Мег Хъдсън
Обещание за обич (3)

Трета глава

Клер дойде в съзнание и си спомни мъчителната болка в стомаха. Беше изгубила свяст при един от пристъпите.

Страданието й бе се уталожило, но тя нямаше сили да помръдне. Повдигна бавно и внимателно клепачи и първото, което видя, бяха две сини очи, гневно втренчили се в нея.

„Потъвам в най-сините очи на света!“, помисли без всякаква логика тя. Не е възможно! Само Кинг Фарадей има такива очи!

Кръгозорът й бавно се разшири и тя видя лицето на мъжа, надвесен над нея. Чертите му, макар и посъстарени и променени с годините, бяха необикновено познати и се открояваха на фона на бежовите стени на болничната стая, в която се бе озовала. Постепенно подробностите взеха да стигат до съзнанието й.

Тя обърна отново поглед към строгото и непроницаемо лице на Кинг Фарадей. Само горящите очи издаваха чувствата му. От зеления цвят на шапката и ризата му ставаше ясно, че е хирург. И все пак този мъж беше Кинг, но изморен, враждебен и студен като стомана.

Клер беше замаяна и осъзнаваше нещата едно по едно.

— Как си? — попита лаконично той. Краткият въпрос бе наситен с емоции, сред които не на последно място бе едва потискан гняв. — Ели мислеше, че имаш остър апендицит. Но клиничната картина беше по-различна. Получила си хранително отравяне, най-вероятно от престоялата пилешка салата, която си намерила в хладилника. Така че си спестих усилието да те оперирам.

Клер имаше особеното чувство, че Кинг иска да каже не „усилието“, а „удоволствието“. Сигурно с радост би я разпорил надлъж и шир.

Успя само нерешително да уточни:

— Значи си станал лекар?

— Да! — мрачно процеди през зъби мъжът.

— Не знаех!

— Така си и мислех!

Той се извърна и се отдалечи. Клер го проследи с поглед. Беше по-широк в раменете, отколкото си спомняше. Стори й се и по-висок, вероятно поради ъгъла, от който го наблюдаваше. Кинг бе зрял мъж още в деня на несъстоялата им се сватба!

Той приседна до писалището, сбутано в ъгъла на тясното помещение и така се открои профилът на лицето му. Чертите му бяха издължени, изпъкналата брадичка издаваше решителност — с целия си вид показваше колко му е неприятно да се занимава с нея.

— Приех те в болницата само за наблюдение — рече той сякаш на себе си. — Мисля, че е по-добре да останеш тук през нощта. — И без да прикрива сарказма си, добави: — Всичко се случва!

Клер направи опит да се надигне, но бързо се отказа и се отпусна на твърдата кушетка. Главата й потъна в единствената плоска възглавница. Чувстваше се разбита, както физически, така и емоционално. Да зърне Кинг в очите, да чуе гласа му бе по-непоносимо от болките, които изпита преди няколко часа.

— Защо си в града? — Въпросът му изрази отчужденост и любопитство, които очевидно не можеше да сдържи.

— Ели имаше нужда от мен — прошепна тя.

Кинг се извърна и тя забеляза тънката линия на устните му, които помнеше като красиво оформени, пълни и всеотдайни. Свъсил чело, той иронично се усмихна.

— Малко късно си се сетила за нуждите й. — Тя не отговори, но и той очевидно не очакваше отговор. — Ели е отвън с Бил Еджърли. Тя повикала Бърза помощ. След това се свързала с Бил и сега чакат да им кажа как си. — Усмихна се безрадостно и заключи: — Струва ми се, време е да й съобщя, че се оправяш.

Очите им се срещнаха и въпреки че гневът бе изчезнал, погледът му я прониза със студенината си. Миг по-късно той напусна стаята, без да се обърне. Този мъж я привличаше със сила, която тя не очакваше, и съвсем се обърка. Изпита непреодолимо желание да му извика да се върне, но знаеше, че дори да го бе направила, нямаше какво да му каже.

Ели се промъкна на пръсти в стаята. Изглеждаше бледа и смутена.

