нарече кола. Джошуа се огледа. Кой идиот, по дяволите… Загледа смачканата броня на чудото пред себе си. Супер таратайка, някакво безумно творение, сякаш събирано чарк по чарк от гробището за автомобили! Имаше конструкцията на шевролет и бронята на буик. Под чистачката трептеше хартийка. Джошуа слезе и я взе. Хвърли бърз поглед върху съдържанието, написано с ясен уверен почерк. Сетне я препрочете още веднъж.

Хъни Родригес… Коя ли, по дяволите, пък беше тази?

От адреса се сети, че вероятно е новата управителка на Нел. Което означаваше, че е новият му противник.

Погледна през прозореца на таратайката и видя, че е пълна догоре със старт кутии. Госпожа Родригес явно се пренасяше. Ставаше му съседка. Джошуа се усмихна мрачно, като си представи срещата им. Ако успее да бъде груб и много страшен, може би ще я стресне, преди да е свалила багажа си.

Тръгна бързо по Филбърт Степс и дочу мек нежен глас да си тананика популярна любовна мелодия.

Някои хора просто нямат какво да правят!

Стигна най-горе. Непозната сексапилна млада жена с тесни прилепнали зелени шорти и високи сандали си пееше ли пееше, сякаш на този свят нямаше какво друго да прави, освен да се наслаждава на живота.

Огледа я бегло. И по вените му се разля гореща вълна. Помисли си, че я познава. Някъде някога със сигурност бе споделял нежни интимни мигове с нея.

Не, никога досега не бе виждал това вятърничаво, безразсъдно и безгрижно създание. Не и в този живот. А в друг Джошуа Камерън не вярваше.