— Уплаши ме до смърт! — започна като скоропоговорка тя. — Но Кинг е твърдо на мнението, че се оправяш. И през ум не ми мина, че ще ядеш от онази пилешка салата. Отдавна трябваше да я изхвърля. О, Клер…

— Ти нямаш никаква вина — успокои я нежно братовчедка й и се насили да се усмихне. — Чувствам се добре. Малко съм слаба, това е всичко. Кинг иска да ме остави под наблюдение през нощта, но само като предпазна мярка.

— Има право. Нека да сме сигурни, че е било хранително отравяне, а не нещо друго. — Ели шареше неспокойно с поглед по скъпото лице. — Ще отскоча до дома и ще ти донеса нощница, пеньоар, четката за зъби и някои дреболии — решително заключи тя.

— Мога да изкарам една нощ и в болнично облекло — запротестира Клер.

— Не! Ще се почувстваш по-удобно, ако разполагаш със свои лични вещи. А аз няма да се забавя много.

Докато попълнят необходимите болнични формуляри и откарат Клер с количка до една стая на втория етаж, приятелката й се върна с малък куфар.

— Няколко пъти съм постъпвала в болница и всеки път не можех да спя — довери й. — Затова ти донесох нещо за четене, в случай че и ти имаш същия проблем.

Ели постоя, докато болната се надигна в леглото и облече розовата си нощница от сатен и дантела. Клер я увери, че с всяка измината минута се чувства по-добре, но Ели нямаше намерение да си тръгва скоро.

— Посещенията са позволени до девет часа — изтърси по едно време тя. — Ще кажа на Бил да си върви, а аз ще остана при теб.

— Той още ли е тук?

— Искаше да излезем да вечеряме заедно.

— Че върви, за бога! — подтикна я Клер. — Днешният ден и за теб беше тежък.

Ели стоеше някак нерешително до леглото й. Беше облечена със сива пола и доста безвкусна блуза на цветчета, която падаше на свободни гънки.

— Съжалявам, че обстоятелствата те принудиха да се срещнеш с Кинг по този начин — подхвана тактично тя. — Снощи тъкмо започнах да ти казвам, че Кинг е станал хирург и работи в тази болница и звънна Бил, та не можах да довърша.

Клер само кимна, нямаше настроение да обсъжда бившата си любов.

— Все едно — обади се все пак тя. — Признавам, че се срещнахме отново по твърде драматичен начин. Но вероятно така е по-добре.

— Може би. Кинг излезе от стаята за спешни случаи видимо разстроен.

Възможно ли бе? Като изключи гнева в очите му, Клер не помнеше да е срещала по-сдържан или по-самоуверен и дори — по-студен човек от него.

— Той не знаеше за пристигането ти в Лейкпорт. Рядко се срещаме. Надявах се, че ще дойдеш и ще си отидеш, без изобщо да се видите. Мина доста време, но все пак, нека ти кажа — сниши тя глас. — В деня, когато Кинг разбра, че си заминала, заяви, че само ако те види… ще те убие!

Страх полази по гърба на Клер, но тя се съвзе бързо.

— Както казваш, случило се е отдавна. Очевидно оттогава вече живее собствен живот.

— Предполагам — размишляваше на глас Ели. — Чудно ми е все пак. Преди да напусне Лейкпорт, заяви, че кракът му никога повече няма да стъпи тук.

— Зная, беше ми писала.

— И едва ли щеше да го направи, ако не беше баща му. Пък и знаеше, че си далеч оттук. Първия път, когато се видяхме след удара на доктор Фарадей, ме попита връщала ли си се. Казах му, че не си — още от деня, когато… си отиде. Обясних му, че си много заета. Мисля, че това го накара да се засели обратно тук.

„Как ли ме е мразил! И очевидно продължава да ме ненавижда!“, помисли Клер.

— А дали Кинг и Розали Бренер… се събраха? — Въпросът някак неволно се изплъзна от устата й и тя съжали, че го зададе.

— Как пък се сети за нея? — Ели изглеждаше озадачена, сякаш питането бе напълно лишено от смисъл.

Едва сега Клер си даде сметка, че никой не знаеше за онази сцена в градината между Розали Бренер и Кинг, да не говорим за последвалата среща между двете в куклената къща. Тя не сподели с никого, включително и с Филип. Каза му само, че в последния момент открила изневяра от страна на бъдещия си съпруг и затова отказва да се омъжи за него. Но така и не спомена имена, нито пък навлезе в подробности.

Ели втренчено я гледаше с тъмните си очи. След малко Клер промърмори:

— Чудех се просто, това е всичко…

Замълча, за да отзвучи темата, но Ели не се предаваше лесно.

— Ти нещо бъркаш! Вярно е, че Розали непрекъснато преследваше Кинг. Но откакто тръгна с теб, той не поглеждаше друга. След като ти избяга, той направо полудя от мъка. Не можех да предположа, че е способен на такава скръб… ако не бях го видяла с очите си. Всеки се страхуваше от него и от това, че ще извърши някоя щуротия. Не яде и не спа три денонощия, докато накрая се строполи от изтощение. Не бях виждала човек да изпада до такава крайност. Баща му, Крис Талмидж, Бил и аз се редувахме ден и нощ, за да го наблюдаваме. Страхувахме се, че ще посегне на живота си. Ти беше най-ценното, което Кинг имаше на света. — Поклати замислено глава. — Не трябваше да ти казвам всичко това точно днес, след всичките ти перипетии. Никога за нищо не съм те упрекнала. Винаги съм считала, че си имала достатъчно основателна причина да постъпиш по твоему.

Ели хвана Клер за ръката и тя усети, че трепери. Но и самата тя изпитваше вътрешен трепет и дори гласът й бе несигурен.

— Убедена бях, че постъпвам правилно. Но сега… — Направи пауза и смени рязко темата. — Не трябва да караш Бил да те чака повече.

— Добре! Ще ти телефонирам сутринта и ще разбера в колко мога да дойда да те взема. — Ели въздъхна, стисна я за ръката и излезе.

Изведнъж Клер се оказа съвсем сама. Колкото и малко да бе помещението, то бе предназначено само за нея и тя остана доволна. Нямаше желание да прекара нощта с непознат човек.

Стените бяха боядисани в жълто. Пред прозорците висяха пердета в ярки цветове и твърде демодиран десен. Очевидно хората тук полагаха усилие да създадат по-ведра обстановка, но Клер бе толкова паднала духом, че нищо не можеше да й помогне. Затвори очи с надеждата да подремне. Навън сенките се удължиха. Ранният летен здрач постепенно се сгъстяваше. Долови скръцването на вратата и помисли, че това е медицинската сестра. Включи малката лампа на нощното шкафче, за да й помогне да се ориентира в тъмното, но се оказа очи в очи с Кинг.

Той беше се преоблякъл. Носеше тъмни панталони и бял болничен жакет. На врата му висеше слушалка. Светлината хвърляше топли отблясъци върху гъстата руса коса. Времето, а и страданието бяха оставили своя отпечатък по лицето му. Това го правеше да изглежда по-стар, отколкото бе в действителност.

Мъжът спря до леглото, като нарочно остави известно разстояние между тях.

— Имам спешен случай. Вечерната визитация е част от моята работа.

Нямаше нужда да добавя: „… в противен случай нямаше да съм тук!“.

Приближи още, но само поради необходимостта да измери пулса й. Силните внимателни пръсти обхванаха китката й и в този миг Клер почувства, че няма да издържи. Забравените чувства и дълго потисканите емоции бликнаха от дълбините на душата й, а топлината от докосването му премина по цялото й тяло. Започна да се задушава и, без да иска, отвори уста.

— Какво има? — попита обезпокоено Кинг.

Беше се концентрирал в меренето на пулса, но сега изведнъж вдигна глава и очите им се срещнаха. Гледаха се може би повече от секунда и Клер долови не само болка и ожесточение в тези сини дълбини, но и загриженост, която изплува въпреки желанието му. Безумно й се прииска да го прегърне силно и да успокои болката му. Неволно стисна юмруци. Кинг забеляза това и попита:

— Боли ли те?

— Не! Не! — поклати тя глава, но думите й прозвучаха като стон.

— Нямам време за номера!

— Казвам ти истината!

— Ако предпочиташ, извикай друг лекар, не бих имал нищо против — каза внимателно той. — Аз съм от хирургическия персонал. Тази вечер замествам колега, който има семейно тържество, но ако потрябва, веднага ще пристигне.

— Няма нужда — отвърна сухо Клер, — освен ако не желаеш някой друг да ме прегледа.

Той се усмихна отново със своята ужасна, безрадостна усмивка и промълви:

— Умея да разделям чувствата си на професионални и лични!

— Убедена съм!

— Не би трябвало да имаш повече болки, ако това е въпросът, който те тревожи. Затова, в случай че почувстваш нещо необичайно, най-разумно ще е да ми съобщиш.

— Моите страдания не са физически! — Клер сама се стъписа от откровеността си.

Но ако очакваше някаква особена реакция от негова страна, то не последва никаква. Той просто продължи мисълта й.

— Предполагам, че много хора имат същия проблем.

Каза го с тон сякаш коментираше прогнозата за времето или разширяването на болницата. Тя усети колко недосегаем бе станал този мъж.

Мъж! Тази мисъл я прониза като стрела. Преди четиринайсет години Кинг бе не по-малко мъжествен, но бе много по-млад. В поведението му имаше нещо момчешки непосредствено. Неслучайно със завидна лекота привличаше жените от всички възрасти. Клер бе уверена, че никога не бе срещала представител на силния пол, който можеше да се сравни физически с него. Но от друга страна, знаеше, че в оценките си за него тя е доста пристрастна.

Друга причина за неговата привлекателност бе невинността му. Във възраст, когато това достойнство се губеше бързо, Кинг се отличаваше от останалите. Бе непоправим оптимист, неотменно приемаше положителното, макар че в крайна сметка не ставаше по-богат. Ценностната му система бе изградена по-скоро въз основа на истинските стойности.

Беше с вродени любов и дружелюбие, съчувствие и търпимост и младата Клер, колкото и да бе неизградена като характер, му се възхищаваше.

Преди да й направи предложение за женитба, Кинг й разказа за майка си с учудваща липса на огорчение. Бил едва осемгодишен, когато напуснала баща му. Момчето смътно помнеше, че била много красива. В спомените му винаги се движела в облак от аромати, който го галел като целувките, с които го обсипвала всяка нощ, преди да го завие.

Но ето че един ден изчезнала! Децата от квартала му казали, че е умряла. Така Кинг се сблъскал със смъртта за първи път и почувствал полъха на черните й крила. Оттогава започнал да се страхува да влиза в тъмни стаи.

Един ден узнал, че майка му е жива, но е много далече — в психологически, а не във физически смисъл — и нямало да се върне никога.

По-късно научил за онзи друг мъж, който съблазнил майка му и я отделил от съпруг и дете. Въпреки всичко, когато разказваше на Клер за всичко това, той нито веднъж не упрекна тази жена. Проявяваше рядко за възрастта си разбиране за човешката слабост и изменчивост на характера.

Първите дни след като напусна Лейкпорт, Клер много размишляваше именно по този начин. Питаше се дали причината Кинг да се отнася с такова разбиране към постъпката на майка си не се криеше в това, че самият той е излязъл от същия калъп на хронична нелоялност. Може би това беше нещо като наследствена болест. Така си обясни защо Кинг изпусна контрола на поведението си към Розали.

Клер си спомни баща му. В миналото бе почувствала, че е близо до разтопяването на леда, който го отделяше от останалите хора. Толкова по-зле, че всичко се обърна наопаки!

Кинг отново се съсредоточи върху пулса й.

— Имаш ли каквито и да било проблеми?

— Проблеми ли? — повтори като ехо тя.

— Имам предвид — физически — каза нетърпеливо Кинг. — Пулсът ти е учестен.

Нали си лекар, не можеш ли да се досетиш? — помисли Клер. Изкуши се да даде зададе на глас своя въпрос, но прецени, че ще прозвучи цинично. Все пак не бе възможно той да не си дава сметка до каква степен оказваше влияние върху нея.

— Направих си годишен преглед преди няколко седмици. Нямам особени оплаквания.

Той кимна.

— Предвид днешните събития ускореният пулс не е нещо необичайно — заключи той.

Очевидно Кинг имаше предвид острото хранително отравяне, но шокът, който тя преживя от срещата им, я засегна много повече. Наистина ли не се досещаше?

Лекарят натисна звънеца до леглото й и не след дълго една сестра се показа на вратата.

— Предписвам успокоителни на госпожа Бейли, които трябва да вземе незабавно — проговори той сподавено. — Нуждае се от сън. — След това се обърна към Клер. — Утре не съм на смяна. Тук ще бъде доктор Данфорт. Ще те прегледа, преди да те изпише. Ако междувременно се нуждаеш от нещо, сестрата ще ми съобщи.

Сякаш искаше да й каже, че се надява да не се срещат повече. Той вече бе на вратата, когато тя почувства, че не може да го остави да си отиде просто така.

— Кинг! — повика го тя.

Той се обърна. Поколеба се за миг, сетне изморено попита:

— Какво има?

— Когато дойдох тук, за да помагам на Ели, не знаех, че си се върнал в Лейкпорт — каза припряно и с пресекващ глас. — Мислиш си, че не осъзнавам колко бях небрежна към братовчедка си през всичките тези години? И как допуснах бремето на домакинството на цялото ни семейство да легне върху плещите й? Може би е твърде късно, за да се опитвам да поправя нещата. Не зная. Ако ти твърдиш това, не бих могла да ти възразя. Но… чувствах, че трябваше да направя каквото мога. И когато тя ми писа, че ще й помогна, ако застана до нея срещу Томас Хаскъл…

— Не е необходимо да ми обясняваш постъпките си — прекъсна я лекарят.

— Зная — продължи нетърпеливо тя, — но ти не си единственият, който има комплекс за вина.

Той направи гримаса.

— Как ти хрумна такова нещо? — язвително попита той.

Клер се направи, че не го чува.

— Исках просто да знаеш за отношенията ми с Ели, това е всичко.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — Тонът му бе прекалено учтив. — Значи, ако ти беше известно, че аз съм в Лейкпорт, щеше да откажеш на Ели, въпреки молбата й?

— По всяка вероятност! — последва с известно неудобство логиката му Клер.

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Е, добре, в такъв случай можех да си уредя престой извън града. По-добре ли щеше да е?

— Не! — възкликна отчаяно Клер. — Опитвам се да ти кажа, че ако знаех, че си тук, щях да намеря друг начин да помогна на Ели, защото…

— Защото? — подтикна я той да продължи.

— … винаги съм считала, че Лейкпорт е прекалено малък за двама ни, дори и за кратко.

Някаква необяснима искра просветна в сините очи на Кинг.

— Не съм съгласен — възрази той с равен глас. — Според мен градът е достатъчно голям за теб и мен. Необходимо е само да не се изпречваме на пътищата си. Ако не беше отравянето, съмнявам се, че изобщо щяхме да се срещнем. — Съзерцаваше я с необяснимо високомерие. — За един мъж е достатъчно веднъж да го оставят да чака пред брачния олтар, за да научи урока си. За добро или за лошо, отдавна мина времето, когато спомените за теб можеха да ме наранят и бих желал така и да остане. След много опити и грешки най-сетне намерих своя път. Сега съм доволен и ще запазя начина си на живот и приятелите си. Не желая да гледам назад, нито да преживявам нови удари. Това успокоява ли те?

Кинг напусна стаята й, без да се обръща и без да дочака отговора й. Почувства нужда да остане сам, за да сложи в ред хаоса от мисли и чувства, завладели сърцето и ума му.

Скоро обаче го извикаха спешно да прегледа момче с дълбоко порязан пръст. С облекчение прие работата, защото само така можеше да забрави бурята в душата си. Концентрира се върху сложната хирургическа операция.

С напредването на нощта болницата притихна. За пръв път от началото на деня операционната бе празна. Кинг почувства вътрешно неспокойство и се отправи към общия салон. Сипа си чаша кафе и се опита да съсредоточи вниманието си върху статия от последния брой на „Ню Ингланд джърнъл ъф медисин“. Ала буквите играеха пред очите му.

За негово най-голямо удивление образът на Клер бе завладял цялото му същество. Понечи да се върне в стаята й, за да продължат спора, но не намираше разумна причина за това. Дори да знаеше, че тя ще идва в града, той нямаше да направи някакви стъпки към сближаване. Клер бе отдавна мъртва за него. Беше го ранила смъртоносно и не желаеше да я възкресява.

Оскърблението и ненавистта изваяха характера му след бягството й. За него нямаше друга дума за постъпката й. Станала бе неволен свидетел на един инцидент и дори не изслуша обяснението му.

Той бе достатъчно обективен, за да си даде сметка как й се е сторила тогава сцената с Розали. Не отричаше, че я притисна в обятията си, че я целуна. Но го направи за първи път, откакто Клер плени сърцето му. Та той беше едва на двайсет години, дявол да го вземе! Розали бе сексапилна и предизвикателна, а отчаянието бе свалило всичките й задръжки. Шокира го с изявлението си, че е бременна. Бе благодарен на съдбата, че тя не носи негово дете, но си спомни и кратката им връзка предишната година, когато това можеше и да се случи. Просто бе извадил късмет!

Целуна я може би от благодарност. От признателност… и заради самата Розали, която го гледаше с огромни насълзени черни очи. С целувка затвори вратата на нещо, което бе безвъзвратно отминало и никога нямаше да се върне, след това Розали притича до куклената къща и много скоро излезе оттам. Бе все така обляна в сълзи, но по неизвестни нему причини на лицето й грееше триумфална усмивка.

Кинг помнеше ясно страха, който изпита в този момент. Обзе го страшното предчувствие, че Клер е била в куклената къщурка, и се оказа прав.

Хиляди, не — милиони пъти си повтаряше, че не биваше да оставя Клер да се прибере сама в къщата, но тя се държа така отчуждено, че той не можа да отгатне намеренията й. Направи грешка, като отложи обяснението си, мислейки, че тя ще се съвземе, ако я остави сама за малко.

В действителност тръгна да я търси много преди да бяха изтекли обещаните петнайсет минути. Влезе в къщата през задната врата и там се сблъска с леля й, Дилия Пармитър. Тя го нахока, задето се появява на това място в деня на сватбата си, и го попита знае ли поверието, че ако женихът зърне младоженката преди празничната церемония, ще ги сполети нещастие.

Кинг щеше да полудее от тревога. Трябваше на всяка цена да се добере до Клер и най-напред се опита да прояви учтивост. Изслуша лелята и направи опит да замаже положението с шега. Усети твърдото й намерение да не му разреши да се види с племенницата й. Стоеше неумолимо на пътя му, но той се шмугна покрай нея и се спусна нагоре по стълбата. Ели стоеше на втория етаж и той никога не забрави втрещеното й лице и треперлив глас: „Клер изчезна, Кинг!“ и как му подаде годежния пръстен.

Смазан от ярост и болка той не откъсваше очи от огромния диамант. Успя само да извика: „Лъжеш!“ и профуча край нея. Нямаше спомен как е изкачил стъпалата и как връхлетя в празната стая на Клер.

С течение на времето Кинг все повече намразваше Клер, все повече се затваряше в себе си. През есента се отказа да продължи обучението си в университета и през следващите две години се мотаеше из Лейкпорт, захващаше се ту с едно, ту с друго, пиеше, опита и наркотици, предприемаше евтини любовни авантюри, само за да се убеди, че всички жени си приличат, най-вече в едно — бяха еднакво недостойни.

Времето минаваше. Кинг неочаквано си бе дал сметка, че това, което прави не само не засяга Клер, а постепенно го унищожава. Най-накрая я отписа завинаги от своите познати. Отне му много време, докато постигна душевен покой.

Въз основа на житейския си опит Кинг прецени, че няма смисъл да става психолог. Бе объркал живота си до такава степен, че очевидно не бе в състояние да помага на хората с емоционални проблеми, но поне можеше да се опита да запълни дните си с нещо полезно.

Баща му бе единственият човек на света, за когото се грижеше, а той настояваше да стане лекар и да поеме някой ден клиниката му в Лейкпорт. Кинг не възнамеряваше да следва напътствията му, тъй като бе уверен, че щом веднъж е напуснал града, няма никога да се завърне. Въпреки всичко записа медицински факултет и откри, че хирургията е онова, от което е имал нужда.

Медицината се превърна в негова съпруга. Кариерата го погълна изцяло, а връзките му с жените станаха съвсем случайни. Не желаеше да отдава сърцето си никому и едва ли някога щеше пак да го направи — един път бе повече от достатъчно.

Ето че призраците от миналото го навестиха, а той мразеше тези спомени. Прекоси празния салон и се взря навън през прозореца. Гледаше с невиждащ поглед в юнската нощ. Два етажа по-долу лежеше жена, много по-красива от момичето, което помнеше. Но тя бе за него съвършено чужда и съдбата бе решила да остане такава.

Кинг Фарадей искаше да запомни добре това.